Прощавайки се с царя на нишадите, Сумантра с натежало сърце се отправил на обратен път и на третия ден, при здрач се завърнал в Айодхя, безмълвна и безрадостна; и когато той се приближил, му се сторило, че градът е пуст и всичките му жители са измрели. Когато преминал през градските врати, народ на тълпи се устремил към него, за да чуят от него вест за Рама. Отговаряйки на разпитващите граждани, Сумантра се добрал до царския дворец, и слизайки от колесницата, влязъл в двореца на Дашаратха.

Минавайки от един към друг покой, Сумантра влязъл в осмия, потопен в полумрак и тук видял царя в обкръжението на жените си, съкрушен от мъка за сина си, и внушаващ жалост с вида си. Кайкеи не била при него.

Покрит от пътен прах, Сумантра се представил пред царя, със събрани длани, и му предал думите на Рама. Дашаратха, тежко въздишайки, обърнал погледа си към коларя и във вълнение, със сълзи на очи започнал да го разпитва за сина си: "Къде спря Рама да нощува? Нима, о Сумантра, той, царския син, отраснал в разкош, свикнал със царското ложе, постлано със скъпоценни тъкани, прекарва нощта под дърветата, на гола земя, като беден странник? И какво яде? Как живее в глухата гора, кипяща от хищни зверове и змии, в безлюдие, той, когото винаги е бил съпровождан от разкошна свита и охрана? Какво каза Рама? И какво каза Лакшмана? Какво каза и какво направи, влизайки в гората принцесата на Видехи? Разказвай ми за всичко, о коларю, разкажи ми как живеят те в гората!"

И Сумантра разказал за това, как изпратил Рама до бреговете на Ганг, как се простил с него и как се е върнал у дома. "И аз видях, о господарю - казал Сумантра - че във владенията ти, напуснати от Рама цари униние. Дажа дърветата са обвити от печал, ронейки листа; пресъхнали са езерата и ручеите; в реките и езерата лотосите са увяхнали и водите са помътнели. Горите са застинали в няма тъга, нищо не се движи в тях, зверовете са се скрили в дупките си, птиците са замлъкнали листата и клонките са потулили свежестта си и благоуханието си. Градините и овошките са изгубили красотата си. И когато се върнах в Айодхя, никой не ме приветстваше на градските врати. И хората по улиците, срещайки колесницата ми, изразяваха голяма мъка и отвсякъде слушах скръбни въздишки и ридания. И Айодхя пред очите ми стоеше тъгуваща, като майка, загубила сина си."

Изслушвайли Сумантра в дълбока печал, царят го пуснал да си върви. Денят угаснал. Царят в своите покои, уморен от мъка, отишъл да спи.

Сред нощта Дашаратха се пробудил. Това била шестата нощ от деня в който заминал Рама. И, терзан от скръб от раздялата със сина си, Дашратха си спомнил отдавнашна своя вина. Той казал на Каушаля, която пребивавала без сън заедно с него тази нощ, също измъчвана от печал: "Наистина, о царице човек търпи плодовете на своите деяния! О аз, безумния сам си навлякох нещастие, подобно на дете, вкусило по незнание отрова.

Това се случи в отдавна минали дни, когато ти не беше още моя жена. Аз бях тогава млад принц, привикнал към ловна страст и воински упражнения; и бях прославен със своето изкуство да стрелям с лък. - принцът улучва целта на слух, без да я гледа - така говореха за мен; и гордеейки се с тези умения, аз, кшатрият и стрелецът, извърших голям грях.

Беше сезонът на дъждовете; слънцето, изсушавайки земята, беше влязло в онази мрачна област на небето, където се отеглят мъртвите; зной падна внезапно и сини облаци се появиха на небосвода. Квакането на жабите и писъците на пауни и антилопи огласиха гората, птиците се скриха в гнездата си в листата по дърветата, разтърсвани от дъжд и вятър.

В това благодатно време на годината веднъж към края на деня аз взех лъка си, качих се на колесница и се отправих в гората на брега на Сарайа, имайки намерение да застрелям бивол, или слон, или някакъв звяр. Беше съвсем тъмно, когато се приближих до брега на реката. В непрогледна тъмнина чух от водата неясен звук, подобен на слонски вик. Вдигнах лъка и пуснах стрела на слух и тозчас дочух жален вик. Уви, не беше слон, а млад пустинник, горски жител, а шумът чут от мен е бил шум от вливаща се в стомна вода.

