Дълго се криел в храстите десетоглавия Равана и търпеливо чакал тази минута, когато Сита, прекрасната съпруга на Рама остане в горската колиба сама, без защита. И едва се скрил могъщия Лакшмана в дълбоката гора, когато страшният повелител на Ланка излязъл от своето горско убежище и в облика на брахман се отправил към колибата на Сита. Бил облечен в коприна, с кожени сандали, в ръце държал здрава тояга. И застинало, замряло всичко наоколо, когато страшния Равана пристъпил към вратата на колибата. Затихнали ветровете и дърветата стояли неподвижно, без да помръдват листата им. Даже бързите води на Годавари спрели, когато налетите с кръв очи на коварния ракшас се обърнали към печалната принцеса на Митхила, потъмняла от мъка, като вечерно безлунно небе. С възхищение гледал Сита повелителят на Ланка и сърцето на кръвожадния хищник се зарадвало, и непреодолима страст напълнила душата му. Розовите устни на Сита били прекрасни, зъбите й святкали от белота и очити на принцесата били подобни на лотосови листчета. Одежди от жълта коприна покривали стройното й тяло, а даже тежката мъка не можела да скрие божествената красота на благородната съпруга на Рама.

И Равана, обхванат от любов, казал на Сита, прекрасна като Лакшми: "О красавице, облечена в жълта коприна, ти си подобна на блясъка от сребро и злато." Ти си като нежен лотосов цвят, обкръжен от цветни листчета. Зъбите ти са като тичинки на цветето кунда, а очите ти - ясни и големи, и зениците ти са черни като черна нощ. Бедрата ти са широки и кръгли, тежки и пъргави. Твоите млади гърди с остри бозки са пленителни и прохладни като плодовете на кокосова палма. Къдриците ти са прекрасни, станът ти е толкова тънък, че може да се обхване с длан. О красавице, усмивката ти очарова и ти похити моето сърце, като река, която измива и отнася бреговете си със своя поток. Няма на земята жена, която по красота би била равна на тебе! О синеока, всичко в тебе е прелестно - и аромата ти, и къдриците ти и тялото. О мила дево, твоята младост, твоята усмивка развълнуваха душата ми! Ти си с облик на богиня, но небожители тук няма, тук има само зли ракшаси, ядящи човешко месо. Как ти, прекрасна си се оказала тук? Нима не те е страх от лъвове, тигри, кръвожадни хиени и чакали? Не ти подобава, божествена дево да живееш в дивата гора, в тази бедна и стара колиба. Ти трябва да живееш в богат град, да се изнежваш в дворцови покои, да се разхождаш по цветуща градина. Ела с мен в моя велик и богат град, там ще е добре за тебе! Кажи ми, прелестна, коя си ти, чия дъщеря си, чия съпруга?"

Доверчивата Сита оказала на брахмана дължимото почитание, с поклон го поканила да влезе в нейната горска колиба и го нагостила с корени и пловоде. А после Сита му казала: "Добре дошъл, достопочтени брахмане! Аз съм дъщеря на Джанака, цар на Митхила и съпруга на Рама, сина на Дашаратха. Дванадесет години аз живях в царския дворец в Айодхя и всички мои желания се изпълняваха. А на тринадесетата година царят пожела да даде престола на моя съпруг, доблестния и мъдър Рама. И когато всичко беше готово за увенчаването на Рама със царство, Кайкеи, втората жена на царя, поиска Дашаратха да изпълни дадена от него някога дума. И се прииска на Кайкеи да изгони Рама от Айодхя, а престола да бъде даден на Бхарата, царския и нейния син. Не мислеше цар Дашаратха да отстъпи на безсърдечната Кайкеи, но Рама не пожела баща му да е безчестен и сам излезе заедно с мене и брат си Лакшмана в изгнание.

Ти можеш да живееш тук, заедно с нас, благочестиви брахмане, само ми кажи как те величаят, от кое племе си и от какъв род?"

И тогава брахманът й казал: "О прелестна Сита! Аз съм страшния Равана, велик и всемогъщ, и от мен се страхуват небожители и хора. Царството ми лежи в океана, и всички ракшаси на земята са мои слуги. Аз видях тебе, прекрасна принцесо на Митхила, и всички мои жени ми отстинаха. Стани моя съшруга, прекрасна дево, и ти ще бъдеш първа царица в моето царство. Пищна и обширна е моята столица, тя стои на върха на планина в океана; хората я наричат Ланка. Аз ще те отведа там на каляска, в златен дворец ще бъдат покоите ти и моите слуги ще станат твои роби. Там, в цветущите дворцови градини ти ще забравип за горските си беди."

