Заставайки на върха на планината Махендра, Хануман здраво се опрял на нея с крака, така, че тя се затресла, а от дърветата растящи по склоновете се посипали листа и цветове; поел въздух в гърдите си, прострял нагоре ръце и, замахвайки с тях, като взрив скочил в небето. От могъщия тласък планината се заклатила и бликнали водопади; животните, обитаващи в пещерите, уплашени, вдигнали голям вой и рев, а дърветата по склоновете били отскубнати от вихъра и полетяли след Хануман, като приятели, провождащи приятел в далечен път, и паднали в морето.

А Хануман, по своя воля пораснал до исполински разнери, се понесъл по поднебесието като летяща планина и вятъра, породен от стремителния му полет, разсейвал облаците на небето и гонел по морските вълни бурни високи гребени. Сянката на Хануман бягала под него по вълните, като кораб, движен от попътен вятър. А той летял във висините, ту гмуркайки се в тъмни облаци, ту отново появявайки се от тях като ясен месец. Боговете, гандхарвите и светиите наблюдавали чудесния му полет преизпълнени с възхищение и го възпяли похвално.

Океана, виждайки удивителния скок на Хануман, помислил: "Наистина, аз трябва да помогна на вожда на маймуните, летящ над мене. Той извършва подвиг за Рама, потомъка на Сагара." Аз не бива да го довеждам в този чудесен полет до изнемогване." И той заповядал на планината Майнака, пребиваваща в неговите дълбини да се повдигне над водата, за да даде почивка на Хануман. И водите на океана се разделили внезапно и планината Майнака се възвисила, повдигнала към небето своя златен връх. Обърнала се към Хануман и казала: "О най-добър от маймуните, спусни се на моя връх, приеми дара ми; ще се радвам да ти послужа." Синът на вятъра отговорил: "Благодарен съм ти за приветливите думи, но не ми се обиждай, чака ме работа и трябва да побързам; аз обещах никъде по пътя да не спирам." И докосвайки с ръка върха на Майнака, той продължил своя път. И в за кратко време той пресякъл необозримо пространство над океана.

Изведнъж пътят му бил преграден от чудовище. Това била Сураса, майката на змиите - зловеща и уродлива, изникнала от морските вълни пред Хануман. "О Хануман, казала тя, боговете определиха ти да станеш мой улов. Искам да те изям - влез в устата ми". И тя широко отворила устата си, насочвайки я към сина на вятъра. Но Хануман казал: "Аз бързам да изпълня поръчението от Рама - изпратен съм от него до възлюбената му Сита, похитена от царя на ракшасите. Когато видя Сита и принеса вестта за нея до Рама, ще вляза в твоята уста, обещавам ти." Но Сураса отговорила: "Никой не може да ме подмине, аз поглъщам всички - такава власт ми е дадена от боговете."

Тогава Хануман казал: "Отвори устата си така, че да мога да вляза в нея." И Сураса отворила устата си широко, колкото десет йоджана. Тогава в същия миг Ханума пораснал и станал същия размер. Тогава Сураса отворила уста на двадесет йоджана; тозчас толкова пораснал и Хануман. И, гледайки на страшното й зеене, подобно на бездна, синът на вятъра достигнал тридесет йоджана на височина. На четиридесет отворила уста Сураса; на петдесет пораснал Хануман.

Вече на сто йоджана раззинала своята уста Сураса, майката на змиите. Тогава в мигновение на окото, синът на вятъра се умалил до размерите на малкия пръст, и влизайки в устата й, веднага се изплъзнал оттам, преди Сураса да успее да затвори устата си. "О Сураса,- казал той - аз не съм те подминал; не е нарушена властта, дадена ти от боговете. Прощавай, сега аз ще полетя нататък, където линее в плен принцесата на Видехи."

Той полетял по-нататък и скоро оставил далеч след себе си страшната Сураса. Като крилата планина, той продължавал полета си над океана по въздушните пътеки - където летяли птици и гандхарви, там, където извършват своя вечен път слънцето и луната, планети и звезди, където на блестящи колесници, влачени от птици-змии, лъвове, тигри и слонове, странствали по небето праведни и благочестиви, намерили горното царство за добрите си дела на земята.

Видяла го - летящ по небето - Симхика, свирепа ракшаска, която всемогъщия Брахама дарил със силата да лови живи същества чрез оставената от тях сянка. Тя си казала: "Най после дочаках да уловя нещо!" и хванала сянката на Хануман. Хануман помислил: "Както движещия се кораб в океана спира от насрещен вятър, така и моят полет внезапно се прекъсна и се сковаха силите ми." Огледал се в страни, погледнал надолу и ето видял чудовището, подаващо се от солената вода на океана. "Това е ракшаска, която може да хване всяко живо същество за сянката му; за нея ми е разказвал царя на маймуните." - помислил сина на вятъра.

С рев, подобен на гръмотевчен грохот се нахвърлила Симикха върху Хануман. Той видял пред себе си лапите й, подобни на извиващи се змии, нейната отвратителна уста и в миг, свивайки размерите си, стремглаво се хвърлил в нея. Изчезнал в устата на Симикхи, като месец, погълнат от Раху, демонът на затъмненията, Хануман проникнал във вътрешността на свирепата ракшаска и с остри нокти тозчас раздрал сърцето й. И Симикхи, издъхвайки, потънала във водата и изчезнала във водовъртеж, между което Хануман, изскачайки от устата й, спокойно продължил пътя си в небесата.

Пролетял сто йоджана над океана, Хануман видял далеч малък остров посред морето, видял планински върхове и брегове, обрасли с дървета и разбрал, че е достигнал целта си. Той помислил, гледайки своето отражение в морските води: "Толкова голям, навярно ракшасите ще ме забележат" - в този миг приел обичайния си облик. След това плавно, като облак той се спуснал на върха на планината Трикута, обрасла с цветущи кетаки и палми, като изплашил обитаващите там животни и птици със своето внезапно появяване.