Рама и Сита седяли пред огнището на обедна трапеза, когато видяли вдигащ се над местността облак прах, и глух далечен шум, подобен на гръмотевично ехо, докоснал слуха им. Рама повикал Лакшмана и му казал "Чуваш ли този нарастваш грохот, о Лакшмана? Виждаш ли бягащите в тревога из гората стада елени и биволи, диви слонове и лъвове? Разбери кой ги е уплашил - царска ловна дружина ли е посетила околните гори, или някой свиреп звяр броди наблизо."

И Лакшмана тръгнал и се качил на върха и погледнал на изток. Там видял той огромна войска, движеща се към Читракута с развети знамена,- слонове, колесници, конници, пехота - като океански вълни; като облак тя покривала долини и хълмове.

Побързал да се върне, Лакшмана казал на Рама: "Изгаси огъня, о Рама и отведи по-скоро Сита в потайна пещера; натегни тетивата на лъка си, приготви стрелите и надени колчана. Бхарата, синът на Кайкеи се приближава насам с несметна войска, с намерение да убие нас двамата, за да се предпази от покушение на влястта си над царството.

Днес - продължил Лакшмана, пламтейки от гняв, - аз ще се срещна с Бхарата, заради когото ние сме отхвърлени в тази голяма несгода! Наистина ще го убия! И аз не виждам в това грях, о Рама, да убия онзи, който ни причинява зло. Днес Кайкеи ще види, как ще падне сина й от моята ръка! Аз ще убия и Кайкеи, ще изтребя всички наши неприятели, и ти ще придобиеш царството, принадлежащо на тебе по право!"

Но Рама, досещайки се за истината, се постарал да успокои Лакшмана. "Няма съмнение, че като е разбрал за изгнанието ни, Бхарата е дошъл да ни види. Аз не вярвам, че той може да замисли против нас зло - казал Рама - ти нямаш причина да говориш за него така, Лакшмана. Брат не трябва да възстава срещу брат си за царство." И синът на Сумитра, засрамвайки се свел глава, понижил глас и казал на Рама "Може би и нашият баща е дошъл да ни навести."

Бхарата между другото, оставяйки войската в подножието на Читракута, се отправил към обителта на Рама съпровождан от Шатругхуна и Сумантра, следвайки пътя по дима, вдигащ се над гората. И вървейки по горската пътека, той видял колибата, покрита с палмови листа и дървета шала, и горящо огнище, и Рама, Сита и Лакшмана, седящи до огнището на постлани животински кожи.

Виждайки как Рама е облечен грубо, с еленова кожа на раменете, Бхарата заридал и се хвърлил в краката му. "О, благородни мой братко! - възкликнал той - Заради мене ти търпиш тези несгоди, ти, достоен за царска участ! О аз нещастния, презрян е живота ми, жалка е съдбата ми!"

Рама, едва познал Бхарата, с отслабнало и бледно лице, го прегърнал и го притиснал към гърдите си, и заговорил ласкаво: "О, колко дълго не съм те виждал, момко! - говорил Рама - Защо си дошъл дотук, в тази далечна гора? Не е трябвало да правиш това, докато е жив баща ти. Здрав ли е царя, нашия баща? Здрави ли са Каушаля и Сумитра? Благополучна ли е царица Кайкеи? И как управляваш ти страната, как живее под твоята власт народа на Айодхя и околността?"

Бхарата отвърнал: "Нашият баща ни напусна, той се качи на небето, съкрушен от мъка по сина си. Моята майка Кайкеи му причини това. Тежък грях извърши тя, стремейки се да завладее царството, и адът ще е нейната съдба. Аз, твоят роб, дойдох тук заедно със съветниците да моля за твоята милост - върни се в Айодхя и бъди наш цар, о Рама!"

Чувайки за смъртта на баща си, Рама, поразен като от удар на гръм, паднал на земята, като дърво със цвят, подсечено от брадва. Брат му и Сита се разплакали в ридания, като видяли това. Те напръскали с вода лицето му и като дошъл на себе си, Рама казал: "О Сита, твоят свекър умря; о Лакшмана, ти остана без баща! Какво да правя аз в Айодхя, когато там го няма баща ми и господаря ми! Аз няма да се върна там, даже когато изтече срока на изгнанието ми".

