Когато синовете на Дашаратха се простили с Джатаю. те тръгнали на юг по запуснати местни пътеки и скоро напуснали пределите на Джанастхана. По пътя те търсели следи от прекрасната принцеса на Митхила и все повече се придвижвали на юг. Скоро на пътя им застанал висок планински връх, а на него имало дълбока и тъмна пещера. Когато братята се приближили, видели, че в пещерата стои ракшаска, със страшно лице. Имала остри зъби, огромен търбух, и кожата й била груба и твърда. Когато видяла двамата войни, идващи към пещерата, тя излязла насреща им и казала на Лакшмана, който вървял първи: "Ела с мен, прекрасни воине, аз искам да се насладя на твоята любов." Тя обвила Лакшмана за шията и ласкаво заговорила с него: "О мили войнико, радвам се, че дойде. Аз се казвам Айсмукхи, и ние ще се любим един друг вечно на тези планински зелени склонове, на бреговете на весели планински ручеи."

Голям гняв обзел младшия брат на Рама, и с острия си нож той отрязал на чудовището носа и ушите и висящите ниско гърди. Със страшен вопъл ракшаската хукнала да се избави от синовете на Дашаратха, а те продължили пътя си по-нататък. Всичко наоколо било тихо и спокойно, но скоро лоши предзнаменования разтревожили Рама и Лакшмана. Завикали горските птици, придошъл с вихър силен вятър, и гъста мъгла се спуснала над земята. Нещо страшно се готвело на синовете на Дашаратха и предчуствие за беда тежало на младшия брат на Рама. Скоро братята видели огромен ракшас, стоящ посред пътя. Нямал глава и шия, и само да го гледат било страшно. Устата му с огромни зъби била по средата на търбуха, и той хващал предмети с дългите си ръце. И всичко, което попадало в тях, той поставял в лигавия си търбух. И когато братята - принцове се приближили към него, той ги хванал с могъщите си ръце и ги привлякъл към отворената си уста. Ракшаса се зарадвал на улова си и казал на Рама и Лакшмана: "О прекрасни войни, аз ви чаках, отдавна исках да утоля глада си. Самата съдба ви изпрати при мен за вечеря." Но Рама и Лакшмана измъкнали от ножниците остри кинжали и с един замах отсекли дългите ръце на чудовището. Ракшасът заревал от болка и обливайки се в кръв извикал на синовете на Дашаратха: "Кои сте вие?"

Лакшмана разказал на ракшаса, който се наричал Кабандха, че са принцове на Айодхя, че жестоката Кайкеи ги е изпратила в гората в изгнание, че ракшасите са похитили прекрасната съпруга на Рама и че отиват на юг, за да търсят Сита. "А ти какъв такъв си?" - попитал младшият син на Дашаратха. и страшният ракшас му отвърнал "Благо на вас, доблестни герои. Аз съм щастлив и се радвам, че срещнах вас на горския път. Послушайте, аз ще ви разкажа какво се случи с мен веднъж.

Някога аз бях млад и прекрасен, и красотата ми се славеше навсякъде. Но обичах да се забавлявам, като плашех нощем благочестивите отшелници. Приемах различни образи, един от друг по-страшни. И веднъж някакъв отшелник, на когото аз пречех да извършва обреди, ме прокълна: - Нека бъдеш вечно ужасно страшилище и да те ненавиждат хората. - Тогава аз започнах да го моля да снеме от мен проклятието, и подвижникът се смили над мен. - Твоята красота ще се върне, когато Рама, синът на Дашаратха ти отсече ръцете и сложат на ритуален огън. тялото ти. - Но с това моите нещастия не свършиха. Аз разгневих с гордостта си Индра, и той с удар на мълния вкара главата ми в търбуха и ми отне краката. А за да не умра от глад, ми удължи ръцете с един йоджан. А устата ми Индра постави на търбуха. Така живях дълги години, ловейки дивеч с дългите си ръце и слагайки го направо в търбуха си. Но накрая Индра ми каза: "Когато дойдат тук синовете на Дашаратха, когато ти отсекат ръцете и те сложат на огъня, тогава ти ще достигнеш до небето, горди ракшасе."

Дожаляло му на Рама за горското чудовище и той му обещал да изгори на огън тялото му. А после Рама го попитал не знае ли той, кой е Равана и какъв път води при него. И той нищо не могъл да каже на синовете на Дашаратха. Само, прощавайки се преди смъртта, прибавил: "Ти ме изгори, Рама, по-скоро, и тогава ще си спомня кой може да ти помогне."

Рама и Лакшмана разпалили голям огън в дълбока пещера, хвърлили тялото на ракшаса в горещия пламък и тялото му пламнало като масло. И скоро в пламъците на огъня се появил висок мъж, красив и строен. Носел бели дрехи и гирлянди украсявали шията му. Той бавно се издигнал в небето и там го очаквала небесна колесница, впрегната с бели лебеди. И той казал на синовете на Дашаратха от поднебесието: "Трябват ви помощници в борбата за Сита. Идете на езерото Пампа. Там на планината Ришямука живее могъщия цар на маймуните Сугрива, и с него четирима приятели. Сугрива е загубил царството си и сега живее в мъка и печал. Идете, войни при Сугрива, той ще ви помогне да издирите Сита." И колесницата, впрегната с лебеди се понесла в чертозите на Индра.

Рама и Лакшмана тръгнали на запад, към езерото Пампа. От гора в гора ги водел дългия път, от един планински връх до друг. По склоновете на хълмовете те прекарвали нощите и се хранели с корени и плодове. Дълго вървели синовете на Дашаратха към езерото Пампа и накрая бреговете на това езеро се открили пред тях.

Прекрасно било езерото Пампа. Водата в него била тиха, чиста и синя. Червени и бели лотоси цъфтяли на спокойните води на Пампа, и пляскали по бреговете му лебеди и патици. Вкусна, чудесна риба се въдела в езерните дълбини и неуплашени животни идвали на езерото да утолят жаждата си. Жълт нежен пясък покривал бреговете на Пампа и наоколо ухаел благ аромат на диви цветя и зелени дървета.