В гората Дандака на ярка поляня сред прозрачни водоеми, покрити с божествени цветя от лотос, Рама видял колиби от трева и брезова кора. В тях живеели отшелници. Подовете и стените на колибите били покрити с еленови кожи, а по ъглите лежали стръкове от хвойна, плодове и корени и стоели съдове с вода. Във всяка колиба имало неголям олтар за разпалване на свещен огън. Древните старци, облечени в дрехи от кората на дървета и еленови кожи, напевно четели молитви и заклинания, и всичко наоколо било мирно и тихо.

Рама отпуснал лъка си и се отправил към отшелниците, които с възторг поглеждали към пришълците; към Рама, подобен на луна, към Лакшмана, със стройния стан и смело лице, към Сита, прекрасна като Лакшми, богинята на щастието. Светите страци ги благословили от чисто сърце, предложили им покрив и всичко, с което те самите били богати. Високо прославили Рама, своя покровител и приятел.

Рама починал при радушните брахмани, а после с Лакшмана и Сита тръгнал към дълбоката гора, гъмжаща от диви и хищни зверове. Сиво, тъмно и мрачно било там, и пътат им преграждали дървета, повалени от бури и могъщи горски зверове.

Скоро в гъстата гора пътниците забелязали людоед, огромен като връх. Ревът му бил като грохот, и видът му бил ужасен: С едно око, с бездънен търбух, с тяло, омазано с кръв, със широко отворена паст.

Когато людоедът видял Рама, Лакшмана и Сита, прекрасната дъщеря на цар Митхила, той се разярил и се нахвърлил върху тях, както разрушителят на света се хвърля върху всичко живо в часа на гибел на вселената. Растърсвайки земята с вопъл, той хванал Сита, сложил я на бедрото си и като отскочил встрани, извикал към Рама и Лакшмана: "Ей, вие бродяги в корови дрехи! Защо ви е на вас, слабите подвижници оръжие и жена? Вие сте скверни и похотливи нечестивци! Вие позорите страната на отшелниците! Аз съм страшен и свиреп ракшас и се казвам Вирадха. Гората Дандака ми принадлежи и аз бродя по нея и поглъщам дивеч, и благочестиви отшелници. Тази неземна красавица не е за вас, тя ще ми стане жена, а вашите тела ще ми бъдат храна за днес."

Дочувайки тази реч на Вирадха, Сита се разтреперила от страх, както трепери дърво, разтърсвано от вятъра. Рама погледнал нежната Сита, носена на бедрото на кръвожадния ракшас, лицето му побледняло от мъка и той казал на Лакшмана: "О мили братко, погледни Сита, моята вярна и непорочна съпруга. Прекрасната принцеса, отгледана в разкош и удобства - на бедрото на людоед! О, Лакшмана, Ето какво ни навлече жестоката Кайкеи! На тази користолюбива царица, моята втора майка, не й стигна да ми отнеме царството, прииска й се да погуби и нас в горските дебри.

О сине на Сумитра! Нищо - нито студенината на моя баща, нито загубата на царството ми, нито живота в горите не може да ми причини повече мъка от докосването на друг човек до Сита, моята съпруга."

С очи пълни със сълзи говорел Рама тези тъжни думи на своя верен брат, и Лакшмана почервенял от гняв. "Защо ти, повелител на вселената се подаваш на печал, сякаш си напуснат от всички, сякаш ме няма редом с теб? Земята ще се напои с кръвта на този мерзък месоядец, когато падне бездушен, лишен от живот - от моята стрела! Аз ще излея върху него целия си гняв, натрупал се у мен от деня, когато те лишха от роднини и власт".

Вирадха, като чул заплашителните думи на Лакшмана, силно се засмял: "Ей, вие. Оставете своите надежди и си заминавайте оттук, докато сте цели. Всемогъщият Брахма ме надари с голям дар - никой на света не може да ми причини вреда с оръжие. Не ме ловят нито мечове, нито стрели, нито копия ил брадви."

Тогава Рама с лице пламтящо от гняв отвърнал на людоеда: "Ти видно е, си търсиш смъртта и ти ще я намериш днес в битка". Той натегнал лъка си и забил в ракшаса остра стрела, а след нея още седем стрели, украсени с шаунови пера, блестящи във въздуха като огнени езици.

Точните стрели пронизали тялото на Вирадха и паднали на земята, покрита с димяща кръв. Ракшасът се разярил от болка, оставил Сита на земята, и високо вдигнал един дротик (късо копие) и го метнал в Рама.

Дъжд от стрели изпратили Рама и Лакшмана към людоеда, но той само се смеел, отскубвайки стрелите от себе си с ръце. Тогава братята се нахвърлили върху ракшаса с мечове, подобни на черни погубващи змии. И когато се приближили към Вирадха, той ги хванал със своите дълги ръце и премятайки ги през рамо, ги понесъл в дълбоката гора, разтърсвайки дървета и земята със страшен рев.

Сита, виждайки, че горското чудовище отнася нейния възлюбен съпруг и неговия блаороден брат, тъжно завикала простирайки ръце към небето: "О Рама, сине на Дашаратха, силен, честен и правдив! Отнася те зъл ракшас, тебе и Лакшмана! А мене ще ме разкъсат мечки, тигри и пантери! О ракшас, по-добре вземи мене, аз ще ти се подчиня, само пусни Рама и Лакшмана!"

