Когато минала нощта и настанало утро, навсякъде зазвучали тръби и загърмели барабани, и се пробудил целия град и се изпълник с радостен шум. Зданията се окичили с висящи цветя; цветни ленти се реели над покривите на храмовете и над богатите домове, като бели облаци над планински върхове.

В тази сутрин, в часа на благоприятно разположение на светилата, мъдрият Васшихта, съпровождан от своите ученици, всички приготвени за обреда, влезли в най-добрия от всички градове - Айодхя - улиците на който, чисто изметени, полети с вода и украсени с благоухаещ сандал и агуру, били запълнени с ликуващи тълпи. При вратите на двореца на Дашаратха, Васшихра срещнал коларя на царската колесница и мъдрецът му заповядал да влезе при своя господар царя и да обяви, че всичко е готово за предстоящото празненство.

"Кажи на господаря, че и златните съдове с вода от Ганг и от океана, и мед, и мляком и осем прекрасни деви, и див слон, и колесница впрегната с четири коня, и меч, и превъзходен лък, и балдахин, бял като лунна светлинам и сив бивол, спънат със златен синджир, и могъщ лъв, и тигрова кожа, крави, и различни свещени животни и птици - всичко е доставено в надлежно време и брахманите чакат само царската дума, за да започнат обредите".

И Сумантра влязъл в царските покои, където той имал достъп по всяко време на деня, и стражата безпрепятствено го пропуснала. Представяйки се пред царя и Кайкеи, той с радост възвестил за идването на Васшихта; но нищо не му отговорил Дашаратха, угнетен от отчаяние и скръб. Кайкеи казала на удивения колар: "Сумантра, господарят се умори да бодърства цяла нощ в очакване на щастливото събитие. Тръгвай без да пречиш и доведи в тук, в двореца Рама, достойния син на царя." - "Как да тръгна аз без заповед от господаря?" И Дашаратха му казал "Иди за Рама, Сумантра, аз искам да го видя."

Чувайки тези думи, коларят се оттеглил, без да подозира нещо лошо, за да изпълни волята на царя и царицата.

Пристигайки в двореца на Рама, блестящ от великолепие и красота, подобно на бял облак в есенно небе, Сумантра видял на входа тълпа граждани, дошли от сутринта с дарове, и царски съветници на коне и в колесници, събрали се да съпроводят Рама, и огромен слон, подобен на планина, готов да носи принца към мястото на тържеството. И влизайки в двореца, Сумантра, сведущ в обичаите, казал на стражите, пазещи покоите на царския син: "Вървете и кажете на Рама, че Сумантра го чака на вратата."

Рама, като чул за идването на коларя, наредил да го доведат в покоите си; и Сумантра, влизайки, видял принца, седящ заедно със Сита на златен подиум, покрит със скъп килим. Разбрал, че царят и Кайкеи искат да го видят, Рама, зарадван се обърнал към Сита и казал "О, мила, няма съмнение, че добрата царица Кайкеи, научавайки за моето избиране сега препира царя, моя баща за извършването на тържествените обряди; тя винаги е била разположена към мене и винаги е радеела за щастието на царя и за моето. И днес господаря и Кайкеи ме викат желаейки незабавно да обяват за увенчаването ми със царство. Аз трябва да побързам за двореца на баща си, а ти остани и се развличай със своите приятелки.

И, прощавайки се с покорната Сита, Рама напуснал своя чертог. На вратата той срещнал Лакшмана, очакващ го със смирено събрани длани и дошъл за да въздаде почест.

Отвърнал на поздрава, принцът се качил на колесницата, украсена със сребро и покрита с тигрова кожа, а Лакшмана се качил заедно с него застанал зад него, с бяло ветрило в ръце като верен телохранител; и сто юнака с голи мечове в ръце последвали отпред и отзад колесницата на Рама, на коне и слонове. И целия път народ, събрал се на улиците приветствал Рама със силни викове, и жените от терасите на къщите си го обсипвали със цветя.

