Той провел на дървото нощта, криейки се сред клоните. Преди зората той чул разнасящи се от двореца на Равана гласове на брахмани, четящи утринна молитва и ведически химни и придворните певци на Равана го въазхвалявали.

И Равана се пробудил под тези звуци, услаждащи слуха му, и помислил за принцесата Видехи. Безсилен да обуздае своята страст, той се надинал от ложата, и облечен в нарядни одежди, със скъпоценни украшения, излязъл от двореца и през златната врата влязъл в ашоковата гора, огласена от птичи песни.

След него вървели деви: едни носели в ръце ароматни огньове, други - златни стомни с вода, трети - златен трон, четвърти - бял балдахин, подобен на луна. А заедно с Равана вървяла неговата любимка и носела в дясната си ръка купа, пълна с вино. И очите на прекрасните жени на Равана били мътни от сън и от вино, косите разрошени, дрехите и украшенията - в безпорядък, лицата им - покрити с пот.

Хануман чул дрънченето на гривните и поясите на красавиците, и поглеждайки между листата, видял Равана, озарен от огъня на светилниците, които носели вървящите пред него ракшаси. В блестящ наряд, украсен с цветя и скъпоценности, той влязъл в свещената гора, подобен на самия Кама, бога на любовта, но без лък и стрели.

"Това е Равана, когото аз видях да спи в двореца" - помислил Хануман и се скрил сред клоните на дървото сиса, продължавайки да следи приближаващия владетел на ракшасите. Равана се е отправил там, където седеше под дървото Сита, охранявана от свирепи стражници.

Като видяла Равана, принцесата Видехи затреперила, като платаново дърво, разклатено от вятър. Тя се привила, вдигайки колене към корема си и закривайки гърдите си с ръце, и силно заплакала. И Равана, пристъпвайки към нея, я видял, отслабваща, седяща под дървото на гола земя, в окъсана и мръсна дреха, като жена от нисък род, подобна на увяхнал лотос, изваден от водата.

Тогава Равана се обърнал към Сита с ласкави думи, опитвайки се да я съблазни и подчини на волята си. "О красавице,- казал той - защо като ме видя се покриваш с ръце, сякаш се боиш от мен? О срамежлива, довери ми се и ме обикни, защото аз слабея по тебе, о Сита! Ти си прекрасна; божествения ваятел, който те е създал е прекратил работата си, защото никъде не съм срещал красота, подобна на твоята! Кой може като те види да устои пред властта на любовта? Самия Брахма, прародителя на безсмъртните ще трогне твоята прелест. О принцесо, гледам те, лицето ти и тялото ти, и където и да погледна, не мога да отместя погледа си. Ти си перла сред жените, достойна ли са е тебе тази дреха, лишена от украшения, гладът и голата земя? Обикни ме и се наслаждавай на всички блага в моя дворец - облекло, украшения, разкошни легла, сладки вина, песни, танци, музика. О Сита, младостта ти преминава тук като речен поток, за да не се върне никога! Стани моя жена - и всичко, което владея аз, ще бъде твое.

О дъще на Джанака, ти похити сърцето ми както Гаруда, царя на птиците - змея. От както съм те видял, не искам да гледам своите жени. Равни на тяхната красота няма в трите свята; но ти си по-прекрасна от тях. Стани моя жена - и ти ще им заповядваш, ще бъдеш първа от цариците. Те ще служат на тебе, както апсарите служат на Лакшми, богинята на щастието и красотата.

Всички съкровища, които съм събрал в трите свята ще бъдат твои. Аз ще ти дам цялото си царство; всичко, което пожелаеш аз ще добия за тебе. Няма никой във вселената, който би противостоял на волята ми. Ти ще видиш моята мощ и смелост в битка. Аз победих даже боговете и асурите. Ако ти поискаш, аз ще завоювам цялата земя и ще я отдам на Джанака. Стани моя жена и ти ще ми повеляваш. Ти ще се наслаждаваш на всеки разкош, който е в света, ти ще можеш да подариш на когото искаш земи и богатства, ти ще можеш да изпълняваш желанията на своите приятели. Нима Рама, жалкия изгнаник, облечен в чувал ще ти даде това, което аз мога да ти отделя? Равен ли е той на мен в нещо? Лишен от царство и красоте, той влачи живота си в гората, като отшелник предаден на сурови обети. Аз се съмнявам, дали е жив още, или не. Той никога няма да те види. Забрави го, о Сита, стани моя жена и ние ще се насладим на щастие в градините, цъфрящи на брега на океана."

