Приятелите се приготвили за път набързо и скоро се отправили към Кишкиндха. Когато приближили до градските врати, Рама и Лакшмана се скрили в гората, а Сугрива останал сам пред вратата и започнал да вика силно и страшно. Чувайки това ръмжене, означаващо призив за двубой, Валин излязъл от вратата на Кишкиндха и започнала смъртна битка между братята - маймунски вождове. А Рама стоял в гората с лък и приготвени стрели, но не се решавал да стреля: боял се стрелата да не попадне в неговия приятел Сугрива. Двамата братя много си приличали и в боя не можело да се различи единия от другия.

Боят продължил не за дълго - Валин скоро победил Сугрива и този, набит, избягал в гората. Гората принадлежала на Матанга, и Валин се боял да преследва Сугрива, боял се от проклятието на мъдрия отшелник.

Синовете на Дашаратха успокоили Сугрива, намазали с балсам раните му и Рама в отговор на упреците на Сугрива, му обяснил защо не е можал да стреля. "Не можех да ви различа един от друг - казал Рама - и можех да убия тебе и да остана без съюзник и приятел."

Рама казал на Сугрива отново да извика Валин на двубой, но помолил Сугрива да облече нещо, което да го отличава от брат му. Тогава Сугрива сложил на врата си цветна гирлянда, и тримата пак отишли към вратата на Кишкиндха. По пътя, от гората, Сугрива помолил Рама: "Аз се страхувам, велики сине на Дашаратха, отново да се сбия с Валин. Брат ми ме превъзхожда по сила и ще ме набие много. Моля те този път помогни ми да надделея в двубоя. Без твоята помощ аз няма да се справя с Валин, и се страхувам, че ти отново ще останеш безучастен." Но Рама успокоил приятеля си и го уверил, че Велин ще бъде сурово наказан.

Царят на Кишкиндха се забавлявал с игри в женските покои, когато отново пред вратата на столицата се раздал бойния вик на Сугрива, призоваващ за битка. Валин станал от леглото, гняв обзел душата му и очите му от ярост се налели с кръв. Вълната по тялото му настръхнала, устата му се разкривила в страшна усмивка и острите му зъби се оголили. Тара, любимата съпруга на Валин изтичала след него, прегърнала го силно и с тежко предчувствие му казала "Успокой яростта си, велики! Тя е стремителна като бърз поток и бързо преминава. Отхвърли гнева си като нощен венец. Отложи, повелителю, двубоя до утре. Днес се тревожа за живота ти. Твоята гордост на воин и честта на пълководец няма да пострадат никак - ти днес го победи в двубой. Днес аз се боя от нещастие. И ето какво ме тревожи: съвсем скоро ти победи Сугрива в схватка и силно го нарани, но той отново се върна и иска продължение на двубоя. Значи се е върнал не сам, а се надява на нечия помощ, след като вече бит и решил пак да се бие с теб. Аз чух, че Сугрива е сключил съюз и дружба със синовете на Дашаратха, с могъщия Рама и верния му брат, а те не знаят поражение в битките. Аз добре зная Сугрива: той отначало е разбрал колко са силни синовете на Дашаратха, а после е встъпил с тях в съюз и дружба. Великият Рама по сила и воинско изкуство не знае равен на себе си, и всички слаби и обидени на този свят намират в него помощ и подръжка. Ти не бива да встъпваш в бой със синовете на Дашаратха, с тях трябва да търсиш съюз и дружба. Смири се, подави в душата си своята вражда към Сугрива. Той ти е младши брат, винаги ти е бил предан и ти е служил вярно. Повярвай, любими мой съпруже, че аз ти желая добро и последвай съвета ми."

Но Валин не последвал съвета на Тара, той изцяло бил под властта на гнева. Той не послушал мъдрите думи и тръгнал срещу смъртта си. "Какъв воин съм аз, ако отклонявам предизвикателство за двубой? Какво биха казали за мен обитателите на Кишкиндха? Кой би уважавал страхлив цар? За истинския воин смъртта е по-добра от позорното бягство от боя. Но аз ти давам дума, Тара. Няма да убивам Сугрива. Само ще го натупам здраво, за да усмиря гордостта му, но няма да го лишавам от живот. А ти, мила съпруго, сега не ме спирай и не ми пречи, ако наистина ме обичаш и върви при другите жени в дома ми. Аз излизам не за дълго и ще се върна обратно много скоро."

Облята от горчиви сълзи, Тара силно прегърнала своя съпруг, благословила го за битката със Сугрива, и обзета от мъка се оттеглила в женските покои.

