Бързо като вятър се носил Рама към горската си колиба и тревога за Сита терзаела душата му. Искало му се по-скоро да види любимата съпруга, и нетърпението го карало да бяга по-бързо. Кършейки храсти и дървета, бягал към къщи могъщит син на Дашаратха, а след него бягали горски чакали и тъй страшно виели, че на хората косите се изправяли, настръхвали от страх. Крясъците им изплашили и безстрашния Рама. "Марича с моя глас зовеше за помощ Лакшмана и Сита - мислел с тревога синът на Дашаратха - и Лакшмана, повярвайки в този зов е можел да остави Сита и да побърза при мен на помощ. А гората е пълна с ракшаси, зли и кръвожадни, и те отдавна мечтаят да ми отмъстят за загиналата войска на Кхара."

Скоро Рама пристигнал до горското си жилище, но се оказало, че Сита не е там, нямало го и Лакшмана, верния брат на Рама.

Разтревожен, избягал навън от колибата синът на Дашратха, обиколил я, и още веднъж, но празна била горската поляна. Страх за живота на любимата Сита обхванал душата му, когато се приближили към него горски животни и обърнали муцуните си на изток и завили силно и жално. И съвсем горчиво му станало, когато видял Лакшмана, излизащ от гората, и той бил сам, без Сита. Рама хванл Лакшмана за раменете и възкликнал с безпокойство: "Къде е моята Сита? Какво е станало с нея? Жива ли е моята любима съпруга? Как можа, безумецо да я изоставиш! Може да я убият или похитят, или тя, заблудила се да броди някъде сама по дивата гора! О Лакшмана, ще я видим ли ние с теб отново? Така тревожно крещат птиците, така жално вият горските зверове, че смъртна тъга обзема душата." "Къде е тази прелестна дева - продължавал да разпитва Лакшмана Рама - тя, която напусна дворцовия разкош и ме последва в моето изгнание, къде е принцесата на Митхила, прекрасна като богиня? Нищо в живота ми без нея не ми трябва - нито власт, нито богатство! О сине на Сумитра, когато аз умра, следвайи Сита, ще се радва безчестната Кайкеи. Ето сега тя постигна своето! С цената на нашите животи тя доби власт и богатство за своя любим син. Аз сега разбирам какво се е случило тук без мен. Сита се е изплашила за моя живот и те е изпратила към мен на помощ, но ти, сине на Сумитра си постъпил неразумно, ти не трябваше да слушаш Сита. Гората е пълна с наши врагове, и аз все се опасявах, че може да се случи такова нещастие. Нима боговете са ми подготвили такова изпитание?"

Опечаленият син на Дашаратха, сам обзет от неизмерна скръб погледнал към празното легло на Сита, и краката му се подкосили от страх. Той постоял в колибата за малко, после излязъл на поляната и казал на сина на Сумитра: "Аз ти се доверих, Лакшмана, поръчвайки да пазиш моята съпруга. Как можа да я изоставиш? Когато видях, че идваш от гората и идваш сам, без Сита, главата ми се замъти от обида и сърцето ми затрептя."

И тогава Лакпмана, сам обхванат от неизмерима скръб, отвърнал на Рама: "Аз не исках да излизам от тук и не съм мислил да изоставям Сита без охрана. Но тя ме застави да ида при тебе на помощ. Викът на Маричи дойде до слуха й, тя затрепера от страх за твоя живот. Горчиви ридания разтърсвха раменете й, солени сълзи браздяха бузите й, тя сама искаше да хукне след тебе. Аз се стараех да я успокоя, казвах й, че нищо не може да се случи с тебе. Благоразумието съвсем я напусна и тя каза нанасяйки ми жестока обида: - Ти, Лакшмана мечтаеш за гибелта на брат си. Ти искаш да получиш мен за съпруга, но аз никога няма да стана такава. Ако не искаш да идеш на помощ на Рама, значи ти си дошъл с нас в изгнание с користна цел. - След такава обида, аз не можех да остана и побягнах след тебе, треперейки от гняв."

И могъщият Рама, потиснат от нещастие, отвърнал на брат си: "Постъпил си лошо, когато си оставил Сита без охрана. Знаел си, че с мен нищо лошо не може да се случи. И ти, страшен воин, не е трябвало да обръщаш внимание на гневните думи на Сита. Не съм доволен от тебе, сине на Сумитра, ти си се подал на гняв и обида, и си оставил жена ми без надзор. Ти, Лакшмана си посмял да не се вслушаш в заповедта ми! Златния елен ме примами далеч в гората, а когато го убих, аз видях, че е ракшас със страшен облик - Марича. И когато този ракшас умираше, той с мой глас извика тези думи, които са излъгали Сита и тебе заедно с нея".

