Разпоредил се за извършване на погребалните обреди, Юдхищира, цар на страната Куру, се отправил към бреовете на Ганг, съпровождан от братята си, стария Дхритараштра и целия му двор и всички царствени жени от рода Куру. Достигайки бреговете на свещената река, те свалили горните си дрехи и всички украшения. Жените, сестрите и майките на падналите бойци, стенейки и плачейки извършили в тяхна памет изливане на вода, съгласно обичая. Тогава Кунти, пазеща мълчание досега, внезапно заридала и казала на своите синове: "О деца мои, вие не знаете кой беше този велик и смел воин, сразен от Арджуна. Вие го смятахте за син на колар, но той беше ваш старши брат! Син на бога на слънцето, той блестеше като слънце, избрало бойната слава, която той предпочете пред самия живот. Извършете и вие изливане на вода в негова памет!" И скръб пронизала сърцата на Пандавите при тази вест. Юдхищира, тежко въздишайки, казал на майка си: "Нима той беше твой син и наш страши брат, този най-смел от бойците сражаващи се на колесници, непобедим в боя? Защо си скрила това от нас? Уви, мъка за нас, голямо нещастие ни постигна! Наистина смъртта на Карна ме натъжава повече, отколкото гибелта на нашите синове и войски! Мъка ме изгаря като огън!" И той повикал при себе си жените на Карна и роднините му и заедно с тях извършил изливане в памет на загиналия брат.

"Не ме радва победата, взета на такава цена! - казал печално Юдхищира в този ден на братята и Драупади и събралите се около тях приближени брахмани - ужасна е събата на кшатрия! Гняв и насилие, гордост и алчност съпътстват неговите действия в борбата за власт. Рушат се надеждите на бащите, безплодни са грижите на майките - синовете им загиват под ударите на вражеско оръжие без да придобият желаното царство. Доброто е в освобождение от страстите, в търпението, самоотвержеността, чистотата и непричиняване на зло към живите. Аз ще ида в гората, аз ще живея без печал като смирен отшелник далеч от света! Царствай ти, Арджуна! Аз снемам от себе си това бреме." "- Защо се отричаш от света сега, когато ние победихме? - възразил му Арджуна - Не да отиваш в гората, а се насладиш накрая на плодовете на победата е време. Ние намерихме богатство, а който е богат, той е щастлив, който е богат, е мъдър, не го напускат приятели и роднини."

"Който е беден, когото са постигнали несгоди, който се е състарил, който е лишен от власт - нека той иде в гората като отшелник - продължил речта на брат си Бхимасена - Защо да говорим за бездействие? Достойно ли е то за царя, и към какво добро ще доведе? Неподвижните планини и дървета биха били първи във всичко, ако отричането от действие имаше смисъл. Не, трябва да се действа. Всеки трябва да изпълнява дълга си. Нека нисшите и еретиците да странят от света." А Сахадева казал: "Защо тъгуваш о царю? Не трябва да жалим загиналите врагове. Нали душата е безсмъртна, както казват брахманите, няма убийство, когато убиват тялото. Ако душата загива заедно с тялото, значи няма задгробен живот, но няма и от какво да се боим за посмъртно наказани за убийство". "-Не това ме плаши, - казал Юдхищира - аз повече не мога да понеса злините и жестокостите, с които не може да размине царя на престола. По-добре да се откажа от храна и да уморя себе си от глад, отколкото да продължа да причинявам зло на хората." Но братята и Драупади не отстъпили. "Ти си цар и трябва да управляваш. Не подобава да се отклоняваш от изпълнение на дълга, в това няма добродетел" - твърдели те. И Юдхищира се отказал от намерението си.

