Шурпанакха дотичала при своя брат, свирепия Кхара, паднала в сълзи на земята, разказала му всичко, което се случило с нея в колибата на Рама, Лакшмана и Сита. Разказала, как те се надсмели над нея - младшиат брат на Рама и отрязъл с меч носа и ушите.

Свирепия Кхара се разярил, като видял своята сестра Шурпанакха без уши и нос. "Не плачи, сестро, - казал й Кхара - стани от земята, изтрий сълзите и ми обясни с думи, кои са тези Лакшмана и Рама? Нали ти си могъща ракшаска и никой не може да се сравнява с тебе по сила! Аз не познавам никой в целия сват, който би могъл да ти причини такава обида."

Изтривайки кървавите сълзи, Шурпанакха послушно се изправила от земята и казала: "Те са красиви, нежни, силни и очите им са огромни и прекрасни, като листчета на бял лотос. Дрехите им са от кора и еленова кожа, и те се хранят с корени и плодове. Живеят в бедна колиба като подвижници и с тях има жена, прелестна като Лакшми. И двамата сина на Дашаратха, Лакшмана и Рама, са величестени и царствени, като Индра. И не зная, братко мой кои са тези мъже - небожители, или смъртни хора. Заради нея, тази красавица, ненавижданата от мене Сита, те се отнесоха с мен така жестоко, сякаш нямам нито име, нито чест. Цялата ми душа гори от злоба и нищо не желая повече - от това да се напия с кръвта на Сита."

Тогава Кхара викнал на братята си, кръвожадни ракшаси и им казал: "В гората Дандака, в бедна колиба живеят двама воина, облечени в еленови кожи, и с тях е жена, блестяща от красота. Тези войни са оскърбили днес нашата сестра, отрязвайки носа и ушите й. Вие идете незабавно в гората, издирете тези и ги доведете тук, живи или мъртви. Нека нашата сестра им отмъсти за обидата си и да утоли жаждата си с тяхната топла кръв."

В този дан, четиринадесет огромни и могъщи ракшаси се отправили в Панчавати, подчинявайки се на заповедта на свирепия Кхара, и злобната Шурпанакха им показвала пътя. Вечерта ракшасите стигнали до колибата на Рама, Лакшмана и Сита, и Шурпанакха им показала дъщерята на Джанака и синовете на Дашаратха.

Братята - принцове седяли в колибата на отворена врата и водели тиха беседа със Сита. Изведнъж Рама забелязал криещите се зад дърветата ракшаси и казал на младшия си брат: "О сине на Сумитра, към нашата колиба се прокрадват ракшаси и замислят недобро. Остани със Сита и я охранявай зорко, а аз през това време ще се разправя с тях."

Рама взел лъка си, украсен със злато, излязъл от колибата и казал на ракшасите, изпратени от Кхара: "Аз съм син на велик цар, името ми е Рама. Аз живея тук, в тази колиба като подвижник и с мен е по-младия ми брат Лакшмана и моята съпруга Сита. Аз прекарвам в гората всички дни и нощи и пазя благочестивите отшелници от беди и от вас, кръвожадни месоядци. Какво търсите в Панчавати? Защо сте дошли тук и се криете като хищни горски зверове? Ей вие, бродещи в нощта убийци, стойте там, където стоите и не смейте да мърдате, ако ви е скъп живота!"

Ракшасите слушали Рама мълчаливо, с прекъснат от злоба дъх, и очи почервеняли от гняв; в ръцете си те стискали остри дротици. Но ето един от тях, най-старшият, дръзко отвърнал на Рама, защото не знаел равен на себе си в битка: "Ти и брат ти сте се подиграли на нашата сестра Шурпанакха. Вие разгневихте нашия владетел Кхара и ще умрете днес и тримата: Ти сам и брат ти и твоята жена. Какво ти, слаби човеко можеш да направиш с нас сам? И макар в ръцете ти да е твоя могъщ лък, днес той няма да те спаси от гибел."

Казвайки так, старият ракшас дал знак на братята си и четиринадесет дротика полетели към Рама, заплашвайки го със смърт. Но не помогнали на ракшасите острите копия: точните стрели на Рама свалили тези копия на земята, и в този миг четиринадесет неотразими стрели, пуснати от Рама пронизали кръвожадните братя на Шурпанакха. Ракшасите паднали на земята, гърчейки се като змии, хвърлени в мравуняк; ужасно крещали те, обливайки се в кръв и в мъка се разделяли с живота. А Шурпанакха хукнала да бяга при брат си Кхара, огласяйки гората с вопли и плач.

