Минал несец, а маймуните от войската на Ангада така и не намерили никъде прекрасната Сита. Те обходили цялата ивица при океана, претърсили всяка педя земя от високите планини Виндхя до дълбокото море, но никаъде я нямало съпругата на Рама.

Маймуните на Ангада и Хануман седели печално на склона на хълм и гледали святкащите води на океана. Те седяли и не знаели какво да правят по-нататък. Сугрива чакал от тях отговор, но нямало какво да кажат на своя господар. Те не смеели да се завърнат без Сита, Сугрива ги пуснал само за един месец и те нарушавали заповедта на царя на Кишкиндха.

Ангада казал на войската си: "Боя се, че Сугрива ще ме подл;ожи на люто наказание. Нашият господар е неискрен и неправеден, той е свикнал да говори неправди. Веднъж той излъга своя царствен брат, а втори път излъга Рама - той изпълни своето обещание само защото се боеше от смърт. Ако не бяха страшни стрелите на Рама, Сугрива не би сдържал своята дума. Няма в душата му благодарност към приятелите, няма милосърдие към сина на Валин. Сугрива би се радвал да се избави от неугодния му наследник на престола. Затова господаря на Кишкиндха няма да прости на Ангада даже малка простъпка. Аз няма да мръдна от тук, по-добре да седя тук, страдайки от глад и жажда и да дочакам смъртта, вместо да се върна в Кишкиндха."

Думите на наследника на Кишкиндха трогнали войската, с плач обиколили маймуните своя вожд и казали, че няма да го оставят. Напразно Хануман се старал да увери Ангада, че царя на Кишкиндха е милостив към сина на Тара, че той несправедливо обвинява в жестокост Сугрива, Ангада не му повярвал и решил да остане на брега на океана.

Уморени и гладни, отчаяните маймуни седяли на тревата около Ангада и тихо си говорели. В беседата си те споменали името на царя на ястребите Джатаю и думите им били дочути от родния брат на Джатаю, приятеля на цар Дашаратха - от могъщия ястреб Сампати. Той отдавна забелязал маймуните, седящи край морето, отдавна го мъчел глад и имал намерение да изяде всички маймуни до една, но разказа за мъдрия му брат смекчил свирепата му душа. Сампати се приближил, разперил крила към уплашените маймуни и им казал: "Кажете ми кои сте вие? Откъде сте? Какво ви е известно за моя брат Джатаю? Моят любим брат ми е по-скъп от живота ми. Моят брат обитаваше гората Джанастхана и аз нищо не зная за неговата смърт. Разкажете ми и нищо не крийте."

И Ангада разказал на могъщия Сампати, как Равана похитил Сита, как я отнасял в златна колесница, как Джатаю встъпил в бой за Сита и как Равана, кръвожадния ракшас, е убил Джатаю в жестока схватка. А после Ангада казал на Сампати, че в търсене на Сита, синовете на Дашаратха са срещнали умиращия Джатаю. "Благородния син на Дашаратха, могъщия Рама влезе в съюз с нашия господар - продължил Ангада - и царя на Кишкиндха ни изпрати да търсим похитената Сита. Даде ни срок само един месец. Но ние така и не намерихме Сита и закъсняхме с връщането в Кишкиндха. Ние сме уморени от глад и жажда, застрашава ни гнева на цар Сугрива, и ние решихме да не се връщаме у дома. Затова и седим тук, на брега на великия океан и чакаме да дойде смъртта."

Жалния разказ на Ангада за търсенето на Сита, за гибелта на Джатаю и бедите на измъчените поданици на Сугрива трогнали душата на свирепия цар на ястребите Сампати, и той им разказал за своя живот: "Преди сто години ние бяхме млади и силни с моя брат, и ни се струваше, че за нас няма никакви прегради на този свят. Ние мислехме, че целия въздушен свят ни е подвластен, пък и на земята никой не можеше да ни съперничи. И ни обзе голяма гордост. И тогава решихме да полетим до самото слънце и да се появим на небето редом с могъщото светило. Започнахме да летим с Джатаю към слънцето, а лъчите му ни изгаряха без милост и не ни позволяваха да се издигнем по-нагоре.

И тогава аз пожалих Джатаю, не исках слънцето да го нарани и го прикрих с крилете си. И слънцето изгори моите крила наполовина. И не можех да се държа във въздуга в поднебесието, и от голяма височина аз паднах на планината Виндхя и оттогава не мога да се вдигам във въздуха.

И ето веднъж срещнах по пътя си велик подвижник, прославен с мъдрост и святост. Отшелникът ме съжали и ми каза: -Ти не губи надежда, Сампати, ще има още радост в живота ти, ще се рееш в небето и ще летиш над зематя. Живей тук на брега на океана и дочакай добрия час. Ще настане ден, когато към брега ще дойдат приятели и съюзници на лъчезарния Рама, сина на великия Дашаратха. Те ще дойдат тук, на края на земята до океана да търсят прекрасната съпруга на Рама и ако ти, Сампати с нещо им помогнеш, крилата ти ще пораснат отново.