Когато чух човешки глас, лъка падна от ръцете ми; изплашен аз побързах към виковете и на бреха на Сарайа видях юноша, прострян до самата вода, пронизан от стрелата ми. До него стоеше стомната. Тялото му беше покрито с кал и кръв. Той повдигна очи към мене и каза: "Защо ме уби, принце? Какво лошо ти сторих? Заедно с мен ти уби и моите родители, бедни и слепи и безпомощни - аз бях единствената им опора. Какво ще стане с тях? Те сега ме чакат - аз обещах да им донеса вода от реката - и не знаят, че аз умирам тук, пред очите ти. Тръгни по тази пътека, о принце, тя ще те отведе до колибата на баща ми. Кажи му за моята смърт, но бъди внимателен - пази се от проклятието му. Но преди да тръгнеш, извади тази стрела която ме измъчва. И не бой се, че си ме лишил от живот - аз не съм роден брахман и грехът ти няма да е от най-тежките."

И когато аз извадих стрелата от раната му, той издъхна. Вземайки стомната с вода, аз тръгнах по пътеката и стигнах до самотна колиба. Там видях престарелите родители на момъка, безпомощни като птици с отрязани крила. Аз им разказах за смъртта на сина им; разказах им и за това, как се е случило. И, поразен от страшната вест, бащата на убития ме прокълна. "Бих могък да те изпепеля на място с проклятието си - каза ми той - но ти си погубил сина ми неумишлено и сам дойде да ми кажеш за неговата смърт. Затова неведнага ще те порази проклятието ми - ти ще умреш от мъка по своя син, както аз умирам сега." После, извършвайки поменни обреди, родителите на юношата се качиха на погребален огън и отлетяха на небето.

Днес се сбъдва предсказанието на стария отшелник. - плачейки промълвил царя. - Аз умирам от мъка по своя син. О Каушаля, аз повече не те виждам; докосни ме с ръка. Ах, ако Рама беше тук и ме беше докоснал, аз сякаш можех да живея още. О. благословени са трижди, благословени са тези, които дочакат завръщането му! Чувствата ми угасват, както угасват и се првръщат в дим лъчите от светилник, в който не е останало масло. И както бурен поток разрушава своите брегове, мъката ми разрушава моето тяло. О сине мой, опора моя, ти си отиде от мен! О Каушаля! О бедна Сумитра! О жестока, О враг мой Кайкиеи, ти, която опозори своя род!" - с тези думи цар Дашаратха въздъхнал и това му бил последен дъх.

Сутринта, пробуждайки се, царските жени го намерили неподвижен на леглото. Отначало те помислили, че той спи; но не чувайки дъха му, те затреперили, като листа на вятър. Когато истината им се открила, силни вопли и плача им огласили царския чертог. Виждайки царя без дихание, Каушаля обвила тялото му с ръце и се растърсила в безутешни ридания. "Радвай се о, жестокосърдечна Кайкеи! - възкликнала тя - Ти постигна желанията си." И Сумитра горко плакала, и заедно с нея Кайкеи и всички жени на царя.

Голяма мъка и смут обхванали Айодхя. Събралите се в двореца близки на царя извършили печален обред. Но в отсъствието на царския син те не се решили да предадат тялото му на погребален огън и помествайки го във вана, напълнена с масло, започнали да се съветват. Те се обърнали към Васшихта, питайки го как да постъпят по-нататък. "Страна, лишена от цар, - казали те - ще бъде подложена на беди и метежи, заплашват я врагове; младите там няма да се подчиняват на старшите, жените - на мъжете си, жителите няма да строят домове, няма да обработват полето, няма да принасят жертви на боговете; богатството няма да има надеждна охрана; търговци, приближаващи със стоки от далчени краища няма да са в безопасност на пътя; няма защита от крадци и разбойници; никой не може да придобие имущество; нито да съхрани придобитото. Хората в такава страна живеят като риби, изяждащи се един друг, и държавата отива към гибел. Назови името на новия цар, о Васшихта! Защото страна без цар - все едно каквото е река без вода, гора без листа, стадо без пастир!"

Изслушвайки тези речи, Васшихта казал "Бхарата, на когото държавника възложи царското бреме, живее в столицата на чичо си, заедно със своя брат Шатругхуна. Незабавно да изпратим за тях вестоносци." И съветниците се съгласили с него.

Тогава той привикал при себе си четирима приближени на царя и им заповядал: "Отправете се веднага на бързи коне в столицата на цар Ашвапати. Кажете на Бхарата, че аз и съветниците на Айодхя го молим - него и Шатругхуна да се върнат незабавно в Айодхя, защото се изисква неотложно дело. Но нищо не му казвайте за бедите, постигнали род Рагху, - за изгнанието на Рама и за смъртта на царя."

Вестоносците, подчинявайки се на Васшихта, се отправили на път и късно вечерта на седмия ден пристигнали в Гиривраджа.