Едва царските колесници се отдалечили от Митхила, когато Дашаратха забелязал, че животните са разтревожени. Задухал силен вятър и земята се затресла. Птиците в гората издавали тревожни крясъци. Черна пелена закрила слънцето и изведнъж притъмняло, както в дълбока безлунна нощ.

Изведнъж пред колесницата на Дашаратха, от тъмнината се появил страшният и несъкрушим изтребител на кшатрии, синът на Джамадагни, по име Рама. Очите му били червени от гняв, косите на главата му стърчали настръхнали, а на рамото му висяла остра брадва. И на гърба му висял пагубния лък на бог Вишну. Той се приближил към Дашаратха страшен като Шива, разблъскал брахманите и войниците на Айодхя. С реващ глас като гръм от мълния Рама, синът на Джамадагни казал обръщайки се към Рама, сина на Дашаратха:

"Някакъв кшатрий неправедно уби моя син, благочестивия брахман Джамадагни и тогава се заклех да унищожа всички кшатрии по земята. Чух за твоята удивителна сила, чух че си счупил могъщия лък на бог Шива. Искам да се бия с тебе в честен двубой, но първо ми докажи, че имаш сила да се биеш с мен. На гърба ми виси лъкът на бог Вишну, той никак не отстъпва на лъка на Шива. Пробвай да натегнеш неговата тетива, прославени сине на Дашаратха и ако ти се удаде, ще встъпя в бой с тебе, могъщи войне - в единоборство."

Страшна мълва се носела по земята за беспощадния убиец на кшатрии, сина на Джамадагни. Сърцето на стария Дашаратха затреперило от страх за живота на любимия му син и смирено, със събрани длани той започнал да моли сина на Джамадагни да отстъпи: "Ти отдавна вече си утолил гнева към нашата каста" - казал му Дашаратха - "и отдавна живееш в горите като благочестив отшелник. Защо ти е о, праведни битка? Моите любими синове са още деца."

Но синът на Джамадагни не се смекчил от унизените думи на царя на Айодхя. Тогава Рама, синът на Дашаратха изпаднал в ярост. "Добре - казал той на сина на Джамадагни - ти сега ще изпиташ моята сила." С тези думи Рама взел в ръце лъка на Вишну, положил в него смъртоносна стрела и като натегнал тетивата, стрелял в гърдите на сина на Джамадагни. И в миг изчезнал страшният истребител на кшатрии, и се смъкнала черната пелена от слънцето, и всичко наоколо се прояснило. И тогава Рама казал на изумения Дашаратха: "Синът на Джамадагни няма да ни тревожи повече, господарю и ние можем спокойно да продължим пътя си към Айодхя". С радост прегърнал Дашаратха своя могъщ и непобедим син и успокоен, побързал към своята столица.

Жителите на Айодхя посрещнали своя цар и смелите му синове и прекрасните дъщери на царя на Митхила с радостни викове. Улиците на столицата били чисто подредени и поляти с вода, домовете били украсени с венци и цветни гирлянди, весело звучали тръби и литаври, певци и разказвачи високо прославяли удивителните подвизи на Рама, старшия син на Дашаратха. Най-щастлив от царете, пристъпил в двореца си гордия Дашаратха с могъщите си синове, с прелестните принцеси от Михила. Младите съпруги били отведени в покои, служили им послушни роби и робини и радост се възцарила в двореца на господаря на Айодхя.

Веднъж Дашаратха казал на Бхарата, своя син, че е поканан заедно с Шатругхуна на гости при чичото на принцовете Ашвапати. Бхарата и Шатругхуна се запътили на гости при цар Ашвапати, а великия Рама започнал да изучава царските дела помагайки на баща си да управлява държавата. В радост и съгласие живял Рама със съпругата си, хубавата Сита и бил щастлит от нейната доброта и любов.