- Накрая аз дочаках своето щастие - аз срещнах вас, приятели и помощници на Рама, и аз мога да ви помогна, аз мога да ви кажа къде ракшаса отнесе Сита. Веднъж седях на брега на океана и видях, как Равана летеше по небето, държейки в ръце Сита, а дъщерята на Джанака крещеше с мъка "О Рама, О Лакшмана, къде сте? Спасете Сита!" Прекрасната съпруга на Рама с голяма мъка късаше от себе си гривни и ги хвърляше на земята, в плен украшенията не и бяха нужни. Десетоглавия Равана отнесе Сита в своята столица, големия и богат град Ланка, обкръжен от здрави стени. Хиляди свирепи ракшаси охраняват столицата на Ланка и никого не пускат наблизо. Нито едно животно, нито птица не могат да отидат до Ланка, злите ракшаси изяждат всички пришълци. Този град стои на остров далеч в морето и отвсякъде го обкръжават морските води. От всички страни на света са измъкнали ракшасите богатствата и са ги занесли в Ланка. Дворците на Равана са златни, обградени с дивни градини, на крепостните стени стоят стражеви кули и в тях на стража са ракшаси денем и нощем. И на Ланка има прекрасна ашокова градина. Там в неволя, пазена от ужасни ракшаси, тъгува и се мъчи прекрасната Сита. Към тази гора няма проход, ракшасите не пускат никого наблизо, и слугите на Равана измъчват там съпругата на Рама със жестоки изтезания. Сита не взема от Равана нито питие, нито храна, и не разговаря с никого."

И докато Сампати разказвал на Хануман и Ангада и другите маймуни от войската къде живее Равана, похитителя на съпругата на Рама, къде се намира царството му, което ракшасите наричат Ланка, на царя на ястребите поникнали нови крила. И ето Сампати размахал крила, вдигнал се във въздуха и излетял далеч в небето, пожелавайки успех на маймуните.

С внимание и радост слушали маймуните могъщия Сампати и ликуването им нямало предел. Накрая те узнали къде е скрил Равана Ситам къде се намира богатото му царство. Сега Хануман и Ангада знаели къде тъгува нещастната Сита, сега можели да зарадват великия Рама и царя Сугрива, сега смъртта повече не ги заплашвала. И маймуните забравили за глада и жаждата, за умората. и в сърцата им се възцарила радост. Но било рано още да се връщат в Кишкиндха. Трябвало да проверят вярно ли им е казал Сампати, трябвало да идат на Ланка и да се постараят да видят Сита, да й предадат скъпоценния пръстен от нейния съпруг. Но маймуните не знаели как да направят това, как през морето да стигнат до Ланка, как да преминат през здравите стени и стражевите кули, как да открият на Ланка Сита. От брега острова на Равана не се виждал, той бил далеч-далеч в морето, а по морето маймуните не можели да преминат. Само един път - по небето можел да преведе маймуни на Ланка, но толкова далеч да летят - маймуните не умеели.

И тогава се попитали маймуните една-друга, кой от тях би могъл да скочи до Ланка. Една маймуна казала, че може да скочи на десет йоджана, а друга казала, че повече от двадесет йоджана не може да скочи, трета казала, че може да скочи на тридесет йоджана, но до Ланка било още по- далеч. И тогава Ангада казал на своите войни, че при неговото изкуство, при неговата сила той може да скочи на сто йоджана, но за скок обратно, навярно силите му няма да стигнат. И отново се обезсърчили маймуните. Видно, не им било съдба да помогнат на Рама, да зарадват великия си цар.

Дълго маймуните седели мълчаливо, склонили глави на брега на океана и накрая една от тях се обърнала към Хануман с такива думи: "О Хануман, ти сред нас си най-мъдър, ти си могъщ и смел воин, ти сред нас си най-силен. Твоят баща, богът на вятъра, великия Ваю не знае преграда за своите желания. Той се носи над земята като мълния на Индра, но и ти, неговия син не отстъшваш по сила на вятъра. Ти за своя велик родител си напълно достоен. Никой от нас не може да се сравнява с теб по всемогъщество и умение да скача. Само ти, велики Хануман, можеш да извършиш такъв подвиг - да скочиш до Ланка и да се върнеш благополучно обратно."

Радвало се сърцето на Хануман, когато слушал хвалебните речи. Приятно му било на сина на вятъра да го ласкаят, и наистина, той бил достоен за тези похвали. Маймуната казвала истината за Хануман, той не знаел сред своите роднини равен на себе си.

Някога прекрасната небесна дева, маймуна на име Анджана се разхождала по върховете на планините, приела човешки образ и се украсила с цветя и копринени дрехи. Внезапно от върха на планината духнал вятър и роклатя на прекрасната Анджана се вдигнала. Могъщият Ваю бил пленен от красотата й - изпълнил се с непреодолима страст. Ваю прегърнал прекрасната дева с могъщите си ръце, и казал на нея, изплашената: "Не се страхувай от мен, красавице, аз съм бога на вятъра, обикнах те, прелестна и ислам да те даря със син, който ще е равен на мен по сила и умение да лети по небето."

Небесната дева Анджана се отдала на великия бог и скоро родила могъща маймуна, син на Ваю и той се казвал Хануман. Той бил още съвсем малко дете, когато веднъж се извил, играейки в небето и прелетял триста йоджана. И в небето го видял великия Индра, царя на небето, разсърдил му се и с мълния го ударил в челюстта. Хануман паднал от небето на планинския връх и после дълго лекувал раните си. Тогава и получил прозвището Хануман, тоест този, на който е счупена челюстта.

И ето маймуните казали на Хануман: "Ти държиш, велики сине на вятъра, в ръцете си нашия живот. Само ти можеш да скочиш до Ланка и ние се обръщаме с молба към теб: направи го заради Сита, за великия син на Дашаратха, за спасението на нашия живот."

И Хануман се съласил.