Чувайки тези речи на страшния ракшас, Сита му отговорила треперейки, със слаб глас: "Остави ме и обърни своята любов към своите жени. Родена в царско семейство, аз никога няма да извърша безчестно деяние. Аз не моа да бъда твоя, аз съм жена на друг и съм му вярна. Ти няма да ме съблазниш със своите богатства. Както лъчите принадлежат на слънцето, така аз принадлежа на Рама, и само на него. Тези мои ръце, с които прегръщах Рама, никога няма да прегърнат друг. Откажи се от нечестивите си желания, стъпи на пътя на справедливостта. Върни ме на Рама, оказвайки ми уважението, за което съм достойна. Примири се с Рама, ако искаш да запазиш жарството си и живота си. Пази се от гнева му. Иначе скоро ти ще чуеш звъна от тетивата на лъка му и стрелите с името на Рама и Лакшмана ще разрушат Ланка и ще изтребят племето на ракшасите. Както куче против тигър, ти няма да устоиш против сина на Дашаратха. Както някога Вишну е освободил богинята Лакшми, пленена от асурите, така и Рама ще изтръгне мен от твоя плен, и ти ще паднеш от ръцете му, като дърво поразено от удар на мълния."

Равана казал: "Навсякъде по земята жената се покорява на ласка. Но ти - колкото по-добър съм с теб, толкова по- сурово ме отхвърляш. Наистина любовта ми към теб обуздава гнева ми, както изкусен кочияш - вбесил се кон. Велика е властта на любовта над мъжа! О Сита, за всяка от тези дръзки думи, отправени от теб към мене, ти заслужаваш смърт!"

И, овладявайки гнева си, владетелят на ракшасите й казал: "Ще чакам още два месеца: когато минат, ти ще разделиш с мен ложето, о красавице! Ако и тогава ти упорстваш, готвачите ми ще разрежат тялото ти на части и ще те поднесат на моята сутрешна трапеза!" При тези думи на ракшаса, въздишки на съжаление преминали през принцесите и дъщерите на гандхарвите, безмълвно изразяващи своето съчувствие към Сита. Сита, горда със своята добродетелност и смелостта на своя съпруг, така отвърнала на Равана: "Наистина, няма в този град никой, който ти желае доброто и би те удържал от пагубно деяние. Как не ти паднаха очите, страшни и кървави, толкова злобно гледащи към мен? Как не се скъса езика ти, с който каза толкова подли думи? О ти най-подъл от ракшасите, говорейки нечестиви речи на съпругата на могъщия Рама, къде се надяваш да намериш убежище, което да те спаси от неговото отмъщение? Ти го оскърбяваш, докато не се срещнеш лице в лице с него, о ти безсрамнико! Той ще те съкруши като разярен слон - заек в гората; ти си и заек. Ако ти си толкова могъщ и смел, както се хвалиш, защо ме похити тайно от колибата на Рама?"

Внимателно слушайки речта на Сита, Равана, повелителят на ракшасите, въртял своите кървави очи и гледал дъщерята на Джанака, мрачен като надгробен надпис и златната диадема на главата му треперила. В гневен изблик той казал на Сита: "Безполезно е упорството ти. Аз ще те унищожа, както слънцето унищожава тъмнината." И обръщайки се към уродливите демоници, той казал "О ракшаски, сторете така, че Сита да се покори на моята воля. С добро или зло, с ласки или заплахи я склонете към подчинение."

Между това прекрасната ракшаска, на име Дханямалини се прибижила към Равана, който пламтял от гняв, и го попитала: "Нека идем да се развличаш с мене, о велики царю. Защо ти е тази бледна и жалка отшелница? Тя не е достойна за това, което й обеща. И наистина, този, който се домогва до жена против желанието й изгаря сам себе си, а който се обръща към изпълнение на желанията, добива наслаждение." И тя насила го повлекла след себе си.

Разсмивайки се, Равана се обърнал и се отдалечил заедно с Дханямалини, тресейки земята със стъпките си, и след него се върнали в двореца съпровождащите го жени.