Започвала топла пролет, когато Рама и Лакшмана дошли на чудесния бряг на езерото Пампа. Всичко наоколо цъфтяло и нежна зелена трева се разстилала под краката на синовете на Дашаратха. Цветя навсякъде разкривали своите тичинки и сладко благоухаели. Лек южен ветрец, подобен на дъха на прекрасната Сита, обвявал братята с чудесен аромат. Птиците радостно пърхали от клонка на клонка и весело подскачали, отдавайки се на любов и забава. Пчели неуморно се виели над цветята, пиели дъгоцветни капки роса от цветовете и тихо жужали. Прекрасната пролет пробуждала любовта на земята към всичко живо.

Печалния Рама седял на брега на езерото Пампа и си спомнял как обичала Сита идването на пролетта, как двмата се радвали на първите пролетни дни. Тъжни сълзи течали по бузите на сина на Дашаратха, и той казал печално на Лакшмана: "Не мога да живея без Сита, о сине на Сумитра, не мога да дишам, не виждайки очите й, удължени като като лотосови листчета; не мога да пия, не мога да ям без усмивката й и нежното й докосване. И чудно, о верни брате мой, как всичко, което съм обичал преди, всичко, което радваше душата ми, сега без Сита е изстинало: и тази пролет с нейната краски, и цветния наситен мирис, и цялата тази красота, която ни обкръжава, и тези птици, и животните и пчелите които сега са пълни с нектар. Връщай се, приятелю мой в Айодхя. Бхарата обича братята си, той добре ше те посрещне. А на мен сега нищо не ми трябва - ни царство, ни власт, нито богатство. Ако беше с мен Сита, и живеехме в този чуден край, нищо повече не бих желал."

Лакшмана, любещ и верен, тъгувайки заедно със старшия си брат, го утешавал с ласкави думи и го молил да бъде твърд, мъжествен и търпелив в нещастието, което му се е случило.

Братята отдъхнали на брега на прекрасното езеро Пампа и тръгнали към планината Ришямукха.

И ги видял повелителят на маймуните, Сугрива, лишен от власт от своя брат Валин. Сугрива седял със своите приятели на върха на планината Ришямукха и със страх от смъртта гледал синовете на Дашаратха, вървящи по планинския път. В ръцете си те имали лък и стрели, на поясите им висели кинжали, на раменете носели еленови кожи. Дрехите им били от коноп, и косите им, като на подвижници, сплетени в кичури. Когато Сугрива видял тези страшни войни, той хукнал да бяга по планинския връх, и от страх не можел да си намери място. Бедният Сугрива мислел, че брат му Валин е изпратил за него безпощадни убийци под вида на благочестиви подвижници.

Неизвестност и страх подтиснали изплашения Сугрива и тогава той казал на Хануман, син на Ваю, бога на вятъра, своя верен съветник и приятел: "Спусни се, Хануман в долината и разбери кои са тези войни и къде отиват."

Хануман умеел да приема всякакъв облик, с огромни скокове той се спуснал от върха в долината и се превърнал в нисш бродяга. Той се доближил до синовете на Дашаратха, с почтение им се поклонил и се обърнал към тях с вежливи думи: "По вид вие сте горски подвижници и хора като вас, би трябвало да почитат святостта. Но в ръцете ви има страшни оръжия и те внушават страх на горските обитатели. Имате могъщи и дълги ръце; като на лъвове, са здрави раменете ви и походката ви е царствена и властна. Лицата и на двамата ви са прекрасни, и облика ви ми говори, че сте от знаменит и знатен род. Кажете ми, кои сте вие, о войни и откъде сте. Мен ме е изпратил при вас благородния Сугрива, до скоро той беше страшен и могъщ цар, но коварния му брат го лиши от престола. В обкръжение на свои приятели, Сугрива живее на планинския връх Ришямукха. Аз съм Хануман - син на бога на вятъра и първи съветник на Сугрива."

Братята помълчали за малко, а после Рама кимнал на Лакшмана да отговори на Хануман. И Лакшмана започнал своя разказ с такива думи: "Нашият баща е цар на Кошала, а ние сме негови синове - Рама и Лакшмана. Ние доброволно отидохме в гората, в изгнание, за да избавим баща си от безчестие. Равана, владетеля на ракшасите, похити Сита, прекрасната съпруга на Рама. В търсене на Сита ние вървяхме на юг. По горски пътища, ни срещна ракшас на име Кабандха. Той каза да идем при езерото Пампа, на планината Ришямукха, при повелителя на маймуните Сугрива. - Той ще ви помогне - каза Кабандха - да намерите пътя към царството на Равана и да избавите от плен Сита. И ето ние дойдохме до езерото Пампа, на планината Ришямукха и искаме да намерим Сугрива и да го помолим за помощ." Така казал Лакшмана, спомняйки си всичко, което се е случило с тях, и горчиви сълзи текли по лицето му непрестанно.

