Прощалнита ласкави думи на Валин и безграничната мъка на Тара трогнали душата на Сугрива. Той пристъпил към старшия син на Дашаратха и му казал печално: "О велики Рама, ти изпълни обещанието си, но аз изгубих всичката радост в живота си. Царица Тара убийствено тъгува, доблестния Валин остави сина си сирак, и на мен не ми трябва царство; какво да му се редвам? Преди аз желаех смъртта на Валин. И ето мечтата ми се сбъдна, а сърцето ми се къса от печал. По-добре да ида да живея в планината Ришямукха, не ми трябват власт и богатства, придобити на такава цена. Брат ми каза преди смъртта си: - Аз не исках смъртта ти, Сугрива. - И Валин казваше истината. Всеки път, когато се биехе, той ме удряше жестоко, но винаги ми пазеше живота. А аз давах воля на страстите си, злобата си и чувството за отмъщение. И ето сега голям грях лежи върху мен и няма оправдание за моята постъпка, няма да намеря утешение в този свят. Ангада е още малко дете, сега не му трябва баща, а майка. А аз ще се кача на ритуалния огън заедно с брат си и на небето ще се възроди нашата дружба и братство." Така говорел благородния Сугрива на Рама и синът на Дашаратха се удивлявал на добротата на младшия брат на Валин.

А после и Тара пристъпила към Рама, и помолила да я убие със същата тази стрела, от която загинал нейния съпруг, могъщия Валин: "Аз не мога да живея на земята без мъж, и Валин без мене на небето ще е самотен, а други жени той няма да пожелае. Мъка от раздялата с мен ще измъчва и терзае там душата му."

"Ако ти ме убиеш, велики Рама, - казала прекрасната Тара на сина на Дашаратха, - грях на твоята душа няма да има. Ти ще извършиш добро дело, ще съединиш на небето жена с мъжа й, и боговете за това няма да те съдят."

Рама бил трогнат от речта на Тара, но й отвърнал сурово: "Всичко, което става по земята е по волята на боговете - и раждането, и разцвета, и края. Ние, смъртните хора, нямаме власт над живота си. А ти, Тара, си млада и красива, и живота на твоя Ангада е важен. Валин умря, и сега не му трябват сълзите ти. Ти трябва да се погрижиш за погребален обред. Господаря на Кишкиндха трябва да бъде изпратен за последен път с почит. И не се бави с това. Времето е необратимо и е първопричина за всичко на този свят, то е източник на извършваните действия. Даже вечността не може да се противи на движението на времето. То няма край и никой не е в сила да спре течението му. То не владее държава, няма могъщи и верни приятели, няма племе, нито род, никой не може да го овладее. Даже на себе си не е подвластно. Само мъдрият може да постигне съкровениия смисъл на течението му. Но на земята всичко е в неговата господстваща воля - и любовта, и труда, и богатството.

Повелителят на Кишкиндха - Валин - получи това, към което се стремеше. Той пожъна плодовете на своите действия. И когато тялото му бъде предадено на огъня, душата му ще премине небесната граница. Той беше преди благочестив и мъдър цар, и несъмнено заслужава небето. Аз ти казвам още веднъж, Тара, извършвайте погребалния обред." Но Тара не можела да спре риданията си. Тогава Лакшмана казал на Сугрива: "Не бави, държавнико погребението на Валин. Ти самия, царица Тара и сина на Валин - Ангада трябва да се разпоредите за всичко. Но първо нека се успокои Ангада, той съвсем е загубил ума си от мъка. Заповядай, Сугрива да построят погребален огън и нека слугите да сложат в него парчета благороден сандал. Поръчай на Ангада да приготви цветя, гирлянди, благовонни масла и скъпоценни тъкани. Нека Тара да изпрати слуги за носилка за Валин. Отберете силни и здрави маймуни, облечете ги в бели дрехи, нека те носят погребалната носилка. Прогответе пари да раздадете на народа. Ти, Сугрива, сега си господар на Кишкиндха и сам трябва да помислиш за всичко."

Носилките за погребението на Валин били подобни на небесен трон, украсен с изображения на птици и дървета. Били покрити със скъпи тъкани и цветя, и решетъчните прозорчета на носилката блестели със злато и сребро. Сугрива и Ангада положили там мъртвото тяло на Валин и могъщите маймуни в бели дрехи понесли умрелия цар към погребалния огън.