Мъката така терзаела Рама, че отказвали да му служат краката и се свила лявата му вежда. Силен трепет обхванал тялото му и никак не го отпускал. Като в мъгла ходел в кръг около колибата тъжния Рама и повтарял безспирно "Какво стана със Сита?" Цялата околност обходил в тревогата си сина на Дашаратха, но никъде наоколо нямало Сита, и отчаяние обзело Рама. Той отново и отново обикалял всичко наоколо, но никъде не се виждала Сита, и всичко изглеждало опустяло, като водоем без лотоси през зимата. И самият Рама, с очи, почервенели от мъка, изглеждал като човек, загубил разума си. Той пристъпил към дърветата: "О кадамба, не знаеш ли къде е Сита? Ако знаеш, кажи ми къде е сега моята съпруга. О биля, кажи ми, не си ли виждала някъде Сита? Тя е в жълта копринена дреха и дъхът й е като на твоите плодове, благоуханен. Тя много те обичаше; кажи ми, жива ли е стройната принцеса на Митхила? О прекрасна ашока, казват, че премахваш мъката! Докажи ми това на мен, удавения в мъка, дай ми да видя Сита! О карникара, ти си прекрасен с твоите цветове!" Така питал дърветата Рама и бягал по гората, като човек, напуснат от разум.

Рама питал животните: "О лана, не знаеш ли къде е моята Сита? Очите на жена ми приличат на твоите. О слон могъщ, може би ти знаеш нещо за Сита? Бедрата й са прекрасни като хобота ти. Кажи ми, не си ли виждал някъде Сита? О тигре, кажи ми без страх, може би ти си видял моята любима съпруга? Тя е като луна, прекрасна! О мила, лотосоока, къде си? Ще те видя ли отново? Кажи ми къде си се скрила? Нямаш жалост към мен, Сита! Никога по-рано не си се присмивала така жестока над мене. Защо сега не пазиш душата ми от страдание? Аз виждам, че ти се отдалечаваш от мен все по-далеч и по-далеч. Не бързай, почакай малко, ако все още поне малко ме обичаш!" О Сита, о дева с мила усмивка, нима не си такава, като преди? О не, навярно с теб се е случило нещастие! Ти не би могла да ми причиниш такава болка! Зли ракшаси са те отнесли навярно в непознати земи. Моята Сита, принцесата на Митхила с прекрасно лице и стройно тяло, е станал жертва на кръвожадни ракшаси, люти мои врагове. Шията й е прекрасна като ствол от сандалово дърво и украсена с огърлици. И може би, прекрасната Сита е покушена от ракшаси - кръвопийци! О Сита, моя любима съпруга, аз те оставих, слаба и безпомощна да срещнеш бродещи в нощта убийци. И ти остана без охрана и се оказа във властта на ракшасите, сякаш си сама, без приятели и без мъж. О Лакшмана, могъщ воин, къде е моята Сита? О Сита, любима, къде си? Какво се е случило с теб?"

Така викал Рама и бродил по гората, горчиво плачейки и изглеждало, че разумът го е напуснал завинаги. Нямал сили да стои на едно място, бягал по гората и по бързата река Годавари, изкачвайки се по хълмове и възвишения и оглеждал всеки храст, търсейки любимата Сита.

Тогава Лакшмана казал на старшия си брат: "О Рама, ти имаш могъщ разум, не трябва така да се подаваш на скръбта. Заедно ще търсим нашата Сита. Ти виждаш далеч зад дърветата висок хълм - там има много пещери, големи и дълбоки. Може би Сита ни очаква в някоя пещера? Тя обича да се радва на гората и да се разхожда в нея, събирайки цветя и треви. Сита много обича горски водоеми, в тях има много лотоси, бели и червени. Може би тя седи при някой водоем в някоя пещера и плете от лотосите гирлянди. А може би просто се шегува и се крие някъде в гората и иска да ни изплаши и да погледа как ще я търсим. Ако ти мислиш, братко, че Сита е непременно в гората, ще претърсим всек храст, всяка педя земя. Не трябва, мой мъдри братко да се отчайваш напразно."

