Между това, Дашаратха, отдавайки нужното за предстоящото тържество, пуснал приближените и слугите и се върнал във вътрешните покои. Той си спомнил, че любимата му жена Кайкеи не знае още за избирането на Рама и побързал при нея за да я зарадва с благата вест. И влязъл той в покоя на Кайкеи, подобен на обител на безсмъртните, украсен със злато и сребро и слонова кост, пълни делви и чудни редки предмети и скъпоценни камъни и необикновени ястия и напитки; Там цъфтящи и окичени с плодове дървета засенчвали езерца с прозрачна вода и покоите били огласени от сладки звуци на лютни, писъци на шарени птици, лебеди и птицата краунча. Но, влизайки във вътрешните покои, могъщият цар не намерил своята любима Кайкеи на нейното ложе.

Царят, огорчен, защото никога по това време на деня не намирал покоите пусти, излязъл оттам, попитал стражата, стоящ на вратата за царицата и този побързал да му отговори, че благородната царица, разстроена безмерно от нещо, се е отеглила в дома на гнева. С тревога в сърцето влязъл Дашаратха в дома на гнева и видял своята жена, коато била най-мила в живота му, простряна на земята в неподобаващ й вид, като паднала апсара или киннари изхвърлена на за греховете си от небесата, подобна на лани, пронизана от отровна стрела на ловец.

И царя казал "Аз не зная защо си ми разгневена. Кой те е обидил, о благородна? Ако в теб има някъква болка, кажи ми, при мен има изкусни лекари, щедро ще ги надаря и те ще те излекуват. Или искаш да накажа някого? Или да наградя някого? Не скривай мислите си, о ти изпълваща сърцето ми със щастие. Нужно ли е да предам някого на смърт? Или да пусна на свобода някой затворник от тъмницата? Да направя някой беден богат? Или от някой богат беден? Ти знаеш, че никога не съм се противопоставял на твое желание - заповядай ми. Кълна се в добрите си дела, ще направя всичко, за да разсея твоята тъга."

Таха говорил царя на прекрасната Кайкеи, а тя, таяща в душата си недобри желания му отвърнала: "Никой не ме е обиждал, о могъщи царю. Аз ще ти кажа какво искам, но преди това обещай, че ще изпълниш молбата ми незабавно." И Дашаратха казал "Кълна се в това, което ми е най-скъпо, опората на живот ми, Рама, моя ненагледен син, кълна се, ще изпълня всяко желание на сърцето ти". Тогава казала Кайкеи мислейки само за собствена полза, готова да порази слуха на съпруга си със жестока и губителна реч: "Ти се закле и обеща, че изпълниш каквото искам. Нека чуят клетвата ти тридесет и три божества начело с Индра. Да чуят Слънцето и Луната, и Небето и Земята, и Планетите, и Деня и Нощта и страните на света, и Земята и всички живи същества! Аз призовавам боговете и вселената за свидетели за твоите думи, о царю прославен със справедливост, благочестие и вярност към дадената дума!" И така, заклевайки заря, Кайкеи напомнила за обещанието му, дадено в дните на войната между боговете и демоните.

"Днес, о потомко на Рагху - мълвила Кайкеи - аз искам да получа обещаното. И ако ти ми откажеш сега, презряна от теб аз ще се отрека от живота." После, оплитайки царя в коварната си реч, както запримчват елен попаднал в капан и подчинила го на своята власт изцяло, тя казала: "Изслушай ме о царю, дойде до мене вест, че върви подготовка за извършване на обреди в чест на Рама, всъпващ на трона. Заповядай, о праведни царю на трона да се възкачи Бхарата. Дойде време да изпълниш и второто ми желание - Нека Рама, облечен в еленова кожа, да замине за гората Дандака и да живее там като отшелник девет и още пет години. Ти дай на Бхарата царството свободно от посегателството на Рама. Спомни си за своето обещание, о владетелю и верен на своята дума, да бъдеш цар на царете."

Чувайки нечестивата реч на Кайкеи, Дашаратха в полусъзнание си казал "Дали сънувам глупав сън, или разумът ми се е помрачил? Или зъл дух ме е овладял?" И като нямал сили да разбере причината за каквото се случва, му причерняло и той останал безчувствен. Когато се свестил и си спомнил думите на Кайкеи, сърцето му се препълнило от скръб. И с тежка въздишка, поразен от страдание и мъка, като елен уплашен от тигрица, припаднал на земята в безсъзнание. След немалко време отново се върнал разума му; Тогава той казал на Кайкеи пламтящ от гняв:

