Когато Сугрива станал господар на Кишкиндха, той не започнал да се занимава с царски дела, а предал управлението на своите съветници. Те съдели, събирали данъци, охранявали границите на Кишкиндха от набези, принуждавали поданиците да спазват законите. А Сугрива се предал на забава и утеха със своите жени Рума и Тара, която отдавна желаел. Тара също станала съпруга на Сугрива и той не се разделал със жените си. Всички дни и нощи той прекарвал с тях, предавайки се на любов и не знаел огорчение. В пирове и веселия минавало времето на царя на Кишкиндха и той не забелязвал течението му.

Веднъж Хануман напомнил на Сугрива, че сезонът на дъждовете е към края си, и трябва да изпълни обещанието, което е дал на синовете на Дашаратха. "Време е за нас, господарю, - казал Хануман - да помислим за това, как да помогнем на Рама в търсенето на Сита. Това дело няма да е толкова просто, борбата с Равана ще е опасна. Но първо трябва да го намерим. А за да намерим и победим похитителя на Сита, е нужна огромна войска." И Сугрива заповядал да бъдат повикани в Кишкиндха всички маймуни, живеещи на този свят, да ги обучат на воинско изкуство и изпратят в търсене на Сита. Така казал царят на Хануман, оттеглил се в покоите си и пак станал неразделен със жените си.

Скоро завършило дъждовното време, и нетърпимо станало за Рама очакването. Мъката по Сита ставала все по-силна и веднъж Рама казал на младшия си брат: "Ти виждаш, Лакшмана, отстъпва дъждовното време. Земята вече се е наситила с влага и е донесла богата реколта. Гръмотевиците вече не са толкова силни, бурите плават към високите върхове с тих грохот и, приближавайки ги, затихват. Те вече са отдали на земята цялата влага, просветлели са и са станали спокойни, като слонове след пролетно разгонване.

О сине на Сумитра, затихнаха вече страшните бури и порои, успокоиха се птици и зверове. Планинските хълмове, измити от дъждовете са заляти с лунна светлина, тъй прекрасна в тези светли нощи! Наистина, настъпва желаната есен и на всичко тя придаде очарование: и на зеленеещата гора, и на ласкавото дневно слънце, и на лунната светлина, и на небесните звезди. Лотосите се отварят със зората, тихо и приятно жужат трудолюбивите пчели, цветята изпълват въздуха със сладостен аромат. Яростните слонове затихнаха, а лебедите долетяха до бреговете на реките отвсякъде, и попаднали в мрежите на великия Кама, весело играят. Гордите пауни се разхождат, гледайки небето като подвижници, съзерцаващи бога, отхвърлили любовта и жените. Златни дървета с натежали от плод клони са се огънали и гледат към земята. Успокоиха се речните потоци, просветля небето, и вее тих вятър, наситен с аромат на лилии. Като красавици в светли одежди, идват нощите със сребърна луна, с ярки звезди, осейващи цялото небе. И чистите води на Пампа, с белоснежни лилии, спящи върху гладката вода са подобни на безоблачно нощно небе, украсено със звезди и луна. Лек вятър поклаща ярките цветове на бреговете на тихите реки, земята се разреши от бремето на богат урожай, и с величаво спокойствие диша цялата природа. Това значи, О Лакшмана, че за нас дойде желаната есен, а тя задълго ще прогони дъждовете.

О доблестни сине на Сумитра, това време е удобно за враждуващите държави, които търсят война една с друга. Есента е най-добро време за бойни походи, но аз не виждам Сугрива да си е спомнил за своето обещание. О сине на Сумитра, аз целият съм във властта на тъгата и мъката, и тези четири месеца ми се сториха столетия. Сугрива е забравил за мен, разделения със скъпата си съпруга, лишения от царство, убития от мъка. Не съчувства той на моето нещастие; за него, щастливия, то сега е непонятно. Дали не си мисли той, че аз за него не съм опасен, че ще го оградят от мен здравите стени на Кишкиндха, че аз без престол и власт съм недостоен противник? Да не би да мисли Сугрива, че Рама, оскърбен от похитителя на Сита, потънал в мечти за любимата съпруга вече няма сили да стреля с лък? Видно, Сугрива е забравил кому дължи той своето щастие!

