Спускайки се на върха на планината Трикута, Хануман отвисоко започнал да оглежда околността. Той видял радващи взора хълмове и обширни гори, сини езера и басейни, покрити с лотоси и лилии, зелени поляни, горички и градини с цветя, широки прави пътища сред горите и полетата, а на върха на хълм - прекрасния град Ланка, сякащ плаващ във въздуха, непристъпната и страшна крепост на Равана.

Гледайки великолепната столица на ракшасите, опасана от златна стена и сякаш подпиращи небесата покриви на своите дворци, подобни на бели облаци, със стотици конзоли и знамена по стените, Хануман се преизпълнил от възхищение. После помислил: "Ако остана в този си вид, няма да мога да вляза в града, охраняван от бдителни и коварни ракшаси. За да издиря Сита, трябва да ги измамя, тези хитри и могъщи стражи; аз трябва да проникна в Ланка незабелязано, през нощта."

И, въздъхвайки Хануман помислил: "Как мога аз тайно от нечестивия владетел на Ланка да посетя дъщерята на Джанака и да изпълня поръчаното от Рама? Аз мисля, че даже вятъра не се разхожда тук незабелязан. Поръчаната ми работа, почти накрая може да се провали заради неразумен посланик, не умеещ да подбере подходящо време и място. Какво трябва да направя, за да избегна провала си? Как трябва да постъпя, за да не пострада делото и скока ми през океана да се окаже напразен?"

Така размишлявал Хануман и горейки от желание да види принцесата, с нетърпение чакал залеза. Когато слънцето се скрило и настъпила нощта, синът на вятъра, умален до размера на котка, незабелязано се приближил до прекрасната Ланка, озарена от огън и светлината на звездите, охраняван от свирепи ракшаси, обкръжен от ров, пълен с вода, където плавали лотоси, и могъща стена - украсена от врата със златни сводове.

Прескачайки през крепостната стена, Хануман стъпил на вражеска земя и се придвижвал, прокрадвайки се по улиците на града, постлани с цветя, през красиви домове, разнообразни постройки с елмазни прозорци, разноцветни стени, с врати от злато и кристал. И, прибягвайки от къща до къща, той чувал носещите се от там звуци на лютни, флейти, звънчета, звуци от стъпки, пляскане с ръце, смях и детско пеене, нежно пеене на девици, очаровани от любов, подобно на пеенето на небесни апсари. От други домове се чували думи на молитви и свещени химни, от благочестиви брахмани, познаващи ведите; и тук-там се чувало ръмжене на лъвове.

И, осветявайки пътя на сина на вятъра, се изкачил месецът на средата на небето и изпращал утешение на сърцата на живеещите. Хануман, вдигайки очи, го видял, плаващ на небето над Ланка, като лебед по езеро. И след месеца се явила благата полунощ, предвестница за разгулни пирове на лакоми ракшаси, прекратяваща свадите между влюбените, принизяваща небето към земята.

Поглеждайки в домовете, мъдрия вожд на маймуните видял там ракшаси, опиянени от вино и богатство, водещи беседи помежду си, спорещи, удрящи се, присмиващи се един над друг, вайкащи се, размахващи дебели ръце, опъващи лъкове, биещи се в гърдите, прегръщаши своите любими; весели жени, мажещи се с масла и благовония, опиянени от вино; красавици, усмихващи се или задъхващи се от гняв, или спящи. И в домовете на велможите Хануман видял техните добродетелни, седящи в разкошни покои жени, прекрасни като звездите по небето, издокарани, украсени със скъпоценности и цветя; видял съблечени - и телата на едни били като разтопено злато, други - като лунна светлина; видял едни, наслаждаващи се от радост, а други - печални, от раздяла с милото сърце. Но Сита не била сред тях!

Тогава, скачайки по покривите на седем етажните къщи, Хануман започнал да търси по улиците на Ланка принцесата Видехи. Той видял по улиците, павирани със скъпоценни камъни, лазур и лапис, шумящи тълпи от ракшаси и бесове, славещи Равана, на площада пред царския дворец - с множество стражи и съгледвачи на Равана.

И там имало ракшаси - космати, с намазани с масло коси, и други, с бръснати глави; едни били облечени в кравешки коже, други в богати дрехи, трети - съвсем оголени; имало там красавци и уроди, страшни великани и отблъскващи джуджета, дебели и слаби, еднооки и едноухи; имало войни, въоръжени с боздугани и брадви, дротици и примки, лъконосци, меченосци, копиеносци и знаменосци. И стотици и хиляди войни бдително пазещи покоите на Равана, видял там Хануман.

Той видял разкошния чертог на царя на ракшасите, възвисяващ се на върха на планина, със златна арка над входа, в покрив, украсен с перли и скъпоценни камъни, обграден от висока стена и дълбок ров. Претърсил в околността на царския дворец всички домове и градини, влизайки във всички дворци на на Прахаста, Кумбхакарна, Махапаршви, Индраджит, Вибхишана и Шука, и други приближени и роднини на царя, синът на вятъра, незабелязано влязъл в обителта на Равана, охранявана от страшни ракшаси, както дивата гора - от лъвове.