Достигайки царския дворец, Рама преминал сам до вътрешните покои, свитата остнала да го чака на входа. И, влизайки в царските покои, Рама видял своя баща на богато украсения трон, печален, с измъчено лице, и редом с него Кайкеи. Смирено се поклонил пред краката на царя, после Рама поздравил царицата с надлежна почит; Но нещастния цар не вдигнал към него взор, замъглени били очите му от сълзи и нищо не казал в отговор.

Разтревожен и удивен от необичайното поведение на царя никога не виждана по-рано мрачност, Рама, бледен и унил, се обърнал тогава към Кайкеи и я попитал: "Дали някакво прегрешение, извършено от мен по незнание е причина за това, което виждам в баща ми - разгневен ли ми е? Ако е така, моля те умилостви го и смекчи гнева му. С какво е помрачен духа му и защо е тъй бледен, винаги ме е посрещал с ласкави думи? Да не би да го терзае някакъв душевен или телесен недъг? Да не се е случила беда с ясноликия Бхарата или със смелия Шатругхуна? Или несгода е посетила моите майки? Кажи ми, високопочитаема царице, жадувам да зная истината. Каква неочаквана мъка е помрачила сърцето на владетеля?"

Кайкеи казала "Не, Рама, царят не е гневен и нищо не го заплашва. Но някога той ми обеща да изпълни две мои желания и сега се бои да заговори, за да не каже нещо неугодно за теб. Ти си му любимия син. Аз ще ти разкажа за всичко, о Рама, когато обещаеш да направиш което ти нареди царя, без значение дали ти ти е по сърце, или не.

Рама, опечален отвърнал: на Кайкеи в присъствие на царя: "Горко ми, ако ти си могла да се усъмниш в моята синовна преданост, о благородна! Само една дума от баща ми и аз ще вляза в огъня, ще изпия отрова, ще се хвърля в морето, ако той повели. Запознай ме, о царице в какво се състои волята на царя и знай, че ще я изпълня - още никога Рама не е отстъпвал от казаното веднъж."

И Кайкеи разказала за войната на боговете и демоните, за спасяването на Дашаратха и за това обещание, което той е дал на нея. И казала тогава коварната и подла Кайкеи на Рама, справедливия и не знаещ зло за своите недобри желания: "Нека се възкачи вместо тебе на царство Брахара, а ти ще се отправиш в изгнание в гората Дандака за седем и още седем години."

Изслушвайки тези думи, жестоки като надигаща се смърт, Рама не се отдал на отчаяние, но стария цар бил съкрушен от голяма мъка при мисълта за раздяла с любимия син. Рама, изтребителя на врагове, отвърнал на Кайкеи: "Да бъде както ти казваш. За изпълнение на това, което ти е било обещано за спасението на живота му, аз с радост ще ида в гората и ще бъда там като отшелник толкова години, колкото ти си пожелала. Само едно натъжава сърцето ми: защо царя не ми каза за избирането на Бхарата за цар?" Аз следвам всяко негово нареждане. Утеши царя, защо с помръкнал взор той безмълвно пролива сълзи? Аз ще изпълня неговата воля."

Кайкеи, зарадвана, казала: Думите ти са справедливи, о Рама! Не бива да се бавим с изпълнение на решеното. Нека да изпратят тозчас вестоносци за Бхарата - да се връща веднага в Айотхя. Ти прости на баща си мълчанието - той е смутен и затова не може да говори с теб. И върви в гората, побързай, о Рама; царя няма да пие, нито да яде, нито да се мие, докато ти оставаш тук".

При тези думи царя, възкликнал в ридание: "О мъка!" - и паднал безчувствен на постелката, украсена със злато. Рама, повдигайки баща си да седне, приготвил се да замине, принуден от безжалостната реч на Кайкеи, като кон, жестоко ударен с плетен камшик. И обещавайки на царицата да напусне в този ден Айодхя, Рама помолил за разрешение да се види с майка си и Сита, поклонил се в краката на вцепенения от безчувствие цар и се отеглил.