Всички войни на Кхара загинали в битката при Панчавати, само на един ракшас, на име Акампана, се удало да излезе жив от полето на боя. С голям страх той бягал от смъртоносните стрели на сина на Дашаратха към Ланка, да търси защита при Равана, неговия владетел. Акампана осведомил страшния повелител на ракшасите за гибелта на Кхара и могъщата му войска, и разказът му довел Равана до ярост. "Кой е той, този воин? - закрещял Равана в яростта си. - Кой е съумял да избие така моята войска? Да ми причини такава обида - даже самия Индра, няма да види радост навеки! В яростта си аз мога да изпепеля самия Агни! Самия Яма мога да унищожа! Ветровете замират, когато ме срещнат!" - така крещял разгневен повелителят на Ланка и Акампана не можал да промълви нито дума от страх.

Когато утихнал гнева на страшния владетел на ракшасите, Акампана се осмелил малко и разказал на Равана, че войската на Кхара е погубил младият син на Дашаратха, на име Рама, могъщ като лъв и победоносен като разрушителя на света. И тогава Равана казал: "Аз ще ида в Панчавати и ще убия сина на Дашаратха." Но Акампана паднал на колене пред господаря си и започнал да го моли да не търси битка с Рама. "Нито един воин на света, нито земен, нито небесен не може да надделее в битка с Рама, - говорил Акампана на своя владетел - Не ловят сина на Дашаратха нито копия, нито стрели, нито тежки боздугани, нито остри брадви. А стрелите му не знаят пропуск и носят със себе си неминуема гибел. Стрелите на Рама са способни да обърнат посоката на реките и да спрат злите ветрове. В битка никой не може да погуби Рама, само раздялата със Сита, любимата му съпруга, може да го лиши от живот. Ако Сита бъде похитена с хитрост, той няма да може да живее без нея."

Така увещавал мъдрия ракшас своя цар да не влиза в единоборство с Рама, и Равна казал тогава на Акампана: "Аз ще замина сам в Панчавати и с мен ще бъде само моя изкусен кочияш. Днес още сутринта аз ще се върна в Ланка заедно със Сита."

Повелителят на Ланка се качил на златна колесница, полетял на нея в поднебесието и скоро се спуснал в глухата гора при колибата на ракшаса Марича, някога ранен от Рама в обителта на Вишвамитра. И Марича запитал своя господар: "Всичко ли е спокойно на света, велики царю? Да не би да се е случило нещастие в нашата държава? Ти не би дошъл тук, в горската обител без причина?"

И тогава Равана разказал на Марича, че в битка с Рама е загинал свирепия и верен ракшас Кхара и с него е загинала многохилядна армия. И Равана помолил Марича да помогне за похищението на Сита, за да лишат победоносния Рама от живот. Речта на повелитела на Ланка хвърлика Марича в ужас: синът на Тарака добре си спомнял колко могъщ и страшен бил в обителта на Вишвамитра сина на Дашаратха. И Марича казал на господаря си: "Само най- злия враг, промъкнал се наблизо би могъл да ти внуши, велики царю, такава мисъл. Само този, който жадува да погуби царството на ракшасите би могъл да те посъветва за тази опасна идея. Да встъпваш в смъртен бой с великия Рама - е все едно с голи ръце да вадиш зъбите на отровна змия. В битка синът на Дашаратха помита всичко по пътя си като слон, обхванат от неистова страст. Ти не трябва да дразниш лъва, който може да погуби цялото ни царство, не бива, господарю, да се потапяш в такъв страшен водовъртеж; крокодилите в него - това е смъртоносния лък на Рама, пагубните вълни - неотразимите стрели на сина на Дашаратха. Бъди, велики царю, благоразумен, върни се на Ланка в своето място, нека те развличат твоите жени, а прекрасната Сита остави на нейния страшен съпруг."

Така говорил Марича на своя владетел, и го убедил с молба да се върне обратно в Ланка.

