Повиквайки мислено защитата на Брахма, Индра, Марути и други богове, Хануман влязъл в свещената гора. Той скочил на стената, преграждаща гората, и оттук пред погледа му се открили гъсти групи от цветущи дървета - ашока и шала, смокини и манго, натежали от плодове, огласени от птичи песни, жужене на пчели; и той скочил от оградата в гората като стрела, пусната от тетива, а после започнал да пресича през храсти, гъсталаци, плашел птиците от клоните на дърветата, и те го обсипвали с цветове и плодове. И той видял възхитителни поляни и пътечки, водещи през гората, очертани със скъпоценни камъни. В покритите от лотоси и лилии езерца с прозрачна вода, с дъно от кристал, със стъпала от перли и корали, водещи към водата, плавали патици и лебеди. Като балдахин осенявали водоемите цветущи дървета, плетени лиани. Той видял планина, живописна, покрита с гора; и водопад се изливал от нея, като дева от обятията на любим; и тихоструен поток с дървета на брега, докосващи водата с клони.

Близо до едно езеро със златни брегове Хануман видял могъщо и разклонено дърво сиса, възвишаващо се над другите. "От върха на това дърво - помислил Хануман - аз ще мога да огледам чудната гора, достойна да скрие Сита. При този ручей тя навярно идва за сутрешно измиване." И той се покатерил на дървото сиса и огледал от висоло прекрасната горичка, подобна на Нандана, райската градина на безсмъртните.

Той видял по-далеч висок бял дворец, украсен с корали и злато, с хиляди колони, възхитителен за погледа със своята съразмерност. А пред двореца под дърво седяла Сита, бледна, отслабнала и тъжна, облечена в груба дреха, без украшения - наобиколена от демоници, тя приличала на лана, обкръжена от глутница кучета.

Вглеждайки се в Сита, Хануман помислил: "Това тя ли е? Едва я познавам. Да Тя е! Тя е изтощена от радялата с Рама и красотата и е не веднага различима, подобно на пламък, застелен от дим." И, тъгувайки за участта на Сита, Хануман си казал: "Кой може да се притивопостави на съдбата, ако Сита, никога не отклонила се от пътя на дълга, търпи такава несгода? Заради нея бяха убити могъщия Валин и Кабандха, и свирепите Вирадха, и Кхара, и Тришира, и Душана, и четиринадесет хиляди ракшаси бяха изтребени от стрелите на Рама в Джанастхана; тя е причина за връщането на царството на Сугрива; заради нея аз прескочих океана. Но тя е достойна за всичко това. Властта над трите свята и на една стотна не струва колкото Сита, дъщерята на Джанака, благочестивия цар на Митхила."

Месецът през това време изплувал от облак и разкъсал тъмнината, осветил бледното като луна лице на Сита. И недалеч от нея, Хануман видял в лунната светлина пазещите я демоници, мрачни и безобразни ракшаски. И между тях имало едноухи, и с дълги чудовищни уши, и съвсем без уши, и с дълги носове, и безноси, и с носове растящи от челото; на едни горната част на тялото била несъразмерно голяма, на други малка; имали дълги и тънки шии; едни космати, с гъсти косми, покриващи цялото тяло, като одеяло, други с голи черепи; имало там демоници с големи кореми, с дълги гърди, с дълги лица и дълги крака; имало високи, гърбави, имало и джуджета, имало червенооки, имало черни, рижи и жълти; имало въоръжени със железни копия, чукове и вериги, имало и невъоръжени. И сред ракшаските имало с лица като на глигани, като елени, като тигри, като биволи, като кози, като чакали; някои имали крака като камили, други като слон, трети като коне, на някои главите растели от гърдите. Там имало демоници с уши като на кон, като на крава, като на магаре, като на слон, като на лъв; с носове като на слон. И всички те били зли и седейки около дърво, пиели непрестанно вино, и поглъщали месо; от крака до глава били опръскани с кръв.

И гледайки Сита, намерена след дълго търсене, смирено седяща под дървото и хвърляща уплашени погледи под надзора на страшните демоници, виждайли я тъжна и бедно облечена, но все пак сияеща с красота, Хануман пролял сълзи от радост.