Но той не можел да преодолее своята мъка и още дълго седял на брага на Ганг, проливайки сълзи. Братята, Кришна и самия стар цар Дхритараштра дошли да го утешават. Дошъл при него и премъдрият Вяса. "Не тъгувай, о царю - казал той на Юдхищира - Аз зная, мисълта за греховни деяния, извършени в миналото терзае твоето сърце. Но има изкупление на греховете. От тях човек може да очисти с покаяние, принасяне на дарове, жертвоприношения. Даже боговете, о царю принасят жертви, на това се държи тяхното могъщество, с това те побеждават демоните. Извърши велико жертвоприношение на коня, Юдхищира, както някога го е извършил Бхарата, сина на Духшанта, твоя славен прародител. Този обред дава на царя власт над света и очистване от греховете." "- Но голямо богатство е потребно за извършване на този обред - възразил Юдхищира - Заради злодействата на Дурьодхана, страната Куру е опустошена. Откъде да взема достатъчно злато, за да надаря достойно жреците?" "Има несметни съкровища в Хималаите - отговорил мъдрия Вяса - Някога цар Марута, потомък на слънчевия род, извършил велик обряд, на който призовал самия повелител на боговете Индра. Златото, останало от щедростта на Марута, брахманите скрили в северните планини. Ти ще го намериш и отново ще напълниш царската хазна." И Вяса обещал на Пандавите, че ще им покаже пътя към съкровищата на древния цар. Тогава, съвзелият са по дух Юдхищира обявил на братята и приближените, чв ще се завърне в Хастинапур.

В столицата Хастинапур Кришна измолил от Юдхищира разрешение да иде в Дварака, столицата на Ядавите. Царят благословил пътя му: "Върви, о могъщи, отдавна не си бил в своя град, отдавна не си се виждал с роднините си, навсякъде ни съпровождаше във война и в мирни дни. Предай привет от нас на нашия втори чичо Уграсена и твоя брат, доблестния Баладева. Не ни забравяй и се върни в началото на великия обряд, който ми предстои да извърша." И Юдхищира предложил на Кришна да вземе от съкровищата на царската хазна каквито той самия пожелае. Но синът на Васудева отказал да вземе каквото и да е. "Всичко там принадлежи само на теб" - казал той на Юдхищира. И той се прибрал в Дварака заедно със сестра си Субхадра, майка на Абхимана. Пандавите и знатните граждани ги изпратили на някакво разстояние от Хастинапур, а после се върнали в своята столица и започнали да се готвят за велоко жертвоприношения на коня.

В благоприятен ден, указан от звездобройците, Пандавите излезли на поход за съкровищата на цар Марути, заедно с войска, оставяйки в столицата за свой наестник ЮЮтсу, син на Дхритараштра. Пристигайки в подножието на северните планини, те направили лагер и по указание на Юдхищира жреците извършили жертвоприношение на Шива, изливане на жертвено масло в огън, съпровождано от заклинания, а също приношения на Кубера, бога на бигатствата и духовете на планините. И слугите на Кубера, страшни якши и кинари, пазещи съкровищата не докоснали Пандавите, докато те вървели по планинските пътеки, по пътя, указан от Вяса. Безпрепятствено те достигнали до заветното място, за което им казал сина на Сатявати. Още веднъж се помолили на бог Кубера, и Юдхищира наредил на слугите да копаят. Скоро се открили пред тях несметните съкровища на цар Марути, множество блестящи, изкусно изработени съдове, пълни със злато и скъпоценности. Извадените от земята богатства сложили в големи дървени съндъци и кошове, натоварени на камили и коне, и слонове и на раменете на носачи. В кервана с който те тръгнали оттук на юг, към Хастинапур имало шестдесет хиляди камили, сто и двадесет хиляди товарни коне, слоновете били сто хиляди и още толкова коли, а мулета и пеши носачи имало безброй. Шестнадесет хиляди златни монети носела всяка камила, двадесет и четири хиляди - всеки слон, по осем хиляди били натоварени на всяка носилла, и конете, мулетата и хората носели товар всеки по силите си. И целият тозаи керван, воден от цар Юдхищира, благополучно пристигнал в Хастинапур.

Тук ги посрещнал на вратата Кришна, който успял да се прибере в Дварака и да се върне оттам, а с него могъщия Баладева, и Акрура и Критаварман, и Чарудешна и Самба, и други вождове от рова Яду. Всички те дошли за да присъстват на великото жертвоприношение на коня; и всички те се зарадвали на успешното завръщане на Пандавите от похода за съкровищата и въздали почести на Юдхищира.

По заповед на Юдхищира, всичко било приготвено в столицата за извършване на великия обряд. Брахманите избрали подходящ кон за жертва; мечът за заколване на коня бил от чисто злато, от злато било жертвеното съоръжение и всички други обредни предмети - така казал мъдрия Вяса. И в ден, назаначен от Вяса, в ден на новолуние от месеца чайтра, започнало великото жертвоприношение на коня.

