В тази нощ, когато вестоносците от Айодхя пристигнали в столицата на Ашвапати, Бхарата сънувал лош сън. И на следващия ден той бил замислен и намръщен, и напразно привиквайки красиви танцьорки, приятелите се стараели да го развличат с танци, свирене на лютня и весели представления. Той не се разсмял нито веднъж, и тъгата не го напускала. Накрая един от приятелите го попитал: "Защо днес си нерадостен, принце, тук, в обкръжението на своите приятели?" Бхарата отоворил: "Тази нощ аз видях в съня си баща ми, бледен с развяващи се коси; аз видях сякаш той падна от върха на планина в кално езеро, пълно с кървав тор. После аз го видях покрит от глава до пети с масло, и смеейки се, той черпеше масло в шепи и го пиеше. И ми се присъни, че месецът е паднал от небето на земята, и земята се е разцепила и оголила до дъното на океана. Листата са опадали от дърветата, и всички планини са започнали да димят. И отново видях баща ми; в черни дрехи и с венец от червени цвета на главата, той се носеше на юг, на колесница, теглена от магарета. Жена в червена рокля му се смееше; и видях как ракшас със свиреп облик го хвана и го повлече със себе си. Това мрачно съновидение не ми излиза от ума, и безкраен стрях мъчи душата ми - ето защо съм невесел и не отговарям на думите ви. Аз не мога да се избавя от непонятна тревога; този сън не предвещава нишо добро за нашия род."
В това време, докато той говорел, посланиците от Айодхя влезли в царския дворец. Приети с почести от цар Ашвапати, те донесли богати дрехи и украшения за него и принцовете и след това се обърнали към Бхарата - предали му думите на Васшихта, както онзи им наредил. И на всички въпроси на Бхарата за здравето на царя и цариците и братята, вестоносците оговаряли кратко, че всички са здрави, но неотложно дело изисква връщането на Бхарата и Шатругхуна в Айодхя.
Измолвайки разрешение от цар Ашвапати, Бхарата се отправил на път с Шатругхуна. И царя на кекаите богато го одарил на прощаване: той му подарил огромни слонове от Ираватските планини, и бързи коне, и камили, и стражеви кучета със зъби като мечове, със сила като на тигри, и две хиляди златни монети и снарядил огромна свита да го съпровожда. Но щедрите дарове не утешили душата на Бхарата, помрачена от тревога.
Никъде не останал задълго, държал Бхарата пътя към къщи през гори и реки, оставяйки зад колесницата градове и страни, и когато минала седмата нощ, той видял пред себе си Айодхя. Но, приближавайки се към града, Бхарата бил удивен от царящата в него тишина. Безлюдни били градините, обикновено пълни от сутринта с любители на развлечения, веселящи се по цяла нощ; от градските врати никой - не излизали и не влизали колесници и колички, не шествали слонове и придружаващи животни, и хора не се виждали по пътя. И сърцето на Бхарата се свило, предчувствайки беда.
И когато Бхарата влязъл в града през вратата Вайджаянта, той видял признаци, които, както той знаел възвестявали кончина на държавника. Домовете на гражданите стояли неподредени, с отворени врати; по зданията нямало пояси, лавките на търговците били затворени, храмовете - не украсени с плитки от цветя, площадите пред него били пусти, и неизметени, и дим от жертвоприношение никъде не се вдигал към небето.
Навеждайки глава, с тежко сърце встъпил Бхарата в царския дворец и се насочил право в покоите на майка си. Като видяла сина си, върнал се у дома след дълго отсъствие, царица Кайкеи, зарадвана, се вдигнала от своята златна асана. Принцът се поклонил в краката на майка си, и тя го прегърнала. Отговряйки на въпросите за здравето на брат си и за неговото пътешествие, Бхарата с тревога започнал да разпитва за баща си. "Аз побързах да дойда тук, за да го поздравя. Нали по това време на деня, той винаги е идвал в твоите покои - говорил Бхарата, обръщайки се към царицата. - защо го няма тук сега? Къде е той? Искам да се поклоня към краката му."
И Кайкей отвърнала тогава: "Царя, баща ти, го постигна участта, очакваща всички същества на този свят."