И синовете на Дашаратха се заели щателно да търсят Сита. Те огледали навсякъде, обходили всички хълмове и плата, пребродили храсти и пещери, погледали в реките и езерата, но никъде не намерили прекрасната Сита, и отново отчаянието овладяло Рама. Съзнанието му се помътило от мъка, струвало му се, че Сита е редом с тях, и започнал Рама да разговаря с нея: "О моя мила! Ти толкова обичаш горски цветя. Ти се украси с клонки ашока и мъката ми стана по-голяма. Бедрата ти са като стъбло от бананово дърво, и самата ти си се скрила в банановата горичка. Но аз ще те намеря, любима моя, няма да ти се удаде да се скриеш от мене. О мила, не ме довеждай до смърт. Така да се шегуваш в обителта не подхожда. Аз добре зная, че ти винаги си обичала игри и шеги. Но тази колиба е пуста без тебе, трябва скоро да се върнеш тук."

А после Рама се осъзнал от виденията и казал на Лакшмана печално: "Аз мисля, че зли ракшаси са похитили Сита. Не би се случило такова нещастие, ако Сита беше с нас. Аз излязох от Айодхя със Сита, а ще трябва да се върна сам. Как ще вляза аз без нея в покоите? Всички добри хора ще ме осъдят, и няма да ми останат сили да им обяснявам какво се е случило. Какво ще кажа аз на царя на Митхила, когато завърши изгнанието ми? Не, аз няма да се върна в Айодхя! Нека управлява там Бхарата. Така и ще му кажеш, Лакшмана. А сега ти се връщай в Айодхя, а аз завинаги ще остана в гората. Аз не мога да живея без Сита, и няма какво да правя в Айодхя. Поклони се, Лакшмана на нашите майки и ги пази от напаст. А на Каушаля, моята родна майка, разкажи всичко без да криеш какво се е случило в глухата гора с нас и със Сита."

Побледнял Лакшмана, когато слушал Рама, и сърцето му се изпълнило с мъка. А Рама продължавал тъжните думи: "Изглежда, всички беди на света са ме харесали. Всички нещастия вървят след мене. Но не зная къде съм сбъркал. Видно, просто съдбата не ме обича. Аз загубих власт и богатство, загубих родния си баща, оставих майка си и приятелите си в Айодхя, Живея в изгнание, горските беди не ми причиняват тежки страдания, но когато загубих Сита, всичките ми нещастия ме поразиха с нова сила, и като огън прогарят тялото и душата ми. Навярно, ракшаси са хванали Сита и са я отнесли по въздуха от тук. Ти помниш ли Лакшмана, Сита обичаше да седи и да води с тебе задушевни беседи. Нейната доброта, ласкавата й усмивка украсяваха живота ни. Ето пред нас тече Годавари! Как обичаше да се вглежда в нейните води Сита! Можа бим Сита е тръгнала по речния бряг? Но тя никога не е ходила тук сама. Може би принцесата на Митхила е тръгнала да събира лотоси за гирлянди?" Но тя никога не ги е събирала без мене. Може би е тръгнала да се разхожда в гората, пълна с цветя и аромантни треви? Но Сита се страхуваше да се разхожда без мен по гората.

О Слънце! На тебе всичко за хората ти е известно. Кажи на мен, убития от мъка, жива или мъртва е моята Сита? О велики ветре, от тебе нищо не може да се скрие. Разкажи ми какво се е случило със Сита? Загинала ли е моята съпруга, пазейки доброто име на моите предци, или е заминала някъде далеч?

Така нареждал и радаел великия Рама, и Лакшмана му казал, опитвайки се да утеши брат си: "Не позволявай печал да завладее сърцето ти. По=добре се заеми с издирването на Сита. Хора, които имат силен разум и воля, не могат да бъдат хвърлени от трудност и нещастие в отчаяние."

Тогава Рама изпратил Лакшмана при река Годавари да я пита, знае ли реката къде е сега Сита. Но Лакшмана не получил отговор. Годавари се бояла от Равана и не посмяла да отговори. Тогава синовете на Дашаратха попитали горските елени, не са ли виждали каъде е отишла Сита. Нищо не казали елените, са,о повдигнали муцуни към небето, обърнали се и избягали на юг - натам Равана отнесъл прекрасната Сита. Така елените постъпили три пъти и Лакшмана се досетил, какво искат да кажат добрите горски животни. И казал на тъжния си брат: "Ти виждаш ли, Рама какво ни показват елените?" Трябва да тръгнем на юг, може би по пътя ще узнаем нещо за Сита".