Настана време да пристъпим към издирване на Сита. Иди, Лакшмана в Кишкиндха и предай на този неразумен маймунски цар: - Който нарушава думата си, дадена на могъщ покровител и приятел, не заслужава снизхождение. Този, който държи на думата си, добра или лоша, се слави от хората навсякъде. Този, който приема от приятелите си помощ, любов и ласки, а сам е равнодушен към нещастието на другарите си, се смята за неблагоразумен и за него няма прошка на този свят. И още попитай, Лакшмана, не иска ли да види на бойното полем как излитат стрели от моя златен лък; не иска ли да послуша, как в разгара на боя звъни като гръм небесен моята тетива. Предай на Сугрива, че ако той не изпълни своето обещание, с него ще се случи същото, което се случи с брат му Валин. Нека господаря на Кишкиндха си спомни, че съюза и дружбата са нужни и на двамата ни. Четири месеца прекара Сугрива в наслаждение и забава, а аз бях потопен в мъка и тъга. И още кажи на нечестивия, че ако той не пристъпи към търсене на Сита, Рама ще унищожи цялото царство на маймуните и нито една маймуна няма да остане на земята." Лакшмана пламнал от гняв, слушайки речта на старшия си брат. Той много ообичал великия Рама, заедно с него тъгувал за пропадналата Сита, делил с Рама всички радости и нещастия, и равнодушието на Сугрива към тях го разгневило.

"Сугрива трябва да бъде убит и отправен на небето при Валин - казал Лакшмана на тъжния Рама. - не трябваша да му даваме престол в Кишкиндха." Но Рама успокоил разгневения си брат. "Ти иди при Сугрива без ярост и злоба и му напомни за обещанието му."

И Лакшмана потеглил за Кишкиндха. Със страшен лък в ръце, с очи, почервенели от гняв, синът на Сумитра вървял през гората като разярен слон, чупейки дървета и раздробявайки на парчета камъни, попаднали под краката му. Но когато Лакшмана пристъпил към Кишкиндха, разбрал, че да влезе там няма да е лесно. Наоколо обикаляли маймуни с могъщи лапи и остри зъби. Те се изплашили, когато видяли Лакшмана, идващ към Кишкиндха със страшен лък и червени от гняв очи. Стражите хванали в ръце големи каменни късове, измъквали дървета от земята с корените и се приготвили за битка. Но Лакшмана видял до вратата Ангада и му казал строго: "Иди и кажи на Сугрива, че Лакшмана, син на Сумитра, огорчен от нещастието на брат си, е дошъл при царя на Кишкиндха и го очаква пред вратата на столицата. Нека Сугрива си спомни какво е обещал на великия Рама."

Ангада почтително се поклонил на Лакшмана и тръгнал в Кишкиндха. Той минал през градската врата, влязъл в дворцовите покои и намерил Сугрива в обятията на Рума. Опиянен от вино и любов, Сугрива сладко спял на богатото легло. Спящ, той не разбрал това, което му казва сина на Тара и дълго не можел да се разбуди. И чак когато завили от страх пред сина на Сумитра могъщите маймунски стражи, чак тогава се събудил Сугрива и го обзело безпокойство. Той попитал съветниците си в тревога защо така страшно викат стражите и приятелите на Сугрива му разяснили всичко. Съветниците дали разумен съвет на махмурния цар на Кишкиндха: "Иди, господарю при вратата, почтително се поклони на брата на Рама, и го доведи в покоите. Успокой гнева на Лакшмана и кажи, че Сугрива не забравя приятелите си, че той изпълнява обещанията си, че Рама напразно се е обидил."