Разбирайки вестта за смъртта на бща си, Бхарата, обхванат от голяма мъка, паднал на земята като покосен. И ликът му, прекрасен като месец в есенна нощ, се изкривил от ридания, горчиви думи излетяли от устата му. Кайкеи, утешавайки го, му помогнала да се вдигне и тогава Бхарата попитал: "Какъв недъг срази моя баща? Какво каза той преди смъртта си? Разкажи ми за последите му минути." Кайкеи му разказала за всичко. "Благословени са тези, които дочакат връщането на Рама и Лакшмана заедно със Сита - такива бяха думите на господаря" - казала тя.
Предчувствайки още други беди, Бхарата попитал печално: "Къде е отишъл Рама с Лакшмана и Сита?" И Кайкеи, щестлавно изпълнена от радост, му разказала за това, как тя постигнала изгнанието на Рама и царство за своя син.
Бхарата, изслушвайки я, казал тъжно: Лишавайки се от баща и старши брат, който би заменил баща ми, какво ще правя аз, нещастния с царството? Бремето на царския дълг не ми е по силите. Но даже и да бях достоен за това, никога не бих го приел, докато е жив Рама, законния наследник на царския трон. Как можа да ти дойде в главата тази нечестива мисъл? Какво лошо са ти сторили Рама, или Каушаля, или Сумитра, хвърлени от тебе в куп мъки? О ти, убиваща своя съпруг, о враг мой, в образа на майка, не говори с мен! Ти не си дъщеря на баща си, ти си демонско изчадие, явило се за гибел на нашия род! Махни се, умри, върви в ада - няма за тебе друг път! Как да отмия позора, който ти си ми навлекла? Аз тозчас ще върна от изгнание Рама, достоен за най- висока слава, сам ще ида в горската пустош". И с тези думи Бхарата, хвърляйки от себе си украшенията, отново паднал на земята, въздишайки като разярена змия.
Между това Каушаля, чувайки гласа на Бхарата в двореца, казала на Сумитра: "Синът на коварната Кайкеи се върна. Искам да го видя. И когато Каушаля срещнала Бхарата и Шатругхуна, двамата принца се поклонили в краката й дълбоко и изразили мъка. Каушаля казала, обръщайки се към Бхарата: "Ето ти и придоби желаното царство. лишено от тръни, уязвяващи сърцето ти! Твоята майка с коварство се доби то този ден заради тебе. Но трябваше да отправи мене в изгнание, вместо сина ми. Направи това ти, о Бхарата! Заповядай да изпратят мене и Сумитра там, където в горска самота водят живот на подвижници нашите синове и Сита!."
Поразен право в сърцето от упрека на Каушаля, Бхарата паднал в краката й, възкливайки със сълзи: "Не упреквай мен, о благородна царице. Аз живях в далечна страна, не знаейки нищо за замисъла на моята майка. Аз никога не съм желаел царство! Ти знаеш, че винаги съм бил предан на Рама. Проклет да е този, който се радва на изгнанието му, да не види той лицата на децата си, нека свърши своите дни в самота, презрян и напуснат от роднини и приятели!" И смекчена от клетвите на Бхарата, Каушаля го прегърнала и се обърнала към него с думи на утешение. И мъдрият Васшихта се приближил към Бхарата, призовавайки го да смири мъката си, и му припомнил за дълга - да извърши над тялото на баща си погребален обред. И Бхарата наредил на жреците да изпълнят необходимите обреди, и те се подчинили.
Тялото на царя на дванадесетия ден извадили от ваната с масло, сложили го на колесница, и под всеобщ плач и стенания колесницата излязла от градските врати; царските жени и синове, жреци и съветници вървели след нея. На брега на Сарайа, при погребалния огън, жреците прочели молитви и изпели погребални химни. И връщайки се в двореца, всички, провождащи тялото на царя до мястото на изгарянето, провели десет дни лежейки на земята и предадени на печал.
На дванадесетия ден Бхарата принесъл поменна жертва от шраддха и щедро надарил всички брахмани, извършили обредите. В тринадесетия ден той пешком отишъл на мястото на изгарянето и тук дълго оплаквал баща си.
Когато тй се върнал в двореца, Шатругхуна, делящ с него мъката си, се обърнал към него с думите: "Как е могло да се случи че Рама, могъщ воин, почитан от всички е бил изгонен в гората с жена си? И защо брат ми, смелия Лакшмана, не се е застъпил за него пред нашия баща? Царят, под влияние на жена, постъпвайки несправедливо, е трябвало да бъде спрян в сействията си". И докато той говорел, на вратата се появила гърбавата - богато облечена и окичена със скъпоценности и омазана с благовония, подобно на разярена маймуна.
