Изслушвайки разказа на Хануман, Рама казал: "Велик подвиг извърши Хануман! Никой друг на света не би могъл и да помисли за такъв! Едно ме смущава: не мога да му се отблагодаря на тази несравнима услуга, която той маправи, на мен и рода Рагху. Но дай ми да те прегърна, о велики сине на вятъра и с това да изразя благодарността си!" И Рама прегърнал Хануман, а после, обръщайки се към Сугрива и Хануман, казал: "Търсенето на Сита завърши с успех. Но сега друга грижа тегне на душата ми: как да премине войската на маймуните през океанската бездна?" Сугрива казал: "Не тъжи, о Рама! Сита е намерена и ние сега знаем къде обитава похититела й, нашия враг. Никой в трите свята няма да устои против тебе в бой, и няма неизпълнимо пред тези предани на теб могъщи маймуни. Но нашата войска няма да премине морето без мост. И затова, о Рагхава, заповядай да бъде построен мост през океана; когато нападнем Ланка, Равана и неговите ракшаси ще паднат под нашите удари и Сита ще се върне при тебе. Победата ще бъде наша, велики воине, в това аз нямам съмнение!"

Тогава, ободрен от тези речи на смелия Сугрива, Рама започнал да разпитва Хануман за крепостта Ланка, за силите на нейните охранители, и за нейните отбранителни средства и съоръжения. Хануман, синът на вятъра казал: "Знай, о Рама, че Ланка е подобна на великолепна обител на безсмъртните, стои на планина и е обиколена от висока и непристъпна златна стена, инкрустирана с перли, корали лапис-лазури и скъпоценни камъни; а покрай стената се простира широк ров, напълнен с вода, бездънен и непроходим, гъмжащ от риби и хищни водни твари. Четири врати има града, огромни и здрави, запрени с тежки резета. Срещу всяка врата през рова се спуска мост; и на тези места са сложени стотици железни остри шипове, каменомети и бойни оръдия, способни да отразят нападение и да хвърлят в рова вражеската войска. Десет хиляди храбри ракшаси-копиеносци охраняват източната врвта на Ланка; сто хиляди - цвета на войската на ракшасите - стоят на стража при южната врата; милион ракшаси, опитни и непреодолими войни, въоръжени с мечове и щитове отбраняват западната врата; и севрната врата се защитава от десет милиона ракшаси. Градът е пълен с колесници, слонове и коне, несметни пълчища неукротими и безстрашни ракшаси, потомци от знатни семейства, мириади свирепи демони, бесове и върколаци пазят ден и нощ. Вождът им е войнствения Равана - смел и в бой непобеден; по един знак на Равана се подчиняват всичките му страшни войски. Но проправяйки път прз морето, маймуните ще победят ракшасите и ще покорят тяхната твърдина. Заповядай настъпление, о Рама!"

"Наистина - отвърнал на Хануман Рама - настана време да изпълним нашите планове. Днес изгрява на небето северната Пхалгуни, съзвездие, под което е родена Сита. Днес ние ще настъпим в поход, за да освободим от плен принцесата Видехи.

Нека смелия Нила с хиляди бързоходни маймуни върви пред войската, разузнавайки пътя. И Нила, покажи на войската такъв път, който минава по гладки поляни и сенчести гори, изобилства от плодове и корени, и извори на чиста вода. И нека твоите съгледвачи бдително следват за вражески разузнавачи в горските храсти и планинските усои и по скалите.

Нека отзад останат неопитните и несмелите, защото нашият поход ще е преизпълнен с опасности и тежести.

След Нила да се движат, начело с маймунската войска на могъщия Гаджа и предводителя на скачачите Гавакша. И нека Ришава, украшението на маймунския род да води дясното крило на нашата войска, а неистовия Ганджа - лявото крило. Аз ще следвам в средата ма войската: могъщият Хануман ще ме понесе, както божествения слон Айравата носи Индра. Лакшмана ще бъде носен от Ангада. А в тила нека затвори шествието ни царят на мечките - могъщия Джамбаван, Сушена и маймуната Вегадаршин."

