Веднъж в Айодхя дошъл брахман, великият подвижник Вишвамитра. Той се приближил към царския дворец и казал на стражите да предадат на Дашаратха за пристигането му. Владетелят на славната Айодхя много се зарадвал на неочаквания гост и побързал, заедно със съветниците си да го посрещне.

С поклон Дашаратха го превел в дворцовите покои, настанил го на почетно място и се обърнал към него с ласкава реч: "Със своето пристигане ти ме зарадва, Вишвамитра, както дъждът радва земеделеца в сушаво време и както земният човек се радва на божествена напитка на безсмъртните. Разкажи ми, благочестиви старче, за своите грижи, а аз ще изпълня всичко, което поискаш."

С радост приел Вишвамитра приветливата реч на стопанина на Кошала, а после му разказал за своето нещастие: "В дълбоката гора е моята обител" - казал на Дашаратха подвижника - "и свещеният огън на моя олтар не угасва ни денем, ни нощем. Аз принасям на небожителите жертви и укрепвам душата си със сурово покаяние. Но ето дойдоха при мен злите ракшаси Марича и Субаха и по заповед на Равана, техния владетел, всячески поругаха моя олтар. гасиха огъня, изядоха жертвите за боговете. Твоят старши син Рама вече порасна, пусни го с мен в гората - не за дълго. Само твоят син може да защити моята обител."

Цар Дашаратха не очаквал от отшелника такава молба. Той винаги бил верен на думата си и съжалил, задето обещал на Вишвамитра да изпълни какво да е негово желание. Той се страхувал да пусне в страшната гора любимия си син, разтревожил се за живота му и започнал да умолява Вишвамитра да не отвежда младия Рама от Айодхя. "Моят лотосоок Рама" - казал той тъжно на Вишвамитра - "не е станал още зрял мъж. Няма да победи Марича и Субаха. Вземи цялата ми войска, аз сам ще тръгна да с нея да охранявам твоя олтар и твоята обител. Шестдесет години живея на света и чак неотдавна се сдобих със син. Нямам сили да го изпращам на гибел".

Оскърбен от отказа на господаря на Айодхя, Вишвамитра почервенял от гняв. Той казал на Дашаратха: "Ако ти, царю не удържиш думата си, за теб няма да има щастие, нито за рода ти. Няма да запазят синовете ти царския престол и ти няма да се предпазиш от безчестие."

Едва Вишвамитра произнесъл заплахата си, като под краката на всички затреперила земята, царският дворец и всички постройки в Айодхя се заклатили, а Дашаратха и съветниците му не могли да промълвят ни дума от страх. Видно, не само Вишвамитра, но и всички богове се разгневили на господаря на Айодхя. Тогава пред царя застанал благородния Васшихта. Той възхвалил благочестивия Вишвамитра и се обърнал към опечаления Дашаратха с такива думи: "Не ти прилича да нарушаваш своето обещание, господарю. Напразно се боиш да пуснеш в гората Рама. Ти вярно каза, че не е станал още зрял мъж, но е вярно също, че на земята няма човек, който би могъл да се сравнява с Рама по сила и воинско изкуство. Той лесно ше победи в битка Марича и Субаха и ще се върне в Айодхя невредим."

Страх го било Дашаратха да пусне любимия си син, но не искал да се сбъднат страшните думи на Вишвамитра и със свито сърце дал царя своето съгласие.

На другия ден, рано сутринта Вишвамитра излязъл от портите на Айодхя и се отправил към своята обител, а младия и силен принц Рама вървял след него. Лакшмана, който за нищо на света не се искал да се разделя с любимия си брат, носел лъка и стрелите му.

Привечер те дошли до десния бряг на Сарайя и Вишвамитра мило помолил Рама да загребе вода с длан от реката. Рама послушно изпълнил молбата му и тогава Вишвамитра произнесъл към Рама такова заклинание: "Нека не те докоснат, принце умора, зло око и треска. Нека не те нападат ракшаси внезапно ни денем, ни нощем. Ни в бой, нито в мъдрост да нямаш равни, нито в сполуката. Нека не те тревожат нужда, нито студ!". После Рама на малки глътки изпил тази вода и тримата легнали да спят на брега на реката и тревата им послужила за легло.

