На юг от Хималаите - обител на снеговете, на брега на тихоструйната Сарайя и многоводната Ганг лежи страната Кошала, богата и щастлива, изобилстваща от зърно и добитък, с тучни пасбища и цветущи градини.

В тази страна бил древния град Айодхя, прославен навсякъде с красотата и великолепието на своите домове, площади и улици. Куполите на дворците и храмовете му се възвишавали като планински върхове и стените им блестяли от злато и скъпоценни камъни. Изградени от искусни зидари, украсени с дивни статуи и стенописи, те били като небесните чертози на Индра, повелителя на боговете.

Градът бил богат и многолюден. В него имало доволно храна и напитки, а лавиците на търговците били пълни със чудни стоки и жителите на Айодхя не знаели ни нужда, ни болест. Юноши и девойки безгрижно танцували на площади, в градини и мангови горички. И от сутрин до вечер на правите и просторни улици в града вървял народ - търговци и занаятчии, царски вестоносци и слуги, странници и улични артисти. Н нямало в града порок, нито безделници, но всички били грамотни и благочестиви. И всички мъже и жени имали добри нрави и поведението им било безупречно.

Градът бил обкръжен от здрави стени и дълбоки ровове; Там инало коне от Камбоджа и от бреговете на Инд, бойни слонове от планините Виндхя и Хималаи и както планинските пещери изобилстват от лъвове, така градът бил пълен с войници - силни, прями и искусни.

И Айодхя засенчвал другите градове, както от луната потъмняват звездите. Управлявал я славният цар Дашаратха, справедлив и могъщ. На благочестивия цар служели мъдри и предани съветници, прекрасни жени го радвали със своята красота и кроткост, и всички желания на Дашаратха се изпълнявали незабавно.

Но голяма мъка отдавна измъчвала душата на Дашаратха, той нямал син, нямало на кого да предаде властта и държавата. И решил веднъж повелителят на Айодхя да принесе на боговете жертва, надявайки се, че боговете ще се смилят над него и ще му дарят син. Царските съветници, благочестиви и благодушни брахмани с радост одобрили желанието на Дашаратха, жените му разцъфтяли от радост и надежда, както разцъфтява лотоса от топлината и слънцето.

На северния бряг на Сарайя, на указано от Дашаратха място, главният съветник на царя - Васшихта - заповядал да бъде построен олтар, разкошни постройки за знатни държавни гости, удобни домове за брахмани, търговции, земеделци и царската стража. "Всички да трябва да са доволни и за никого да няма недостиг" - заповядал Васшихта на царските зидари и слуги.

Майсторите се заели за работа, а царските глашатаи се понесли на бързи колесници на исток и н запад, на юг и на север. Те занесли на околните владетели покана да дойдат при Дашаратха за великия празник.

Когато минала година и вече всичко било готово, в Айодхя започнали да пристигат желаните гости: благородния Джанака, повелител на Митхила, верен приятел на цар Дашаратха; благонравният и красноречив дладетел на Каши; Романда, смелия цар на ангите, доблестните стопани на Синдха и Сауращтра; почтени брахмани и търговци, изкусни занаятчии и усърдни земеделци.

И в деня, когато небесните светила предвещавали успех, цар Дашататха с жените си и придворните си, със съветниците си и многобройните гости, под охраната на вярна войска излязъл от Айодхя и тръгнал към северния бряг на Сараия.

Три дни и три нощи жреците на Дашаратха принасяли на боговете велики жертви, три дни и три нощи шепнели те над свещения олтар молитви и умолявали боговете да дарят поколение на тъгуващия господар.

По цялата земя се разнесъл слух за великото жертвоприношение на северния бряг на Сарайя и отвсякъде придошли към олтара нуждаещи се хора. Цял ден от сутрин до вечер там се разнасяли викове: "дайте храна, дайте дрехи" - и слугите на Дашаратха в нищо не отказвали на придошлите. Много злато и сребро, скъпоценни тъкани, килими и коне раздал щедрия Дашаратха на благочестивите брахмани и жреците прославяли господаря на Айодхя и му пожелали много синове и внуци.

Боговете също останали доволни от принесената им жертва, всеки от тях получил свой дял. И се обърнали тогава към бога - създател, великия Брахма, с молба да дари на праведния Дашаратха син - "Дай господарю син на Дашаратха" - помолили те всемогъщия Брахма - "Надари го с непобедима сила, нека той избави нас и всички живи от Равана и неговите злодейства".

По онова време Равана живеел на земята. Той бил повелител на ракшасите - зли и кръвожадни демони. Някога Равана, чрез сурово покаяние постигнал велика святост и Брахма решил да го възнагради за благочестивия подвиг. "Избери си какъвто искаш дар" - казал му Брахма - "и аз ще изпълня твоето желание." И поискал гордият Равана от Брахма - да направи така, че ни богове, ни демони да могат да го победят в битка и да го лишат от живот. А за обикновен човек нищо не казал Равана - той не го считал за достоен противник. "Така да бъде" - отговорил му Брахма и от този ден - никой, богове нито божествени създания нямали спасение от безжалостния Равана. И никой не можел да промени това. Само човек би могъл да погуби повелителя на ракшасите, но тогава не е имало на земята такъв човек. И когато боговете, всички заедно, паднали в краката на Брахма с молба да дари Дашаратха със син с невиждана сила, великият Брахма се съгласил да изпълни молбата им.

По знак на всемогъщия творец, бог Вишну - пазител на света взел златен съд със сребърен похлупак, напълнил го със сладко мляко - божествена напитка - спуснал се невидимо на земята и възникнал изведнъж пред Дашаратха в езиците на свещения огън, пламтящ на олтара. Той бил огромен като планински връх; черното тяло на бога, покрито с лъвска козина било облечено с малинови одежди и лицето му било червено като пламък. Вишну подал златния съд на Дашаратха и казал "Ти измоли милостта на боговете, благочестиви царю. Дай съда на жените си, нека изпият божествената напитка и в твоите синове няма да има недостатъци."

Вишну изчезнал, а щастливия Дашаратха предал драгоценния съд на жените си, а те изпили божествената напитка. Първата жена на Дашаратха, Каушаля изпила точно половината, а Кайкеи и Сумитра по равно изпили останалото.

Изминали три дни и три нощи, затихнал олтара на северния бряг на Сарайя, разотишли се по домовете си гостите на Дашаратха, а той останал в двореца си в Айодхя, търпеливо да дочака раждането на сина си.

Когато минали единадесет месеца и дванадесетия привършвал, жените на брахма донесли четирима синове на господаря на Айодхя. Отначало Каушаля родила Рама, после Кайкеи родила Бхарата, а след тях Сумитра родила близнаци - Лакшмана и Шатругхуна. Голямо веселие започнало в същия час на земята и на небето. Загърмели литаври, засвирили гандхарвите, небесните музиканти, затанцували апсарите - небесните танцьорки.

Здрави, силни и красиви се оказали синовете на цар Дашаратха, а старшият княз Рама, превъзхождал своите братя с разум, красота и сила. Очите му били розови, устните - малинови, гласът - звънък, раменете и ръцете - могъщи като на лъв.

Принцовете се обучавали по Ведите, свещени и мъдри книги, на великото изкуство да поддържат ред в държавата, да водят в близки и далечни походи войската, да управляват в боя колесници. Братята бързо овладели всички царски и воински науки и нямало по земята равни на тях. С гордост гледал Дашаратха своите могъщи, красиви и благонравни синове и щастието му нямало край.