Няколко дни след заминаването на Бхарата, Рама забелязал странна промяна в поведението на едни отшелници, които живеели под негова закрила в Читракута, близо до неговия дом. Явно в този се заселила някаква тревога; и той забелязал, че при среща с тях, те разговарят тихо и го поглеждат въпросително.

Тогава, виждайки по лицата им, че в тях има смущение и страх, Рама се обърнал към старшия от отшелниците, със събрани почтително длани. "О премъдри, - казал той - да не би да съм нарушил закона на предните управници в очите на тези святи хора, което да е смутило техните души? Или брат ми Лакшмана да е извършил нещо недостойно? Или жена ми Сита не ви е оказала дължимата почит, както подобава на прилична жена?"

И старецът, одърпан и прегърбен му отвърнал, поклащайки глава: "Може ли да наруши законите благочестивия и щедър покровител на отшелниците? Не, синко, причината за тревогите е друга. Това е страх от ракшасите, което ги угнетява, затова те разговарят помежду си. Откакто ти се засели до нас, ракшасите, които те ненавиждат, не дават покой на нашия окръг. Кхара, младшият брат на Равана, и с него други дръзки и кръвожадни демони - людоеди преследват отшелниците, явявайки се в чудовищни и отвратителни ликове, навяващи ужас; те замерват светите отшелници с нечистотии, по време на жертвоприношения обръщат съдове с жертвена храна и изливат вода върху свещения огън. Невидимо те се промъкват към нашите колиби и похитяват жителите им, мъчат ги и ги убиват. О Рагхава, ние не можем повече да останем в горите на Читракута, гъмжащи от бесове; ние решихме да напуснем тази обител! Недалеч от тук има цветуща горска страна, изобилна от плодове и годни за ядене корени. Там аз ще замина със своя народ; ела и ти с нас! Не е добре за теб да оставаш тук без хора, сред враждебните духове."

И скоро отшелниците излезли от Читракута. Тогава Рама размислил и решил, че няма да остане дълго на тези места. "Тук аз се видях за последен път с майка си, Бхарата и гражданите; спомените за сълзите и мъката няма да ме напуснат. Пък и слоновете и конете на благородния Бхарата отъпкаха всичко наоколо и местността вече не радва погледа. Ние трябва да заминем оттук." Така мислел Рама и разказал за своето решение на Лакшмана и на дъщерята на Видехи.

В този ден те изоставили склоновете на Читракута и вечерта стигнали до обителта на благочестивия Атри, който приел Рама като роден син. Там те прекарали нощта, а на сутринта се приготвили да продължат пътя си. Рама попитал отшелниците, извършващи сутрешни обреди, кой населява гората, започваща зад оградата на обителта. И разбрал, че горите наоколо са пълни с хищни зверове и ракшаси, хранещи се с човешко месо; че нерядко в гората загиват пътници-отшелници, когато не спазват дължимото внимание или пренебрегват обредите. Жителите на пустошта показали на Рама пътеката, утъпкана от отшелници и заедно със Сита и Лакшмана, той навлязъл в дълбоката гора, подобно на това, както се скрива слънцето в непрогледни буреносни облаци.