Мантхара, приятелка и довереница на царица Кайкеи, с която заедно отраснали, бивша служителка в дома на чичо й, поглеждайки от прозореца, видяла, че улиците на Айодхя са украсени с цветни гирлянди и са пълни с народ. Тя чула музика и пеене на ведийски химни и радостни разговори в тълпата, смесени с рев на слонове, цвилене на коне и мучене на крави. Побързала да посрещне в покоите домакинята, облечена в хубава рокля от бяла коприна, бързайки занякъде с радостно лице, Мантхара попитала каква е причината за всеобщото ликуване и узнала, че Рама трябва да бъде възкачен утре а царския трон.

Мантхара, безобразна, гърбава и завистлива по сърце чула това от домакинята, се изпълнила със злоба. И като побързала тозчас при Кайкеи, в спалнята където тя още лежала, не станала от сън, се обърнала към царицата с такива думи: "Ставай, о неразумна, сега ли е време да спиш? Голяма опасност е надвиснала над тебе. Известно ли ти е, че твоето щастие е невярно и като речно пълноводие през лятото ти се изплъзва днес?"

Разтревожена от думите на гърбавата, Кайкеи попитала, трепереща от страх: "Каква беда се е случила, о Мантхара? Какво означава твоя вид, изпълнен със смут и мъка?" Мантхара казала: "О благородна, заплашва те ужасно и непоправимо нещастие. Цар Дашаратха е решил да възведе Рама на трона. Безмерен страх ме обзе, когато чух това и буквално в огън аз побързах при тебе, погълната от грижа за твоето благо. Та нали твоята мъка, о Кайкеи умножава моите страдания. и моето благополучие расте заедно с твоето. О, нещастна, ти отгледа на гърдите си отровна змия - твоя съпруг. Думите му текат като мед, но сърцето му е зло. Изпращайки Бхарата в дома на твоите родители, коварният Дашаратха пожела да отдаде на Рама царството на предците си. Утешавайки те с ласкави думи, той ти готви гибел, както и на сина ти; дойде време за теб да помислиш за това, какво можеш да сториш за своето спасение."

Като чула тези думи на гърбавата, прекрасната Кайкеи се преизпълнила с радост и тя полегнала на леглото, подобна на ясен лунен лъч в есенна нощ; и тя подарила на Мантхара скъпоценно украшение, като на добра вестителка. "О Мантхара" - казала тя - "новината, която ми носиш е радост за сърцето ми. Аз обичам Рама като роден син и нищо не би ме утешило повече, от встъпването му на царсто. За тази вест, о Мантхара искай от мен каквато харесваш награда."

В Ярост гърбавата хвърлила огърлицата на земята и казала тъй на царица Кайкеи "На какво се радваш ти, безумна? Или не виждаш, че си на ръба на пропаст? Горко ми, царице но се смея от душа, като те гледам. Коя жена със здрав разум се радва на успеха на сина на жената-съперница? Ти ще служиш като робиня на гордата Каушаля, тя ще се поднася с теб и с нас всички и синът ти ще чака милост от Рама като слуга; Треперя, като си помисля за това."

"Но Рама е справедлив и предан на истината, благочестив и добродетелен" - отговорила на Мантхара Кайкеи - "Той е старши син на царя и наследява царството по право. Той ще е милостив към братята си и към всички свои роднини, както е и баща му. Защо да тъгуваш, о гърбава като чуваш за встъпването на Рама на трона? Ще минат години и за Бхарата ще дойде време да царства. Властта над страната му принадлежи колкото и на Рама и аз няма да изгубя почит никак в сравнение с Каушаля."

