"Знай, о царю - казал Вайшампаян - че гибелта на рода Яду е била предпределена по-рано и не е било възможно да бъде предотвратена. Дошли някога в Дварака трима велики мъдреци - Нарада, Вишвамитра и Канва - и били приети с дължима почит. Но юноши от рода Вришна замислили да се пошегуват с тях. Те облекли красавеца Самбу, син на Кришна в женски дрехи, подложили под дрехата му възглавница на корема и го довели при мъдреците и казали: Това е съпругата на смелия Самба, мечтаеща за син. Вие знаете всичко, открийте ни бъдещето: кой ще се роди от тази жена? Очите на мъдреците засвяткали гневно; спогледали се и така отговорили на младите Ядави: Този син на Кришна, наричан Самба, ще роди железен боздуган, който по ваша вина, о дръзки, ще погуби вашето племе."
И по думите на мъдреците злощастният Самба забременял като жена и на другия ден родил огромен железен боздуган със страшен вид. Когато разбрал това цар Уграсена в голяма тревога заповядал да разбият този боздуган на прах и да изхвърлят този прах в морето. И под страх от смъртта той забранил да се произвеждат и продават в града опияняващи напитки от всякакъв вид.
Но скоро лоши знамения известили неуспеха на неговата предпазливост. На улиците на Дварака се видял непознат човек, плешив, с черно лицем със свиреп и мрачен вид. Той се появявал пред домовете в късен час и поглеждал в прозорците на домовете на жителите на Дварака. И много смели стрелци се опитвали да го пронижат със стрела, но напразно, защото това било въплъщение на смъртта, заплашваща обреченото племе. Настанали тежки времена за Дварака. Пълчища плъхове скитали по улиците на града, духали бурни ветрове, крясъци на зловещи птици огласяли околността. И страшни сънища посещавали нощем жителите на Дварака.
Небивало падение на нравите настанало в тези дни в племето на Ядавите. Хората престанали да почитат брахманите, прекратили жертвоприношенията към предците и боговете. Младите не се подчинявали на старшите, учениците оскърбявали учителите, жените мамели мъжете си, а мъжете - жените си. Слънцето помръкнало в небето. И разбрал Кришна, че приближава срока да се изпълни проклятието на Гандхари.
Тогава той се обърнал към своите роднини и ги призовал да напуснат Дварака и да извършат поклонение при свещените води. Всички жители на града се подчинили на думите на Кришна. Те се приготвили за път, запасили се със всякакъв вид храна и вино и заедно със семействата си на колесници, на коне и на слонове се отправили към брега на океана начело с Кришна и Баладева. В града останали само стария Васудева и жените от царския харем. Ядавите, напуснали Дварака, достигнали Прабхаса и тук, на самия бряг на морето направили лагер. Но вместо измиване в свещените води на океана, унищожаващи греховете, безумните потомци на Яду започнали бурни веселби, пирувайки на морския бряг; под рева и грохота на барабани те се развличали с танци и пеене. И пред очите на Кришна Баладева опитал забранено вино, а след него започнали да пият Критаварман, Сатяки и Самба, и други Ядави. А някои юноши от рода Вришна, вече пияни, се развличали с това, че хранили в гората до брега маймуни с храна, преднаазначена за брахманите.
И скоро опиянения Сатяки се обърнал към събранието и казал, показвайки Критаварман с насмешка: "Кой е този кшатрий сред нас, отличил се в убиването на спящи? Ще изтърпи ли подобно злодейство благородното племе на Ядавите?" И Прадюмна, син на Кришна, силно одобрил неговите думи. Тогава разгневеният Критаварман, в знак на пренебрежение, показвайки Сатяки с лявата ръка му възразил: "А ти как ще се похвалиш със своите подвизи, като си убил обезоръжения Бхуришравас, когато той, отвратен от битка е седял потопен в молитва?" "Дойде твоя край!" - извилал разярен Сатяки и като се спуснал към Критаварман, му отнесъл с меча си главата.
Страшен шум се вдигнал в събранието на Ядавите. Като убил Критаварман, Сатяки в изстъпление започнал да поразява други свои роднини, преди Кришна да успее да го задържи. Тогава Ядавите, принадлежащи към рода Бходжа и Андхака, се насочили към Сатяки за да го накажат за убийството на вожда им, а Прадюмна му застанал на помощ. Но двамата те не могли да се противопоставят на многобройните противници и двамата - и Прадюмна и Сатяки паднали мъртви под ударите на своите роднини, пред очите на вцепенения Кришна.
Тогава Кришна се навел и измъкнал стрък трева, растяща на морския бряг. И мигновено тревата се превърнала в страшен железен боздуган, който започнал да поразява приближилите се до него. И всички Ядави започнали да късат трева под себе си и всяка скъсана тревичка се превръщала в страшен железен боздуган. И велико избиване започнало на брега на океана. Син нападал баща си, баща поразявал сина си, брат - брата. Обезумяли от вино, се изтребвали един друг родовете Вришна и Андхака, Бходжа и Шини. Паднали в тази междуособица и Самба, и Чарудешна, и Гада, и други знатни Ядави. И разярен от гибелта на синовете си, Кришна убивал без умора, и много доблестн бойци от племето на Ядавите паднали под ударите на неговия боздуган.
