Рамаяна 1_05

Лъкът на Шива и женитбата на Рама и Лакшмана

Когато настъпило следващото утро, цар Джанака привикал Вишвамитра и синовете на Дашаратха и казал: "Аз съм твой верен слуга, благочестиви подвижнико. Кажи ми какво искаш от Митхила?" Вишвамтра отвърнал: "Пред тебе царю са синовете на Дашаратха, прославени в този свят със своето воинско изкуство. Те знаят, че в Митхила е могъщия лък на бог Шива. Доблестните принцове те молят да им покажеш този лък." Рама и Лакшмана, почтително събрали пред лицата си длани, ниско се поклонили на повелителят на Митхила и Джанака им казал:

"Нека ви съпътства щастие, смели войни. Страшният лък на разрушителя на света отдавна се пази и се почита от царете на Митхила. Някога небожителите разгневили Шива и той, всемогъщия решил да ги накаже за обидата. Взел лъка, натегнал тетивата и щял да изпрати обиждащите го в царството на Яма, бога на смъртта. Но те се поклонили и покаяли пред Шива и той се смилил. Сменил гнева си с милост. Но небожителите толкова се уплашили, че измолили от Шива да изнесе от небесното царство този страшен лък и да го подари на земно царство. Шива връчил лъка си на Дварата, цар на Митхила и заповядал да го пазят вечно. Аз съм свързан с нерушим обет с лъка на Шива и пазя този лък като зеницата на окото си. Ще разкажа, на теб Вишвамитра и на вас, доблестни синове на Дашаратха, за своя обет.

Много години аз царувах в Митхила, а боговете все не ми даваха потомство. И реших тогава да умилостивя боговете с велика жертва. Всезнаещи брахмени, мои съветници избраха място - поле - за въздигане на олтар и ми казаха да изора това поле с плуг. И когато аз, царя на Митхила върях след плуга, от браздата се появи прекрасна девойка. Това беше Сита - моята възлюбена дъщеря, дарена ми от майката-Земя. И тогава аз се възрадвах на милостта на небесата и дадох на боговете клетва, че съпруг на дъщеря ми ще стане само онзи, който натегне тетивата на страшния лък на Шива.

По цялата земя се разнесе мълва за божествената красота на Сита отвсякъде идваха женихи в Митхила. Много царе и знатни войни пожелаха да натегнат тетивата на лъка на Шива и да вземат Сита за съпруга, но никой от тях даже нямаше силата да повдигне лъка. Тогава тези женихи се обидиха - почудиха се, че царя на Митхила само се подиграва с тях. С огромни войски тръгнаха към Митхила. Цяла година обсаждаха моята столица и скоро моите сили се изтощиха. Но великите богове не мислеха като тях, те ми изпратиха голяма войска на помощ и моите врагове се разбягаха с позор.

Аз ще покажа на славните синове на Дашаратха божествения лък на разрушителя Шива. И ако могъщият Рама огъне този лък и натегне тетивата му, прекрасната Сита ще стане съпруга на Рама."

"Така да бъде" - казал Вишвамитра на Джанака и господарят на Митхила наредил на своите съветници незабавано да донесат в двореца чудесния лък на страшния Шива. Царските съветници изпратили за лъка на Шива голяма войска. Пет хиляди войници с трудност бутали по улиците на Митхила тежка колесница. До двореца на великия Джанака те спрели колесницата, свалили от нея огромния кован железен съндък и го поставили на земята. "Тук, в този съдържател лежи лъкът на Шива, почитан от царете на Митхила. Нека го видят синовете на Дашаратха." По знак на Вишвамитра, Рама отворил съда, леко повдигнал с една ръка лъка, надянал му тетивата и я натегнал с такава сила, че божественият лък се счупил на две половини. И в този миг се разнесъл силен гръм, сякаш огромна планина е паднала и се е разбила на хиляди късчета. Земята се затресла и всички паднали на земята, само Вишвамитра, Джанака и синовете на Дашаратха стояли неподвижно.

Дълго Джанака не могъл да промълви дума, а после се обърнал към Вишвамитра с такива думи: "Велико чудо стана днес в Митхила, благочестиви подвижнико. Никога досега не съм мислил, че простосмъртен може да обладава такава дивна сила и сега съм свободен от ненарушимия обет, а прекрасната Сита си намери достоен съпруг. Тя ще е предана жена на доблестния син на Дашаратха и ще прослави по целия свят древния род на на царете на Митхила. Нека се понесат моите вестоносци в Айодхя, нека разкажат за всичко на цар Дашаратха и го поканят в моята столица."

Вишвамитра казал "Да бъде така" и посланиците на Джанака се отправили в Айодхя, за да осведомят за всичко Дашаратха и да го доведат в Митхила.

Три дни и три нощи пътували посланиците на царя на Митхила, а на четвъртия ден пристигнали в Айодхя. Тържествено влезли те в двореца на Дашаратха, ниско се поклонили пред повелителя на Кошала и казали: Нашият владетел, цар Джанака ти изпраща поздрав, велики господарю и желае за тебе и твоите близки благополучие и дълги години живот. Нашият господар, цар Джанака ни нареди да те осведомим, че твоят син, могъщият Рама с брат си Лакшмана и благочестивия Вишвамитра, дойде в Митхила, поиска да му покажат лъка на страшния Шива и направи това, което на никой на земята досега не се удаваше: Той огъна лъка на Шива, надяана му тетива и го огъна с такава невиждана сила, че лъка на всемогъщия бог се счупи на две половини. И нашият цар, повелителят на Митхила, верен на своя обет, дава на могъщия Рама за жена своята дъщеря, прекрасната Сита и те кани тебе, благородни Дашаратха на сватба в Митхила.