Тя дотичала при свирепия Кхара, паднала пред него на земята, ронейки зли сълзи и Кхара попитал изумен: "Защо си в пак сълзи, сестро моя Шурпанакха? Къде са братята ми, предани и могъщи, непобедими в битки? Защо се извиваш до земята като змия и викаш с глас както жените, загубили близките си?"

И тогава Шурпанакха му разказала всичко: как стрелите на Рама погубили всички братя на Кхара, как я обхванал ужас пред Рама, как се затичала към своя брат Кхара през горските дебри, за да намери при него убежище и защита. "О брате мой- викала тъжно Шурпанакха - ако те е жал за сестра ти, ако жалиш своите братя, убити от Рама, ако не се боиш да се сражаваш с Рама, извади отровната жилка, която е пораснала в Панчвати! Ако ти не свършиш днес с Рама и брат му, ако не опитам аз днес димящата кръв на Сита, срам и позор ще изпепелят моята душа и аз пред очите ти ще вдигна ръка над себе си!" И страшната ракшаска, обхваната от дива злоба, задраскала лицето си с нокти и заудряла с юмруци огромния си търбух, издавайки свирепи вопли.

Тъжните думи, казани от Шурпанакха, горели душата на Кхара, не знаещ пощада, както солта изгаря открити рани.

Яростта и гневът му били безкрайни и той казал на стенещата Шурпанакха: "Не плачи, сестро, аз ще изпратя Рама, Лакшмана и Сита в обителта на Яма, бога на смъртта и ти ще се напиеш днес с тяхната димяща кръв." После Кхара повикал при себе си Душана, своя изкусен пълководец, и му казал "Незабавно приготви за битка, победоносни Душана, четиринадесет хиляди ракшаси, предани, смели и свирепи, не знаещи страх в боя. Нака бъде готова за поход и моята бойна колесница. - Аз сам ще поведа войската в Панчавати, за да накажем дръзките синове на Дашаратха."

Душана побързал да изпълни волята на Кхара и скоро огромна войска от ракшаси, свирепи и могъщи, била готова за поход в Панчавати. Кхара се качил на украсената със злато колесница, стояща пред войската, с радост на сърцето огледал своите победоносни войни и, потегляйки от място с колесницата, повел войската в поход против двамата синове на Дашаратха.

Когато страшната и кръвожадна войска на ракшасите се приближила към Панчавати, в небето се появили предвестия за нещастие. Голям черен облак надвиснал над войската на Кхара и с гръм разлял над ракшасите потоци кръв; черен кръг, обрамчен с кървава ивица се появил на небосвода редом със слънцето, и страшен ястреб с огромно тяло се спуснал на знамето на Кхара, и кацнал на позлатената златна пръчка; пронизително крещели хищни зверове и птици, хранеши се с месо; плашещ душата мрак обвил земята, и завяли над нея зли ветрове. падащи звезди се носели по огнени следи, и като океан в бурно време се вълнувала земята, разтърсвайки планини и гори.

Но свирепата душа на Кхара не знаела страх, и той се обърнал към своята войска, изплашена от недобрите знамения, с хвалеща себе си реч: "Братя, силата ми е незимерима, и могъшеството ми е известно на целия свят. Моите стрели могат да свалят звезди от небето, и не са ми страшни мрачните предзнаменования на природата. Самата смърт мога да отправя царството на Яма!. Нищо няма да ме застави да се върна обратно! Ние ще убием днес гордия Рама, ще убием и прекрасната му съпруга, и дръзкия му брат, и сестра ми Шурпанакха ще утоли своята жажда за тяхната кръв. Никога в живота си не съм знаел поражение в битките, в гнева си мога да убия самия небесен владика. Братя! Вие знаете, че ви казвам истина, и не ви прилича на вас, ракшасите, навявщи ужас на всичко живо, да се боите от разгневената природа." И ободрявайки изплашената войска, Кхара я повел по-нататък, срещу битката.

А над Панчавати вече се събрали богове, гандхарви и апсари, благочестиви подвижници, прославени с мъдрост и сила на духа, и всички те искали да гледат битката на великия Рама с кръвожадните ракшаси на Кхара. Те гледали към Панчавати от небесата и желаели на Рама победа над войската на Кхара.

Когато гъст мрак обхванал земята и тя се заклатила под краката, Рама разбрал, че ракшасите идват с война към Панчавати, и започнал да се готви за битка с тях. Той наредил на Лакшмана надеждно да се въоръжи, да скрие Сита в потайна планинска пещера и да я пази там от напаст, докато той, Рама се бие с войската на Кхара. "Искам само аз, самичък да ги унищожа" - казал Рама на брат си. и Лакшмана не му противоречил.

Рама надянал колчан, взел в ръце могъщия лък и точни стрели, излязъл от колибата в нощната мъгла, и като огнени пламъци, святкали в мрака златните му доспехи.