В разгара на боя към Кришна се доближил неговия колар Дарука и извикал: "О благочестиви, гледай, вече падна много народ, но никъде не се вижда брат ти Баладева. Ние трябва да го намерим!" И ето Кришна видял, че Баладева не е сред сражаващите се, нито сред убитите и тръгнал да го търси. Той го намерил в усамотена гора на брега на океана. Могъщият Баладева, напуснал сбиването в самото начало, седял в дълбока тъга, подслонил се с гръб към едно дърво, устремил поглед към морето. Виждайки брат си потопен в забрава, Кришна наредил на коларя веднага да замине в Хастинапур и да повика Арджуна на помощ на загиващия род на Ядавите. Самият той се отправил в Дварака, където останал баща му Васудева, за да му казже за страшния бой с боздугани, изтребващ рода Яду. И той поръчал на баща си грижата за своите многобройни жени, докато не пристигне Арджуна от Хастинапур, за да ги охранява.
След това Кришна се върнал в гората, където седял Баладева. И пред очите му се разделил със живота благородния син на Рохини, като от устата му излязъл огромен змей и се насочил към морето, като се скрил в морските дълбини. Това бил неговия дух - вселенския змей Ананта, чието въплъщение на земята бил Баладева.
Дълбоко опечален за смъртта на любиния си брат, Кришна напуснал това място и дълго вървял по гората, потопен в мисли за края на рода Яду. Накрая седнал на земята и застинал неподвижно, откъсвайки духа си от обкръжаващия го свят. В този час по гората минавал някакъв ловец на елени по име Джара (старост). И виждайки отдалеч сред дърветата сина на Васудева, облечен в жълто, той го помислил за елен и пуснал в него стрела. Тялото на Кришна било неуязвимо и от глава до пети бил неуязвим за всяко оръжие. Уязвима била само петата на крака му. По волята на съдбата в петата му се забила стрелата на Джара. Приближавайки, ловецът видял грешката си и потресен паднал в краката на Кришна. Този, великодушно, простил на Джара. После Кришна се възнесъл на небето, пълнейки вселената със своето сияние.
Между това, коларят на Кришна пристигнал в Хастинапур и и разказал на Пандавите за случилото се в страната на Ядавите. Поразен от страшната вест, Арджуна тозчас се приготвил за път. Когато той достигнал Дварака, не познал прекрасния град, някога блестящ с могъществото на своите славни бойци, винаги огласян от празничен шум, звуци на цимбали и лютни, грохот на бойни колесници. Днес, опустошен и затихнал, той бил печално зрелище за погледа. Арджуна пристигнал в царския дворец и тук го посрещнали стенанията и воплите на царските жени на Кришна, лишени от защита. Арджуна влязъл в покоите на чичо си Васудева и го намерил прострян на пода, горчиво ридаещ за съдбата на своите синове и внуци. Арджуна му се поклонил до земята, и Васудева, изправяйки се, го прегърнал и заплакал, повтаряйки имената на синове и внуци, братя, племенници и приятели, напуснали този свят. Арджуна му обещал да се погрижи за жените, старците и децата от рода Яду. "Под моя защита те ще намерят безопасно убежище в Индрапрастха - казал той.
Ела и ти с нас, о царю; аз ще изведа всички вас от това гибелно място в страната Куру." И събрал оцелелите царски съветници и войни, синът на Панду им наредил да се приготвят за заминаване.
Тази нощ Арджуна провел в двореца на Кришна, а на сутринта чул донасящи се от покоите на Васудева ридания и плач на жени. И разбрал, че призори бащата на Кришна е починал. Опечален, Арджуна се разпоредил за посмъртните обреди за стария цар. Четирите жени на Васудева - Деваки, Бхадра, Рохини и Мадира - се запалили с тялото му в погребалния огън.
После Арджуна се отправил в Прабхаса и видял брега на морето, осеян с мъртви тела. В околността на Прабхаса той издирил телата на Баладева и Кришна и се разпоредил за предаването им на погребален огън. После се върнал в Дварака и в този ден извел от там керван, който возел шестнадесет хиляди жени на Кришна, а също други жени от рода Яду, старци и деца; и немногото оцелели войни от Дварака го съпровождали.
И когато всички те излезли от градските врати и малко се отдалечили от града, пред очите им водите на океана погълнали напуснатия от жители Дварака.