Могъщият Равана седял на висок златен трон пред своя дворец в Ланка, когато дотичала до него - терзана от ненавист и мъка Шурпанакха, и бил обкръжен от мъдри и лъжливи съветници. Никой не можел да победи повелителя на ракшасите - ни богове, ни гандхарви, нито брахмани, и той бил страшен като разрушителя на вселената. Тялото му било покрито с резки от удари, получени в битки, и на раменете му били пищни одежди. Двадесет могъщи лъка и десет хитри глави имал владетеля на Ланка, и го украсявали скъпоценни брошки, обеци и огърлици. Осквернител на олтари и хулител на благочестието, сеяч на зло и ужас - такъв бил страшния Равана, и при него отишла да търси защита злобната и отмъстителна Шурпанакха.

Мислите за гибелта на Кхара и неговата войска, за победата на Рама и благополучието на Сита не давали на ужасната ракшаска покой. Тя пристъпила до златния трон на своя велик брат и се обърнала към него с реч: "Ти седиш тук, в мирната си столица, господарю, наситен от наслаждения, и не виждаш, че се надига над нашето царство голяма опасност. Поданиците ще загубят уважение към такъв господар, който освен сетивни утехи не иска да знае нищо. О Равана, ти си глупав и безгрижен като дете! Твоите подмазвачи са потънали в безделие, ти не знаеш, какво става по света, и няма да съумееш да предотвратиш опасността, заплащваща с гибел нашето царство. Как можеш да управляваш държава, ако не си осведомен какво става около Ланка? Нима не ти е известно, какво се случи в Панчавати с войската на Кхара? Или ти е безразлично? Там лежат четиринадесет хиляди могъщи войни, всички до един погубени от Рама, и сред тях доблестните Кхара и Душана! Тези царе, които не се грижат за безопасността на своята държава, ще бъдат прогонени от престола, от поданиците си, истинският държавник даже спи с отворени очи, винаги готов да защити своя народ."

Дръзките думи на Шурапанкха не разневили, но накарали да се замисли повелителя на Ланка, и той помолил своята сестра да разкаже за Рама всичко, което знае. Тогава Шурапанакха издумала на царския си брат, че Рама - синът на Дашаратха е млад, красив и лъкът му не познава пропуск в битка. Ракшаската разказала на господаря на Ланка как в един миг унищожил Рама огромната войска на Кхара и никого не повикал на помощ; тя разказала на Равана, как Рама я пуснал жива, не желаейки да убива жена, но наредил на Лакшмана, своя могъщ и предан брат да и отреже ушите и носа. Ракшаската казала на своя велик брат, че с Рама в гората живеят неговата съпруга, не знаеща по красота равна на себе си. "Наричат тази жена Сита - говорила на Равана Шурпанакха - и тя е достойна да бъде твоя жена. Този, който има Сита за съпруга, този, когото тя горещо прегърне, ще проживее на света по-дълго от самия небесен владика. Само ти, велики братко мой, си достоен да владееш красавицата Сита. Стрелите на Кама ще те поразят завинаги, ако само веднъж я погледнеш." И ако ти, повелителю на Ланка желаеш да станеш съпруг на Сита, то тръгвай на път, не се бави."

Равана мълчаливо изслушал Шурпанакха и не казал нито дума. След това той се запътил към конюшните си и казал на коларя да му приготви за път златна каляска. Слугите облекли Равана в здрави воински доспехи, върху ризниците сложили богати одежди, и готов за голяма битка, страшният владетел на ракшасите се качил на своята чудесна каляска. Дивни коне възнесли каляската в поднебесието, и пред погледа на повелителя на Ланка се открила цялата земя с реки, ори и планини.

Скоро се показала бедната колиба на ракшаса Марича и каляската се спуснала пред нея.