Греховните речи на повелителя на Ланка разгневили Сита и тя, отдрупвайки се по-далеч от Равана, казала: "Аз съм вярна съпруга на Рама, безстрашния. Моят любим Рама е подобен на непоколебима скала, той е подобен на могъщия океан и е равен на самия велик Индра. Ти, несчестиви Равана - си само тигър, но си пожелал за съпруга - лъвица! О подъл ракшас, аз за тебе съм като слънчев лъч, до който ти няма да посмееш да се докоснеш!" Не си ли замислил да извадиш зъбите на лъва с голи ръце? Заел си се с непосилно дело: не можеш да прегърнеш Хималаите, няма да можеш да вървиш по земята, когато си изпил отрова. Да не би да искаш да преплуваш океана със скала на шията? Замислил си да потушиш огън с парцалче тъкан, да свалиш луната и слънцето от небето? Както не се сравнява ручей с океан, а чакал - с могъщ лъв, така и ти, Равана не можеш да се сравняваш с великия син на Дашаратха! И ти, низък ракшас, си замислил да си вземеш жената на могъщия и благороден Рама!"

Изслушал владетеля на ракшасите Сита и разбрал, че няма да прелъсти вярната съпруга на Рама с ласкави речи. И тогава Равана намислил да изплаши Сита със своята страшна сила. И казал "Послушай ме, земна жено, в целия свят няма никой, който би се сравнил с мен по сила. Не само смъртните хора, но даже небожителите се страхуват от мене. И в страх бяга от мен воинството на Индра, когато ярост обхване душата ми. Сводният ми брат, богът на богатствата Кубера, и той не може да ми попречи. Със сила аз добих златната каляска и великите богове завиждат на моите богатства. Ветровете духат внимателно и слънцето свети боязливо там, където стъпва крака на великия владетел на Ланка. Столицата ми е красива и богата." Жълти здрави стени от всички страни ограждат Ланка и хиляди ракшаси я пазят денем и нощем. Златни дворци, цветущи градини и чисти водоеми украсяват града и радват царствената ми душа. О дъще на Джанака, ти ще бъдеш щастлива с мен на Ланка и скоро ще забравиш предишния си живот. Дните ти там ще текат в разкош и веселие, и ти там няма да помислиш за Рама, обречен на кротък земен живот. Бхарата, любимия син на Дашаратха ще управлява Айодхя, а засрамения, недостойния Рама, царя-баща е лишил завинаги от власт и е отправил в изгнание. Какво те очаква с нещастния Рама, лишен от престол и богатство? О прекрасна дево, стрелите на Кама, бога на любовта пронизаха страшния властелин на Ланка. Не ме отхвърляй, жалана принцесо! Аз те намерих и сега ти си в моята власт. Аз дойдох при тебе обхванат от любов за твое добро"

Сита, предана на своя съпруг, с гняв отговорила на повелителя на Ланка: "Наистина, ти, Равана - си цар неразумен, необуздан и похотлив. Ти ще доведеш своето царство и цялото си племе до неминуема гибел и позор. И ти самия няма да избегнеш страшното наказание, ако посмееш да ме похитиш."

Смелите думи на Сита довели Равана до ярост. С гняв плеснал с ръце повелителя на Ланка и обликът на благочестив брахман изчезнал. Равана приел предишния си образ, и тялото му станало огромно. Двадесет негови ръце здраво стискали оръжие и десет негови глави страшно гледали към Сита, с налети от кръв очи. И страшният повелител на ракшасите с голям гняв казал на смелата Сита: "Ти верно си се лишила от разсъдък, глупава Сита, и не знаеш, че е всемогъщ на този свят владетеля на Ланка. Ако се изправя с цял ръст на небосвода, мога да взема земята с ръце. Цялата вода на земята мога да изпия и самата смърт ще загине, ако влезе в схватка с мене. Ако стрелям с лъка, стрелата ми ще прониже слънцето и ще го събори на земята. И ти си решила да ме уплашиш с нищожната сила на твоя съпруг, недълговечния земен човек! Погледни към мене, неразумна дево, всичко ми е подвластно в този свят!"

