Минали много години след великата битка на Курукшетра и тържественото жертвоприношение на коня, извършено от Юдхищира. Пандавите мирно живеели в Хастинапур и с тях стария Дхритараштра, обкръжен от подобаваща почит и мъдрия Видура, и Санджая, стария колар и съветник на Дхритараштра, и престарялите царици Гандхари и Кунти. Преминалите години смекчили мъката на Дхритараштра и Гандхари за загиналите синове. Но веднъж непримиримият Бхимасена в присъствието на стария цар започнал да си спомня обидите, нанесени на Пандавите от техните братовчеди и говорил зле за Дурьодхана. Огорченият Дхритараштра се обърнал тогава към Юдхищира и казал: "Пусни ме в гората, о справедливи царю, аз искам да завърша живота си далеч от този суетен свят. Заради мои постъпки започна тази ужасна война, аз съм виновен за всичко и само със сурово покаяние в горска обител мога да изкупя вината си." И както и да го разубеждавал Юдхищира, старият Дхритараштра твърдо настоявал на своето. "Пусни го" - посъветвал Юдхищира мъдрият Вяса и царят на Куру дал своето разрешение.

Тогава Дхритараштра започнал да се готви за далечен път. И на прощаване той дал на Юдхищира пространни наставления за науката да се управлява царство. А когато се приготвил да тръгва заедно с Гандхари, жителите на Хастинапур се събрали в множество за да изпратят стария цар и царица. Получили от Дхритараштра щедри дарове, жителите от всички четири съсловия - брахмани, кшатрии, вайши и шудри - силно изразявали своята скръб по повод заминаването му. Пандавите със своите приближени и тълпи граждани изпратили Дхритараштра извън градските врати - много по това време си спомняли как са изпращали някога в изгнание доблестните синове на Панду.

А когато дошло време да се прощават, Видура и Санджая проявили желание да последват в гората своя стар повелител. И когато се върнали обратно гражданите и Пандавите се готвели да се разделят с отиващите в гората, Юдхищира изведнъж видял, че майка му Кунти се е присъединила към спътниците на Дхритараштра и не възнамерява да се върне в града.

Той започнал да я разубеждава, но тя казала, здраво прегръщайки го: "Не оставяй своята грижа на младшите си братя, о Юдхищира! Грижи се за жена си Драупади". И тя продължила, докато сълзи течали от очите й: "Не забравяй никога своя старши брат, храбрия Карна! Моя е вината за неговата гибел. Аз съм виновна, че напуснах мълчаливо в младенческа възраст сина си, роден от бога на слънцето Суря, аз съм виновна, че скрих от вас неговото родство с вас. Сега ми предстои да изкупя греха си в сурово подвижничество в горите, където отивам след старшия брат на моя съпруг и неговата жена."

И на всички молби за връщане тя отговорила с отказ. "В дните на вашите изпитания и несгоди - казала тя - аз направих всичко, за да не паднете духом, аз ви вдъхнових към борба за царство, което ви принадлежи по право. Но не за себе си правих това, а за ваше благо и славата и величието на рода Панду. Днес аз не искам да ползвам плодовете на придобитата от вас власт. В горската обител аз ще служа на Дхритараштра и Гандхари, ще спазвам сурови обети. Вие не ме увещавайте повече, а се върнете в Хастинапур, където ви очаква царство."

И Пандавите се простили с майка си и старшите роднини, заминаващи в гората, като почтително ги обиколили в кръг и натъжени се върнали в Хастинапур.

Минали още няколко години и веднъж Пандавите, нямайки вест за заминалите и тревожейки се за тях, се приготвили да ги навестят в горите. Дълъг път извървяли те, докато не достигнали усамотена горска обител, където Дхритараштра със своите стари съветници и двете царици водели пост и лишения в подвижничество. Премъдрият Вяса ги наглеждал за малко време, после ги напуснал. Най-сурови обети изпълнявал Видура, живеещ само с въздух. Пандавите пристигнали там в същото време, когато изтощен от тези обети, старият Видура се прощавал със живота. Той издъхнал пред очите на Юдхищира и доблестните Пандави. Те му отдали последни почести, простили се с него и се върнали в царството си.

А след още две години Пандавите в Хастинапур посетил божественият мъдрец Нарада, вечно странстващ по земята и небесата; от него те узнали, че Дхритараштра и двете царици са загинали в горски пожар. Само Санджая успял да се спаси; Нарада го срещнал след това на бреговете на Ганг, където той се отправил в отдалечена област от Хималаите; и от това време за Санджая нямало вест.

Голяма мъка било това за Пандавите. Юдхищира плакал като дете и с него братяра му и Драупади. И всички граждани тъгували, като узнали за печалната съдба на стария цар. Всички жители на Хастинапур се отправили след Пандавите към брега на свещената река Ганг за да извършат посмъртно изливане в памет на починалите. И само Нарада утешавал синовете на Панду, казвайки им, че пожарът, погубил Дхритараштра и цариците е започнал от свещен огън, запален от отшелници в гората, и затова няма съмнение, че загиналите са намерили вечно спасение на горния свят.

И минали още години, и вестта за ново нещастие достигнала до слуха на Пандавите. Дошъл вестоносец от Дварака и съобщил за страшна междуособна разпра, погубила рода на Ядавите. И Пандавите разбрали за смъртта на техния приятел Кришна и за смъртта на Баладева. Това станало тридесет и шест години след великата битка на Курукшетра. Тогава отчаяние обхванало Пандавите и разбрали те, че е дошъл срок и за техния земен живот. "Как е загинал великия род Яду и защо могъщия син на Васудева не могъл да попречи на това?" - попитал цар Джанмеджая разказвача, и Вайшампаян започнал разказ за пагубния бой с боздугани.