Войската се построила по реда, указан от Рама, и тръгнала в поход в час на благоприятно разположение на светилата. И по целия път всички знаци и знамения предвещавали успех.

Нила вървял отпред, разчиствайки пътя на войската. След него вървели хиляди и хиляди маймуни, надаващи войнствени крясъци, ревящи като лъвове, неистово, и проявявайки радостта си със своите скокове, стремящи се напред неудържимо.! Едни от тях, хвалейки се със силата си, вземали и хвърляли късове от земята по своите другари, други чупели дървета, храсти и лиани, трети къртели камъни оъ скалите; и едни се движели направо, други - в страни, лакомейки се по пътя за мед и плодове, къпели се в потоци и езера, катерели се по хълмовете, скачали по дърветата, помитали преградите по пътя си, подбуждани от жажда за битка.

Цар Сугрива, Рама и Лакшмана се движели в средата на войската; обиколени от тълпи маймуни със заплашителен вид, могъщи, подобни на тигри и слонове; след тях вървели, затваряйки войската Джамбаван и Сушена, предвождащи неизброима войска от мечки.

И Нила, Балимукха, и Гаджа, и Рабхаса, и други военначалници неуморимо бягали сред редовете на вървящите, ободрявайки войниците. А маймуните вървели и вървели, запълнящи цялата земя на много йоджани наоколо. Други, вдъхновени от търсеща слава младост, издавали крясъци и вопли, други подскачали високо във вуздуха, или се устремявали напред, падали по земята и веднага скачали, размахвали опашки, виели, ръмжали, тропали по земята с нокти, изкоренявали от земята дървета и ги влачели след себе си, играели с дървета и камъни, иазказвали един на друг своята радост. И маймуните ревяли в присъствието на Рама: "Ние ще убием Равана и ще изтребим всички нощни бесове!"

Така се движела войската на юг, оставяйки след себе си гори, поля и хълмове, селища, градове и страни. И прах от вървящите маймуни, мечки и войни като тигри, въоръжени с нокти и зъби, се вдигал като облак от земята и затъмнявал светлината от слънцето.

Минавайки планината Сахя, войската продължила без да спира, бързайки да освободи Сита. Небесата били безоблачни, духал лек попътен вятър, поздравително звучали викове от животни и пеене на птици в горите, водите от изворите били прохладни и утоляващи, и клоните на дърветата поклащани от вятъра, ръсели върху вървящите благоуханни цветове. И звездите на небето предвещавали успех.

От върха на планината Махендра Рама видял накрая безбрежния простор на океана, обител на Варуна. И като построили своите безбройни войски, вождовете на маймунската армия влезсли в гората, която била край морския бряг. Рама казал на Сугрива: "О Сугрива, ние достигнахме океана- заповядай на войските да направят лагер на брега. Настана време да поразмислим и се посъветваме за това, как да се прехвърлим през бездната на океана, господаря на реките. И нека военначалниците идат при своите отряди да им забранят да се разхождат в околността - тук на всяка крачка трябва да се пазим от ракшаси, коварни върколаци.

И войската излязла на обраслия бряг, умиван от вълните, и пред погледа на войниците се открил безкрайния океан, с грохот, с надигащи се като стени вълни увенчани с пяна, гонени от яростен вятър, океанът - обител на бог Варуна, таящ в своите дълбини - населени от чудовищни акули, китове, тиминали и морски змейове - безценни камъни и перли. Водите на океана придошли с изгрева на луната и безпределните му простори били подобни във всичко на небесата. И вълните, ту повдигайки се, ту падайки, сякаш танцували, сякаш се смеели, с танц и пяна, и удряйки се една в друга, пораждали шум, подобен на гръм от небесата; изглеждало, се гневял океана, като се биел в крайбрежните скали; но шумът, вдигащ се от маймунаската войска, излязла на брега, се разнасял далеч в околността и бил по-силен от рева на бездната."

И на брега на необятното и бездънно море, зад което живеели ракшасите, маймуните започнали да строят лагери.