Излизайки от царя и Кайкеи, Рама се отправил, съпровождан от Лакшмана, в покоя на майка си. Когато се разпространил слуха за неговото изгнание, жените в двореца високо заплакали. Жалвайки се и стенейки, царските жени порицавали Дашаратха и проливали сълзи за тежката участ на Рама. "Уви, ще бъдем лишени от своята опора и от защитника си" - казвали те. Но самият Рама оставал непоколебим и спокоен, загубата на царство не помрачила неговото лице, прекрасно като месец в есенна нощ и речта му, обръщенията към приятели и слуги оставали както преди изпълнени с благоволение, доброта и кроткост.

На входа на покоите на Каушаля, Рама срещнал много брахмани - почтени, на преклонни години, с тях жени и деца, които му въздали почести и го обсипали с благи думи. И пазачите на портата, охраняващи чертога на старшата царица, го поздравили с думите "Победа за тебе" - и незабавно известили господарката си за неговото пристигане.

Рама, влизайки в благословената обител на своята майка, я намерил при олтар, възнасяща молитва за щастливия царски син. Не знаейки за бедата, тя от сутринта, облечена в бели дрехи, извършвала жертвоприношения в огъня и се стараела да умилостиви божествата с изливане на вода, принасяне на мляко с ориз, зърно, топено масло и цветя.

Рама поздравил найка си с поклон до земята, събрал смирено длани; тя побързала насреща му и като го прегърнала, казала с глас, прекъсван от радост: "Бъди дълговечен, о Рама, мое дете! О, не напразни бяха молитвите и обетите ми - благото на царския род Икшвака ще бъде твоя съдба." Тогава Рама й разказал за постигналата ги беда, за изгнанието си и възцаряването на Бхарата.

Както дърво, подсечено с брадва, паднала Каушаля на земята, едва вестта се докоснала до слуха й. Рама, виждайки найка си, достойна за друга участ, простряла се безчувствена на земята, тозчас побързал да я повдигна и като видял прах по дрехите й, внимателно го отстранил.

"О сине мой" - мълвила когато се свестила царицата, съкрушена от загубата на радостта си, - "ако не беше се родил, мъката да съм бездетна нямаше да ме убива така, както тази вест, която ми донесе. Молитвите към бога и постовете, раздаването на милостиня и спазването на обетите и всичко, което претърпях за да придобия син, - всичко беше безплодно, като семка, хвърлена в пустинен пясък. Как ще понеса безкрайните дни на разлъка с теб, без да виждам твоето лице, оскърбявана от съпруг, презирана от жените - съперници, когато аз, старшата царица ще стана последна от робините на надменната и дръзка Кайкеи? О, сърцети ми, навярно е от желязо, щом не се пръсна при тази страшна вест; няма място за мене в царството на Яма! О, Рама, животът ми е безполезен без тебе - и аз ще те последвам в гората, както кравата следва своето теленце."

Така нареждала и плакала Каушаля. Когато тя млъкнала, разкъсван от гняв, се възвисил гласът на Лакшмана - "Аз не зная, о достопочтена царице - казал той - аз каква вина трябва Рама да напусне царството и да иде в гората. Даже враговете му не биха намерили у него грешка. Какъв закон е следвал царя, отричайки се от сина си? Наистина, остарявайки, той се е вдетинил. Предавайки се във властта на Кайкеи, той може да нареди всичко което му е угодно, но кой ще посмее да да възпрепятства Рама да се възкачи на трона, когато аз ще съм редом с него, готов да го оградя с моите стрели от всеки враг? Кълна се в лъка си и ще унищожа всички привърженици на Бхарата и ако цяла Айодхя се вдигне против Рама, аз ще изтребя без жалост всичко жители - кой ще посмее да ни противостои на нас двамата? Утеши се, о благородна, аз ще развея мъката ти, даже даже ако затова трябва да убия баща си - подал се на приумиците на Кайкеи, той би станал наш враг и достоен за смърт."

