Между това, Хануман, седейки на клоните на дървото сиса, слушал всички речи - и речите на Равана, и заплахите на ракшаските, и нареждането на Сита. Той помислил: "Накрая моите очи я видяха, тази, която напразно търсеха по света хиляди маймуни. Аз подробно огледах града на ракшасите и разбрах силите на Равана. Сега трябва да утеша Сита, вярната и любяща съпруга на Рама. Ако аз напусна Ланка, без да направя това, няма да изпълня дълга си. Ако така си ида, принцесата, загубвайки надежда, ще се лиши от живот. Тогава безполезни ще се окажат всички усилия и работа на Рама, и на цар Сугрива, и моите. Но как да се заговоря с нея? Като маймуна от висок и благороден ранг, ще се обърна към нея на самскрит. Но ако заговоря като брахман на санскрит, тя ще ме приеме за Равана и ще се уплаши. По-добре да използвам езика на простолюдието. Но и тогава тя ще се уплаши от мен, приемайки ме за Равана-върколак. Тя ще закрещи - ще се съберат ракшасите и като ме видят, ще вдигнат на крака цялата околност. Те ще се постараят да ме убият или да ме пленят. Ако и да ми се удаде да се отърва от тях, ще загубя сили и няма да мога да прескоча океана. А ако ме убият или пленят, аз не зная тогава кой ще помогне на Рама - никой, освен мен не може да прелети сто йоджана над океана. Но все пак аз трябва да заговоря с нея, иначе тя ще умре. Как да постъпя, за да не се загубят плодовете от моите усилия? Как да заговоря с нея без да я уплаша? И като поразмислил, Хануман решил: "Аз ще назова веднага името на Рама и тя ще ми повярва."

Когато Сита се приближила до дървото сиса, Хануман, стоейки на клонка, заговорил с глас, приятен и тих, така че само Сита да го чуе: "Имало добър и благочестив цар Дашаратха, от славния род Икшвака, властващ над колесници, коне и слонове. Любимият му син бил прекрасния Рама, най- добрия от познаващите наука и извиване на лък в боя. Изгнаник по неволя, той се заселил в гората със жена си и брат си. Ловувайки в гората, той убил много храбри ракшаси. И за да отмъсти за избиването на тези ракшаси, Равана-върколак похитил съпругата му. Скитайки по света в търсене на Сита, Рама намерил приятел в Сугрива, цар на маймуните. По заповед на на Сугрива, хиляди маймуни се отправили във всички страни да издирят Сита. И следвайки съвета на Сампати, аз прескочих през океана и накрая я намерих. Това е тя. Аз виждам всички признаци, за които ми е говорил Рама".

Като казал това, Хануман млъкнал. И Сита, слушайки неговите думи, в голямо удивление вдигнала поглед и започнала да се оглежда в страни. И като видяла сина на вятъра, седящ сред клоните, тя, поразена помислила: "Тази, с ужасен облик маймуна, плаши погледа." Изплашена тя възкликнала жално: "О Рама! О Лакшмана!" и заплакала беззвучно. И, гледайки най-добрата от маймуните, смирено да се приближава до нея, Сита помислила: "Това сън ли е, което виждам?" - и едва не припаднала от страх. Тя си казала: Глупав сън ми се присъни днес. Да видиш маймуна насън, казват не е добра поличба. Но това не е сън. Това е призрак, създаден от моята измъчена душа. Мислейки през цялото време за Рама, аз навсякъде слушам думите му. О всемогъщи Брахма, направи така, че това да не е призрак.

Слизайки от дървото, Хануман се представил пред Сита и, събрал смирено длани, се обърнал към нев с такива думи: "Коя си ти, о прекрасна, с очи, подобни на лотос, облечена в груби дрехи? Кого оплакваш така жално? Ти си подобна на небесна дева, дъщеря от рода на безсмъртните; но ти стъпваш по земята, в очите ти има сълзи, - значи си смъртна жена. Не си ли Сита, похитена от Равана в гората Джанастхана? По печалното ти лице и несравнимата ти красота, аз познавам в теб съпругата на Рама." Сита, зарадвана от името на Рама, отговорила "Да, аз съм дъщерята на Джанака, благочестивия цар на Видехи, името ми е Сита, аз съм съпруга на Рама. Коварният и злобен Равана ме похити в гората и ме отнесе тук, на Ланка; даде ми два месеца срок; когато изтекат, аз трябва да умра."