Мъдрия Хануман отвърнал на Лакшмана: "Моят повелител Сугрива, както и вие, пребивава в печал и нещастие. Лиши го от власт неговият могъщ и жесток брат Валин. Но синът на слънцето, великият Сугрива ще ви помогне заедно с нас да намерите прекрасната Сита и да я спасите от плен." И Хануман, заедно със синовете на Дашаратха се отправил към господаря си Сугрива, а Рама и Лакшмана се радвали, на срещата с благочестивия Хануман и на душата им станало по-весело. Хануман говорел с тях все по-искрено и по-правдиво, и синовете на Дашаратха повярвали на обещанията му.

Когато те се изкачили на върха Ришямукха, първият съветник на Сугрива съобщил на господаря си: "О най-мъдри владетелю, единият от тези войни, които дойдоха при нас е Рама, син на Дашаратха, от рода на царя на Айодхя; с него е Лакшмана, неговия по-млад брат. Те са излезли от Айодхя в изгнание, за да не наруши техния баща дадена дума и да си навлече позор. Синовете на Дашаратха са дошли за да се срещнат с тебе, те търсят твоята дружба и съюз с теб. Когато Рама и Лакшмана са били на лов, коварният Равана е похитил прекрасната Сита, съпруга на Рама. Братята трябва да издирят пътя до Равана и да освободят принцесата на Митхила. Синовете на Дашаратха са могъщи войни, не знаещи поражение. Ти трябва да ги приемеш ласкаво и дружелюбно."

Думите на Хануман успокоили Сугрива. Той с радостна усмивка приближил към синовете на Дашаратха и с почит промълвил към Рама: "Господарю, синът на вятъра ми каза, че ти търсиш дружба с мен, че нямаш враждебни към мене намерения. Голяма чест е за мен е съюз със тебе. Ти Рама, си велик воин от древен и славен род, а аз само бедна маймуна без царство, без власт и без богатство. И ако Хануман е казал истината, то аз протягам към теб ръка за дружба и предлагам да скрепим нашия съюз с клетва."

Рама с радост стиснал ръката на Сугрива и те се договорили за съюз, а после по братски се прегърнали. Хануман взел две сухи трески, започнал да ги трие една към друга и запалил огън за извършване на жертвен обред. Приятелите принесли на бога на огъня, великия Агни, жертва от ароматни цветя, а после Хануман построил Сугрива и Рама при огъня, един срещу друг. Сугрива и Рама обиколили огъня, пламтящ ярко, и обреда, сключен с думи завършил. "Ти си приятел на моето сърце. - казал ласкаво Сугрива към Рама, - и от днес ще имаме еднакви радости и беди."

Приятелите седнали на тревата на върха на планината Ришямукха, и Сугрива разказал на синовете на Дашаратха печалната история на своя живот. "Вече много години аз живея под гнета на вечния страх за живота си. Лишиха ме от всичко - царство, жени, богатства. Едно след друго ме преследват нещастия, и в този див край аз спасявам живота си. Моя най-зъл враг е могъщия ми брат Валин и той неспирно търси моята смърт. Избави ме, велики Рама от страха пред Валин, от страха пред смъртта, която ме заплашва. О Рама! Помогни ми да се избавя от този страх!"

Благородният Рама отвърнал на Сугрива: О могъщи вожде на маймуните! Аз свято ще изпълня всички закони, които предписва дружбата. Похитителят на твоята съпруга ще загине. Ти днес ще го видиш мъртъв. Моите стрели, подобни на отровни змии, ще лишат жестокия Валин от живот." Думите на доблестния син на Дашаратха вдъхнали на печалния Сугрива радост и надежда, и той с благодарност казал на Рама: "О Рама. ти си велик герой. И сред войните си подобен на лъв! Твоята сила ще ми върне жената и царството! О божествени, непобедими Рама, изпълни своето обещание!

Послушай ме, о Велики Рама, аз зная какви беди са те довели при езерото Пампа в търсене на нещастния Сугрива. Хануман ми разказа за това. О всемогъщи съкрушителю на врагове, повярвай ми, ние ще издирим твоята съпруга, където и да я е скрил Равана." Когато коварния Равана отнасяше в поднебесието твоята съпруга, бедната Сита тъжно викаше "О Рама! О Лакшмана!" Като видя мен и моите приятели на върха, тя хвърли надолу късче от роклята си. Аз прибрах и запазих това късче плат. Аз ще го дам на теб, могъщи Рама, и ти навярно ще го познаеш." Сугрива изтичал в планинската пещера и бързо се върнал с парченце копринан плат. Рама го взел внимателно в дланите си, и в очите му заблестяли сълзи. И лицето му станало като луна, покрита с роса. Рама седнал тъжно на земята, устремил очи в късчето коприна от дрехата на Сита и не можел да отдели от него очи. Накрая Рама попитал Сугрива: "Кажи ми, Сугрива, кога ти видя бедната Сита. Кажи ми къде живее този ракшас-похитител. Той извърши тежко престъпление, той ми нанесе смъртна рана и всички ракшаси на земята, заедно с него ще загинат от ръката ми."