Приемайки високо въодушевената реч на Лакшмана, Каушаля, плачейки казала на Рама: "Ти чуваш ли сине мой, какво говори брат ти? Ти не трябва да заминаваш от тук, подчинявайки се на волята на безчестната жена на баща ти, и да ме напускаш, угнетена в мъка. В раздяла с теб аз няма да мога да живея и ти, виновен за смъртта на майка си, ще идеш след смъртта си в ада."

Рама отвърнал на майка си Каушаля, плачеща и стенеща: "Аз не мога да тръгна против волята на баща си. Древните герои, богоравни и свети, покорявайки се на волята на баща си, отдавали своя живот и този на близките си. Спомни си за синовете на Сагара, погинали под земята, спомни си за Рама, синът на Джамадагни, по думите на баща си обезглавил своята майка в гората. Отивайки си от тебе в изгнание, аз само стъпвам на път, положен преди мене от мъже, достойни за подражание."

И Рама казал на Лакшмана: "Зная твоята преданост към мене и твоята сила и смелост, о Лакшмана! Но знай, че дългът стои по-високо от всичко на този свят, а моят дълг ми повелява да изпълня обещаното на баща ми. Затова се откажи от неразумното си намерение - аз никога няма да приема царство, добито от несправедливост. По-добре, о Лакшмана, обуздай своя гняв и се разпореди да отменят днешните тържества и обреди. Днес аз ще напусна Айодхя, както обещах на баща ми и на Кайкеи, и ще се отегля в изгнание. Умири гнева си, о сине на Сумитра - съдбата е подсказала на младшата царица нейното желание. Съдбата само е причина за моето изгнание, с нея, всемогъщата е напразно да се спори. И затова, не се натъжавай, не се гневи на нашия баща и на Кайкеи. Не възлагай вина на тези, чиито думи и действия са определени от съдбата."

Изслушвайки тези думи, Лакшмана навел глава, тежко въздъхнал и после отговорил на Рама така: "Ти мислиш, че следваш мъчително справедливотта, подчинявайки се на неправилни заповеди на царя и Кайкеи, но се заблуждаваш, в това няма съмнение. Мнозина се преструват на благочестиви, за да излъжат лековерните; но как ти не виждаш порочността на тези двамата, наши врагове, наричащи се наши родители? Защо ти, изпълнен със сила и смелост, безропотно следваш нечестивите думи на царя, жалко покорен от прищявките на Кайкеи? Прости ми, о велики воине, но аз не мога да изтърпя това. Ако това се нарича добродетел, такава добродетел за мене е отблъскваща. Нека ти смяташ това за неизбежно поради Съдбата - ти не трябва да говориш такива думи, непостижими за мене. Само безсилните и подчинените следват покорно волята на Съдбата; но този, чието мъжество в способно да й противостои, няма да трепне пред лицето на Рока. Да видят днес хората, кой е по-силен - Съдбата, или мъжеството на човека. Този лък в ръката ми не е празно украшение, този меч не е играчка, а за изтребване на врагове. С облак стрели ще покрия небето над бойното поле и никой - ни конник, ни пешак, няма да се промъкне през смъртоносния град на моите стрели. Аз ще застеля бранното поле с телата на враговете и ще разруша подлите замисли на царя и на майката на Бхарата. Кажи, към кого да обърна гибелните удари на своя меч? Аз съм твой слуга. Заповядай - и аз ще покоря земята и ше я направя подвластна на тебе!" Така казал Лакшмана и сълзи се леели от очите му. И Рама го прегърнал и го утешавал, убеждавайки го да се подчини на бащината воля.

И Рама казал: Аз заминавам днес. Ти, майко, остани и се грожи за баща ми. Неразумно е твоето желание да ме последваш в гората. Ако след заминаването ми ти напуснеш баща ми, той ше умре; от всички деяния на жените, няма по-жестоко от това да напуснат мъжа си. Докато е жив царя, моя баща не го оставяй, наглеждай го и така ще постигнеш награда в следващия живот.

И, заливайки се от сълзаи, Каушаля благословила Рама. Той многократно й се поклонил до краката и напуснал двореца на Дашаратха, за да иде в своя дом, където го чакала Сита.