Бързите коне скокнали от място, във въздуха се разснесли прощалните викове на жителите на Кишкиндха, и несметна войска от маймуни и мечки се движела след колесницата. Тропотът на войните на Сугрива разтърсвал земята, прах се вдигал на стълбове до самото поднебесие, и наколко нищо не се виждало. Цялата околност запълнила несметната маймунска войска на Сугрива; Неизброима и необозрима била тази войска от маймуни и мечки. И Лакшмана, верния брат на Рама, бил доволен.

Скоро Сугрива пристигнал до пещерата на Рама и слязъл от колесницата на земята. Той пристъпил към великия син на Дашаратха, застанал пред него на колене, събрал длани пред лицето си и отпуснал глава към краката на своя могъщ приятел; и всички маймуни и всички мечки направили същото. И се зарадвало сърцето на тъгуващия Рама. Той повдигнал от земята Сугрива, ласкаво го прегърнал, сложил го редом със себе си и му казал: "Благо за теб, Сугрива! Ти добре каза, че ще ми дойдеш на помощ. Отдавна спряха дъждовете, отдавна настъпи на земята есента, и не бива да пропускаме благоприятното време. Ние, о господарю на Кишкиндха не можем повече да се бавим, трябва да тръгнем да търсим Сита. Тъга и мъка, голяма тревога за живота на беззащитната Сита нито за миг не ми дават покой. Не ме влекат нито вода, нито храна, не ме радва нито слънцето, нито цветята и птиците, и даже нощта не ми дава покой. Аз трябва да издиря принцесата на Митхила, трябва да се разправя с Равана за обидата, и не мога повече да оставам тук. Ние с теб, славни повелителю на Кишкиндха, трябва да се заемем за работа, иначе ще приличаме на човек, който веднъж е заспал на дървото а се е събудил чак когато е паднал на земята."

Царят на Кишкиндха отвърнал на Рама така, както следва да се отговори на истински приятел. Той казал на благородния син на Дашаратха: "Аз съм твой приятел и съюзник, велики Рама. Ти виждаш, аз изпълнявам своя дълг - аз доведох тук при тебе несметна войска, начело на тази войска стоят изкусни пълководци. Бъди наш владетел! Постъпи с нас, както смяташ за нужно!"

Рама отново прегърнал Сугрива и възхитен от предаността на царя на Кишкиндха, му казал от все сърце: "Аз не се удивлявам на съкрушителните мълнии на Индра, не се дивя на лунното сияние - всичко това за мене не е диво. Но светлината, която идва от такива приятели, като царя на Кишкиндха - ето това е истинско чудо. С твоя помощ, велики Сугрива, аз ще унищожа похитителя на Сита и ще съкруша цялото му царство. И на земята най-сетне ще бъде спокойно, и няма ракшасите - бродещи в нощите месоядци да вредят на хората."

Така завършил с мир и съгласие недългия разговор на Рама и Сугрива; приятелите и сюзниците отново били с любов и доверие един към друг, и на душата им станало спокойно.

После Сугрива попитал великия син на Дашаратха: "Кажи ни, велики Рама, какво трябва да направим първо?" Рама отговорил: "Трябва да разберем, Сугрива, жива ли е Сита?; трябва да узнаем къде Равана крие моята Съпруга. А когато узнаем това, ние ще идем с тебе заедно и ще назначим ден и час за битка с похитителите на Сита. Сега знаеш всичко, господарю на Кишкиндха, ти сам знаеш какво трябва да се направи. Заповядай на своите пълководци, нека намерят това място, където злобния Равана укрива моята съпруга."

Тогава Сугрива привикал всички вождове на маймуни и мечки и им казал: "Вървете, верни пълководци, на юг и на север, на изток и на запад, обходете цялата земя и узнайте, къде живее десетоглавия Равана, който похити любимата съпруга на моя могъщ приятел."

Маймуните и мечките - а те били много стотици хиляди - се отправили на път по заповед на Сугрива и се пръснали във всички страни на света. Царя на Кишкиндха им заповядал да търсят Сита навсякъде, заповядал им да пребродят гори, планини и пещери, всички селища, градове, реки и езера, да оглеждат всеки храст, всеки хълм и долина, и да намерят това място, където Равана крие Сита.

Пълководците на Сугрива, изслушвайки заповедта на царя на Кишкиндха, се отправили в търсене на Сита, и всеки, гордеейки се с мощта на войската си, се хвалел: -Аз ще намеря Сита, ще убия Равана и ще доведа принцеса Сита при сина на Дашаратха. Аз ще обходя цялата земя, аз ще претърся гори и планини, аз ще се добера до дълбините на земята и дълбините на океана, и нищо няма да ме спре - нито дълбоките гори, нито реки и езера, ни планински върхове, нито морски бури. Аз непременно ще намеря принцесата на Митхила, където и да я е скрил коварния Равана.

Когато пълководците на Сугрива отишли да търсят Сита, царя на Кишкиндха попитал Хануман: "О сине на вятъра, ти си бърз като вятър и не знаеш прегради в този свят, и всичко на земята ти е известно. Поразмисли, мой мъдри съветнико, как можем да намерим прекрасната съпруга на Рама!" Великият син на Дашаратха, могъщия Рама, почитал достоинствата на Хануман, и той казал, обръщайки се към Сугрива: "Няма никой сред поданиците на царя на Кишкиндха, който да е по-мъдър от Хануман. Нашият приятел, царя на Кишкиндха сам почита разума на Хануман. Аз вярвам, че ние ще издирим Сита, ако верния съветник на Сугрива сам се отправи да търси моята съпруга." И Рама, снемайки от ръката си скъпоценен пръстен, на който било написано неговото име, го връчил на Хануман и му казал: "Ако ти, мъдри Хануман, намериш Сита и покажеш моя пръстен, тя ще те приеме като посланик на своя съпруг и ще гледа на теб без всякакъв страх. Тя смело ще ти разкаже всичко и ще ти предаде каквото е нужно. Отивай, Хануман да търсиш Сита, а ние ще те чакаме тук с нетърпение."