Войската на ракшасите бързо се приближавала към колибата на Рама и грохотът на бойни колесници на Кхара гръмко се носел по обвитата от тъма гора. Небожителите, гледащи от небето към земята, в тревога се питали един друг ще може ли синът на Дашаратха, сам да победи огромната войска на безжалостни месоядци.

Скоро войската на ракшасите съвсем се приближила до Пначавати и Кхара видял, че около бедната колиба от прътове и листа стои с лък в ръце един-единствен воин. Тогава Кхара извикал на своя колар: "Гони!" - и онзи насочил колесницата право към доблестния син на Дашаратха. Кхара с цял ръст стоял на стремително носещата се колесница, и огромното му тяло, облечено в святкащи доспехи, било подобно на огнено светило по звездния небосклон.

Ракшасите със страшни крясъци разтърсили земята, хиляди стрели и дротици полетели към сина на Дашаратха. С пронизително свистене разсичали въздуха святкащи дискове, остри копия и тежки боздугани - ракшасите бягайки, ги хвърляли по Рама.

Колесници и конници, пеши войници - цялата огромна войска с вой, вледеняващ душата, се устремили към младия принц, сина на Каушаля, заплашвайки го със смърт. Войните, седящи на гърбовете на бойните слонове, отприщили към Рама потоци от стрели и дротици. Но както течението на реката не променя равния океан, така и могъщият Рама с гърди посрещнал страшната войска на Кхара и нито за миг не помръднал от мястото си. И както могъщият планински връх не изпитва болка от ударите на мълниите, така и Рама не се тревожел от стрелите и дротиците, раняващи тялото му. В доспехи, обагрени с кръв, той бил подобен на слънце, прикрито от вечерни облаци.

Нападението на ракшасите разгневило сина на Дашаратха, в полупръстен извил той своя могъщ лък и пуснал от тетивата си стотици и хиляди неотразими стрели. Смъртно те поразявали войните на Кхара. Страшна и нетърпима болка носели на ракшасите тези стрели, и те били подобни на каменните знаци, с които известята хората самата неотразима смърт. Стрелите на Рама разбивали на трески бойните лъкове на ракшасите, отсичали ръцете на войните на Кхара, разкъсвали здравите доспехи, разрушавали колесниците и под техните удари падали войни, слонове и коне. Страх и ужас сеели те навсякъде и обръщали в бягство кръвожадните ракшаси на Кхара. Един след друг отивали в царството на Яма бойни слонове, коне и войни на Кхара, и редеела неговата войска, не знаеща досега поражение. И войската на свирепия брат на Шурапанкха останала подобно на гора, обкръжена от пламъци, в която е невъзможно да се спасиш.

Трепнали тогава войните на Кхара и забравяйки срама, побягнали от полето на битката. Но ги спрял със силен крясък храбрият пълководец Душана. Той размахал над главата си бойния лък и извикал: "Победа! победа!" - и устремил своята колесница срещу Рама. И бил той страшен, като разрушителя на вселената. Ракшасите, ободрени от неговата смелост, след него хукнали към Рама, и отново се разгоряла страшна и кървава битка. Хиляди стрели излитали в миг от тетивата на божествения лък на Рама и носели смърт и унищожение на войската на Кхара. Ракшасите даже не успявали да забележат как вземал великия Рама от колчана стрели, как ги полагал към тетивата на своя лък, само виждали преди смъртта си Рама, стоящ до своята колиба с обтегнат в полупръстен огромен лък. Облаци от стрелите на сина на Дашаратха закрили небето, като черна пелена те надвиснали над полето на битката. Труповете на убити ракшаси, слонове и коне, хвърлено оръжие и разбити колесници застилали земята, и кръв на потоци се изливала върху нея.

Цялата си войска загубил в кървавата битка Душана, която не знаела никога поражение. Ярост и отчаяние го обхванали и той насочил колесницата си право към Рама, сина на Дашаратха. Но неотразими стрели настигнали бързите му коне и ги свалили на земята. След конете поднал мъртъв и коларя, и самиият Душана не успял да се отклони от точните стрели на сина на Дашаратха. Тогава Душана се нахвърлил срещу Рама, държейки над глвавата си тежък боздуган, обкован със желязо и с удар на боздугана искал да порази смъртно сина на Дашаратха. С точни стрели посрещнал Рама нападението на Душана и отсякъл на пълководеца на Кхара дългите ръце. Тежкият боздуган, обкован със желязо, паднал на земята, а след него паднал на земята и самия Душана, в тежки мъки, разделяйки се със живота.