Валин бързо избягал из вратата на Кишкиндха и започнал да стиска мощните си юмруци срещу яростния Сугрива. И Валин казал на младшия си брат: "Само веднъж ще те ударя и ще се разделиш, подли изменнико, с живота си."

Братята настъпили един към друг и започнали да си нанасят жестоки удари. Биели се с юмруци, крака и зъби. Вълната на кичури летяла в страни и кръв заливала земята. Но скоро царя на Кишкиндха започнал да надделява Сугрива. Рама забелязал от своето убежище как слабее силата на неговия съюзник и приятел. Тогава взел в ръце лъка, сложил остра стрела на тетивата. После Рама се прицелил хубавичко в царя на Кишкиндха и изстрелял точна стрела. Като мълния блеснала позлатената стрела и се забила право в гърдите на неправедния Валин. Царя на Кишкиндха се залюлял, разумът му се замътил от голяма болка, и като подсечено дърво Валин рухнал на земята.

Тогава Рама и Лакшмана излезли от засадата си и заедно със Сугрива се приближили към умиращия цар на Кишкиндха. Могъщият владетел на маймунското царство се обърнал пред смъртта си към Рама с такива думи: "Хората казват за тебе, сине на Дашаратха, че си правдив, благороден и честен, че си прибежище и защита за всеки, който е слаб и обиден. Сега аз зная, че хората са говорили невярно. Аз никак не съм те обидил, нито съм причинил зло на твои приятели и близки. Аз съм само бедна маймуна, която живее в гората и се храни с корени и плодове. Аз излязох на бой със Сугрива и не аз започнах тази битка. Самият Сугрива ме предизвика. Аз мислех, че между нас ще бъде честен двубой. И макар да знаех, че ти, Рама си наблизо, разчитах на твоето благородство. Видно, права е била Тара, Сега аз зная, че старшият син на Дашаратха е коварен, хитър и нечестен. Ти стреля в мен скрит, от засада, когато аз иазлязох в честен двубой със Сугрива."

Така казал Валин на великия съюзник на Сугрива и замлъкнал без думи.

Тогава Рама отвърнал на смелия Валин: "Всички земи, гори, планини и реки и всички хора, живеещи на тези земи, всички горски птици и животни, всичко, което се простира оттук на юг и север, на изток и запад, са владения на моя царствен род, и тези земи ги управлява моят брат, благородния Бхарата. Той сам наказва сурово и заповядва да накажат нас, своите братя, всеки, който посегне на на сестра, жена или брат. Ти отне на Сугрива съпругата и се наслаждаваш с чужда жена на грешна любов. Затова ти, Валин си наказан от мен. Така повелява закона и дълга на благочестивия кшатрий. Но ти забравяш, Валин, че си просто животно, а аз-ловец. Законът позволява да се стреля по животни от засада. Това е вечниа закон на лова. Ти не бива да роптаеш против законите - те са ни изпратени от всемогъщите богове. Затова и аз не приемам твоите упреци, и думите ти бяха непраилни, смели юнако."

Умиращият Валин не противоречил на сина на Дашаратха, той само казал на великия Рама: "Имам от любимата си съпруга син Ангада. Моля те, сине на Дашаратха, погрижи се за него след смъртта ми". И Рама му обещал, че няма да го остави.

Скоро Тара разбрала за гибелта на съпруга си. Слугите й разказали, че царя на Кишкиндха е убит от великия Рама, и тя, обзета от мъка, като безумна изтичала от Кишкиндха. Там тя видяла синовете на Дашаратха, стоящи с лъкове и стрели до тялото на Валин, и от страх се затичала обратно. После тя отново погледнала през вратата и видяла с болка в сърцето как се разбягват във всички страни наплашени маймуни, - те загубили могъщия си вожд и сега се бояли да не изгубят живота си. И тогава благородната Тара, скърбяща за загиналия си мъж, казала на наплашените от Рама маймуни: "О верни на издъхналия ми съпруг, защо бягате от страх, напускайки умиращия си господар? Вие всички треперите от страг, душите ви са потресени от нещастието, но нима не ви е срам да изоставяте господаря си, за когото трябва да се сражавате?"