Хануман взел от Рама пръстена, почтително се поклонил на Сугрива и синовете на Дашаратха, и се отдалчил. Той тръгнал на юг, заедно с войската, начело на която стоял Ангада, а Сугрива се върнал в Кишкиндха при своите любими жени. Синовете на Дашаратха останали в своята пещера да дочакат вести от пълководците на Сугрива.

След месец царя на Кишкиндха отишъл да навести благородните синове на Дашаратха; златната колесница го довела при планинската пещера на Рама. Братята сърдечно посрещнали Сугрива и седнали заедно с него при планински ручей с чиста и прохладна вода. Те седяли мирно и беседвали, и в този ден започнали да пристигат при пещерата доблестните пълководци на Сугрива, изпратени да търсят Сита. Те били на запад и на изток, вървели на север, претърсили цялата земя, но не могли да изпълнят заповедта на Сугрива. Те пристъпили към господаря, събрали длани пред лицето си и почтително съобщили: "О велики царю на Кишкиндха, ние сме твои верни слуги и направихме всичко, както беше заповядал. Обходихме гори и планини, оглеждахме горички и планински пещери, бяхме на всички острови в океана, нито късче земя не пропуснахме, но търсейки не срещнахме дъщерята на царя на Митхила, прекрасната съпруга на Рама. Покланяме се пред тебе, велики владетелю, стараехме се да изпълним заповедта ти, но изглежда Сита не е била там, където я търсехме."

А Хануман тръгнал с войската на Ангада на юг и всичко оглеждал по пътя си с голямо усърдие. Те нищо не оставяли без оглед, те обходили цялата планина Виндхя, но също никъде не могли да намерят Сита. Тогава преминали през тези високи планини, спуснали се в долината по южния склон и продължили по-нататък на юг, към великия океан. Скоро на пътя си видели пещера и пред входа й Хануман и Ангада оставили своята войска. Пещерата била огромна и дълбока, и в нея било тъмно като в безлунна нощ, и да се влезе в нея било опасно. Тогава маймуните застанали една след друга и влезли в пещерата след Хануман.

Те вървяли в тъмнинате, държейки се ръка за ръка, спъвали се в камъни и падали, завличайки се един друг, но Хануман, мъдър и смел неотклонно ги водел по мрачната пещера. Те вървели напред и напред, пътят им бил дълъг и тежък, и войните на Ангада изнемогвали от умора, глад и жажда.

Но скоро изведнъж пред тях блеснала слънчева светлина - отпред се видели златни дървета с удивителни цветя от скъпоценни камъни, а зад дърветата имало водоем и в него плавали златни лотоси и златни рибки. А още по-далеч стояли дивни дворци от сребро и злато, стените им били украсени със святкащи самоцветни камъни и перли. Като корали блестели отвсякъде дивни плодове и невиждани цветя, до стените стояли златни скамейки, и всичко наоколо блестяло, като слънчеви лъчи. Посред дърветата, покрита от еленова кожа, на златна скамейка, седяла отшелница и мълчаливо гледала маймуните на Ангада.

Разкоша и богатството на тази удивителна градина поразили мъдрия Хануман, и той с почтение се поклонил на подвижницата. А после попитал: "Кажи ни, благочестива подвижнице, що за край чудесен е където съм дошъл с моята войска, назови ни своето име. Никога преди не сме виждали такова чудо, и разсъдъка ни слабее от изумление."

Мълчаливата подвижница им казала: "Казвам се Сваймпрабха; аз съм дъщеря на пазителя на тази прекрасна градина. Всичко тук принадлежи на Хема, божествената Дева. Тя имаше любим божествен зидар, наречен Майя. Великия Брахма, богът създал света го надарил с чуден дар, и той построил тази чудна градина и дворец от злато и скъпоценни камъни. А сега кажи ми, могъща маймуно, кои сте вие, откъде дойдохте и къде отивате?" И Хануман и отвърнал, че отива с войската на Сугрива, повелителя на Кишкиндха, да търси прекрасната Сита, любимата съпруга на доблестния Рама. Хануман поблагодарил на подвижницата Свайампрабха за водата и плодовете, с които тя нахранила войската му и я помолил да им помогне да продължат пътя си.

Свайампрабха казала на Хануман: "Всеки, който е попаднал тук, в тази дивна пещера, в златната градина на небесната дева Хема, не може да излезе от тук и трябва да остане тук завинаги. Но аз ще ви помогна да излезете от пещерата, ако се съгласите да затворите очи и нищо да не виждате."

Хануман се съгласил с искането на Свайампрабха и заповядал на войската да затиснат очи с лапи и сляпо да се доверят на благочестивата подвижница. Свайампрабха взела за ръка Хануман и повела войската от маймуни към изхода на пещерата. Дълго вървели те по пещерата, а после изведнъж подвижницата спряла, пожелала щастлив път на Хануман и войската му, и изчезнала. Маймуните спрели, отворили очи и се удивили: далеч зад тях били планините, никъде не се виждал изход от пещерата, чудната градина със златния дворец била изчезнала, а пред тях святкали под лъчите на слънцето бурните води на океана.