Рама и Сита пристигнали в царския дворец пеша; Лакшмана ги следвал. Народът се трупал около тях по улиците; граждани и гражданки, се събирали по терасите на домовете, поглеждайки ги тъжно и високо изразявали съчувствието си към изгнаниците и възмущение от решението на Дашаратха; и много от тях изразявали желание да последват Рама в гората. При царските врати Рама видял доблестния Сумантра, седящ унило с наведена глава и го изпратил при баща си да извести за идването им.

Влизайки при царя, Сумантра му обявил, че е дошъл Рама. "Привикай всичките ми жени" - наредил му Дашаратха. И всичките триста петдесет и седем жени на царя дошли, и сред тях първата - Каушаля. Тогава казал царя на Сумантра: "Доведи сина ми."

Когато влзели в царските покои Рама, Лакшмана и дъщерята на Джанака, царят побързал да ги посрещне, ставайки от своята асана, но преди да иде до Рама, който се приближавал смирено с долепени длани, рухнал на земята безчувствен, повален от мъка. Рама и Лакшмана го повдигнали и го положили в асаната, а дворецът се огласил от силни вопли и стенания на жените, смесени с объркания звън от гривни и златни украшения по вдигнатите им към небето ръце.

Свестявайки се, царя казал: "О, Рама, дарът, обещан от мене на Кайкеи ме лишава от разум. Заточи ме днес в тъмница и бъди цар на Айодхя."

"О, господарю - отвърнал му Рама - управлявай земята хиляда години! Не ми трябва царство. Аз заминавам в гората за четиринадесет години; позволи на на Сита и Лакшмана да ме съпровождат. Аз се опитвах да ги разубедя, но те не искат да се разделят с мен. Не тъгувай и ни благослови - ние заминаваме днес."

И царят, оплетен в мрежата на обета, казал подтикван тайно от Кайкеи: "Ако си решил твърдо, аз не смея да те спирам в изпълнението на твоя дълг. Но не отивай днес, о сине мой! Нощта е вече близка. Остани, ще тръгнеш утре сутринта." Но Рама отговорил: "Не, гоподарю, кълна ти се, не мога да остана тук нито час повече. Аз обещах на царица Кайкеи да напусна града днес, и аз ще удържа своята дума. О мой татко, не се натъжавай; аз ще се върна след четиринадесет години!"

Царят прегърнал Рама. Тогава се разнесъл силен плач в събранието на царските жени, и скръбни възгласи се раздали отвсякъде. Само царица Кайкеи сред всеобщите прояви на скръб оставала невъзмутима и с неизменно лице. Напразно Сумантра и след него Васшхта се обръщали към нея с осъдителни думи и увещания, молби да не погубва съпруга си и да се откаже от безумното си желание; съвестта не я укорявала и разкаянието не я посетило. И обликът на царицата останал безметежен, както и преди.

Когато Дашаратха наредил на съветниците си да отправят заедно с Рама войска и съкровища от царската хазна, Кайкеи се обявила против решението му - с преголяма дребнавост. "Бхарата няма да приеме царство - казала тя - лишено от своите скъпоценности." И Рама се отказал от хазната и от войската: "Защо му е слонов впряг на този, от който са взели слона? Аз се отрекох от всичко! - казал Рама - нека само ми донесат дреха на отшелник от брезова тъкан, нека ми донесат мотика и кош". И Кайкеи сама му донесла брезова дреха и казала на Рама: "Носи тази."

И сваляйки богатия наряд, Рама се облякъл в груба дреха на отшелник; Същото направил и Лакшмана пред очите на баша си. Но Сита, като видяла предназначената за нея дреха от брезови нишки, се смутила като сърна при вида на ловна примка. Със сълзи тя приела брезовата дреха от ръката на Кайкеи. Но не знаейки как да я облече, се поколебала в объркване. Рама и помогнал да надене наметалото, върху коприната, с която тя била облечена; а жените наоколо се заляли от сълзи, виждайки Сита в рокля на отшелница. И ропот на възмущение се понесъл в събранието; царят се обърнал към Кайкеи с горчив упрек: "Не ти ли стига изгнанието на достойния Рама? О ти, не знаеща срам губителко на рода, ти отиде на пътя на безчестието, той ще те заведе в ада!"

Рама, който мълчал през цялото това време, казал, обръщайки се към Дашаратха: "О справедливи царю, моята стара майка ще остане тук под покровителството ти и под защитата ти. Нека се отнасят с нея достойно, към царицата от древен род! Със щедри дарове трябва да я почиташ сега, когато тя е разделена от мене, за да не изнемогва от мъка и да не иде без време в обителта на Яма."