Когато Рама и Лакшмана чули вика на Сита, тършението им се изчерпало и за ракшаса настъпил последния час. Лакшмана хванал ракшаса за лявата ръка, а Рама - за дясната. и в могъщите длани на братята-принцове ръцете на ракшаса се пречупили като сухи съчки. Огромен като облак, той загубил съзнание от болка и рухнал на земята, като хълм, разцепен от удара на мълния. А Рама и Лакшмана скочили върху людоеда и започнали да го тъпчат с крака. Те го съсекли със секирите си, счупили краката му, но страшният ракшас все пак оставал жив. Тогава Рама казал на Лакшмана да изкопае голям трап, за да погребат жив в нея най-жестокия месоядец. И Вирадха жално казал на старшият син на Дашаратха: "Аз съм убит от тебе, владетелю, и силата ти е подобна на силата на самия Индра. Само незнанието ми попречи да те позная по- рано. Сега те познах. Ти си великия Рама, достойния син на Каушаля. Аз познах и Лакшмана, твоя брат и прекрасната Сита, твоята предана съпруга. О благородни Рама, аз съм гандхарва. Но някога бях прокълнат от бога на богаствата - Кубера. Аз се опитвах да съблазня красавицата - апсара Рамбха. И станах кръвожаден ракшас, но Кубера се смили над мен и каза - Когато Рама, синът на Дашаратха те победи в двубой, ти отново ще станеш небесен музикант и ще се върнеш обратно на небето. Благодаря ти, велики Рама. От днес аз съм свободен от проклятието на Кубера и ще се върна под небесата. Заровете ме в горската яма и си вървете с мир. Недалеч от тук е обителта на великия подвижник Шарабханти, идете при него, тове ще ви е за добро."

Синовете на Дашаратха така и направили - заровили в земята горския людоед и радостни побързали при Сита, за да я прегърнат и утешат.

После Рама казал на Лакшмана и Сита: "В тази гора е опасно да останем - дива и мрачна е тя, гъмжи от отровни гадини и диви зверове. Не познаваме горските пътеки и пътища, и по-добре да заминем от тук в обителта на благочестивия Шарабханти". Лакшмана и Сита се съгласили с него.

Когато тримата се приближили до обителта на Шарабханти, Рама изведнъж забелязал в небето невиждано чудо: необикновено красива колесница впрегната със зелени коне, в колесницата - великия Индра, в нетленни одежди в обкръжение на небесни деви, красавици-апсари, държащи над него златни ветрила. Около колесницата на Индра имало други небесни колесници; в тях седели небожители и с нежни гласове пеели химни, прославяйки повелителя на небесата.

Рама показал с ръка на Лакшмана и Сита явилото се чудо и казал: "Вие ме почакайте тук, а аз ще ода в обителта. Струва ми се, че самият Индра със свитата си е посетил светия старец." Рама се затичал към колибата на отшелника, но когато прибягал до обителта на Шарабханти, необикновеното видение изчезнало - Индра се простил със стареца, когато видял приближаващия към колината Рама и казал: "Докато доблестният Рама не съкруши всички врагове на обитателите на небесата, докато не удържи победа в тази борба, не трябва да ме вижда."

Когато Рама и Лакшмана заедно със Сита приближили до обителта, те ниско се поклонили на отшелника и го похвалили подобаващо с почест. Шарабханга приветливо ги посрещнал и ласкаво казал: "Индра ми беше на гости, благородни Рама. Той ме повика на небето. Но аз знаех, че идваш при мене с брат си и съпругата си, и очаквах вашето пристигане. Вие ста ми скъпи гости, и заедно с вас в моята бедна колиба дойде радост."

И Рама отговорил на радушния Шарабханга: "Ние дойдохме при тебе, праведни отче, за да тъсим убежище в тази дива гора". Тогава Шарабханга дал съвет на благородния Рама да върви по-нататък, към обителта на подвижника Суткишна, а самият той разпалил на олтара огън и се хвърлил в него, за да иде във владенията на Индра. Сушавото му тяло изгоряло в свещения огън на жертвения олтар, и станал Шарабханга млад и прекрасен и отлетял в поднебесието, в царството на Индра, повелителя на мълниите.

Рама, Лакшмана и Сита останали сами в обителта на Шарабханга. Но скоро при тях се появили отшелници от околните колиби и се обърнали с молба към доблестния Рама: "О могъщи стрелецо с лък, ти си прославен в този свят със своята сила и воинско изкуство. Праведност и правдивост са намерили у тебе своята обител. Ние, отшелниците те молим - защити от ракшасите нашите олтари, тела и души. С трупове на праведни подвижници осеяха злите ракшаси горските пътища, големи мъки търпят живеещите на брега на Пампа и Мандакини и обитаващите в гората Читракута. Ние падаме в краката ти, владетелю, и търсим от тебе защита от ракшасите. Освободи ни от бродещите в нощта месоядци, велики воине."

Рама повдигнал от земята благочестивите старци и им казал: "Не е нужно да ме молите за това; дълг ми е да ви бъда защита. Аз живея в гората не само за свое, но и за вашето благо - аз ще ви охранявам от всякакви напасти. И, съпроводен от Лакшмана и Сита, обиколен от благочестивите старци, Рама се отправил към обителта на Суткишна.

След дълго пътуване през гори и речни потоци, Рама видял украсената с цветя колиба на Суткишна. Синовете на Дашаратха и Сита почтително поздравили подвижника, и Суткишна приветливо им казал "Добре дошли, благородни принцове. Аз съм чувал, велики Рама, че с коварство са те лишили от царство и изгонили от Айодхя. Живейте в моята колиба и бъдете в нея стопани, а не гости. А мен отдавна ме зове при себе си Индра."

Рама блаодарил на Суткишна за гостоприемството, и те провели в обителта нощта, а сутринта продължили в гората Дандака по-нататък.