Хануман отвърнал на Сита, убита от тъга: "О благородна, аз дойдох тук по волята на Рама като негов посланик. Той е жив и здрав, о царице на Видехи, и пита за твоето благополучие. И Лакшмана, преданият спътник на твоя съпруг, измъчен от тъга, скланя глава пред тебе." Сита, обзета от възторг, сякаш е видяла Рама и Лакшмана пред себе си, отвърнала: "Сега зная, че казват истината, веднъж на сто години радостта посещава човека!"

Но когато Хануман се приближил към Сита, отново я обзело подозрение: "Уви, Уви! Защо говорих с него? това е Равана, превърнал се в маймуна и се приближава към мене." И тя се отпуснала на земята, свеждайки поглед, за да не види Хануман. Когато той се поклонил, тя му казала с въздишка: "Ако ти си Равана, магически променащ своя облик, и отново искаш да ме измъчваш, не ти подобава такава низост. Да, ти си Равана, аз те познавам, веднъж се яви в образ на беден странник. О ти, върколак, о бродещ по нощите, стига си ме измъчвал! Но ако си враг, откъде е тази радост която ми причини идването ти? Ако си вестител на Рама, аз те благославям. О най-добра от маймуните, разкажи ми за Рама! Струва ми се, че виждам сън. Или съм обладана от бяс? Или съм се побъркала? Или това е призрак, роден от пясъците на пустиня? Не, аз разсъждвам; виждам ясно себе си и маймуната?" И Сита отново замлъкнала, измъчвана от страх.

Тогава Хануман и казал радостни думи, ласкаещи нейния слух: "Лъчезарен е, като слънцето, озаряващо небето, възхищаващ погледа като месец, той е щедър към поданиците си, като самия Кубера, бога на богатствата. Той е смел като Индра, правдив и красноречив като Вачаспати, прекрасен като Кама, бога на любовта. Целият свят търси неговата защита. Скоро ти ще видиш, как гневът му ще порази твоя похитител. Аз съм изпратен при теб от Рама. Той тъгува, разделен от тебе, той пита за твоето благополучие. И Лакшмана също. И приятелят на Рама, царя на маймуните Сугрива пита за твоето благополучие, о благородна. Рама, Лакшмана и Сугрива, всички мислят за тебе. Скоро ти ще ги видиш тук, заедно с несметна войска от маймуни. Аз съм съветник на цар Сугрива, името ми е Хануман. Аз пресякох океана и проникнах в Ланка; аз измамих бдителността на моите врагове и дойдох тук, за да те видя. Аз не съм този, за който ти спомена. Остави подозренията и ми повярвай."

Сита казала тогава на Хануман с нежен и тих глас: "Къде срещна Рама? как се запозна с Лакшмана? Как са се побратимили хора и маймуни? Разкажи ми за царствените знаци, с които са означени Лакшмана и Рама, - и аз ще забравя своята печал." И Хануман й разказал за всичко: за царствените белези, за достоинствата на Рама и Лакшмана, за срещата със Сугрива, убийството на Валин, за търсенето, което всички маймуни провели по света, за себе си и за своя произход.

И Сита му повярвала, и сълзи на радост паднали от нейните очи; прекрасният й лик се просветлил, като луна свободна от плена на Раху, демона на затъмненията. Хануман казал: "Аз ти разказах за всичко. Погледни, ето скъпоценен пръстен с името на Рама, изрязано на него. Той ми го даде като знак, на който ти ще повярваш. Утеши се, скоро ще настъпи края на твоите беди."

И когато Сита видяла пръстена на Рама и го взела в ръце, сторило й се, че тя е намерила вече съпруга си.