С голяма радост изслушал Дашаратха пратениците от царя на Митхила, щедро ги надарил за щастливите вести и казал на своя съветник Васшихта: Цар Джанака милостиво е посрещнал сина на Каушаля в Митхила и му дава своята дъщеря за жена. Сита се слави по целия сват със своята неземна красота и добър нрав, а родството с господаря на Митхила още повече ще възвиси нашето царство. А сега ние трябва да побързаме, мъдри Васшихта за Митхила, на великия празник, на сватбата на моя любим син. Приготви, Васшихта щедри дарове за Джанака и Сита, за всички приближени на царя на Митхила. Вземи от хазната ми без да жалиш златни огърлици, скъпоценни камъни-самоцвети, обшити със сребро и злато тъкани, вземи млади робини, красиви и кротки, бойни слонове, страшни и могъщи, пъргави жребци от царските конюшни и изпрати моите дарове в Митхила под охрана на надеждна войска. Заповядай на водача на моята колесница Сумантра да приготви за път колесницата, за да излезем утре рано и да тръгнем към Митхила.

На следващото утро, Дашаратха, неговите синове, жени и съветници се качили на святкащи от злато колесници и под охраната на голяма войска излезли от вратите на Айодхя. С радост на сърцето бързал Дашаратха да види Рама, Лакшмана и Вишвамитра и на петия ден от пътя, пред очите на господаря на Кошала се появили високите стени на Митхила. С големи почести посрещнал Джанака благороддния Дашаратха на вратата на столицата и казал:

Щастлив съм да те видя в Митхила, царю. Чудесният подвиг на Рама ни направи роднини, прославени Дашаратха и сватбата на децата ни ще укрепи и възвеличи нашите царства. Влез царю в моята столица и бъди в нея не гост, а пълновластен господин.

Дашаратха присърце приел големите почести и приветствената реч на господаря на Митхила. и той ласкаво отвърнал на Джанака: Моите мъдри наставници, учени и брахмани още от детството ми внушаваха да не отхвърлям подареното. Твоята дъщеря, хубавицата Сита наистина е божи дар, а дружбата и съюза с тебе, благородни Джанака е голямо благо.

Джанака и неговите съветници завели знатните гости в отделените за тях покои и държавниците, доволни един от друг се разделили до следващата сутрин.

На другия ден в двореца на царя на Митхила започнали да се готвят за извършване на сватбени обреди. Джанака се радвал на родството и съюза с могъщия цар на Кошала и се обърнал към Дашаратха с такива думи: "Аз имам, велики царю друга дъщеря - Урмила, а ти имаш син - доблестния Лакшмана, верен брат на Рама. Аз ще дам на смелия Лакшмана за жена лотосооката и кротка Урмила, и нека да е вечна нашата дружба." "Да бъде тъй" - с радост се съгласил Дашаратха и тогава в беседа с царете встъпил мъдрия и благочестив Вишвамитра.

О велики царю - казал той на Джанака - Твоят брат Кушадхвалджа има две дъщери, прославени от красота и благородство. Нека твоят брат ги даде за жени на синовете на Дашаратха - Бхарата и Шатругхуна. Нека брахмани, изкусни в сватбените обреди съединят утре синовете на Дашаратха с прелестните принцеси на Митхила и да бъде дружбата на двете царства нерушима.

Мъдрите думи на благочестивиия старец Вишвамитра дошли присърце на двамата царе и заради радостта си те подарили на брахманите на Митхила и Айодхя хиляди крави, стотици коне, много злато, сребро и скъпоценни тъкани. За извършването на сватбения обред царските зидари построили висок пиедестал, украсили ги с цветя и злато и поставили там жертвеник. Благочестивия Васшихта прочел на пиедестала свещено заклинание, брахманите разпалили над жертвеника огън и принесли жертва на боговете. После брахманите довели при олтара Сита и Рама, облечени в богати сватбени дрехи и ги поставили един срещу друг. И Джанака казал: "Да те съпътства щастие, могъщи Рама. Приеми дъщеря ми Сита и да бъде тя твоя спътница в изпълнение на дълга на живота ти. Да бъде тя предана съпруга и да те следва като сянка навсякъде."

После брахманите довели до олтара Лакшмана и срещу него - Урмила, а срещу Бхарата и Шатругхуна - дъщерите на Кушадхвалджи - Мандивя и Штуракирти. Джанака на всеки от тях казал същите думи, както и на Рама, а после младоженците за ръка повели своите невести и тържествено обиколили свещения огън, царствените си бащи и благочестивите брахмани. И толкова угоден бил на небожителите извършения обряд, че от небето се посипали към земята ароматни цветове, весело засвирили небесните музиканти - гандхарвите и затанцували в кръг красавиците - апсари.

Весел пир устроил в своя дворец щедрия и радостен господар на Митхила и на този пир били знатни гости от Кошала, именити граждани на Митхила, могъщи съседни царе. Красноречиви разказвачи прославяли принцовете на Айодхя и принцесите на Митхила. прославяли и великте царе Джанака и Дашаратха и им желаели щастие и сполука.

На другия ден след сватбата Вишвамитра си тръгнал към планината в своята обител, а цар Дашаратха започнал да се готви за обратен път към Айодхя. Джанака подарил на синовете на Дашаратха, на младите им жени и на своя приятел, повелителя на Кошала множество роби и робини, коне и слонове, скъпи камъни-самоцвети, злато и сребърни съдове. Той проводил гостите до вратата на Митхила, сърдечно се сбогувал с тях и Дашаратха със синовете си се отпрвили в Айодхя съпровождани от страшна войска.