Бавно се движел кервана предвождан от Арджуна. Като достигнал страната на петте реки, те спрели и направили лагер. Между това дивото племе абхири, обитаващо недалеч от това място, чуло за кервана. И мислейки, че освен Арджуна няма кой да защити кервана, идващ от богатия град Дварака, алчните абхири поискали да го ограбят. Когато на следващото утро кервана потеглил на път, хиляди свирепи разбойници се нахвърлили към него от всички страни. И не могъл Арджуна да го защити. Абхирите разграбили целия керван, сломявайки съпротивлението на малкото войници. Напразно поразявл Арджуна диваците със своите стрели - твърде много били враговете и внеазпно свършил колчана му, който преди бил неизчерпаем. Той започнал да избива абхирите с края на своя лък, но разбойниците се изнесли, отнасяйки богата плячка; и заедно с нея отвели в плен шестандесетте хиляди съпруги на славния Кришна. И разбрал тогава Арджуна, че съдбата се е обърнала против него.
С остатъците от кервана той достигнал страната Куру. Всички спасили се от рабойниците жени той заселил в Индрапрастха.
Рукмини и още четири жени на Кришна успели да стигнат благополучно до владенията на Пандавите; но всички те влезли в погребален огън, безсилни да понесат смъртта на своя съпруг. Младият Ваджра, правнук на Кришна, Арджуна оставил да управлява Индрапрастха; и други потомци на загиналите вождове от рода Яду получили за владение разни градове и селища от страната.
След завръщането от страната на Ядавите Арджуна посетил обителта на мъдрия Вяса. Той му разказал за гибелта на рода на Кришна и за своя неуспех. "Не тъгувай за могъщите Ядави- казал му Вяса - така е било предопределено от съдбата. Съдбата е дала и за теб да претърпиш неуспех в спасяването на жените на Кришна. Ти и братята ти сте достигнали върха на успеха, висшата цел в своя живот. И за вас е дошло време да се отеглите от света."
Когато Арджуна отново се върнал в Хастинапур и предал думите на Вяса на Юдхищира, той признал правотата на мъдреца. Дошло време за великия изход на Пандавите. Облечени в дрехи на отшелници, петимата братя заедно с Драупади напуснали завинаги Хастинапур, поръчвайки на Юютсу и Крипа делата на царството. Пандавите се отправили отначало на изток и дошли до брега на морето с червена вода. В това море Арджуна хвърлил своя знаменит лък, като го върнал на бога на океана Варуна, на когото той някога принадлежал. От там пътниците тръгнали на юг, после на запад и стигнали до друго море, където видели през водата потопения прекрасен град Дварака. После те се насочили на север. Дошли до Хималайските планини и с големи лишения минали през труднодостъпните им области. След Хималаите те видели обширна пустиня, а зад пустинята - планината на боговете Меру, чиито върхове опират в небосвода.
И минавайки пустинята, те започнали да се изкачват по пътека в планината, водеща към небето. Скоро, не понесла тежестта на пътя, паднала Драупади и духа й отлетял. Но Пандавите не спрели, а продължили да се изкачват, После Паднал мъртъв Сахадева, и братята продължили да вървят четирима. После дошъл ред на Накула и само тримата Пандави продължили пътя. Следващ паднал Арджуна, а след него - Бхимасена. Само Юдхищира, царя на справедливостта успял да отиде жив на небесното царство, където радушно го посрещнал повелителя на боговете Индра.
Но и душите на неговите спътници се възнесли на небето и те там намерили обител на неугасващата светлина."
"А какво е станало с Ашватхаман, за чието отмъщение мечтаела Драупади?" - попитал Джанмеджая. И Вайшампаян разказал: "Скоро след битката Пандавите настигнали сина на Дрона в обителта на светия Вяса сред дълбоки гори. Виждайки синовете на Панду, горящи от жажда за мъст, Ашватхаман посегнал към оръжието си, заклето за изтребване на рода им и искал да порази с него Арджуна, който също бил готов да удари. Но светият мъдрец застанал между тях и попречил да се извърши убийстен бой, склонявайки Пандавите и Ашватхаман към мир."
Отпуснал Арджун своя лък, но вълшебното оръжие на сина на Дрона, заклето със страшно чародейство, поразило тогава, минавайки през Арджуна, Утара, младата съпруга на Абхимана и умъртвила нероденото дете в нея.
За това деяние и за нощното клане Кришна проклел Ашватхаман; проклятието на Кришна го обрекло да се скита три хиляди години по земята, никъде не намирайки покой. И до днес се скита проклетия Ашватхаман, и го избягват всички живи същества; и насвякъде, където се появи, там сее кървави междуособици и престъпления.
"А синът на Абхимана, умрял вътре в Утара, бил възкресен от Кришна със силата на неговото чудотворство. Нарекли го Парикшит - което значи загинал, но възкръснал и след изкачването на Юдхищира на небето той управлявал земята докато не умрял от ухапването на змията. Джамнеджая, син на Парикшит, извършил великото жертвоприношение на змиите, във времето на което Вайшампаян, ученик на Вяса, разказал на царя и събралите се жреци и певци това сказание за великата вражда на древните родове и за кървавата битка на полето Куру."