Заедно с братята и Сита, заливаща се в сълзи, и със Сумантра Рама слязъл до бреговете на Мандакини, струяща сред цъфтящите гори и извършил поменаващ обред, с изливане на вода. После, извършвайки помен с жертва на плодове, наречен пинда, братята се върнали в колибата на Рама, огласяйки околоността с плач.

Чувайки плача, войните, приближени на Бхарата се досетили за срещата му с Рама. Тогава войската се придвижила към обителта, разтърсвайки земята със стъпки и уплашени от това, избягали елени, глигани, биволи, тигри, гаяли, антилопи, а горските птици се разлетяли във всички страни. И Рама приветливо посрещнал в своето жилище своите приятели и доброжелатели.

Васшихта довел жените на Дашаратха в хижата на Рама. Виждайки бедната колиба и рама в дрехи на отшелник, се натъжили цариците; Рама им се поклонил в краката, и след него се поклонили Лакшмана и Сита. Каушаля плакала виждайки изхнаниците в горската пустош, в дивата местност, далеч от родния дом.

В присъствието на царския син жените и съветниците, и почтените граждани, Бхарата пак се обърнал към Рама, заклевайки го да се върне в Айодхя и да приеме браздите на управлението на държавата. Всички присъстващи се присъединили към молбата на Бхарата. Но Рама бил твърд в своето решение да следва волята на баща си. "Думата на царя трябва да е ненарушима - казал Рама - и синът е длъжен да се подчинява на заповедите му след смъртта, както и приживе. Нашият баща обеща на твоята майка, която е спасила живота му да изпълни две нейни желания. И наш дълг, синовен дълг е да направим така, че обещанието му да бъде изпълнено. Затова нека царският балдахин осенява твоята глава; моята ще я осенят листа от дърветата в дълбоката гора."

Ни братята, ни мъдрия Васшихта, ни цариците, нито гражданите, нито царските слуги не можели да разколебаят Рама със своите молби. Тогава Бхарата казал на Сумантра: "Иди и донеси сноп от тревата куша и я положи тук, до вратата на колибата." И когато коларят се подчинил на думите му, Бхарата легнал на тревата и казал "Аз ще остана тук, докато Рама не се съгласи да приеме властта над царството. Слушайте ме, съветници и приближени! Ако той ми откаже, тогава и аз ще остана тук и ще споделя изгнанието му. Аз никога не съм желал царството на баща си, царство, за което аз не съм достоен. Нека управлява този, който Рама посочи."

Рама казал "Стани, о Бхарата, любими мой братко! Върни се в Айодхя. Ти си достоен за това царство, о украшение на рода Рагху! Заедно с мъдрите съветници и приближени ти ще управляваш справедливо и със слава. Не порицавай своята майка; оказвай й уважение, което трябва да се оказва на майка. И знай, че по-скоро красотата ще напусне луната, Хималаите ще останат без сняг и океана ще излезе от бреговете си, отколкото аз да отстъпя от обещанието, дадено на моя баща и повелител."

Виждайки непреклонната решимост на Рама, всички замолили тогава Бхарата. И Бхарата тогава казал на сина на Каушаля, тежко въздишайки: "О благородни, свали от краката си сандалите, украсени със злато. Аз ще ги взема със себе си в Айодхя; ще им предам царската власт. Сам аз, облечен с дрехи на отшелник ще остана извън пределите на града, като твой наместник и ще чакам твоето завръщане. Ако не се върнеш след четиринадесет години, аз ще вляза в ритуалния огън."

"Така да бъде" - казал Рама и прегърнал Бхарата, и Шатругхуна. И, прощавайки се с Рама, Бхарата, Шатругхуна, цариците, свитата и войската, дълбоко опечалени, напуснали Читракута.

И като се върнал в Айодхя, Бхарата не останал там. Той се оттеглил в Нандиграма, селище, лежащо на изток от столицата, и поставяйки сандалите на брат си под царския балдахин като залог за завръщане на изгнаника, управлявал страната от името на Рама.