Бхарата, стоящ на вратата, хванал злодейката и я тласнал към Шатругхуна с думите: "Ето тази е, заради която е изгонен Рама и нашят баща загуби живота си. Постъпи с нея както знаеш." И Шатругхуна се нахвърлил към нея яростно, тя вдигнала печални вопли, огласящи покоите, а служанките, които я съпровождали, се разбягали с викове във всички страни.
Когато Шатругхуна повлякъл по земята пищящата гърбуна, украшенията й се разсипали навсякъде, посявайки пода; царица Кайкеи, уплашена от гнева на Шатругхуна, се доближила до сина си, молейки за защита. Бхарата казал на брат си: "Остави я. Жените не бива да се убиват Ако убием гърбавата, Рама няма да одобри нашата постъпка". И Шатругхуна пуснал Мантхара, а тя, подобно на паднала в кълчища патка, се хвърлила със жалостен плач в краката на Кайкеи.
Сутринта на четиринадесетия ден, царските съветници дошли при Бхарата и го помолили да стане цар на Айодхя. Но Бхарата отхвърлил молбата им. Той наредил да се снаряди войска - пехота, конница, слонове и колесници и да прокарат за него път през гората, за да отиде до мястото на Рама.
И несметни тълпи искусни работници се явили, за да изпълнят нареждането на Бхарата. И били сред тях умели строители на пътища и мостове, хора, сведущи в качествата на почвите, в прекарването на канали, землекопачи, дървосекачи, дърводелци, майстори на колесници, стража, плетачи на кошници, готвачи, водачи през горски дебри. Те дошли, снабдени със всички нужни пособия и инструменти. и се захванали за работа с усърдие и сръчност.
Те разчиствали израстъците, поваляли дървета, правели просеки в гората и се придвижвали напред, прокарвали път; те изрязвали издатините по пътя и изравнявали почвата; засипвали земните ями и коловози; прехвърляли мостове през реките; на места, бедни на вода, издълбавали изкуствени езера, там където е нужно, изсичали гората, на други места садили дървета и разделяли цветни градини по пътя. Така довели пътя до бреговете на Ганг и колкото по-далеч, толкова по красив изглеждал пътя, като небесна пътека.
И в назначения ден огромна войска тръгнала след Бхарата по този път. Хиляда слона, шест хиляди стрелци на бойни колесници, сто хиляди конника съпровождали царския син в пътя му към мястото на изгнание на Рама. Пред него на блестящи като слънце колесници пътували жреци и съветници, а отзад - царица Каушаля, Сумитра и Кайкеи; заедно с тях, жадни да видят Рама, се отправили в път най-почтените от жителите на Айодхя; и зад войската следвали хиляди търговци, продаващи тъкани и скъпоценности, златари, бижутери, гравьори на скъпоценни камъни, винари, майстори на аромати, помагачи, лекари, перачки, шивачи, певци, музиканти и танцьорки, хиляди граждани ит всички звания със жените си.
Войската стигнала до Ганг и се разположила на многолюден лагер на брега близо до Шрингаверапура. По молба на Бхарата, царя на нишадите приготвил стотици съдове и лодки, големи и малки, за да го пренесе заедно с войската и свитата на другата страна. На голям, богато украсен кораб, с гребци и музиканти на борда, Бхарата с Шатругхуна, царските жени, съветниците и жреците пресекли благополучно Ганг, а на други лодки и салове се отправила цялата войска на Бхарата със слоновете, конете, колесниците, оръжието, продоволствията и всички хора, съпровождащи войската и принца.
Със своята многобройна свита Бхарата се придвижвал по-нататък. И след дългия и уморителен път, минаващ през свещената обител на Бхарадваджа и пресичайки Ямуна, в един ден той видял накрая пред себе си върховете на Читракута.
Съгледвачите, върящи пред войската, забелязали дим, издигащ се на върха на планината и доложили за тов на Бхарата. Досещайки се, че са приближили до обителта на Рама, принца заповядал на войската да спре и продължил по-нататък сам, вземайки със себе си само Шатругхуна и Сумантра.