Сугрива отвърнал на Рама, че не знае къде живее и се крие Равана, нито какво е оръжието и войската му. "Но ти не тъгувай - казал Сугрива на Рама - аз честно се кълна да ти помогна да намериш и спасиш Сита. Но ти, могъщи юначе, не се предавай на застигналата те тъга. Ти си велик воин, и силна е твоята воля, и не подхожда на теб, като жена да проливаш сълзи. Когато мъката обхване човека, той не може да се бори с враговете си."

Думите на Сугрива ободрили Рама, той изтрил с края на дрехата си залятото си лице от съзли, ласкаво прегърнал приятеля си - маймуната и казал "Кажи ми, Сугрива, какво трябва да направим сега? Ти ме утеши с твоята дружба и ми върна бодростта и силата. С моя помощ ти всичко ще достигнеш, аз ще изпълня всички твои желания. Никога в живота си не съм говорил неправда, ти сам ще се убедиш в това."

Така те беседвали един с друг и се радвали на своя съюз и дружба. А после Рама казал на Сугрива: "Сега ти си мой верен приятел и съюзник. Разкажи ми всичко, без да пазиш тайни, защо е възникнала вражда между тебе и брат ти. Ако зная истината за вашите раздори, ако ми е добре известно в какво е твоята правота пред брат ти, ще ми е по-лесно да ти помагам за да добием справедливост и щастие."

И Сугрива започнал да разказва на Рама, как се е случила враждата с брат му Валин, как загубил жена си, престола и богатството си: "Когато почина нашият велик родител, цар стана моят старши брат Валин, аз му бях верен другар и слуга. Но веднъж дойде беда при вратите на Кишкиндха, нашата столица. Там дойде могъщ асура, на име Маяви, почука с юмрук по вратата и страшно ревейки, призова Валин на двубой. Това стана прз нощта и всички обитатели на Кишкиндха спяха. Страшният рев на Маяви разбуди моя царствен брат. Тъжно заплакаха жените му. Те молеха Валин да не встъпва с асура в нощна схватка, но храбрия ми брат не ги послуша и излезе да се бие с асура. Жените на царя на Кишкиндха му преградиха пътя, падаха пред него на колене, но Валин ги отстрани и тръгна в гнева си към вратите на Кишкиндха. Аз бях предан и любещ брат и тръгнах след него. Но когато асура видя, че пред него са двама, той се уплаши, обърна се и избяга. Пълната луна ярко блестеше на небосвода и пътят беше светъл и пуст. Ние хукнахме да го преследваме."

Скоро той стигна до голяма дупка в земята, която водеше в дълбока подземна пещера, скочи в нея, а ние с Валин останахме отвън. Яростта у царя на Кишкиндха утихна и той ми каза: "Ти, Сугрива, постой на стража пред входа, а аз ще вляза вътре и ще убия дръзкия Маяви". Цяла година аз престоях на стража на входа на подземието, а брат ми все не се появяваше. А после аз видях, че от дупката потече кръв на ручеи, и до слуха ми дойде ръмженето на Маяви. А гласът на брат ми не се чуваше. Тежка скръб ме обзе. Аз помислих, че моя брат, навярно е загинал в тази подземна битка, и се върнах в Кишкиндха, като затулих с голям камък входа на пещерата. Когато аз, обзет от мъка, разказах за случилото се нещастие на царските съветници в Кишкиндха, те решиха да поставят мен на царското място. Аз се стараех да управлявам мъдро и справедливо, но изведнъж в Кишкиндха се появи Валин, жив и невредим. Той убил врага си в битката. Очите му почервеняха от гняв, когато видя мен на престола. Той страшно наказа своите съветници, обвинявайки ги в държавна измяна, а върху мен се нахвърли с бой. Валин винаги е бил за мен господар и аз покорно съм слушал упреците му. Радвах се на победата му и бях щастлив, че се е върнал в Кишкиндха. Аз почитателно се поклоних и поставих крака му на главата си. Но злобата и яростта на Валин не утихнаха. Той не искаше да ми вярва. И аз започнах да спасявам живота си. Исках да умилостивя Валин и му казах искрено и правдиво: - Какво голямо щастие, царю, за Кишкиндха, че ти се върна здрави и невредим, унищожавайки своя враг в кървав двубой. Ти за нас си убежище и защита, и ние сме безпомощни, когато не си с нас. Аз ще бъда щастлив, велики царю да ти служа отново с вяра и правда. Цяла година аз те чаках на входа на пещарата, без да го напускам дори за минута. После видях кръв, течаща от пещерата, чух победни викове на Маяви, а твоя глас не се чуваше. С голяма скръб оплаках твоята кончина, затулих входа на пещарата с камък и отидох в Кишкиндха. Твоите приятели, съветниците ти и роднините ти, останали без великия цар, ме заставиха да управлявам страната. Но ето, за радост на Кишкиндха, ти се завърна победоносно и сега, управлявай нашата държава, а аз отново ще ти бъда верен слуга."