В тъга свел глава Дашаратха, великия, обладан от скръб. След това, обръщайки се към Сумантра, му наредил да впрегне колесницата с превъзходни коне, за да отправи изгнаниците в южните краища на царството; и му наредил да донесе богати и нарядни дрехи за Сита и златни украшения и скъпоценности.

Облечена в разкошен наряд, Сита озарила със своята красота чертозите, подобно на Слънцето, озаряващо вселената със своите лъчи. Каушаля, прегръщайки Сита, казала "Жените, които напускат мъжете си в нещастие, се смятат за нечисти. Такава е природата на жените; в беда те се отказват от тези, които им дават щастие в дни на благополучие. Жени, които са неверни, неблагодарни, лъжливи и безсърдечни, чиято любов е мимолетна, се смятат за нечисти. Ни произход, но ученост, ни благочестие, ни добродетел могат да се доближат до техните сърца; наистина техните сърца не са устойчиви. Но благословени са чистите жени, чиято преданост към съпруга е непоколебима в ден на несгода. И когато моя син заминава в гората, ти не трябва да изказваш пренебрежение към него. Богат, или беден, съпругът ти трябва да бъде за тебе божество.

Сита отговорила на свекървата си с почтително събрани длани: "Аз приемам речта на благородната царица. Нека тя не ме сравнява с жени, подли и нечестиви. Известен ми е дълга ми; за него са ми говорили в родителския ми дом. Лютнята не може да звучи без струни; колесницата да се движи без колела; жена, даже да има сто сина, не познава щастието без мъж. Аз почитам съпруга си като божество; мога ли да пренебрегна моя дълг?" И Каушаля, чувайки това, проляла сълзи на радост и мъка.

Рама, Сита и Лалшмана, покланяйки се на царя, го обиколили в кръг. И с негово позволение, те се простили поред и с Каушаля, и със Сумитра, и с другите царски жени. Напускайки двореца, те се качили на блестящата колесница, украсена със злато, и Сумантра подкарал колесницата, запрегната с отборни коне, бързи като вятър.

Велика тъга се настанила в двореца и на улиците на града, където се събрали всички жители на Айодхя, и стари и млади, за да проводят Рама. И народът на тълпи последвал колесницата, шумно изразявайки мъка и негодувание. "Почакай, не бързай - викал народа на Коларя - "Карай по-бавно. Дай за последен път да погледнем Рама!"

И Дашаратха излязъл от двореца с всичките си жени. Той чул плача и стенанието, видял народа, бягащ след колесницата на Рама и мъката му пораснала. При вида на царя и цариците, проливащи сълзи, от тълпата се раздали още по-силни ридания, и прах от колелата на отдалечаващата се колесница падал по земята, попивайки сълзите на изпращачите.

Рама, оглеждайки се, видял че баща му и майка му следват отдалеч колесницата. И безсилен повече да издържа мъката, извикал: "Гони конете".

Майката на Рама бягала зад колесницата, викайки "Рама, Рама! Сита! Лакшмана!" и плачела за изгнаниците; така кравата бяга след теленцето си, когато пастирите го завържат и отведат. "Стой! Спри!" - викал царя на Сумантра; Рама повтарял "Карай по бързо!" и коларят в смущение не знаел кого да послуша. "Когато се върнеш, кажи на царя, че не сил чул заповедта му - казал му Рама - това забавяне ми причинява непоносими мъки." И Сумантра, с викове разгонвайки хората пред колесницата, подкарал конете с пълна сила.

И царят с царицата спрял, гледайки след сина си. Докато се виждал на пътя облак прах, вдигнат от колесницата, Дашаратха стоял там, безсилен да отмести взор, а когато и праха се скрил от поглед, старият цар се олюлял и още малко - да падне на земята, но Каушаля го подкрепила от дясната страна и стройната Кайкеи - от лявата. Но, с гняв отблъсквайки Кайкеи, Дашратха й казал "Не се докосвай до мен, не искам да те виждам, о ти, преследваща само собствена корист и напускаща добродетелите!" Ти не си ми жена; Аз се отказвам от тебе и от днес нищо не ми трябва от теб, нито от сина ми Бхарата!"

Голяма скръб обхванала Айодхя, и цялата земя наоколо, и небето, когато Рама се оттеглил в изгнание. Слънцето залязло, а вечерните жертвоприношения с огън не били извършени. Жителите на Айодхя забравили ежедневните си дела, храна и питие, и всички били във властта на едната мисъл за своята загуба; и слоновете забравили за храната и телетата не сучели от кравите. Звездите помръкнали, облаци, донесени от внезапен вятър обвили околността, и тъма обвила земята. И цар Дашаратха и с него жените му и свитата се върнали в града, потопен в печал.