Когато настъпило следващото утро, братята-принцове дошли при Вишвамитра, почтително му се поклонили и казали: "Пред теб са твои слуги, благочестиви отче, Кажи ни какво още трябва да направим за теб". Брахманът им казал: "В славния град Митхила, цар Джанака принася на боговете големи жертви. Отвсякъде в Митхила прииждат хора. И ние всички ще идем там. При цар Джанака се пази един чуден и мощен лък и никой досега не е могъл да го огъне и да натегне тетивата му. Много герои и небесни създания са идвали в Митхила, но на никй от тях това не се е удало."
По знак на Вишвамитра отшелниците запрегнали бързи кона в колесници и всички се отправили в Митхила, а след тях бягали зверове и летели птици. Пътят им лежал на север, към високата планина Химават. Денят привършвал и нощната тъма закрила пътя. Вишвамитра спрял колесницата и повел всички да отдъхнат на брега на реката Сома. След вечерната молитва и умиване, когато всички седнали на тревата около Вишвамитра, Рама помолил блаочестивия старец да му разкаже за земите, лежащи по бреговете на Сома.
Някога - започнал да разказва мъдрия брахман - живял на земята Куша - син на Брахма. Той имал четири сина: Кушамба, Кушанабха, Асуртарджа и Васу. Когато те пораснали, Куша ги отправил по земята в разни страни и им казал: "Добийте си свои царства". Тези чудесни гори и пасбища завоювал Кушанабха, втория син на Куша и основал тук свое царство.
Сто прекрасни като перли дъщери имал Кушанабха. Млади и прелестни, те лудували в цветущата градина, блестейки като звезди в облаците. Видял ги там веднъж могъщия Ваю, бог на вятъра и диханието, и им казал: "Аз ви пожелах, прекраснолики. Бъдете мои жени и ще придобиете вечна младост и безсмъртие." Дъщерите на Кушанабха почтително се поклонили пред бога и казали: "Ти си всевластен, ти си същността на живота, велики Ваю, но защо ни предлагаш безчестие? Ние, целомъдрените дъщери на Кушанабха не бива да слушаме такива думи. Само нашият баща има волята да се разпорежда с нас, той е наш повелител. От него поискай да ти станем жени."
Гордите думи на дъщерите на Кушанабха ядосали Ваю. Той се разгневил и отнел от всички тях целомъдрието. С разплакани очи и подути кореми принцесите дошли при Кушанабха и през плач му разказали всичко. Но благородния Кушанабха не наказал дъщерите си, той ги похвалил за благонравието и стойкостта им, като започнал да мисли какво да прави с принцесите по-нататък. И замислил царя да отдаде своите дъщери на младия Брахмадата, господар на град Кампила.
Кушанабха му отправил посланици с богати дарове, предложил му дъщерите си за жени, без да скрива нищо и Брахмадата с радост се съгласил. Кушанабха отпразнувал пищна сватба и когато Брахмадата се докоснал до своите жени, станало чудо: подутите им тела се изправили и те станали още по-красиви млади царици, отколкото били преди.
Кушанабха омъжил дъщерите си и останал отново без потомство. Започнал да моли боговете да му дарят син и боговете се съгласили - след известно време му се родил могъщ син и Кушанабха го нарекъл Гадхи Това бил моя баща, този прекрасен край му бил подвластен. Докато Вишвамитра разказвал, незабелязано настанала нощ. Замряли дърветата, затихнали животните и птиците, ярки звези - небесни очи - гъсто обсипали нощното небе и изгряла луна, разушителката на тъмнината, радвайки със своето сияние сърцето на всички живеещи на земята.
Вишвамитра млъкнал. Братята-принцове и отшелниците похвалили мъдрия старец, изкусен в словото и всички легнали да почиват, за да не им тежи утрешния дълъг път.