Тогава Сугрива отвърнал на своите съветници: "Аз не съм сторил на синовете на Дашаратха нищо лошо, нито на Лакшмана, нито на Рама. И затова не ме е страх от тях. Моите врагове не виждат достоинствата ми, те виждат само пороците ми. Навярно са казали на Лакшмана, че аз съм съвем беззащитен. Но приятели, гневящи се без причина са опасни. С тях трябва да бъдем по-внимателни." Хануман, първият царски съветник, се поклонил пред Сугрива и почтително му казал: "О владетелю на Кишкиндха, всички ние сме много задължени на сина на Дашаратха. Твоят верен съюзник, благородният Рама ти помогна, господарю да върнаш властта и богатството си. Той те избави от смъртна заплаха, върна ти прекрасната Рума. Вече четири месеца ти - господаря на Кишкиндха живееш в разкош и богатство, и с тебе са любимите ти жени. А великият Рама живее в студена пещера, и няма нито власт, нито богатство. Злобният Равана похити от него Сита и мъка изтерзава душата му. Нас всички в Кишкиндха умори дъждовното време, но за нещастния Рама то се е сторило вечност. Отдавна очаква синът на Дашаратха, че ти, Сугрива ще си спомниш за неговоро нещастие. Той се надява, че ти помниш своето обещание и твърдо държиш на царската си дума. Великият Рама вярва, че ти можеш да помогнеш за откриването на неговата съпруга, а ти за това даже не си спомняш. Отдавна свърши дъждовното време, вече настъпи благодатна есен, а ти още нищо не си нашравил за своя съюзник и приятел. Затова и е дошъл тук Лакшмана в гняв и иска от тебе отговор. Рама и Лакшмана се гневят справедливо, и ние трябва да поправим своята вина.

Ти излез, велики царю при Лакшмана и с ласкави думи го покани в покоите си, и бъди с него кротък и търпелив. Нека Лакшмана ти каже своите упреци, а ти ги приеми, царю без гняв. Упреците на синовете на Дашартатха не бива да те разгневяват. С кроткост и ласки успокой младшия брат на Рама и му обещай да направиш всичко, както трябва. Кажи му, Сугрива, че ние незабавно ще пристъпим към издирване на прекрасната принцеса на Митхила."

Мъдрата реч на благородния Хануман се харесала на Сугрива, и той във всичко се съгласил с приятеля си.

Сугрива наредил на стражите да се поклонят пред Лакшмана с дължимо почтение и незабавно да го пуснат в Кишкиндха. Здравата врата, водеща в столицата на Сугрива, широко се отворила пред доблестния брат на Рама, и Лакшмана влязъл в прекрасния пещерен град. Със земни поклони уплашените маймуни посрещнали Лакшмана, а той гордо вървял по Кишкиндха, стискайки в ръце лък и стрели.

Скоро Лакшмана спрял пред огромна и светла пещера - това било чертога на господаря на Кишкиндха. Всичко в тази пещера било прекрасно: и колоните, и скъпоценностите, и съдовете. Цветущи градини украсявали пещерата, и на стените святкали скъпоценни камъни. Редки цветя насищали въздуха с нежен аромат, а чисти водоеми давали на обитателите на пещерата спасителна прохлада. И раскошното жилище на царя на Кишкиндха било подобно на чертога на Индра, повелителя на мълниите. Приближените на Сугрива, знатни маймуни, потомци на гандхарви и велики богове, в прекрасни одежди и с гирлянди на шията си пълнели пещерата. Седем покои преминал синът на Сумитра и спрял накрая пред почивната стая на Сугрива. Вратите в нея били отворени; и пред погледа на Лакшмана се представили златни и сребърни легла за повелителя на Кишкиндха. Звуци от музика и чаровно пеене се носели из почивната стая, и младият Лакшмана не се решил да влезе веднага. Той видял там красавица, горда от младост и красота, и тя била от знатен род. Скъпоценни камъни и златни огърлици, обеци и гривни я украсявали, а на главата й имало венец от прекрасни цветя, излъчващи благоухание. Лакшмана видял красавицата и се смутил. Той още бил гневен на Сугрива, но се срамувал да влиза без разрешение в женската половина от царския дом.