При многолюдно стечение на хора, в присъствието на много царе, пристигнали отвсякъде в Хастинапур, жреците, изкусни в обредите, привързали жертвените животни към стълбове, четейки над тях предписани от свещения закон молитви. Тогава излязъл цар Юдхищира, облечен в червена копринена дреха, с наметало от кожа на черна антилопа на раменете, със златна гирлянда на шията и жезъл в ръце; и жреците, облечени като него, в червено, по знак на Вяса извършили над него обред на посвещение. И по знак на Вяса, жертвения кон бил пуснат на воля. "Арджуна, най-смелият от бойците, да следва начело на царска войска коня навсякъде, където той си избере път; и да пази коня от чужди царе!" - възгласил Васа. "Върви, о Арджуна - казал Юдхищира и царете на чиято земя стъпне коня, се старай преди всичко да склониш към покорност с мир. Аз ще им предложа на всички своятя дружба и своето покровителство. Нека да вземат участие в моето тържество! Но сломи съпротивлението на дръзките и непокорните!" На Бхимасена и Накула старшият брат наредил да охраняват града, а Сахадева започнал да приема поканените гости.

Тогава Арджуна се качил на колесница, впрегната с бели коне, и под приветствените викове на народа, събрал се на неизброими тълпи наоколо, за да го погледнат, последвал черния жертвен кон, а след него се движела отбрана войска. Много брахмани и кшатрии начело с Вяса провождали Арджуна в с войската извън пределите на града.

И в много битки с много народи се сражавал Арджуна в тези страни, където го завел черния кон. Упорито съпротивление му оказали храбрите тригарти. Те отдавна били врждебни към Пандавите и не желаели да признаят върховната власт на Юдхищира.

Когато черният жертвен кон влязъл във владенията на тригратите, войните от това племе се вдигнали с жажда за битка и начело с вожда си Суряварман, тръгнали на война протов доблестния син на Панду. Със силни войнствени викове те обиколили прославения пълководец на Юдхищира и поклащайки копия и мечове, го заплашвали със смърт, искайки да осквернят жертвения кон на властелина от Хастинапур.

Но синът на Кунти, великият стрелец, нямащ равни в битка, с лекота отразил нападението на тригартите и се обърнал към тях с миролюбиви думи: "Спрете, неразумни! Вървите рещу смъртта си, в царството на неумолимия Яма. Кратък е вашия човешки живот и само веднъж ви е даден от боговете. Не го жертвайте напразно".

Но безразсъдните тригарти, жадуващи победа над Арджуна, не искали и да чуят неовите увещания. Те насочили своите тежки лъкове и облаци смъртоносни стрели застлали небето пред погледа на могъщия син на панду.

Напразни били усилията на войнствените тригарти, техните стрели дори не докоснали Арджуна. Срещу тях полетели стрелите на доблестния син на Кунти и още във въздуха те били разцепени на части. Много войни загубил в този бой Суряварман - телата на ранените тригарти застлали полето и човешка кръв се леела по него на ручеи.

И все по-малко надежда оставала у вожда на тригартите за победа. Тогава отпред, срещу Арджуна се насочил младият войн Дхритаварман, смел, могъщ и изкусен. Една след друга от лъка му излитали бързи стрели, насочени към сина на Панду, и великия воин, възхитен от ловкостта и изкуството на доблестния тригарт, с одобрение гледал към него и даже забавил ответния си удар. Но докато Арджуна се любивал на младия воин-тригарт, стрела на Дхритаварман се впила в ръката му и могъщия лък Гандива паднал от отслабените ръце на страшния син на Панду.

И тогава над залятото с кръв поле на битката се раздал тържестващ смях на младия тригарт. Но радостта на Дхритаварман не траела дълго. Могъщият Арджуна се съвзел, разгневил се, вдигнал лъка си подобен на небесна дъга - лъка на Индра и изпратил към тригартите порой стрели, неотразими и смъртоносни.

В яростта си сина на Панду бил страшен като Яма, бога на смъртта, и трепнали сърцата на тригартите, и обзети от ужас, те побягнали от полето на битката, умолявайки Арджуна за пощада. "Смили се, ние се предаваме! - викали тригартите към сина на Панду - Ние от днес сме твои роби, заповядвай ни, Арджуна!"

И тогава утихнали гнева и яростта в сърцето на страшния пълководец на Юдхищира и той пощадил предалите се на негова милост тригарти и поканил Суряварман, техния вожд в Хастинапур на великия празник.