Марича почтително посрещнал своя господар и попитал всичко ли е наред в Ланка и защо тъй скоро се е върнал при него владетелят.

В отговор Равана се обърнал към него с такива думи: О Марича, братко мой, обхванат съм от печал и в тъгата си търся при тебе утешение. Аз ще ти разкажа, Марича за своето нещастие.

В гората Джанастхана живееха мои поданици и братя- Кхара, Душана и Тришира. Там живееше и сестра ми Шурпанакха и четиринадесет хиляди могъщи и свирепи ракшаси, неистови в битка. Те живееха там по мое нареждане и обираха от брахманите принасяаните към боговете жертви. И ето, те се срещнаха в гората с Рама, старшия син на Дашаратха. И Рама, обхванат от гняв, със своите огнени стрели погуби моята войска, моя брат Кхара, смелия Душана- изкусен пълководец, и страшния Тришира, не знаещ поражение. А Лакшмана, младия брат на Рама, оскърби сестра ми, като й отряза носа и ушите. Така сина на Дашаратха, бидейки само човек, избави горските обитатели от страх и погуби моята отбрана войска. Рама е глупав, жесток и недостоен, душата му и тялото му са потънали в порок и той заслужава най-люто наказание. Ненапразно старият Дашаратха го е изгонил от царството.

Аз реших да му взема съпругата, прекрасната Сита, и ми трябва твоята помощ. Ти, Марича, си неукротим в битка и можеш по свое желание да приемаш всякакъв облик. Превърни се, Марича, в златен елен и иди близо до колибата на Рама. Там ще те види красавицата Сита, ще й хареса чудното животно и тя ще помоли Рама да го улови. И когао братята-принцове, синовете на Дашаратха, отидат да уловят чудесния елен, аз ще хвана Сита и ще я отвлека на Ланка. И за Рама няма да има по-ужасна беда от тази."

Когато Марича чул думите на повелителя, душата му затреперила от страх, и той казал на коварния Равана, почтително долепил длани пред лицето си: "О царю! Рядко се срещат храбри хора, които не се боят да кажат на царя истината. Лукавите, угаждащи на властелините винаги са много повече. Аз съм ти предан, господарю, без корист и ще ти кажа сега истината, макар, че тя за тебе ще бъде неприятна.

Ти, о велики Равана, не си изпратил съгледвачи в Панчавати и затова не знаеш колко е опасно да разгневиш сина на Дашаратха. И ти каза за него неправда. Рама е доблестен и благочестив като подвижник, и всемогъщ, като Индра, повелителя на мълниите. Велик е разума на сина на Дашаратха, и е устойчив той при изпълнение на обетите. Душата и тялото му не знаят човешки порок, и разумът му не познава греховни помисли. Пази се Равана, да причиниш мъка на сина на Дашаратха - ти ще погубиш и себе си и царството си и цялото ракшасово племе. Цар, греховен и капризен, не претеглящ на везните на разума своите постъпки, води до нещастие себе си и своя народ. Велик грях извършваш, господарю, когато говориш за Рама лошо и още по-грешен ще бъдеш, ако похитиш Сита от сина на Дашаратха. Мощта на доблестния Рама е безгранична, и часът на твоята битйа с Рама ще бъде последния ти час. Нека не се докосва ръката ти, царю до прекрасната Сита! Тя е съпруга на велик воин, и той я цени повече от живота. Рама доброволно отиде в горите и живее там като беден отшелник, за да помогне на своя баща - да не наруши дадена някога дума." Сита последва в гората любимия си съпруг, и Рама с нея нито за миг не се разделя. Да се запази живот, щастие и царство - е не лесна работа, и затова ти трябва добре да обмислиш, преди да решиш да причиниш на Рама такава обида.

