Тогава свирепите ракшаски се доближили до принцесата Видехи и се обърнали със злобни речи: "Или ти не искаш да станеш избрана жена на великия Равана, десетоглавия внук на Пуластя?" Една от тях, с кървави очи, казала на Сита: Пуластя е бил четвъртия от шестте владетеля, живеещи първи, сътворени от мисълта на Брахма. Вишравас бил негов син, Равана е син на Вишравас. О красавице, на тебе ти подобава да станеш жена на повелителя на ракшасите; не пренебрегвай моята реч." Друга, с котешки очи казала: "Ти отказваш на Равана, прославен със своето могъщество и смелост, победител на тридесет и три бога. Той отхвърли заради тебе своите любими жени; той желае тебе и ще те обича повече от всичко на света." Трета казала: "О неразумна, ти не искаш да станеш жена на царя, победителя на гандхарвите и нагите, обладаващ велики богатства и съкровища!" Четвърта казала: "Ти бягаш от любовта на този, на когото всички се подчиняват, по чиято воля цъфтят дървета и се пролива дъжд. Защо не искаш да станеш негова жена? Ние говорим с тебе за твое благо. Покори се, дръзка, на волята на Равана, или ще умреш!" И те всички се нахвърлили на Сита с упреци, жестоки и зли: "Защо не искаш ти да живееш в дворец, в царски покои, наслаждавайки се на съкровищата на трите свята? Ти предпочиташ да си жена на човек. Но никога няма да постигеш своето! О Сита, забрави за Рама, смъртния и лишения от царство, бедстващ, чиито надежди са загинали!"

Сита с очи, пълни със сълзи им отговорила: "Убийте ме, ако искате, но аз никога няма да последвам съветите ви, противни на естеството на човека. Беден или лишен от царство, Рама е мой мъж, и аз винаги ще му бъда вярна, както е била вярна Шачи на Индра, Арундхати - на Васшихта, а Дамаянти - на цар Нал". Извън себе си от гняв, ракшасите обкръжили треперещата Сита и въртейки очи, се облизвали и тресяли отъжие, заплашвайли я и говорили: "Тя не е достойна да стане жена на Равана, владетеля на ракшасите!" Една от тях казала: "О Сита, ти доволно изказа любов към своя съпруг. Но прекаляването в нищо не води до добро. Забрави за бедняка Рама и стани жена на великия цар на ракшасите. Послушай ме; ако ти не последваш нашите съвети, ние ще те изядем." Друга казала: "О неразумна дъще на царя на Митхила, ние сега търпяхме думите ти от състрадание; но не довеждай до крайност своето упорство. Ти си във властта на повелителя на Ланка, отнесена от него зад океана и самия Индра няма да те изведе от тук. Послушай ме, о принцесо! Защо проливаш сълзи? Забрави за мъката си и се наслади на щастие с владетеля на ракшасите. Младостта на жените е бързотечна. Докато не си е отишла твоята младост, вкуси радостите, които ще ти донесе съпружеството с царя на ракшасите. Ако не ме послушаш, ще изтръгна сърцето ти и ще го изям!" Трета казала, потропвайки с копита: "Когато гледам очите й, подобни на очите на лана, и гърдите й треперят, ми се иска да откъсна от нея месото, очите й, дробовете й, сърцето и главата!"

Четвърта казала: "Аз жадувам да прегриза гърлото на тази жестока жена. Какво стоите около нея? Ние ще кажем на царя, че жената е мъртва, и несъмнено, той ще ни разреши да я изядем." Пета казала: "Аз не обичам кавгите. Да я разделим на равни части. Донесете тук вино, славно ще попируваме!"

Слушайки всички тези речи на ужасните ракшаси, Сита, уплашена започнала да плаче. С треперещ глас тя казала: "Изяжте ме, щом искате, аз няма да последвам вашите съвети. Жена не може да бъде жена на ракшас." И долепяйки се до ствола на ашока, тя възкликнала в сълзи: "О Рама, аз загивам във водовъртеж от беди, като кораб в буря сред океана. О аз, нещастната, моята смърт се яви тогава в образа на елен, за да ме съблазни, и безумната аз загубих Рама и Лакшмана по собствена вина. Навярно Рама и Лакшмана не знаят къде съм, иначе щяха да се появят тук и да ме освободят от плен, избивайки ракшасите и разрушавайки Ланка. Или Рама е забравил за мен? Или двамата могъщи войни са били убити тогава от коварния Равана? Но ако е така, аз не искам повече да живея, аз жадувам за смърт; нека ме убият ракшасите, или сама ще свърша със себе си."

Така жалвайки се и нареждайки, Сита се отдръпнала от ашоката и се приближила към дървото сиса, мислейки за това, да свърши със себе си, обесвайки се на клоните му със собствените си коси.