От владенията на Суряварман черния жертвен кон на Юдхищира се насочил по свой път по-нататък и завел Арджуна с войската в страната Прагджотиша. Тази стърана управлявал цар Вадждрадата, горд, войнствен и могъщ, и не пожелал той по добра воля да признае над себе си върховната власт на Юдхищира.

Бързо събрал царя на Прагджотиша голяма и страшна войска и решил да излезе с нея срещу войните на доблестния син на Панду.

И ето в ранно утро, при изгрев вратата на крепостта на царя на Прагджотиша се отворила и могъщата войска на Ваджрадата излязла на поход срещу пълководеца на Юдхищира.

Пред войската на огромен като планински връх боен слон яздел под бял сенник Ваджрадата, а над него се веело знаме, украсено с бели биволски опашки. Зад него се движели страшни колесници и стремителна конница, и хиляди ездачи в блестящи воински доспехи огласяли околността с бойни викове.

Царят на Праджотиша бил млад, силен, безстрашен и не знаел цялата истина за могъществото и воинското изкуство на прославения син на Панду. Той се уповавал на своята сила, на своята войска, вярвал в неминуемата си победа и когато се срещнали двете войски в полето, той извикал Арджуна на двубой. И синът на Панду приел предизвикателството на Ваджрадата. И напразни се оказали гордите надежди на Ваджрадата.

Арджуна почакал докато слона на господаря на Прагджотиша дойде по-близо и тогава пуснал от тетивата на своя лък остри смъртоносни стрели, като змии, узжилващи слона и Вджрадата. Раненият слон яростно изревал и се замятал по полето, стараейки се да се освободи от стрелите, забили се в кожата му; и заприличал, целия покрит от стрелите на сина на Панду, на дългоиглест таралеж. А стрелите на Ваджрадата съвсем не достигали целта. Доблестния син на Панду с точни изстрели от лъка си ги разбивал във въздуха на части, а после, полагайки в тетивата на Гандива тежка желязна стрела, я пуснал по своя враг с такава сила, че тя пробила доспехите му и съборила господаря на Прдгджотиша на гръб. Но Ваджрадата, млад и смел, бързо се съвзел от удара и боя му с Арджуна се разгорял отново.

Пълен с ярост и гняв, Ваджрадата насочил своя слон към сина на Панду. Могъщият слон, убоден с остри стрели насочил към земята острите си бивни и се спуснал към Арджуна така яростно и свирепо, че от страх замръзнали двете войски, очаквайки неминуема гибел на сина на Кунти. Но Арджуна даже не мръднал. Без страх стоял той, подпрян на своя лък Гандива, а после разгневен и без да отговори на Ваджрадата нито с една дума, натегнал тетивата и облак стрели полетели в разярения слон на царя на Прагджотиша.

Целият изранен от огнените стрели на сина на Панду, с изтичаща кръв боен слон на Ваджрадата започнал да губи своите сили, могъщите му крака се подвили и той рухнал като планинска скала под ударите на мълния от Индра, на земята. Оглушен от падането, царят на Прагджотиша вече не чакал спасение от смъртта, но Арджуна не се стремил към неговата гибел.

Той му казал: "Не се стрхувай, Ваджрадата! Послушай волята на Юдхищира, а аз няма да отнема нито живота ти, нито твоето царство. Стани и нямай страх от мене. Върни се в твоята столица и както преди управлявай държавата си. Но помни, в деня на пълнолуние в месеца чайтра ще те очакват като желан гост в Хастинапур."

И победен от доблестния син на Пандум Ваджрадата отговорил "Така да бъде".

След битката с царя на Прагджотиша черният жертвен кон довел Арджуна и войската му в Синд, обширна и богата някога страна на синдхите. Малко кшатрии останали в Синд след жестоката битка на полето Куру, но когато узнали, че черния кон на Юдхищира е довел в тяхната страна сина на Панду, сърцата им се запалили от гняв. Те още оплаквали гибелта на своите приятели и братя на Курукшетра, смъртта на своя цар, смелия Джаядратха, от могъщата ръка на Арджуна, прославения стрелец с лък, и жажда за отмъщение пламнала в душите им. Неутешен в мъката бил и Суратха, цар на Синдха, младия наследник на Джаядратха. Той така и не съумял да се справи с обзелата го печал, а когато вестоносците разказали, че в пределите на Синд е влязъл сина на Панду, убиеца на Джаядратха, той съвсем изпаднал тялом и духом и за един час починал. И тогава съвсем осиротяло царското семейство в Синд, а кшатриите, огорчени от смъртта на своя млад цар, се качили на страшни колесници, оседлали коне, бързи като вятър и се отправили срещу Арджуна, гонени от ярост и гняв.

