И синовете на Дашаратха тръгнали на юг. Рама вървял напред, а Лакшмана го следвал, и двамата се взирали в земята - търсили следи от принцесата на Митхила. Дълго вървели те на юг по гората и изведнъж Рама забелязал цветя, разпиляни по горска поляна. Рама ги събрал и казал на брат си "Тези цветя аз ги подарих на Сита, за да украси с тях косите си. Благодаря на слънцето, земята и вятъра, че са запазили тези цветя за нас." А после Рама се обърнал към планината, стояща пред тях и казал, както лъв на еленче: "Покажи ми златноликата Сита, за да не ти отчупя върха." Но планината не му показала Сита. После Рама казал отново: "До подножието ще те изпепеля с моите огнени стрели, и никой няма да може да ти помогне." А после, обръщйки се към брат си, той казал: "О Лакшмана, ако Годавари не ми каже истината за Сита, аз ще пресуша тазли лъжлива река." Ярост затъмнила разсъдъка на Рама и той гледал всичко с такъв страшен поглед, сякаш искал да изпепели цялата околност.

Оглеждайки се наоколо, Рама изведнъж видял, че на земята са останали стъпки от краката на ракшаси, които са минали от там неотдавна. Недалеч от синовете на Дашаратха бил хвърлен счупен лък и колчан стрели, а заедно с тях лежали отломки от разрушена колесница.

Всичко това изплашило много Рама и той казал на своя верен брат: "Ти само погледни, сине на Сумитра, ето къде лежат златните украшения на Сита, и земята е покрита с капки кръв. Струва ми се, че ракшасите са я откраднали и са разкъсали тялото й на парчета. О Лакшмана, тук за Сита се е водила кървава битка. О братко мой, чий е този лък, който лежи на земята, украсен с перли и самоцвети? Чии са тези златни доспехи, святкащи като слънце и украсени с благородни сапфири? Само велики царе притежават такива богатства! О сине на Сумитра, кому са принадлежали тези златни коне с ужасни муцуни? И святкаща от злато колесница? И стрели с позлатени пера? И чий е този колар, който лежи тук, лишен от живот? Тук на земята са стъпвали нечии крака, такива следи оставят само ракшаси. О богове! Аз направих от ракшасите свои врагове и те тъй страшно ми отмъстиха. Моята бедна Сита е или убита, или похитена. Благочестието и непорочността й не са я спасили от нещастие. Но ако праведността и целомъдрието не са могли да я избавят от нещастие, то какво може сега да ми помогне? Наистина, небожителите са решили, че аз вече съм изгубил своята сила! Но аз ще им я покажа днес. Никой от днес няма да познае щастие - нито гандхарви, нито ракшаси, нито богове. Аз ще запълня със стрели цялото небе, и всичко живо ще стане днес неподвижно. Всички планети ще прекратят движението си, и луната ще се покрие със сянка. Ще утихнат ветровете, ще погасне слънцето, мрак ще обвие нашата земя, ще рухнат планините, и ще пресъхнат езерата! И ако небожителите не ми върнат Сита, аз ще разруша целия свят! О Лакшмана, всички небесни богове и с тях Индра ще се сблъскат днес с моята мощ, ако те не ми врнат любимата съпруга! Всичко живо на земята ще загине и на парчета ще разнеса небесните чертози."

Лакшмана бил по-спокоен от Рама, и той казал на старшия си брат: "Ти винаги си умеел да владееш себе си и не си давал воля на своите чувства. Ти винаги си бил добър и милостив към всичко живо. Защо сега се обръщаш срещу целия свят заради престъплението на един злодей? Ти виждаш тук отломки на колесница, лък и стрели, бойни доспехи, но всичко това е можел да бъде само един воин, тук не е имало голяма войска. И ние трябва да издирим стопанина на златната каляска! И ако боговете не ти помогнат в това, тогава можеш да се гневиш на небето. Да вървим да търсим, велики братко мой, и ние ще намерим този, който е похитил Сита."

Отначало синовете на Дашаратха започнали да търсят Сита в гората Джанастхана и изведнъж видяли лежащия в локва кръв цар на ястребите Джатаю. Неговото огромно тяло се издигало над земята като планински връх, и на Рама се сторило, че е ракшас-върколак. И той казал на младшия си брат: "Гледай Лакшмана, там на земята лежи кръвожаден върколак. Навярно той е похитил Сита, превръщайки се в ястреб, могъща птица. Аз ще го убия и този ден ще бъде за него последен."

Но когато рама положил стрела в тетивата, умиращият ястреб казал на сина на Дашаратха. "Дано живееш много години на земята, доблестни Рама. Равана, повелителят на на ракшасите-злодеи отнесе по въздуха твоята съпруга. Аз исках да спася Сита от него, но умирам от раните, които той ми нанесе. Аз се сражавах храбро с него, разбих златната му колесница, убих всички негови коне и лиших от живот коларя, но царя на демоните, Равана, с меч отсече крилата ми и краката ми и сега старият Джатаю умира."

Мъката обхванала Рама с нова сила, когато познал Джатаю, стария приятел на Дашаратха, в полумъртвата птица. И Рама ту прегръщал Джатаю, ту се превивл до земята от мъка и жално се вайкал на брат си "О Лакшмана, аз се лиших от царсто, и бедният ми баща се помина; ракшасите похитиха съпругата ми, и едва не убих с ръката си най-добрия приятел, отдал за мене живота си. Наистина лошата съдба ме преследва неотстъпно!"

Благо за теб, Джатаю, верен мой друже! Може би, ти можеш да ми разкажеш как похитиха моята Сита? Как се срещна Равана с тебе, о могъщи царю на ястребите? Защо Равана е похитил Сита със сила и тайно? Какво лошо съм му сторил? Кажи ми, здрава ли беше Сита, какво ти каза? Разкажи ми Джатаю кой е той, този Равана, откъде е? Къде да търся този злодей?

Доблестният Джараю отговорил: "Равана, могъщият повелител на ракшасите, похити Сита, твоята съпруга. Когато аз паднах на земята, неподвижен, той се вдигна високо в небето и полетя с твоята съпруга на юг. Аз зная, че ти ще надделееш над Равана в битка и ще върнеш съпругата си." Тогава очите на стария ястреб се затворили, кръв потекла от клюна му, и животът завинаги напуснал Джатаю. Смел и благороден приятел загубил великият Рама, а печал отново терзаела душата му. Пълен с любов и благодарност към Джатая, Рама решил да го погребе като велик герой. Лакшмана донесъл от гората сухи клони, разпалил огън и братята с почести подобаващи за герой, изпратили своя приятел в последния му път.