Но Валин вече не ми вярваше. Той ме обсипа с жестоки удари, обвини ме в предателство, коварство и ми причини смъртна обида. А после събра в дворцовата зала своите приближени, разказа им как е преследвал асура Маяви, как го е търсел цяла година в подземието и го е убил в жестока битка. После Валин тръгнал да излиза от пещерата и не можел да излезе. Викал ме е на помощ и не могъл да ме извика, и с голям труд му се удало някак да премести камъка от входа на пещерата и да излезе от подземието. И ето, дошъл в своята столица и намира друг на престола. И Валин каза на приближените си, че обвинява мен в измяна. Каза им, че аз нарочно не съм го дочакал, че съм опитал покушение над живота му, запушвайки входа на пещерата, за да взема властта в Кишкиндха. А после Валин, с одобрението на своите приближени ми отне дома, жената и богатството, и ме изгони от Кишкиндха.

И аз започнах да бродя по света и никъде не можех да намеря безопасно място. Трябваше да се скрия от Валин, за да се предпазя от неговата злоба и отмъщение."

Така завършил своя печален разказ Сугрива и на Рама му станало жално за нещастната маймуна. Жестокостта и несправедливостта на Валин разгневили благородния син на Дашаратха и той обещал на Сугрива достойно да накаже неговия зъл брат.

Неясно било за печалния Сугрива колко могъщ бил старшия син на Дашаратха. Той се боял, да не се случи така, че Валин да е по-силен от Рама. И тогава Сугрива решил да разкаже на Рама за това как Валин се е сражавал с асура Дандхуви: "Асурът беше огромен на ръст и силата му беше неизмерима. С много той се е сражавал в единоборство, но нямало достоен съперник за него. Дандхуви с корена изтеглял от земята дървета, играел със скали като с дървена топка, и можел по желание да се првърне в свиреп бивол с остри и здрави рога."

И веднъж сведущи люде казали на асура, да се отправи в Кишкиндха и да извика на двубой Валин. Казали му, че Валин има немерна сила и с охота ще се сбие с него в единоборство. Асурът така и направил. Превърнал се в свиреп бивол, доближил вратите на Кишкиндха, страшно заревал и започнал да рие с копита земята, с нетърпение очаквайки битка.

В този час Валин бил в покоите си, и го обкръжавали прекрасни и млади жени. Яростния рев на бивола го разтревожил и Валин се понесъл към вратата на Кишкиндха. Битката между тях продължила не много. Със страшен удар в темето Валин лишил бивола от живот, а трупа му захвърлил в гората, където живеел отшелника Матанга. Тялото на бивола прелетяло по въздуха няколко йоджана, паднало на земята до колибата на Матанга, и на дрехата на подвижника капнала кръв от Дандхуви. Мъдрият Матанга знаел всичко, което става по света и разбрал, че Валин е виновен за това, че дрехата му е изцапана с кръв. И тогава благочестивият подвижник казал, че ако Валин посмее да стъпи в неговата гора дори веднъж, няма да се избави от страшно проклятие. Затова - казал Сугрива на Рама - аз обитавам тук, в гората на Матанга, Валин не се решава да идва наблизо.

Аз ти разказах всичко, Рама, за да знаеш, колко е силен и страшен Валин, за да помислиш още веднъж, може ли да встъпиш с него в единоборство. Стига ли ти, благородни сине на Дашаратха, сила да се справиш в битка с Валин? Докажи ми някак си, че твоята сила е повече!"

Тогава Рама взел стрела, натегнал лъка и пуснал стрелата. И тази стрела пробила открай докрай седем дървета като масло, пронизала целия планинския връх и се върнала обратно в колчана на Рама. И Сугрива не могъл да сдържи възторха си - от радост той затанцувал, сравнявайки сина на Дашаратха с Индра, небесния воин. Повеч не се усъмнил Сугрива в победата на доблестния Рама.