Послушай велики господарю. аз ще ти разкажа за това, което се случи с мен някога и разказът ми ще ти бъде полезен. До неотдавна се скитах по горите, хранех се с месо и кръв, навявайки на хората ужас. Тялото ми беше огромно и бях силен като хиляда могъщи змии. В ръце държах тежък боздуган, обкован с желязо, на ушите ми висяха златни обеци, и тялото ми беше сиво, като облак в ярко слънчево небе. Денем и нощем аз бродех по гората Дандака, поглъщах благочестиви отшелници и изяждах принасяаните на боговете жертви. И тогава великият подвижник Вишвамитра отиде при царя на Кошала Дашаратха и измоли от него да пусне в гората младия Рама, който за да охранява жертвения олтар от бродещи в нощта месоядци. Царят дълго не се съгласяваше, като предлагаше на Вишвамитра голяма войска, но подвижникът твърдо отстояваше своето и се наложи Дашаратха да пусне с него в гората Рама. И ето синът на Дашаратха започна нощем да пази олтара на Вишвамитра. Той беше още много млад лицето му беше чисто, по бузите му нямаше нито един косъм. На шията му висеше златна огърлица, главата му беше покрита със златен шлем, а в ръце държеше тежък лък и остри стрели. И красотата му сияеше в тъмната нощ като млада луна на звездния небосклон.

Аз бях неразумен и весел и прекомерно горд със своята сила. Огромен като облак аз влязох в обителта на Вишвамитра и безгрижно преминах до олтара покрай сина на Дашаратха, както преминава могъщ лъв край малко коте. И когато посегнах с ръка на приготвените за боговете жертви, Рама ме удари с такава сила, че в един миг аз прелетях над земята сто йоджана и паднах в в океана с размътен от болка разсъдък. Но ударът се оказа не смъртоносен - очевидно. Рама не искаше да ме лишава от живот. Когато се свестих, тръгнах и се отдалечих от гората Дандака.

Но послушай, велики господарю, какво се случи после с мен. Злобният ми дух не се отчая от несполуката, душата ми и ненаситната ми утроба тъгуваха за човешко месо, и аз реших да ида в гората Дандака отново. Аз приех друг облик и страшният ми вид хвърляше в ужас всичко живо. От отворената ми уста стърчаха огромни зъби и излизаха пламъци, а острите ми рога се опираха в небето. Два бързи елена бягаха в гората заедно с мене - това бяха свирепи ракшаси, мои другари по лов. Ние бродихме по нощната гора, поглъщахме благочестиви отшелници и им пречехме да извършват жертвени обреди. Скоро аз съвсем подивях от човешка кръв и видът ми стана толкова ужасен, че даже хищните зерове започнаха да се боят от мен. И веднъж аз срещнах в гората Рама, Лакшмана и Сита. Страшен гняв ме обзе, когато видях сина на Дашаратха. Жажда за мъст затъмни разсъдъка ми и, превръщайки се могъщ елен, аз се засилих към Рама, стремейки се да го пронижа с острите си рога. Тогава синът на Дашаратха натегна лъка си и пусна в мен и в другарите ми три остри стрели. Спътниците ми загинаха, а аз и този път успях да избегна смъртта. И тогава се заклех да изоставя нощното ловуване, да не ям повече човешко месо и се отдадох на покаяние, като подвижник. От тогава само вода, плодове и корени ми служат за храна, а молитви укрепват душата ми. Но нито за минута не ме напуска големия страх пред Рама. Във всеки храст, във всяко дърво ми се привижда страшния син на Дашаратха, и ми се струва, че той е навсякъде, като смъртта с неизбежна примка в ръце. Даже в съня си яз виждам Рама и така се страхувам от него, че всички думи, които започват с "Ра" ми внушават смъртен ужас.

И аз предупреждавам тебе, велики господарю. Няма по-голям грях на земята, от похищението на жена, която принадлежи на друг. В твоя дворец има хиляда прекрасни жени, и нека те развличат собствените ти жени. Не покушавай съшругата на Рама, ако искаш да запазиш нашето племе, своя царствен род и цялото ни царство. Аз съм твой приятел и отново те умолявам да не причиняваш вреда на Рама. Ако ти не последваш съвета ми, то неминуемо ше загинеш; аз няма да дойда с тебе, господарю против сина на Дашаратха."