Като велик и знатен владетел погребали царя на Кишкиндха. Тара седяла с него на носилката и главата му била положена на коленете й. Първо вървяли слугите и хвърляли пари на жителите на Кишкиндха, а отзад вървяла несметна тълпа маймуни. Тара силно и тъжно плачела, с нея ридаели всички жители на столицата; от ридание се тресяли раменете на войните, носещи носилката.

"О повелителю на маймуните - нареждала Тара - о мой господарю, о мили погледни ме. Ти лежиш като жив, и на лицето ти има усмивка. Самата смърт в облика на Рама дойде в Кишкиндха и от удара на една стрела ние всички осиротяхме. О царю, около теб са твоите приятели, твоите съветници, вдовици и всички те плачат. О съкрушителю на врагове, о любими, ще си идат всички обратно в града, а ние ще останем тук с теб и ще се любим един друг." Така тъжно нареждала Тара, и всички жени на маймунските вождове повтаряли същото.

При високата купчина от дърва, носилката с тялото на Валин спряла, и слязла от нея на земята скръбната царица Тара. Скоро слугите разпалили погребалния огън, на него поставили носилката с тялото на Валин и владетелят на Кишкиндха, наказан от Рама, се отправил в благо пътешествие на небето.

Жителите на Кишкиндха за последен път се простили с Валин, измили телата си в речните води и с печал се върнали в своите жилища.

След извършването на обреда Хануман ниско се поклонил на сина на Дашаратха и се обърнал към него с почтителна реч: "Влез, велики Рама, в гостоприемния Кишкиндха и възцари на престола своя съюзник и приятел Сугрива." Молбата на Хануман и Сугрива била приятна за непобедимия Рама, но той се отказал. Докато продължавали четиринадесетте години на неговото изгнание, Рама не можел да влезе в никое селища, в нито един град. Само в гората можел да спира. И затова Рама отвърнал на Хануман: "Вие сами възцарете на престола Сугрива и му връчете държавната власт и богатство. Доблестния Сугрива нека управлява славния град Кишкиндха, а за наследник на престола провъзгласете Ангада. Това искаше самия Валин и така ще бъде справедливо. Скоро ще настъпи дъждовния период, той ще трае четири месеца. - за търсене на Сита такова време не е подходящо. Вие вървете в Кишкиндха, заемете се с държавни дела, а аз и Лакшмана ще живеем в планинска пещера. Тук наоколо въздухът е чист, има вода, плодове и корени, ние ще живеем приятно."

Рама и Лакшмана се простили със Сугрива и Хануман и заминали в планинската пещера, а маймуните се отправили в Кишкиндха.

Тържествено встъпил Сугрива в своята столица, като пълновластен властелин влязъл в дворцовите покои и седнал на престола на царя на Кишкиндха. В ръка държал златен жезъл, над главата му имало златен навес - царско отличие, а пред него лежали скъпи подаръци. Жителите на Кишкиндха дошли да поздравят новия цар, и му донесли лекарствени треви, вода в златни стомни, плодове, корени, зърно и масло, цветя, скъпи тъкани и тигрови кожи. Шестнадесет млади и красиви деви поднесли на доволния Сугрива подаръци, брахмани прочели свещени молитви, и Сугрива бил признат от всички за законен държавник. Съветниците на Сугрива обявили Ангада за наследник на престола, и започнало в Кишкиндха голямо празненство и радост. Рума с любов и възторг се върнала при предишния си съпруг, и отново започнал да се радва на живота благородния Сугрива. Хануман изпратил вестоносци при великия Рама и те съобщили за всичко случило се на доблестните синове на Дашаратха.

Дълги четири месеца трябвало да чакат Рама и Лакшмана, докато завърши дъждовното време и настъпи желания сезон. През есента синовете на Дашаратха трябвало да продължат търсенето на Сита. Рама и Лакшмана избрали суха и светла пещера, и се заселили в нея. Гъста гора се разстилала наоколо. Гори и зелени поляни се простирали навред, и в горите обитавали лъвове, слонове и тигри. Наоколо имало много птици, и животни, във водоемите се въдела вкусна риба, а в горските плодове и корени нямало недостатъци. Тук решили братята да дочакат есента.