И наистина, огромния Рама бил страшен като Яма, бога на смъртта. Очите му святкали като пламъци и неотклонно гледали към Сита, скъпоценна перла сред жените. И Равана казал на нежната Сита: "Предай се на мене, красавице - дево, ако искаш да имаш за съпруг завоевател, прославен в света. Ти ще угаждаш на мен, твоя съпруг - достоен и възхваляван, а аз ще те радвам с богатство и всемогъщата власт на повелителя на Ланка. Само към мен обърни своатя любов, прекрасна Сита!"

С тези думи Равана, обхванат от страст, пристъпил към съпругата на Рама. С една ръка той я хванал за косите, с другата обвил бедрата й. И когато добрите горски божества видели Сита в обятията на Рама, те се разбягали във всички страни в ужас.

След миг до колибата на Сита се появила чудната колесница на владетеля на Ланка. Равана оставил в нея тъжната Сита, сам седнал до нея, и зелените небесни коне вдигнали каляската в поднебесието. Благородната съпруга на Рама се бояла от оскверняване да се докосва до кръвожадния властелин на Ланка и се отдръпнала в ъгъла на каляската. Обхваната от мъка, с помътен разсъдък, дъщерята на Джанака силно завикала: "Ах Лакшмана, ти не знаеш, че коварния Равана се прикри като праведен брахман и ме похити! О мили Рама, от любов към баща си ти отхвърли щастието и богатството, и не виждаш как ме отнася зла сила! О съпруже мой, о могъщи съкрушителю на вражеските войски, ти винаги си наказвал престъпниците и злодеите, защо не наказваш повелителя на твоята Сита? Ах, аз съм преданата жена на могъщия и праведен Рама, а подлия ракшас ме отнася! Ето кога се изпълни съкровеното желание на Кайкеи! Аз ви моля, дървета на Джанастхана, моля ви, нежни горски цветя, разкажете на Рама, че Равана е похитил Сита! О гора, о славни богове! О птици, елени и всички живи твари! Аз търся от вас защита от Равана. О приятели мои, разкажете на Рама, че насила Равна е отнесъл любимата му Сита. И тебе, о бърза Годавари аз моля да разкажеш на моя съпруг, как ме отнесе злия ракшас в своето царство. Аз вярвам, че Рама ще намери Сита и даже ако Яма ме вземе при себе си, то великия син на Дашаратха ще ме изведе и оттам."

На върха на едно дърво стоял царя на ястребите, древния Джатаю, и тъжната Сита извикала към него: "О достойни Джатаю, ти виждаш как Равана ме отнася от любимия съпруг, похитява ме като дева нямаща мъж. Ти си вече стар, благородни Джатаю, и не можеш да се сразяваш с този хищник и злодей. Разкажи, Джадаю на Рама, кой му нанася смъртна обида."

Верният другар на цар Дашаратха, царят на ястребите Джадаю, спял дълбок сън, но тъжните викове на Сита го разбудили. Той се събудил и видял, че коварния Равана е похитил съпругата на Рама и я отнася в златна колесница към Ланка. И тогава Джадаю извикал на повелителя на ракшасите: "О Равана, известни са ми древните предания, а аз зная всичко предписано на живите същества от древните закони. Ти извърши недостойна постъпка. Това ти казвам аз, повелителя на ястребите Джатаю. Великия Рама, почитаният от хората син на Дашаратха сурово ще те накаже за това. Той е пълен с любов и дружба към хората, Пред него се покланят горските подвижници, но в гнева е страшен, непобедим и силен, съпруга на принцесата на Митхила. Войската на Кхара изпита върху себе си силата му.

Ти Равана - си сам цар и властелин, и трябва да следиш съблюдаването на закона. Как ти ще поддържаш свещените закони, ако сам престъпно ги нарушаваш? Ти, Равана сам си велик цар, а крадеш жената на друг цар! Благородният мъж не полежда към чужда жена, а ти посегна на съпругата на великия син на Дашаратха. Всичко при хората идва от царя - и низкия грях и праведната добродетел. Послушай, Равна добър съвет, върни Сита по-скоро обратно. Със живота си ще заплатиш за нея на могъщия Рама! Нима не чувстваш как смъртта те обвива в своята примка? О, коварен ракшас, аз, стария ястреб, шестдесет хиляди години живея на света, и няма да ти дам да обидиш нежната съпруга на Рама. Ти ще бъдеш страхлив крадец, ако се сразяваш с мене в двубой! Почакай, подли Равана малко и земята ще те прегърне тъй силно, както прегърна брат ти Кхара. Стой, десетоглави човекоядецо, аз ще спася от теб принцесата на Митхила! И макар Рама да не е редом с мене, нито Лакшмана, аз ще те изхвърля от твоята колесница."