Но както човек, който не иска да повика при себе си лекар приближава към края си, така и Равана не послушал съвета на мъдрия Марича. Изслушвайки правдивите му думи, повелителят на ракшасите казал: "Твоите думи, страхливи Марича, няма да донесат плодове, както семена хвърлени в пустиня. Нищожният Рама е всичко на всичко слаб човек, потопен в пороци и аз не се страхувам от неговия лък и стрели. Решението ми е твърдо - аз ще му отнема прекрасната Сита. И даже Индра, повелителят на мълниите, с неговата небесна войска не би ме заставил да отстъпя. А на тебе, моя поданик, не ти подобава така непочтително да говориш с господаря си. С цар следва да се беседва смирено и да се говори само това, което ласкае слуха му. Само похвали изслушва повелителя без да се гневи. Ти, Марича си се объркал в твоите мрежи от заблуждения и съвсем си се отучил да се държиш почтително с царя. Аз не се нуждая, робе от твоите съвети, аз сам зная какво трябва да прави великия владетел на Ланка. Не са ми нужни съвети, а помощ. Запомни, Марича, хубавичко, какво трябва да направиш. Ти ще тръгнеш с мен към колибата на Рама и ще се превърнеш в златен елен със сребристи петна. На поляната пред хижата ти ще започнеш да играеш и подскачаш. Там ще те види прекрасната Сита и ще помоли Рама да улови за нея златния елен. Синът на Дашратха ще те подгони, а ти го примамвай все по-далеч и по-далеч, а после силно извикай с гласа на Рама "О Сита! О Лакшмана!". Сита ще изпрати Лакшмана на помощ, а аз ще я заловя без всякакви опасения и ще я отведа на Ланка. Тогава ти тръгвай по своя път и прави каквото искаш. Ако ти изпълниш всичко, което нареждам, ще ти подаря половин царство, а ако не искаш да да ми се подчиниш, ще те убия, без да ставам от мястото си. Ти се страхуваш да загубиш живота си, приближавайки се до сина на Дашаратха, но ще загинеш тук, далеч от Рама, ако откажеш да изпълниш моята воля. Избирай, срамежливи и приказливи Марича, кое за теб ще е по-добре."

Марича знаел, че свирепият повелител на Ланка без жалост ще изпълби заплахата си и се смирил. Той казал на свой господар: "Моите съвети, велики царю не са ти харесали и аз се подчинявам на волята ти. Аз зная, че няма да се върна жив от Панчавати, но и ти няма да преживееш дълго след похищението на съпругата на сина на Дашаратха."

Равана, доволен ласкаво прегърнал Марича и му казал: "Ти ме зарадва, братко мой със своето съгласие. Сега ти отново стана ракшас, доблестем и смел. Влизай в моята каляска, тя мигом ще ни пренесе в Панчавати."

Чудесните коне на Равана вдигнали златната каляска в поднебесието и се понесли над планини и гори, над реки и езера - в Панчавати. Скоро каляската на повелителя на Ланка вече летяла над гората Дандака. Ето тя тайно се спуснала на земята недалеч от колибата на сина на Дашаратха. Ракшасите слезли от каляската, скрили се в храстите и Равана казал на Марича: "Върви и прави каквото ти наредих".

Голям срах пред Рама обхванал душата на Марича, но той безропотно се подчинил на господаря на Ланка. Превърнал се в златен елен, изскочил на полянката пред колибата на Рама, Лакшмана и Сита. Обикалял около колибата на сина на Дашаратха, а после се заел пъргаво да подскача и тича по поляната. Той ту замирал на място изпъвайки дълга шия, ту започвал весело да бяга по поляната, ту падал на гръб и се търкалял по тревата от една на друга страна. Бягайки и играейки по поляната, Марича изведнъж изчезвал в гората и не се показвал дълго, а после отново изскачал на поляната и весело тичал по нея пред вратата на колибата на синовете на Дашаратха.