Пред смутения брат на Рама стояла прекрасната царица Тара. Сугрива я изпратил да посрещне Лакшмана, когато, чувайки страшния звън на тетивата му, почувствал голям страх пред могъщия син на Дашаратха. Царя на Кишкиндха знаел своята вина пред Рама и се страхувал от гнева му. Той си спомнил как стрелата на Рама наказала неправедния Валин, и не искал да се разделя със живота си. Хитрият Сугрива помолил Тара да посрещне Лакшмана, за да го умилостиви със своята учтивост и красота. Сугрива й казал: "О прекрасна, излез при младшия брат на Рама и го успокой с искрени думи. Когато те види младия воин, то гневът му ще го остави. Лакшмана е добър и благороден, той никога няма да ти каже, красавице, груба дума."

Наистина, Лакшмана обуздал своя гняв, когато видял Тара, и застанал пред нея, отпускайки глава като подвижник. А прекрасната и ароматна Тара смело попитала сина на Сумитра: "О сине на великия Дашаратха, кой е посмял да те разгневи? Кой е недочул твоите заповеди? Кой може да мине равнодушно покрай огън в гора, пълна със сухи дървета?" Лакшмана й отговорук приветливо и дружелюбно: "Ти търсиш добро за своя съпруг, прекрасна Тара, и не искаш да видиш как той се потапя в пороци. Сугрива така се е отдал на любовни забавления, че благочестието и благородството скоро ще го напуснат. О Тара, синовете на Дашаратха живеят в тъга и печал, а господаря на Кишкиндха живее в разкош и забрава, и съвсем е забравил за своя дълг. Той не иска да си спомни, че е обещал на моя велик брат да открие Сита. Той е забравил за това, че Рама е негов благодетел и че Сугрива е задължен на моя брат с дружба. Отдавна мина времето на дъждовете, отдавна настъпи есен, а твоят съпруг не помни своя дълг."

Тара ласкаво отвърнала на сина на Сумитра: "Не е добре за тебе, Лакшмана, да изпитваш злоба към верния си другар. Само добро ви желае Сугрива и ти трябва да му простиш небрежността. Вие, синовете на Дашаратха трябва да проявявате милосърдие към праведните хора, трябва да проявите милосърдие към Сугрива и да не отнасяте с него строго. Ти, Лакшмана, каза правилно, отдавна настъпи есента, вече трябва да започне търсенето на Сита, и Рама се гневи справедливо. Наистина нашият цар, благородния Сугрива не е изпълнил дълга си на съюзник и приятел. Но ти, сине на Сумитра, трябва да простиш на своя приятел. О велики воине, навярно ти е известна непреодолимата сила на Кама, бога на любовта. Заради него, заради Кама, сърцето и мислите на Сугрива са били далеч от действие. Даже човек, обхванат от любов, забравя всичко на света. А Сугрива е само маймуна. Бъди към него, Лакшмана, милосърден. Буйна страст завладя повелителя на маймуните Сугрива, и той, безсрамно забрави своя дълг.

А и можеше ли да не се подаде на великата сила на могъщия Кама? Дори велики подвижници понякога не са в сила да устоят пред властта на страстите. А нашият цар, царят на Кишкиндха е прост и весел воин, той е безмерно щастлив, върнал властта и богатството си. Но любовта не е овладяла съвсем Сугрива, нашия благороден цар, нашият господар мислеше за вашето благо и се готвеше за търсенето на Сита. Вече всички маймуни на света знаят, че трябва да идат на помощ на синовете на Дашаратха. Десетки хиляди маймуни, могъщи и бързи се събраха в Кишкиндха по заповед на Сугрива. О страшни Лакшмана, бъди милостив към нашия цар и иди при него без обида и гняв."

Лакшмана влязъл в почивнотот помещение и видял там Сугрива, седящ на разкошно ложе в обкръжението на красавици. Пищни царски одежди обличали господаря на Кишкидхи, и скъпоценни камъни, като слънце святкали в короната му.