Всички войни на Душана паднали мъртви на това кърваво поле, и нямала предел яростта и скръбта на Кхара, когато разбрал за гибелта на своя пълководец. Кхара събрал останалите живи ракшаси, дошли с него в Панчавати, и ги повел отново на бой със сина на Дашаратха.

Но не знаел умора могъщият и доблестен Рама. Облаци стрели, остри и точни срещнали войните на Кхара, и нови стотици и хиляди трупове осеяли полето на жестоката битка. Скоро всички четиринадесет хиляди ракшаси заспали последния си сън на залятото от кръв поле на битката. Цялата земя в околността на Панчавати се пропила от черната кръв на ракшасите на Кхара, и това избиване, невиждано в света било извършено само от един човек.

Само Кхара - самичък и триглавия ракшас Тришира още продължавали да се сражават с Рама. С яростен рев се нахвърлил Тришира върху сина на Дашаратха, стрелите му се впили в светлото чело на непобедимия Рама и оцветили лицето му с кръв. И тогава разгневеният Рама казал на Тришира в насмешка: "А, храбър ракшас, ти ме рани със стрели в челото и ударът на стрелите ти беше като докосване до цвете. Сега и аз ще те угостя със стрелите на моя лък." И четиринадесет смъртоносни стрели на Рама пронизали гърдите на триглавия ракшас. Четири други стрели на Рама свалили на земята четирите коня, впрегнати в колесницата на Тришира, след конета паднал коларя, а след него и самия Тришира с точни изстрели на Рама бил съборен от колесницата и се търкулнали по земята в различни страни трите глави на убития ракшас.

Страх обзел душата на свирепия Кхара, когато паднал мъртъв последния му воин - триглавия ракшас Тришира. В отчаяние Кхара хванал лъка и се хвърлил в последен бой с Рама; с ловкост отклонявайки се от удари, погнал колесницата право към сина на Дашаратха. Дъжд от стрели изпратил Кхара на доблестния Рама, и стягайки духа си, самонадеяният ракшас отново повярвал, че ще победи днес сина на Дашаратха, загубвайки цялата си войска.

Като лъв пред скок, неподвижно стоял на място могъщият Рама, очаквайки последното нападение на Кхара. И както пеперудата безумно влиза в огъня, така и Кхара, отблъсквайки предпазливостта, се нахвърлил на сина на Дашаратха. Неговите стрели разбили на трески страшния лък на Рама и златнит доспехи на Рама паднали на земята, подобни на слънце, разбити от стрелите на Кхара.

Острите стрели на ракшаса се впивали в могъщото тяло на сина на Дашаратха, и той стоял на полето на битката като стълб от пламъци, горящи без дим.

Тогава Рама, стремейки се по-скоро да завърши битката, взел в ръце божествения лък на бог Вишну, пазителят на света, и поток смъртоносни стрели обсипал Кхара. Завили в предсмъртни гърчове бързите коне на Кхара, на парчета се разбила колесницата му, мъртъв паднал на земята коларя, а смият Кхара, ранен от стрелите на Рама, бил целия залят от кръв. Лишен от колесница, Кхара се въоръжил с тежък боздуган и се нахвърлил с него към сина на Дашаратха.

С точни стрели Рама избил от ръцете му боздугана и казал с насмешка: "Ти ще умреш днес, самохвален ракшас, и земята ще се насити с твоята кръв. Смъртно поразен, ти ще паднеш завинаги в крепките обятия на земята и като недостъпна красавица, никога няма да се отзовеш на повикване. Всички ракшаси в страх ще побягнат от тук, със сълзи и стенания поменавайки загиналите си братя, и обитателите на горите накрая ще живеят спокойно. И ще възридаят в печал твоите любими жени, и няма да знаят от днес ни радост, нито щастие."

Насмешливите думи на Рама разгневили свирепия Кхара. Той с корена отскубнал от земята огромно дърво и с него се нахвърлил срещу Рама със страшен вик "Ти умря, ненавистен Рама!" - но поток неотразими стрели от сина на Дашаратха спрял Кхара на половината път. Пронизан от стрелите на Рама, той се залюлял, кръв бликнала от раните му и Кхара псднал на земята - животът завинаги напуснал тялото му.

Великите богове и мъдри брахмани, с вълнение гледщи битката на доблестния син на Дашаратха с кървавия Кхара, се изумили от чудесния подвиг на могъщия Рама и със силни радостни викове прославили победата му над злобния и нечестив ракшас. Разсеяла се тъмата, обхванала земята, ярко заблестяло на небосклона слънцето, весело зачуруликали птиците, горските лани без страх започнали да пасат ароматните треви и цветя, падащи от небето осеяли земята. Сита и Лакшмана излезли от планинската пещера, дошли при могъщия Рама и Сита с гордост и любов прегърнала своя победоносен съпруг.