И се случило така, че Сита излязла от колибата да събира цветя и мангови плодове, и видяла златния елен със сребърни петна по кожата. Прекрасният елен притичал до нея и започнал весело да си играе с нея и да облизва ръцете й с топъл език. Широко отворила Сита от удивление своите подобни на лотоси очи - никога по-рано не виждала дъщерята на Джанака такова чудо. Със злато и сребро блестяла кожата на дивния елен, на краищата на рогата му святкали скъпоценни камъни; муцунката му била като червен лотос, като сапфир синеело коремчето му, и като ярък огън на главата му блестял скъпоценен венец.

С възхищение гледал Рама дивния елен и радостта на Сита го трогнала. И той казал на младшия си брат: "Никъде по света, Лакшмана ти няма да видиш такъв прекрасен елен. Красотата му и накитите у всеки човек ще предизвикат удивление и радост. И аз се боя, че царските ловци ще го убият за забавление и ще вземат златната му кожа и камъните - самоцвети. Сита, моята любима съпруга иска да седи на златна еленова кожа и аз ще и дам тази кожа. А ако това не е просто елен, а Марича, коварния ракшас-върколак, то непременно трябва да бъде убит. Два пъти му запазвах живота, този път няма да му простя хитростите и измамата. Влиазй в хижата, Лакшмана и зорко пази Сита, а аз ще тръгна да ловя златния елен."

Рама се опасал с остър дълъг меч, презрамил своя могъщ лък и тръгнал по горската поляна към дивния златен елен. Но еленът не му се отдал в ръцете, а страхливо побягнал от него в гъстата гора. Рама се спуснал по неговата следа, но гъстите храсти скрили чудесното животно от зорките очи на сина на Дашаратха. После еленът се показал на Рама през горска пролука, постоял там неподвижно за малко време и когато Рама бил съвсем близо, той се отместил от мястото си и отново се скрил в гъсталака. Все по-далеч и по-далеч в дълбоката гора увличал прекрасния елен сина на Дашаратха, а Рама все не можел да го настигне. По-бързо от вятър се носел могъщия син на Дашаратха, но чудния елен не го допускал близо до себе си. И тогава Рама се разгневил, извадил от колчана огнена стрела и стрелял по елена със своя страшен лък. Неотразимата стрела на сина на Дашаратха светнала във въздуха като отровна змия и се впила в гърдите на Марича, преърнал се в златен елен. От смъртоносния удар на огнената стрела на Рама Марича подскочил високо във въздуха, до самия върх на високата палма, а после тупнал на земята със страшни вопли. Падайки на земята, Марича си спомнил за указнието на Равана, своя владетел и завика силно с глас на Рама: "Ах! Сита Ах Лакшмана!"

Стрелата на Рама върнала на Марича истинския му облик на ракшас, всяващ ужас. И когато Рама побягнал към това място, където паднал златния елен, видял, че в локва кръв лежи отвратителния Марича, злобен и коварен ракшас, и се гърчи в смъртни мъки.

Тревожно безпокойство се прокраднало в душата на доблестния Рама, и той бързо побягнал обратно към колибата, където оставил Сита и Лакшмана. И докато бягал по гората, си спомнил думите на младшия си брат, казвайки на Рама и Сита, че златният елен им предвещава нещастие и че не е елен изобщо, а Марича, ракшас-върколак, но с добро дошъл при тях.