Тежко дишайким с повдигащи са гърди влязъл разгневения Лакшмана в почивната стая и спрял, стискайки в ръце лък и стрели. И страшно станало за господаря на Кишкиндха. Той скочил от златния трон и обкръжен от красавици побързал да посрещне посланика на могъщия Рама. Тогава Лакшмана казал на Сугрива: "Ти си лъжлив и безчестен, царю на Кишкиндха. Ти не помниш доброто, Сугрива, и не знаеш какво е това благодарност. Ти целия си във властта на греха и порока, даже царството си не управляваш, и няма у тебе съчувствие към чуждите беди. Напразно моя велик брат ти помогна да се сражаваш с Валин, напразно той те взе под защита, ти не си достоен за дружба със синовете на Дашаратха. Ти си като змия, която квака като жаба, за да подмами в устата си глупавите жаби, и могъщият Рама не знае това. Ти, Сугрива трябва да помниш, как точните стрели на Рама отправиха твоя брат на небето. Ще ти се наложи да изпълниш дълга си незабавно и да не нарушаваш повече своите клетви, за да останеш по-дълго господар на Кишкиндха и да не се срещнеш скоро с брат си Валин."

Царя на Кишкиндха бил така уплашен от гневната реч на сина на Сумитра, че не можел да промълви и дума. И тогава луноликата Тара се обърнала към Лакшмана с такива думи: "Ти не трябва, доблестни братко на Рама, да говориш със Сугрива така сурово. Господаря на Кишкиндха е велик повелител, и той не може да слуша такива оскърбителни речи. Не е толкова грешен владетеля на на маймунте Сугрива, че да го опорочаваш така. Нашият цар е правдив, простодушен и винаги плаща добро за добро. И не е забравил той как великия Рама му помогна да овладее Кишкиндха. И Сугрива, и всичките му жени, и всички съветници на царя - всички ние знаем, че щастието, радостта и богатството дължим на могъщия син на Дашаратха.

Ти не мисли, Лакшмана, че Сугрива вече е забравил за дългите години изгнание, нищета и страдания. Няма и половин година, откакто Сугрива стана зар на Кишкиндха, и щастието е помрачило разсъдъка му. И не са толкова големи простъпките му, прославени подвижници са извършвали по-тежки грехове. Аз ще ти разкажа, Лакшмана, как се е случил грях с Вишвамитра."

Някога Вишвамитра се отказал от царство и се отеглил в планините, за да живее като подвижник. Стотици години се подлагал на сурово покаяние, за да добие по-голяма святост от Васшихта. Непоколебимо твърд бил в обетите си Вишвамитра, но и върху него спуснал мрежите си могъщия Кама. Вишвамитра се влюбиил в небесна дева и даже не забелязал как преминали десет години в грях.

Нима можем да съдим така строго Сугрива? О Лакшмана, о доблестни сине на Дашаратха, нека великия Рама прости на своя приятел, който дълги години е живял без любов и без ласки. Не подобава на вас, благородните и знатни войни, да се гневите на царя на Кишкиндха. Аз се заклевам, Лакшмана, че за вашето благо, за благото на Сита, прекрасната принцеса на Митхила, Сугрива ще се откаже от жени и от богатство, и от властта.

Равана има десетки и стотици хиляди ракшаси, и трябва всички те да бъдат унищожени, за да бъде освободена Сита от плен. И трудно ще е на великия Рама да се справи със всички тях и да победи Равана в битка, ако не му помогнат Сугрива и неговата безбройна маймунска войска. Докато Рама се сражава с Равана, храбрата войска на Сугрива ще унищожи всички ракшаси, хищни месоядци.

Към всички племена от маймуни вече се носят посланици на Сугрива. Всички маймуни на света те ще доведат до Кишкиндха, за да тръгнат на поход в търсене на Сита. Затова и не бърза царя на Кишкиндха, защото очаква кога ще дойдат в столицата маймуните. А днес те вече се събраха и погледа не може да обхване несметната войска на Сугрива. С тях дойдоха и горските мечки, и всички те искат да помогнат на великия син на Дашаратха.

Ето защо, Лакшмана, ти не трябва да даваш воля на яростта си и да виниш строго в нищо невиновния цар на Кишкиндха."