Дълъг път преминали принцовете и Вишвамитра от бреговете на Сарайя до великата Ганг, на лодка преминали до другия бряг и скоро се оказали пред глуха и страшна гора, пълна с хищни зверове и отровни гадини. "Тук живее майката на Марича, кръвожадната Тарака" - казал Вишвамитра - "на ръст е като планина и хиляда слона не са сравними по сила с нея. Ни един пътник не може да се скрие от нея, всички поглъща страшното чудовище. Сега тя стои на горския път и ще се наложи да я убиеш, Рама за да можем да вървим по-нататък и за да могат тукашните хора да живеят спокойно".

"Така да бъде", отвърнал Рама на Вишвамитра и влизайки в гората, те тръгнали право срещу Тарака. Рама взел в ръце лъка и стрелите, чукнал леко с юмрук по тетивата и звън се разнесъл далеч по гората. Чули го зверове и птици, достигнал и до ракшаса, стоящ на пътя. Същия час Тарака обезумяла от злоба. В ярост се понесла тя по пътя срещу Вишвамитра, Рама и Лакшмана. Със страшен рев, вдигайки кълба от прах тя започнала да хвърля огромни камъни по пътниците.

Прицовете се разгневили. Страшно зазвъняли тетивите от бойните им лъкове и остри стрели отрязали носа и ушите на Тарака. Но болката само й прибавила повече сила. Пороят от камъни, летящи към братята ставал все по-опасен. "Убий я" - казал Вишвамитра на Рама - "Убий я по-скоро докато не е дошла вечерта. В тъмнинаата няма да я победиш". Никога преди Рама не бил лишавал от живот жена и този път не би го направил, но злобната Тарака не отслабвала и не отстъпвала. Заради Лакшмана, любимия брат, заради светия старец Вишвамитра се наложило Рама да срази Тарака до смърт. Като змия се огънала във въздуха неотразима стрела - и главата на Тарака - като отрязана със сърп - се търкулнала на пътя.

Принцовете и старият брахман пренощували в гората, а сутринта Вишвамитра казал с ласкава усмивка на Рама: "Аз съм доволен от теб, сине на Дашаратха, наистина ти си велик воин. Сега ще ти подаря чудното оръжие на небесните жители и ти никога няма да познаеш поражение в битка. Ще ти подаря страшни святкащи дискове, бързи и точни стрели, тежки боздугани, булави и секири." Вишвамитра се обърнал с лице на изток, шепнейки започнал да произнася заклинание и скоро пред Рама, изумен от такова чудо, се появило божествено оръжие. На дълги редици застанали пред Рама мечове, боздуани и бойни секири и със човешки глас му казали: "Ти си наш господар, велики Рама, а ние сме твои слуги. Всичко, което заповядаш, ние ще изпълним." Благодарен, Рама се поклонил ниско пред Вишвамитра и казал на всички тези оръжия: "Явете се пред мен, когато ви призова на помощ." И чудните оръжия изчезнали.

Вишвамитра и братята-принцове продължили по-нататък, прекосили дивата гора на ракшаса Тарака и скоро дошли до прекрасна местност, изобилна от благоуханни цветя и сенчести дървета. Там весело пиукали пойни птици, а в прозрачните води на ручей пляскали сребристи рибки. На това място била обителта на Вишвамитра. Първата нощ Рама и Лакшмана почивали. А на следващата нощ Вишвамитра ги оставил да пазят свещения огън на олтара. Пет нощи братята провели на олтара без тревога. А на шестата нощ Вишвамитра им казал да се въоръжат надеждно.

Ярко горял на олтара свещения огън, брахмани-отшелници заедно с Вишвамитра шепнели молитви и принасяли на олтара жертви, и наоколо било тъмно и тихо. Изведнъж се раздал над олтара страшен рев и върху свещения огън се излял поток от черна кръв, осквернявайки жертвените цветя и треви. Като лъв се хвърлил Рама към олтара, погледнал в тъмното небе и видял въе въздуха кръвожадните месоядци Марича и Субаха. Младият син на Дашаратха опънал лъка - и смъртоносна стрела ударила Марича с такава сила, че злобния ракшас прелетял във въздуха сто йоджана и паднал в бурните вълни на океана. Втората стрела на Рама пронизала изцяло Субаха. Ракшасът паднал на земята и се извил в предсмъртни гърчове.

Благочестивите отшелници с радостни възклицания наобиколили двамата синове на Дашаратха и Вишвамитра казал на Рама: "Ти си могъщ и доблестен воин, Рама. Ти изпълни волята на господаря на Айодхя и спаси от поругаване нашата обител."