Мантхара казала: "Оскъден е разумът ти и не различаваш доброто от злото, над тебе е надвиснала беда. Рама ще бъде цар, а след Рама - неговият син. Бхарата завинаги отпада от царския род. Не могат всички царски синове да бъдат царе; Би било голям смут, ако всички се качат на трон. И затова царете, о Кайкеи възлагат царството си на старшия син, ако е достоен, или на младшия, когато е по-добродетелен. Недобра съдба очаква Бхарата. Разбери, че сърцето ми се терзае само заради теб. Няма съмнение, че Рама, като вземе властта, незабавно ще отпрати твоя син в далечна страна, или в другия свят. Рама няма да причини това на предания Лакшмана - те двамата са винаги един до друг; Но Бхарата - е съперник и враг, и горко му, ако Рама се възцари на трона. Помисли за това, какво можем да се направи за спасението на Бхарата и за благото на всички твои роднини и близки. Направи така, че твоят син Бхарата да получи царството, а Рама да бъде изгонен в гората; само по този начин ти ще ни избавиш от голямо нещастие. Иначе Бхарата ще бъде съкрушен от Рама, както слон, преследван от лъв в горски гъсталак. а Каушаля ще ти припомни, о горда жено всички обиди, които ти някога си й нанесла. Помисли за средства как да победиш и изгониш твоя враг, или ще погинеш заедно със своя син."

Тогава Кайкеи с лице пламтящо от гняв, казала на Мантхара: "Днес аз ще изпратя Рама в изгнание и незабавно ще възкача Бхарата на царския трон. Но кажи ми как мога да направя това?" И Мантхара, зла и гърбава, завиждаща на щастието на Рама, казала: "Има средство, о Кайкеи - или ти си забравила за него, или мълчиш, за да го чуеш от мене." "Какво средство?" - попитала Кайкеи, повдигайки се от леглото. И ето какво и припомнила Мантхара.

В далечни врмена - промълвила гърбавата - когато боговете воювали с демоните, твоят съпруг, о царице те взел със себе си, когато излизал от Айодхя за да окаже помощ, заедно с други царствени подвижници в тази война на повелителя на безсмъртните. Далеч на юг, в гората Дандака, ракшаси, нападайки нощем в кървав бой избили много смели войни. Цар Дашаратха се сражавал, не знаейки страх, но бил съкрушен от вражеско оръжие и изпаднал в безсъзнание. Тогава той е бил изтеглен от теб, о достойна жено от бойното поле. В този миг на смъртна опасност той обещал да изпълни две какви да са твои желания. Ти си казала, че ще приемеш дара, когато възникне такова желание у теб. И той казал "Така да бъде". Ти сама си ми разказвала това някога, о благородна и от любов към теб, аз запазих този спомен. Сега накарай царя да се откаже от решението си. Напомни му за неговото обещание и поискай два дара: да избере Бхарата за наследник и да изгони Рама в гората за четиринадесет години.

Сега се отегли в дома на гнева, о царице и легни на непокрит под, облечена в прашни дрехи. Не гледай към царя и не говори с него. Само плачи, докато видиш, че е натъжен владетеля на земята. Ти си негова любима жена и скъпоценнот и безценен камък, но ти бъди твърда и не се скланяй пред него. Напомни му за двата дара, които той ти е обещал по време на войната на боговете и демоните, и той няма да посмее да ти откаже.

И приемайки за добро онова, което наистина било зло, Кайкеи се зарадвала при мисълта за изпълнението на нейните желания. Обсипала Мантхара с похвали и обещала щедро да я награди, когато получи желаното. Прекрасната Кайкеи последвала гърбавата в дома на гнева. Там свалила украшенията си, спуснала се на земята и казала Мантхара по нейно указание: "Иди, о най-добра от гърбавите и кажи на царя, че няма да напусна това място, докато Рама не иде в гората, и Бхарата не седне на трона." И като била подстрекавана отново и отново от коварната Кайкеи, казала треперейки от гняв:

"Ако Рама не напусне Айодхя, не ми трябва легло ни украшения, нито храна, нито вода. Или той ще иде в изгнание за дълги години, или аз ще се оттегляв в обителта на смъртта." С тези жестоки думи тя се простряла на земята, обсипана с хвърлените от нея украшения.