Скоро Равана бил вече до океана, пролетял над неговите бурни вълни и се спуснал в златния дворец на Ланка. Повелителят на ракшасите бързо преминал през дворцовите покои, сложил Сита върху златна асана и заповядал на страшните демоници: "Нито жени, нито мъже, никой не трябва да вижда Сита без мое съгласие. Всичко, което прекрасната Сита пожелае, й го доставяйте незабавно. - и злато, и скъпоценни камъни, и тъкани. И ако някой й нанесе обида, не трябва да проживее нито час по-дълго. И нека всички в двореца помнят това." Така казал страшния Равана на слугите и се оттеглил в покоите си. След това тий привикал при себе си осем могъщи ракшаси- людоеди, дал им в ръце страшни оръжия и им заповядал да побързат до Джанастхана и да останат там вместо войската на Кхара, убита от великия Рама.

"Аз не мога да бъда спокоен, - казал на своите войни повелителя на Ланка, - докато не унищожа Рама и неговия брат. Само тогава животът ми ще стане радостен и весел. Бъдете мои уши и очи в Джанастхана, и ми донасяйте всичко, което разберете за синовете на Дашаратха. Могъщият Рама е опасен в битка и трябва да бъдете внимателни. Постарайте се да го нападате внезапно, когато Рама не очаква нападение, и смело го лишете - него и Лакшмана - от живот. Известна ми е вашата хитрост и доблест в битки и във всичко разчитам на вас."

Ракшасите се поклонили ниско на своя владетел, мълчаливо излезли от царския дворец и през нощта напуснали Ланка, като се насочили към Джанастхана. А коварният и безразсъден Равана се веселил, защото похитил Сита, и не знаел той, че над него се надига смъртна опасност и че му е останало да живее недълго.

Гордият Равана бил доволен от себе си. Прекрасната Сита вече била похитена, осем ракшаси-людоеди били отправени към Джанастхана да дебнат синовете на Дашаратха, и се радвал повелителя на Ланка, на своите успехи. Сега той желаел по-скоро да се ожени за Сита, и отхвърляйки всички встрани всички свои задължения, Равана се отправил в покоите на Сита, обхванат от неспирна любов.

А Сита, удавена в мъка, плачела непрестанно и страшни ракшаси, гледащи сурово обкръжавали принцесата на Митхила. И била прекрасна съпругата на Рама, като тесен връх в бурно море, като трепетна кошута, преследвана от кучета. И не забелязвала тя разкошните чертози, не виждала ни злато, ни среброто по дворцовите стени и колони, не гледала златните решетки на прозорците, цветята и водоемите в дворцовите градини. С наведена глава стояла натъжената Сита и не повдигнала глава, когато се приближил владетеля на Ланка.

Тогава Равана й казал: "Ти виждаш, желана дево, моето царство, богато и огромно, и цялото то е твое, синеока принцесо, и моя живот ти принадлежи заедно с всички мои богатства. Ще те обкръжават прекрасни жени и аз те моля, бъди им госпожа. Заради своето благо, стани, Сита моя жена. Обърни към мен мислите си! Залюби мене, изгарящия от страст! Защо ме отхвърляш, неразумна дево? Царството ми е необятно, мият го морските вълни, ограждат го непристъпни стени, и никой на света не може да се сравнява с моето могъщество и богатство. За какво ти е нисшия Рама с неговия кратък земен живот? Така че склони се, мила дево, ти ще намериш в мен достоен съпруг! Младостта и красотата не са вечни, срамежлива принцесо! Развличай се, весели се с мене и ти скоро ще забравиш Рама. Никаква сила не може да го доведе в Ланка жалкия син на Дашаратха. И няма никой на света, който може да те вземе от тук. Управлявай, Сита заедно с мен това царство и всичко живо и неживо ще ти бъде подвластно. Радвай се на богатството, което те заобикаля и се наслаждавай на всичко, което аз владея. Тук, на Ланка всички са на твоите услуги."

Така говорил Равана на вярната съпруа на Рама, а Сите, закрила лице с ръцете си, плачела и ронела на земята горещи сълзи. И тогава повелителят на Ланка казал на Сита: "Аз се покланям в краката ти, прекрасна дево и ти можеш да настъпиш на главата ми със своето стъпало. Ти виждаш, Сита, аз съм готов да бъда твой слуга, но подари ми своето разположение, своята усмивка и погледни към мене благосклонно. За да не бъдет моите думи, думи за любов и кроткост безплодни. Нито една жена не може да се похвали, че пред нея се е покланял с молба гордия и могъщ повелител на Ланка. Помни, Сита, ти ще бъдеш моя жена!"