Лакшмана бил доволен от думите на Тара и гневът му малко поутихнал. Сугрива забелязал, че на Лакшмана му е по- леко и охвърлил страха, както снемат прогизналите от дъжд дрехи. Царя на Кишкиндха снел от себе си пищните царски дрехи, снел скъпоценните украшения и златните огърлици и се почувствал бодър и силен, както преди. И, радвайки Лакшмана, обладателя на страшното оръжие, мощните ръце и сила на духа, Сугрива му казал: "О сине на Сумитра, милостта и дружбата на Рама ми помогнаха да си върна всичко, което бях загубил - и властта, и царството, и богатството, и любимите си жени. Благо на великия син на Дашаратха! Сега аз съм владетел на вечното царство на маймуните - Кишкиндха, и славата ми никога няма да помръкне. Всички маймуни на света ще дойдат на помощ на благородния Рама, обладател на несравнима мощ, и ние скоро ще намерим прекрасната съпруга на сина на Дашаратха. Всички мои поданици, всички маймуни на земята са готови да изпълнят всяка заповед на твоя велик брат, способен с една стрела да да пробие седем могъщи дървета. О сине на Сумитра, кажи ми какво трябва да направим за прославения син на Дашаратха, който със звъна на тетивата си разтърсва земята и планинските върхове? Нека заповяда Рама, моя приятел и съюзник, и аз ще ида за него на край света. За благото на великия Рама аз ще оставя моите жени, ще отхвърля царството, ще се разделя с разкошните си чертози и като роб ще служа на сина на Дашаратха."

Думите на Сугрива, господаря на Кишкиндха, успокоили гневния син на Сумитра, в душата му се пробудило чувство на дружба към Сугрива и той казал: "О братко мой, повелителю на маймуните Сугрива. Мъката на Рама изпепели душата ми и аз дойдох да те накажа за измяна. Но аз сгреших, и ти ми прости за обидните речи. Аз няма да ти се гневя повече. Такава, виждам е твоята природа - и в любовта, и в дружбата ти всичко забравяш. Но ти имаш самоотверженост, мъжество и сила, и на тебе може да се разчита в нещастие. Несъмнено, ти си достоен да бъдеш повелител на Кишкиндха."

Срещата с гневния брат на Рама, страшния син на Сумитра, която така изплашила в началото Сугрива, завършила с мир и съгласие, и царя на Кишкиндха прошепнал в ухото на Хануман: "Незабавно разпрати вестоносци в Хималаите и планината Виндхя. Нека се носят нашите вестоносци при всички маймуни и мечки на запад и на изток. Нека вождовете със своите племена побързат към Кишкиндха. И още днес да са в моята столица. А тези вождове, тези маймуни, които посмеят да не послушат моята заповед, нека тозчас да бъдат наказани със смърт."

Хануман, син на могъщия Ваю, изслушал заповедта на своя цар и незабавно отправил вестоносци във всички страни на света. И скоро стотици хиляди маймуни, малки и големи, слаби и могъщи, отвсякъде се запътили бързо към Кишкиндха. Заедно с тях бягали силни горски и планински мечки, и земята се затресла под краката на поданиците на Сугрива, носещи се към Кишкиндха по зова на своя господар.

И скоро под стените на Кишкиндха се събраа несметна маймунска войска, и с нея били приятелите на Сугрива - горските и планинските мечки. Стотици хиляди, милиони поданици на царя на Кишкиндха обкръжили неговата столица, готови да тръгнат по заповед на господаря си до края на света. И всички те се явили с големи дарове, донесли със себе си плодове и корени, за да ги подарят на своя владетел.

Вождовете на маймуните и мечките с почит срещнали Сугрива и сина на Сумитра; скланяйки глави, те поднесли големи дарове на своя господар с думите: "Ти нареди, велики царю и ние сме тук, в твоята столица. Заповядай, велики Сугрива, ние всички сме твои покорни слуги."

И тогава Сугрива заповядал да му доведат златна колесница, заповядал да впрегнат в нея горещи и бързи коне. А после господарят на Кишкиндха се простил с всичките си жени, седнал заедно с Лакшмана в колесницата, и те се отправили към пещерата, в която Рама очаквал връщането на Лакшмана. Владетелят на маймуните и сина на Сумитра били съпровождани от обитатели на Кишкиндха; музиканти тръбили в раковини и биели барабани, а разказвачи възнасяли слава на своя владетел и могъщия брат на Рама.