Но упреците на Тара не спряли бягащите. Те така били изплашени от синовете на Дашаратха, че само казали на своята царица: "Багай и ти с нас, спасявай от гибел сина си. Самата смърт в облика на Рама е дошла за нас. Ако останем в столицата, всички ще загинем, и децата ни ще загинат заедно с нас." Но печалната Тара ни крачка не помръднала от мястото си и тъжно въздъхнала; тя казала на бягащите в уплаха маймуни: "Валин, нашият господар го няма, и не зная какво да правя? Кой ще управлява Кишкиндха, кой ще пази мен и Ангада? И какво ще стане с нас? Аз няма да напусна Кишкиндха, а ще ида да се поклоня с глава при краката на доблестния Валин." И младата вдовица заридала, започнала да дере лицето си с нокти и се насочила към мъртвото тяло на своя съпруг. Около Валин в дълбоко мълчание стояли синовете на Дашаратха, и с тях стоял брата на умиращия цар - Сугрива. Скръбно минала край тях плаещата Тара и разсъдъка се помътил от мъка, и паднала на земята, когато видяла убития си съпруг.

Скоро Тара се съвзела и, вдигайки се от земята, силно и тъжно заплакала. Тя здраво прегръщала загиналия и стенела в печал: "О могъщи воине, ти внушаваше ужас на враговете в битки, но защо не ме послуша днес? Стани от суровата земя, могъщи Валине, в Кишкиндха ти имаш хубаво ложе! Не подобава на велик цар да почива на сурова земя. Аз виждам, че ти вече не ме обичаш, студената земя ти е станала по-скъпа. Ти я топлиш със своето тяло, а мен завинаги си отхвърлил. О мъка! Ти си убит, наш мъдър владетелю, а аз завинаги загубих раздост и надежда. На части се къса сърцето ми от скръб, когато те гледам, повален от врагове. Не трябваше да отнемаш съпругата на Сугрива! Видно, боговете не са ни простили това. Обрече ме на вдовство и нашият син Ангада ще бъде беззащитен сирак. Аз винаги съм живяла в разкош и безгрижие, а сега позорната нищета ще бъде наша съдба. Твоя младши брат Сугрува стана безсърдечен от злоба и за мен и за Ангада ще бъде лошо, когато той стане цар на Кишкиндха. О Сугрива, ти дочака накрая своята победа и си върна Рума, твоята любима съпруга. Сега можеш да се радваш, Сугрива! С помощта на великия Рама ти погуби родния си брат и сега сам ще управляваш Кишкиндха."

Риданията на Тара трогнали всички обитатели на Кишкиндха, и те заедно с нея нареждали "О могъщи Валин! О доблестни войне, Ти заминаваш в далечна страна, а не вземаш нас със себе си. Ти остави съпругата си Тара, напусна сина си Ангада, и целият град Кишкиндха остава сирак. Покланяме се пред тебе, милом те, прости ни царю нашите грешки!"

Тогава Хануман, благороден и мъдър, се обърнал към ридаещата Тара с думите: "Престани да нареждаш и плачеш, царице. Твоят съпруг направи немалко грешки. Той отне прекрасната Рума от брат си, прогони предания Сугрива от Кишкиндха, остави го без семейство и богатство. Дълги години Валин преследваше Сугрива и го заплашваше непрестанно със смърт. Сега твоят съпруг е наказан. И го наказаха справедливо. Ти трябва да помислиш за сина си Ангада. Ние ще погребем Валин с почести, а твоят млад син ще стане наследник на престола. Това навярно ще е справедливо за тебе, ще те утеши."

Тара лежала на земята заедно с Валин, като звезда, паднала от небето. Тя така отговорила на справедливия и мъдрия Хануман: "Синът ми е малък, за да управлява царство, а на мен, жената това не ми подобава. Престолът трябва да се предаде на чичото на Ангада, Сугрива, братът на убития цар. И не за това изобщо е моята печал, аз жаля любимия си съпруг. Няма за мен сега радост в живота, остават ми само молитви."

Още веднъж Валин отворил очи пред смъртта си, огледал наоколо и казал на младия си брат: "Аз често бивах неразумен, и извършвах грешни постъпки. Прости ми, Сугрива, причиних ти немалко беди. Приеми след мен царството, управлявай мъдро и правдиво. и не забравяй моя син Ангада. Нека той намери в теб роден баща, и нека порасне разумен и храбър. Не забравяй, Сугрива и за прекрасната Тара, любяща майка и съпруга. А ти, Ангада във всичко слушай Сугрива, почитай го като роден баща. Сега той ти е баща, а ти си негов син."

Сугрива бил бледен и тъжен, слушайки последните думи на господаря на Кишкиндха. Скоро Валин издъхнал и замрял. Помътнените му очи се затворили, увиснала могъщата му челюст и господаря на Кишкиндки починал.