"О ти, погубваща рода! Какво лошо ти е сторил Рама, зла жено? Той винаги те е почител, като родна майка. Защо го ненавиждаш? За своята гибел те взех в моя дом, като змия, криеща смъртна отрова. Пред всички са прославени добродетелите на Рама; Защо да се отричам от любимия си син? По-скоро бих се отказал от Каушаля или от Сумитра, или от царството, но не и от Рама. По-скоро светът би съществувал без слънце, без вода и хляб, нежели аз да мога да живея без Рама, моя син. И понеже, о ти се стремиш към неправедна цел, забрави за своето намерение. Как се появи у тебе тази ужасна мисъл? Ти винаги си ми казвала, че Рама е толкова добър за тебе, колкото и благородния Бхарата. И до днес ти никога не си извършвала нещо недостойно и никога не си ми причинявала мъка. О, мила аз не мога да повярвам, че ти в здрав ум си говорила някога такива безразсъдни думи. Опомни се о, Кайкеи! Виждаш ли слагам главата си в нозете ти. Съжали се над мен. Аз съм стар и стоя на края на гроба. Бъди добра майка на Рама и ме избави от греха!"

Кайкеи, не чувайки увещанията, се обърнала към царя, терзан от болка с реч още по-жестока:" Ако ти, повелителю си обещавайки дар, се разкайваш после, то защо се хвалиш, о могъщи със своята справедливост в този свят? И какво ще кажеш ти на светите мъдреци, когато те попитат за това? Ти ще кажеш "Аз наруших думата си, дадена към този, на когото дължа живота си"? За да угодиш на Каушаля ти ще покриеш със позор рода Икшвака? Аз и ден няма да проживея, ако видя, че на Каушаля въздават почести като на царица-майка, - ще приема тогава смъртта като избавление. Ако ти ми откажеш, аз ще изпия отрова в същия ден и ще умра пред очите ти. Кълна се в сина си, който ми е по-скъп от собствения ми живот, само изгнанието на Рама ще ме умиротвори.

Казвайки това, Кайкеи млъкнала. И царят, поразен от чутото, гледайки я, не можел да произнесе нито дума. После, обхванат от скръб, се привел като дърво, подсечено с брадва и чувствата му помътняли като на безумен. И той казал на Кайкеи такива думи, пълни с печал о отчаяние: "Кой ти е внушил, че е достоен избрания от тебе път, нечестив и гибелен? Или нямаш срам, за да се обръщаш към мене с думи, сякаш подсказани от зъл дух? Уви! Аз не знаех до днес колко извратена е твоята природа. По незнание ти се доверих, като дете, играещо с отровна змия. Проклятие за жените, коварни и лъжливи! Но не, аз говоря не за всички жени, само за майката на Бхарата. О, ти желаеща всички да лишиш от щастие, о жестокосърдечна, или Бог е сътворил душата ти толкова подла за да ме измъчваш? Но аз няма да преживея изгнанието на Рама. Ти ще останеш вдовица и ще управляваш царството заедно със сина си. Бъди тогава щастлива, низвергнала в ада мене и Каушаля и другите ми синове. Какво ще кажа аз сега на царете и моите съветници, и на народа, след като подбуждан от общо одобрение аз обявих за избирането на Рама? Всички ще започнат да говорят: "Безразсъдния и сластолюбив цар Дашратха изпрати в гората сина си заради прищявката на младата си жена." О горко ми! Какво ще кажа на Каушаля? Какво ще стане със Сита, когато чуе тя вестта за изгнанието на Рама? О, ти, навличаща позор на рода на царете на кекаите, о злодейка, не знаеща срам, ти можеш да се хвърлиш в огъня, да приемеш отрова, да се скриеш под земята - аз няма да изпълня желанието ти, носещо гибел за мен и моя род. Аз не искам да те виждам жива, о ти, изпепеляваща сърцето ми, отнемаща живота ми! Помисли как ще живея аз без Рама? Как да живее баща, лишил се от сина си? О, ти не трябва, о, благородна, да ми причиняваш зло. Аз припадам в нозете ти - съжали се над мен!" Но напразно молил царя Кайкви, напразно се обръщал с горчиви упреци, тя пренебрегнала неговите молби и сълзи и упорствайки в намерението си, се затворила в безжалостно мълчание.

А между това слънцето залязло и настъпила нощ; Но прихода на нощта не донесъл покой на нещастния цар. Тежко въздишайки, вдигнал глава към небето стария Дашаратха и мълвил: О, нощ, блестяща от съзвездия, да онемеят стенанията ми - нека никога не настъпва утро! Бъди милостива към мен и скрий от погледа ми ненавистната Кайкеи, която хвърли душата ми в облак от мъка!" И казвайки това, той се проснал на земята поразен сякаш от гръмотевица - от постигналата го беда.