Изпълнена от радост, тя похвалила Хануман. "О най-добър от маймуните - казала тя - наистина си смел, могъщ и мъдър, наистина си необикновена маймуна, щом без страх от Равана си стигнал до Ланка, прескачайки океана. Приеми моя привет и моята благодарност, о пратенико на Рама!" И тя започнала да разпитва за Рама: "Тъгува ли той? Много ли страда? Не е ли отхвърлил всички свои дела, стопен от мъка и страх? Обиколен ли е от приятели? Помагат ли му боговете? Не ме ли е забравил в раздялата? Иска ли да ме спаси? Няма ли да му прати Бхарата, брат му, войска за моето освобождение? Ще му помогнат ли Сугрива и Лакшмана? Защо се бави и не идва на помощ? О пратенико, разкажи ми за любимия!"

И Хануман разказал за това, как страда в раздялата Рама; той утешавал Сита, предсказеайки скорошен край на нейните несгоди.

"О най-добър от маймуните - казала Сита - кажи на Рама да дойде докато не е свършила годината на моето пребиваване тук, иначе няма да ме намери жива. Десет месеца минаха, остават още два. Такъв срок ми е назначил безжалостния Равана." Хануман казал: "О Сита, едва Рама да чуе от моята уста вестта за теб, той ще се яви тук за твоято освобождение. Но аз мога да те освободя от плен още днес. Качи се на гърба ми и аз ще те пренеса през океана. Още днес ще видиш Рама и Лакшмана на планинате Прасравана, готови за поход." Слушайки тези удивителни думи, Сита се усмихнала и казала: "Ти, такъв малък, смело твърдиш, че ще ме отнесеш надалеч?" Хануман помислил: "Тя ме обижда, не знаейки за моето могъщество." И се увеличил по размери колкто хълм пред очите й, и казал: "Аз бих могъл да отнеса цялата Ланка, заедно с планините и горите, постройките и нейния цар". Довери се на силата ми, о прекрасна и отхвърли съмненията". Сита казала: "О велики вожде на маймуните, зная смелостта ти и виждам удивителната ти сила. Но се боя, да не загубя съзнание в бързия полет по въздуха и да падна в океана от гърба ти. И ракшасите, които ме преследват, ще те подгонят и когато те настигнат по въздуха, ще бъдеш обезоръжен и как би могъл да ме защитиш и да се сражаваш в едно и също време? Тогава, в страха си аз непременно ще падна от гърба ти. Затова няма да полетя с тебе, о най-добър от маймуните. О могъщи, доведи тук непобедимия Рама със смелия Лакшмана и ме утеши, мен, стопената от раздяла!"

И тя казала: "Напомни на моя любим затова, което се случи с нас веднъж в Читракута, Повтори му този мой разказ.

-Веднъж, на брега на река Мандакини, в цветущата гора, ти, мой съпруже, заспа, положил глава на коленете ми. Зла врана долетя и ме клъвна по гърдите. Ти се пробуди и като ме видя да прикривам гърдите си, на които се беше скъсала роклята, се засмя. Но виждайки кръв на гърдите ми, взе стрелата на Брахма, привърза към нея лист от свещената трева куша, и я пусна във враната, кацнала по-далеч. Това беше син на Индра, превърнал се във Врана. Той полетя в небето, по целия свят, но навсякъде го следваше твоята стрела. Уплашен, той прибягна до твоята защита. Изаждайки му дясното око, ти го пусна, запазвайки живота му. О Рама, ти обърна оръжието на Брахма против обидилата ме врана; защо се бавиш и щадиш моя похитител?

Кажи всичко това на Рама, и му дай този скъпоценен камък, който аз носих в косата си." И Сита измъкнала скъпоценен камък, който бил скрит в дрехата й, и го подала на Хануман. "Рама добре познава този камък. - казала тя - като го види, ще си спомни за тримата, за майка си, за мен и за цар Дашаратха. Върви о Хануман и нека послужи твоята смелост и твоята мъдрост за моето избавление."

"Така да бъде" - отвърнал Хануман и напътстван от заклинания и благосовията на плачещата Сита, се приготвил да напусне Ланка. Той се простил със Сита, ободрил я, обещал й отново и отново скорошна среща с Рама. А после оставил свещената гора на ракшасите, качил се на планината Аришта и, устремил погледа си към морската шир, мислено измерил предстоящия му път над океана. След това, надавайки ужасен вик, изпънал ръце и скочил в небето. И от могъщия тласък на краката му, планината Аришта със своите гори и скали се провалила и потънала под земята.