Силно викайки своите имена, хвалейки подвизите на сродниците си паднали в битката на полето Куру, кшатриите на Синд нападнали доблестния син на Панду и го обкръжили от всички страни със страшните си колесници. Като птица затворена в желязна клетка стоял на полето със своя лък Гандива славният победител на сампшатаките и Джаядратха и се криел от стрелите на разярените синдхи със здрав щит от биволска кожа.

И изведнъж замръкнало яркото слънце, черни облаци закрили небето над полето на битката, настъпил мрак и завели жестоки ветрове; заблестяли в тъмнината ярки мълнии, и се заклатила могъщата планина Кайласа; под нозете на войните се затресла земята и всички страни на света се обвили в черен дим. А после краищата на облаците почервенели, на просветналия край на небето засвяткал дъговия лък на Индра и кървав дъжд се пролял над земята. И замръкнало всичко - и хора, и небожители, в страх от идващото.

Но страшните знамения за нещастие не спрели разярените синдхи. Едва просветляло небето над полето, и те изпратили от всички страни към сина на Пандау порой стрели, дротици и копия, опитващи да вземат живота му. От множество рани могъщите ръце на Арджуна остлабнали, лъка и щита му паднали на земята, а тялото му се вцепенило. А синдхите, гледайки безчувствения син на Панду, започнали да тържествуват победа, но ликуването им се оказало напразно.

Към Арджуна скоро се върнали съзнанието и силата, той вдигнал от земята своя могъщ лък Гандива, натегнал тетивата и тя страшно и заплашително зазвъняла. Така се чува грохот от небето преди буря. И порой стрели, огнени и смъртоносни, се излял върху кшатриите на Синд, помитайки ги от колесници и коне на земята, застилайки полето на битката с неподвижни тела.

И трепнали тогава войните на Синд и храбростта напуснала душите им. С вопли, плашещи срамежливите, те се хвърлили да бягат от полето на битката а след тях летели неотразимите стрели на сина на Панду, и би било много зле за войните на Суратха, но ги спасила Духшала, дъщеря на Дхритараштра, вдовица на загиналия на полето Куру Джаядратха. С внук на ръце, тя се появила на обагреното с кръв поле, застанала между Арджуна и кшатриите на Синд и помолила доблестния син на Панду за мир и пощада.

И тогава Арджуна отпуснал своя лък, положил в колчана огнените смъртоносни стрели и като прегърнал своята братовчедка приел Синд под ръката на славния Юдхищира.

И още много страни преминал жертвения кон. Той минал през царство Каши, през Анга и Кошала. през земите на киратите; във всички тези земи управителите, почитайки могъществото на младшия син на Кунти, доброволно се склонили под властта на Юдхищира. С бой Арджуна преминал Дашарна и земите на нишадите, в жестоки сражения разбил дравидите и андхрите и дивите племена от хълмовете Колва, и накрая конят се приближил до прекрасния град Дварака. Тук младите войни от рода Вришна излезли срещу него, замисляйки да пленят коня от чужда страна. Но след тях се появил стария цар Уграсена и строго им забранил на юношите да оречат на похода на сина на Панду. И Арджуна последвал коня по-нататък.

Коня минал по брега на западния океан на север, в петоречието, после в Гандхара, където Арджуна издържал своя последен жесток бой. Той победил непокорния властелин на Гандхара, сина на Шакуни, и го повалил на земята, но пощадил живота му, чувайки молбите на жените му. И синът на Шакуни също бил поканен в Гастинапур на празненството в двореца на Юдхищира.

След тази победа не останал никой на земята, който можел да се съпротивлява на сина на Панду. Той възтържествувал в своя поход над арийските царе, и над варварите от далечни краища, и над дивите племана от планините и горите. От Гандхара черният кон се обърнал по път, водещ към Хастинапур.

