Сита, извършвайки сутринта надлежни обреди, изчаквала Рама с мисъл за предстоящото тържество и с радост в сърцето, още не знаела и не предчувствала постигналата я несгода. Когато след връщането си от царския дворец Рама влязъл в своя чертог и Сита го видяла бледен и с приведена глава, тя, трепереща се повдигнала от мястото си и се отправила да го посрещне. И казала прекрасната дъщеря на Джанака: "Защо си печален, о господине мой? Нали днес е денят на твоето възцаряване. Защо лицето ти не е осенено от царски балдахин, бял като морска пяна? Защо косите ти не са подредени с мед и отвара от брахман, искусен във Ведите и в обредите за позмазване в царство? Защо не те предшестват слуги, носещи златния царски трон, и с тях могъщ слон, подобен на планина, и защо след тебе не вървят царски съветници и богати граждани в наредни одежди и не звучат, о велики воин, химни и песнопения в твоя слава? Бледност е покрила чертите ти и аз никога не съм виждала такова смущение в твоя взор. За какво тъгуваш ти в деня на своето тържество?"

"О, Сита, о, родена в благото семейство на царете Видехи - отврнал Рама - моят баща ме изгони в гората! Така пожела царица Кайкеи, а той, завързан с обет, не може да й попречи. Бхарата ще царства вместо мене, а аз ще ида в гората, където ще живея като отшелник четиринайсет години. Аз заминавам днес. Живей щастливо и в мир под властта на новия цар, подчинявай му се; спазвай обетите и постите; всеки ден, ставайки от сън, възнасяй молитва към боговете; почитай баща ми Дашаратха, владетеля на народите. Моята майка, Каушаля е на преклонни години и е подавена от мъка заради раздялата с мен - бъди към нея мила и почтителна. Почитай братята ми, като собствени братя, и най-много от всички - Бхарата; помни, че царете не търпят неподчинение. Аз заминавам в гората, о Сита, ти остани с мир и живей по моя завет.

Чувайки тези думи, принцесата Видехи с нежен и сладкозвучен глас казала "Или аз съм толкова нищожна и низка по душа в очите ти, че ми говориш така, о най-добър от хората? Смешни са ми такива думи; те приличат ли да бъдат казани от познаващият закона? Не, даже да слушам това е трудно, скъпи ми съпруже. Баща, майка, син, брат, невеста - всички понасят плодовете на собствените си деяния, но съпругата, о благородни, винаги разделя участта на мъжа си. И затова, о Рама, ако ти си обречен на изгнание, то заедно с тебе и на мен е съдена такава участ в гората. И ако ти отиваш днес, аз ще тръгна пред тебе, утъпвайки тръните и бодливата трева. Не ме разубеждавай. Аз няма да ти бъда в тежест, о герой; в горското безлюдие, в дебрите, където бродят диви зверове, под сенките на дърветата, напоени с благоухаещи цветя, аз ще ти бъда утеха и помощница; с тебе не са ми страшни скитанията, без тебе не са ми нужни и небесни чертози. Сърцето ми принадлежи само на тебе, не ме отхвърляй - мене - твоята жена, която е решена по-скоро да умре, отколкото да се раздели с тебе!"

Но Рама, мислейки за тежестите, очакващи заселника в гората не искал да вземе Сита със себе си в изгнание и утешавайки я, докато проливала сълзи, говорил така: "О, Сита, послушай ме, остани тук; знай, че голяма опасност и беди таят спящите гори. Ти не търси щастие там, където ще намериш само несгоди. Тежко е да се живее в гората - ръмженето на лъвове, обитаващи планинските пещери поазява слуха и угнетява душата; дивите зверове се разхождат в гъстите храсти, виждайки човек, се приближават за да го нападнат, гората е пълна с беди! Бодливи храсти и лиани преграждат там пътищата; нощем умореният пътник лежи на падналите от дърветата листа, на проходи, огласени от диви сови; Той се храни с диви плодове и корени - гората е пълна с беди! И затова ти не бива да отиваш в гората. Горите не ти предвещават благо!"

Така говорил Рама и както и да го умолявала дъщерята на Джанака, той отхвърлял молбите й. Тогава Сита казала, уплашена от раздялата, с надменна насмешка: "За какво е мислел баща ми, о Рама, когато те е нарекъл свой зет, тебе, с вид на мъж, но жена по постъпки? Горко на хората, които вярват в мъжеството ти - наистина, те се заблуждават. От какво се боиш ти, че не искаш да ме вземеш със себе си? Или си решил да отстъпиш жена си на друг мъж - мене, която винаги съм била чиста в помислите си и вярна на теб? И защо така усърдно се стремиш да угодиш на този, заради който си лишен от царство, и искаш да му угаждам? Не, по-добре да умра, отколкото да остана тук и да живея с враговете ти. О, Рама, позволи ми да те съпътствам! Ти никога няма да чуеш от мен да се жалвам. Тревното легло ще ми бъде по-мека постеля от покритата със скъпи тъкани, праха, с който ще ме обсипе вътъра ще ми се стори благоуханен сандал, а плодовете, корените и листата, които ми даваш ще са ми по-сладки от храната на безсмъртните. Аз няма да понеса раздялата с тебе, о Рама! Нима бих могла да живея без тебе четиринадесет години!"

При тези думи сълзи, чисти като кристал заструили от очите на Сита, сякаш капки роса стичащи се от лотосов цвят, и лицето й побледняло, като увяхнал лотос, разделен от водното си легло. И тя се допряла до съпруга си и той я прегърнал и казал: О достойна за почест, не ми е нужно небесно царство, придобито от твоята мъка от никого не се боя! Аз не исках да живееш в гората, но ако ти си решила, аз не мога да те оставя; следвай ме и раздели моето изгнание."

Като чул това, Лакшамана, който току що влизал се поклонил пред брат си в краката му и казал със сълзи на очи: "Ако ти отиваш в гората, населена с елени и слонове, аз ще дойда с тебе, предшествайки те с лък в ръка. Без тебе не са ми мили всички блага от небесата.

Напразно Рама се опитал да го разубеди, напомняйки му за дълга да пази и охранява своята майка и поръката да пази Каушаля. "Бхарата няма да посмее да обиди нашите майки - възразил сина на Сумитра - от страх пред твоята сила. Ако той не им окаже дължимата почит и грижи, кълна се, аз ще убия този нечестивец, ако ще трите свята да са в негова защита. Затова не ме спирай да те последвам. Аз ще ти указвам пътя в гората, ще ти нося плодове и корени, и ще служа на тебе и твоята принцеса Видехи, на двамата ви, бодърстващи и спящи. И Рама, утешен от думите му, позволил на сина на Сумитра да го съпровожда - него и Сита - в гората.