"Аз наистина убих коварния Марича - мислел си сина на Дашаратха - а преди да се раздели с живота, Марича с мой глас извика Ах Сита! Ах Лакшмана! Какво, ако чуе този вик преданата и любяща Сита? И как би постъпил могъщия Лакшмана, смел и прямодушен, когато викът на ракшаса достигне до слуха му?" И се свило сърцето на Рама, не знаещ страх в битки, от тревога за живота на Сита и Лакшмана.

Когато Сита чула гласа на Рама, зоявщ нея и Лакшмана на помощ, силите оставили нейното нежно тяло, и голям страх за живота на съпруга сковал душата й. "Мили Лакшмана, казала тя на младия брат на Рама, ти чу тъжния вик на моя съпруг. Навярно с него се е случило нещастие и му е нужна твоята помощ. Не се бави нито минута, бягай и му помогни, о сине на Сумитра." Но Лакшмана помнел нареждането на старшия си брат и не помръднал от мястото си. Тогава дъщерята на Джанака гневно му казала: "Сега разбрах какъв си, сине на Сумитра. Ти никак не си приятел на моя благороден съпруг. Ти си враг, криещ се зад образ на личен брат! Заради мене ли жадуваш за гибелта на родния си брат? Ти, нечестиви Лакшмана, си пожелал жената на старшия си брат и, без страх от позора не отиваш да помогнеш на Рама! О Рама, любими, с тебе се случило нещастие, и аз няма защо да пазя живота си!" Така нареждала Сита, обхваната от мъка и се заливала с горещи сълзи.

И тогава Лакшмана, любещ и верен брат на Рама, казал на стенещата Сита: "О Сита, няма никой на света, който може да нанесе поражение на великия Рама, и ти не бива да се съмняваш в това. Ти си моя царица и аз се прекланям пред тебе, о благородна съпруга на моя брат. Твоите горчиви упреци са обидни за мен, но аз не смея да те оставя сама. Отхвърли, моя господарке тревогата и се успокой. Рама скоро ще убие елена и ще се върне. Не вярвам, че всемогъщия Рама ни е викал на помощ. Навярно е бил Марича, коварния върколак. След гибелта на Кхара и войската му ракшасите ни ненавиждат, и не мога да те оставя сама в гората."

Но Сита не повярвала на мъдрите думи на младшия брат на Рама, очите на гордата дъщеря на Джанака почервенели и тя грубо викнала на Лакшмана, говорещ правдата: "Позор за теб, о подли! Ти искаш да бъдеш с мен, когато Рама се лиши от живота. Аз виждам, че нещастието на брат ти донася радост за тебе. Не от любов към брат си ти дойде с нас в гората, а с въжделение към неговата съпруга. Не си ли се сговорил със завистливата и жестока Кайкеи? Но напразни са вашите надежди, няма да има успех във вашите греховни замисли! Нима мога да пожелая някой друг, аз любящата и любима съпруга на прекрасния и доблестен Рама? По-скоро ще вдигна ръка на себе си, отколкото да принадлежа на друг мъж. О Лакшмана, без Рама, моя любим мъж, аз няма да живея нито минута!"

Лакшмана смирено отговорил на разгневената Сита: "Аз не смея да споря с тебе, Сита и ти не си за мен жена, а богиня. Но не ми е по силите да понасям твоите несправедливи упреци, те нараняват душата ми. Можа би, ако боговете бяха сега заедно с нас, те биха ме защитили. Казах ти истината, а ти ме обиди жестоко. Засрами се, дъще на Джанака! Аз ще ида да търся Рама, нека боговете те пазят! Ще те видя ли отново, когато с Рама се върнем в колибата?!"

Сита със сълзи му казала: "Аз няма да живея без Рама. Ще изпия отрова, ще се хвърля в огън или ще се удавя в бързите води на Годавари, или ще скоча на земята от стръмен овраг. Не мога да изтърпя докосването на друг мъж" - дъщерята на Джанака се привела, удавена от тъга.

Тогава Лакшмана се поклонил на Сита и тръгнал към гората на помощ на своя старши брат.