И в небето започнала гореща битка на благородния ястреб Джатаю с подлия и коварен властелин на Ланка. Равана мятал в ястреба дротици и остри стрели, противниците се приближавали в ръкопащна схватка, и се удало накрая на Джатаю да нанесе на Равана кървави рани. Царя на ракшасите, разярен от болка, натегнал лъка си със всичка сила, пуснал в Джатаю десет остри стрели и пронизал тялото му. Но горчивите сълзи на нежната Сита ранили могъщия цар на ястребите по-силно от стрелите на владетеля на Ланка. Джатаю се вдигнал високо в небето а после се понесъл надолу към Равана, седящ в колесницата и счупил с острите си нокти лъка на повелителя на Ланка. Тогава Равана, вън от себе си от гняв, хванал друг лък, по-голям от предишния, и остри стрели със стотици и хиляди полетели към смелия Джатаю. Стрелите на Равана покрили цялото тяло на Джатаю и стърчали във всички страни, като острите игли на таралеж. И изглеждало, че старата страшна птица лежи в гнездо, свито от пръти.

С могъщ размах на крилата си, Джатаю отбил стрелите от тялото си, хвърлил се без страх срещу владетела на Ланка, с нокти счупил на трески лъка и щита на похитителя на Сита. Не избегнали ноктите на Джатаю и чудните зелени коне, впрегнати в златната колесница. Доблестния цар на ястребите им нанесъл смъртоносни рани, и те паднали на земята и се завили в предсмъртни гърчове. С удар на здравия си като желязо клюн Джатаю убил коларя, а после разбил колесницата на трески. И тогава на Равана не му останала скъпоценна колесница, която бързо като вятър носела царя по земята, по вода и в поднебесието.

И останал Равана без лък, без щит, без доспехи, без своята чудесна каляска и полетял над земята, държейки пред гърдите си треперешата Сита. И когато видели това, зверовете и птиците и всички живи същества, то трижди те възхвалили смелия Джатаю.

Но царят ястреб бил много стар, и яростната битка изтощила силите му. А десетоглавия Равана не знаел умора и по старому могъщи били дългите му ръце. На земята, в страни от Сита, Равана отново се нахвърлил срещу Джатаю. Тогава царя на ястребите впил нокти в гърба му и започнал да нанася удари на Равана с крила, клюн и нокти. Той разкъсвал тялото му с нокти, дълбаел главата му с остър клюн и на кичури хвърчели косите на ракшаса по земята. Доблестният защитник на Сита откъсвал с нокти ръце от тялото на Равана, а те пораствали отново. Люта злоба обхванала повелителя на Ланка. И той се нахвърлил върху изнемогващия Джатаю и с остър меч отсякъл крилата и краката на храбрата птица. И паднал на земята доблестния Джатаю, облят в кръв. Безутешно заридала Сита, удавена в тежка мъка. Тя прибягала до простряния на земята приятел и тъжно завикала: "О могъщи Рама, заради нас със тебе, загина в жестока битка тази добра и силна птица! О, Рама! О Лакшмана Спасете ме!"

Жалните викове на Сита се разнесли далеч по гората, и ги чули всички зверове и птици. Нещастната съпруга на великия Рама прилепнала към едно дърво с цялото си тяло, обхванала го с ръце и плакала, заливайки се с горещи сълзи. А у злобния Равана още не била охладена яростта от жестоката битка. Той пристъпил към Сита, хванал я за косата и я дръпнал с такава сила, че на бедната принцеса на Митхила всичко се завъртяло пред очите: и земята, и гората, и небето. И непрогледен мрак покрил всичко наоколо и застинали неподвижно ветровете, и яркото слънце помръкнало.

Равана здраво стиснал с ръце Сита, като птица се завил към небето и полетял към Ланка, отнасяйки със себе си съпругата на Рама.

През гори и планини, през реки и езера летял царя на ракшасите към Ланка, и нямало кой повече да защити прекрасната Сита. Но изведнъж принцесата на Митхила забелязала, че на върха на една планина пет големи маймуни гледат в небето, и виждат как Равана отнася Сита. Тогава бедната Сита откъснала копринена ивица от роклята си и го хвърлила надолу към маймуните. "Може би - помислила Сита, - маймуните ще видят Рама, ще му дадат това късче от моята дреха и ще разкажат на сина на Дашаратха, как е носил над земята могъщият демон неговата вярна съпруга"