Мъка терзаела Сита, но не изпитвала страх смелата принцеса на Митхила. Тя хвърлила между себе си и Равана връхче трева, и разбрал Равана, че това не е просто тревно късче, а непристъпна стена между тях. И казала на Равана Сита: "Живял на земята цар на име Дашаратха. Той бил могъщ като планински връх, и служил на справедливостта. Той има син, казва се Рама и доблестта му е прославена в целия свят. Рама има големи очи и мощни ръце, и обликът му е подобен на небожител. Като лъв е могъщия Рама, роден от Дашаратха и ликът му е лъчезарен. И брат му Лакшмана е също силен и прекрасен. Като страхлив крадец, ти ме похити, избрал час, когато съм беззащитна."

Ако синът на Дашаратха беше с мен по това време, ти би лежал на земята на Дханастхана мъртъв, както лежат там твоя свиреп брат Кхара и неговите четиринадесет хиляди ракшаса, страшни по своите лица. Украсените със злато стрели на Рама биха съкрушили твоята войска така, както великата Ганг съкрушава бреговете си. Нека богове и асури да не могат да те лишат от живео, но ти няма да се спасиш от ръката на моя съпруг. Дните ти са преброени, владетелю на Ланка! Този, който е в сила да пресуши големия океан и да донесе с ръка луната от небето, ще избави вярната Сита от жесток плен. И горчиво робство и сиротство ще постигне жителите на Ланка, и ти, Равана ще бъдеш виновен за това. А аз, твърда в обетите принцеса на Митхила, горда и вярна съпруга на Рама, съм готова за любовта си на подвиг! Аз съм недостъпна за теб, Равана, и ти не можеш да се докоснеш до мен, нечестивецо! Може би няма да мога да защитя своето тяло, но ще съумея да се разпоредя със живота си! Опозорена аз няма да живея." Така казала на повелителя на Ланка прекрасната Сита и повече нито дума не отговорила.

И тогава свирепия ракшас в ярост казал на Сита със заплаха: "Запомни думите ми, принцесо на Митхила, Ако ти, о красавице със сладка усмивка не станеш към мен благосклонна, моите готвачи ще те нарежат на парчета и ще ми поднесат тебе сутринта за закуска. А вие - обърнал се Равана към демониците със страшни лица, които обкръжавали съпругата на Рама - на вас заповядвам да сломите гордостта й. Отведете Сита в Ашоковата горичка и там я пазете. И ту с жестоки думи, ту с ласки се постарайте да опитомите непокорната дева, както се опитомява дива слоница."

Злобните демоници отвели Сита в Ашоковата горичка. радвайки се, че принцесата на Митхила се оказала в тяхната власт. Благоуханни цветя и дървета с прекрасни плодове обкръжавали Сита, зелена трева се разстилала под краката й, ласкаво светело над главата й слънцето.

Но опечалената Сита била там като лана сред тигри, като бледна еленова самка, преследвана от неуморни кучета. Зорко следили Сита злите чудовища и не знаела съпругата на Рама покой от тях. И само мислите за любимия й мъж, за Лакшмана, неговия брат, утешавали Сита в нещастието й.

И боговете се смилили над бедната Сита. По волята на всемогъщия Индра жителите на Ланка се потопили в дълбок сън и пред Сита в ашоковата горичка се явил владетеля на небесните мълнии. И казал на опечалената съпруга на Рама великия Индра: "Не тъгувай, принцесо на Митхила. Ще дойде време, и синът на Дашаратха ще разбере всичко. И ще се появи за тебе на Ланка и ще те отведе от острова. И нищо няма да спре Рама, ни планини, ни реки, нито великия океан."

Небесния владетел подарил на Сита шепа ориз, варен в масло и казал, че това не е обикновен ориз, а чудесен, който ще я избави - нея, принцесата на Митхила - от глад и жажда за дълги години. С радост приела този дар Сита, ниско се поклонила на всемогъщия Индра и на душата и станало по-леко.