Вестоносци от Арджуна съобщили на цар Юдхищира за скорошното завръщане на жертвения кон. Зарадван, той призовал при себе си братята - Бхимасена, Накула и Сахадева - и им казал за завръщането на Арджуна. "Върви, о Бхима и се разпореди да приготвят всичко за жертвоприношението на коня." И радостен Бхимасена се отправил към учените брахмани и изкусни в обредните съоръжения майстори на полето, предназначено за жертвоприношение. Тук под негов надзор били издигнати много великолепни домове и постройки, украсени със злато, прекарани широки пътища, поставени жертвени стълбове. Целият площад, където трябвало да се извършват обредите, бил украсен със скъпоценни камъни и жертвените стълбове и цялата жертвена утвар били от злато. Бхимасена наредил да се построят триумфални арки, домове за царете, който трябвало да се съберат от всички краища на земята, за техните жени и близки, а също и за брахманите, които също трябвало да дойдат отвсякъде. Той заповядал да се построят конюшни и връзове за конете, слоновете и камилите, на които ще пристигнат гостите, и се погрижил за достатъчно запаси от храна. После той разпратил вестоносци при всички царе по земята и скоро те започнали да идват от всякъде със своите свити. И отвсякъде идвали знаменити брахмани, познавачи на свещеното писание и обреди, със своите ученици. На всички тях било оказано дължимо гостоприемство. Царете оглеждали мястото за жертвопеиношението, където били доставени множество крави, биволи и всякакви други животни от най-разнообразни породи. А много от дошлите брахмани започнали диспути един с друг, състезавайки се в красноречие, изкуство на спора и знание на свещените книги.

Минали няколко дни и веднъж шум от приближаваща се войска запълнил околността на Хастинапур, и облаци прах от конски копита се вдигнал в далечината. Черният кон се приближил към градските врати и след него влязъл в града победоносния Арджуна, посрещнат от всички жители с ликуване. Юдхищира и престарелият Дхритараштра излезли да посрещнат Арджуна. Покланяйки се в краката на Дхритараштра победителят приветствал после Юдхищира, после останалите свои братя и прегърнал Кришна. Всички те му въздали почести, след което той се отеглил в покоите си. Скоро започнали да идват в Хастинапур покорените от Арджуна царе; и те били приети с почит от Юдхищира. На третия ден след връщането на Арджуна, Вяса, синът на Сатявати казал на Юдхищира: "Дойде време, о сине на Кунти да започнеш великото жертвоприношение. Да те очисти то от греха на убиването на роднини!"

Жреците, познавачи на обреди, пристъпили към извършване на жертвоприношението. Те прочели молитви и заклинания, предписани от закона, изцедили сок от свещеното растение сома и извършили жертвени изливания. На златния олтар те запалили свещен огън. Към жертвения стълб били привързани различни животни, всяко предназначено за някакво божество. Всичко триста животни от различни породи били принесени в жертва на това тържество, и месото им било сварено съгласни предписаните свещени правила. И ден след ден продължавали обредите под надзора на Вяса и учениците му, а в промеждутъците събралите се се развличали от музика и пеена на гандхарви и танци на апсари, слезли от небето за празника на Юдхищира.

И накрая жреците заклали черния кон. Те го разрязали на части, а после, съгласно правилата на обряда, благочестивата царица Драупади легнала до останките на жертвеното животно. А жреците извадили мозъка от костите на коня и го сварили с дължимите церемонии; Юдхищира се приближил заедно с братята и те вдъхнали дим, излизащ от врящия мозък; този дим ги очистил от всички грехове. После тялото на коня, разрязано на части било предадено на шестнадесет жреци.

Когато великото жертвоприношение завършило, Юдхищира щедро одарил участващите в нео жреци, давайки на всеки дял, тройно превишаващ предписаното от обичая. Така го посъветвал Вяса, и така тройно нарастнала силата на жертвоприношението. На самия Вяса цар Юдхищира предложил като плата всички свои владения, цялата безкрайна земя, дадена му във власт от Арджуна. Но Вяса отклонил този дар. Той поискал в замяна богатства, равни по ценност на земята, а когато ги получил от Юдхищира, всичко раздал на жреците, а те го разпределили сред останалите брахмани. И Юдхищира разрешил на брахманите да вземат от жертвената земя всичко, което пожелаят: украшения от злато и скъпоценни камъни, скъпоценни съдове и жертвени стълбове. И след като брахманите взели колкото поискали, останалото разделили помежду си кшатрии, вайши и шудри и другоземни гости, присъстващи на великото жертвоприношение на коня в Хастинапур.