Прелитайки през океана обратно, от юг на север, като крилата планина, Хануман видял пред себе си върха на планината Махендра; и жадуващ да срещне по-скоро своите приятели, той изкрещял, подобно на гръмотевичен трясък. И изглеждало, този крясък разцепил небесната твърд със слънцето, луната и звездите. И маймуните, събрали се на северния браг на морето в очакване на Хануман, като чули този крясък, се развълнували. Но Джамбаван, май-добрия от мечките, зарадван, се обърнал към маймуните с думите: "Няма съмнение, че синът на вятъра се завръща с успех. Иначе защо би крещял така." И маймуните заскачали по дърветата и скалите, изразявайки така нетърпението си да видят Хануман.

Когато Хануман се появил на небето, те замръзнали със събрани длани и щом той се спуснал на върха на планината Махендра, му занесли плодове и корени, и клонки, за да има какво да хапне.

Хануман приветствал Джамбавана и принц Ангада и останалите маймуни и казал: "Аз видях благородната дъщеря на Видехи". После, като се разположил в живописна горичка на планината Махендра, той разказал на маймуните подробно и подред за своето пътешествие - и за това, какво се е случило с него по пътя, и за срещата със Сита, - а като завършил разказа си, похвалил добродетелите на Сита.

Маймуните го изслушали, тържествувайки и радвайки се на успеха му, прославили подвига на Хануман. После Ангада казал: "Тези двамата - Двивида и Майнда - са могъщи маймуни, синове на Ашвините, небесни близнаци, те могат в гнева си да разрушат цялата Ланка с нейните колесници, коне и слонове. А що се отнася до останалото, аз сам ще се справя със всички ракшаси и с царя им Равана. Ако вие, доблестни войни, всички ми помогнете, никой няма да устои против нас. Достойно ли е да се явим пред Рама и да кажем -Ние видяхме благородната принцеса, но не можахме да я изведем от бедата? -Нека нападнем веднага Ланка и разгромявайки ракшасите, да се върнем при Рама и Сугрива с освободената от нас Сита." На това Джамбаван му казал с усмивка: "О велики вожде на маймуните, това което предлагаш не бива да правим, по мое разумяване. Нас ни изпратиха на юг за да издирим Сита, но нито Рама, нито Сугрива е поръчвал да я доведем. Даже ако ни се удаде, Рама ще е недоволен от нарушаването на неговата заповед. Той се закле пред всички, че сам ще освободи Сита. Затова най-добре сега да се отправим при Рама и Сугрива и да им разкажем, какво сме разбрали. Рама ще реши как после да постъпим."

Следвайки съвета на Джамбаван, маймуните се отправили на път и скоро стигнали до Прасравана, където очаквали вести Рама, Лакшмана и Сумитра. Виждайки отдалеч маймуните, летящи по въздуха, начело с Хануман и Ангада, като облаци, гонени от вятъра, Сугрива казал на Рама: "Утеши се. Твоята благородна съпруга е намерена; - иначе Ангада не би се осмелил да се върне тук. И по радостния му вид заключвам, че той носи добри вести."

С ликуващи крясъци се спуснали маймуните на земята пред Рама и Хануман, склонил глава, казал на сина на Дашаратха че Сита е жива и здрава. Чувайки от Хануман, че е видял Сита, Рама бил обзет от голяма радост. А Лакшмана, зарадван, с почит гледал към Сугрива и Хануман.

И разполагайки се на горска поляна, маймуните се заели прекъсвайки се една друга, да разказват на Рама за Сита, за живота й в плен и за вярността на съпругата. Рама отново и отново ги разпитвал, желаейки да знае всичко за Сита. Тогава маймуните помолили Хануман да разкаже за всичко, без нищо да пропусне. И синът на вятъра разказал за това как намерил Сита, за разговора й с Равана, за заплахата на демониците, за това как тъжно нареждала принцесата и за срещата си с нея; дума по дума той предал всички речи на Сита и повторил пред Рама нейния разказ за дръзката врана. Той дал на Рама и скъпоценния камък, изпратен от Сита, казвайки при това "Бледна и отслабваща, тя ми каза на прощаване: -Два месеца ми останаха, мъчейки се във властта на ракшасите! - О Рама, всичко ти разказах. Готви се да прекосим океана."

Рама, притискайки до гърдите си украшението на Сита, заплакал. Той казал на Хануман: "Наистина, сърцето ми се къса при вида на този камък. Той беше подарен на Сита от баща й, в деня на нашата сватба и тя го носеше в косата си. Когато гледам този камък, ми се струва, че пак виждам Сита пред себе си. О Лакшмана, има ли по-ужасна участ - да държа в ръце този камък, донесен отвъд морето, но не и Сита? О Хануман, повтори ми отново всичко, което каза принцесата Видехи, нейните думи за мен са като пръски вода за припаднал човек. Тя е казала, че й остават два месеца. Но аз не мога да живея и миг без нея. О Хануман, води ме незабавно там, каъдето намери моята любима. Как живее тя сама сред свирепите ракшаси? О Хануман, кажи ми всичко, което тя ти каза. Нейните думи ми дават живот, както целебните треви - на болния. О Хануман, разкажи ми за нея, разделената от мен!"

И отново и отново Хануман повтарял на Рама разговора си със Сита, нейните думи, думите на утешение, с които той тогава се обръщал към нея: "Скоро ти ще видиш сина на Дашаратха начело на несметна рат от могъщи маймуни, - така й казах - Скоро ще чуеш бойния вик на нашата войска, подобен на кръмотевичен грохот. И скоро ще съзреш Рама на трона на Айодхя, редом с теб, върнали се от изгнание. - и речите ми я утешиха".