Рано сутринта доблестният Вибхишана, мъж привързан към благоразумие и добродетели, влязъл в чертога на Равана, своя старши брат, като блестящо слънце в ивица гъсти облаци. Там, в чертозите, възвишаващи се подобно на планински върхове, в просторни дворцови покои, пълни с украшения, перли и скъпоценни камъни, живеели родовити царски сановници, многомъдри и благочестиви, и живеели там прекрасните жени на царя.

С рев на тръби и барабанен бой се огласяли покоите на Равана, и страшни пазачи - свирепи ракшаси - охранявали вратата от чисто злато.

Минавайки през ред покои, където брахмани- познавачи на Ведите извършвали обреди и пеели свещени химни и молитви, Вибхишана съзрял своя царствен брат, приветствал го и по негов знак седнал на позлатена асана. И казал могъщоръкия Вибхишана на царя на ракшасите в присъствие на неговите приближени думи, изпълнени със здравомислие и съответни на мястото и времето: "Откакто принцесата на Видехи, о победоносни, се появи при нас, похитена от тебе от нейния съпруг, лоши преднзаменования показват на нашия род беда. На жертвените олтари огньовете пращят и гаснат, без да се разгарят; в жертвеното масло се намират мравки; змии пропълзяват в храмовете. Врани, грачейки на облаци кръжат над покривите на зданията, а в полумрака се чува зловещ вой на чакали, и вълци прибягват в градовете от горите и вият нощем пред вратата на двореца. О царю, за да предотвратим грозящата ни беда, има сами един път - да се примирим с Рама, връщайки му Сита. Иначе неминуема гибел чака нашия град и всички ракшаси. В бой е непреодолим могъщият победител на Кхара, и страшно ще бъде възмездието за нанесената му от теб обида."

Вниквайки в тази разумна реч, Равана, ослепен от своите греховни страсти, бил обзет от гняв. "Страх аз не познавам никак - казал той - никога вече Рама няма да види дъщерята на Джанака. Нека самия Индра с небожителите му помагат - против мен той е безсилен." И Равана, недоволен, пуснал своя брат Вибхишана, който му казал правдата.

Поразмислил и посъветвал се със своите приближени, Равана решил, е настъпило време за война. И той се качил на колесницата, украсена с перли и корали, със златен впряг и се отправил в сградата за съвети, издигнат от Вишвакарман. Могъщи ракшаси, въоръжени с мечове и щитове, го съпровождали и поданиците скланяли глави пред него със събрани длани, и възгласявали победите му, когато той пътувал в дома за съвети, пълнейки околността с трясък от колесницата си.

Пристигайки в двореца, издигнат от Вишвакарман, Равана влязъл и седнал на трон, украсен с лапис-лазури и покрит с еленова кожа. Той разпратил вестители по цяла Ланка, заповядвайки им да извикат ракшасите и вестителите влезли във всеки дом и навсякъде известили царската воля. И от всички краища се явили в столицата страшни войни, пеши и конници, на безбройни колесници и носилки, и на слонове, готови да изпълнят всяка заповед на десетоглавия владетел.

Когато всички войни и военначалници и сред тях - Кумбакхарана, бодърстващ в този ден, заели своите места, Равана казал: "О могъщи мъже! Вие, чиято смелост ми помогна да удържа победа над якшите и данавите и самите безсмъртни богове! Днес отново ми е нужен вашия съвет и вашата помощ - с тях винаги ме е съпътствал успех. Рама, начело с маймунска войска идва към Ланка, узнавайки, че тук е отнесена от мен от гората Данадака неговата любима Сита.

Не зная в трите свята никой, който да е равен по красота на Сита, и за мен няма никой по-желан. Тя е така стройна и нежна, сякаш самия Майя, небесния художник и зидар, е изваял и надарил с несметни чарове, пленяващи погледа и сърцето. Когато виждам краката й, малки и нежни, като листчета на лотос, страст подпалва душата ми. И когато гледам прекрасното й лице, сияещо като слънчева светлина, губя власт над себе си. Но непокорната красавица не иска да влезе в моето ложе. И, терзан от неукротима страст, обзет от радост и гняв, аз загубих покой, изнурен съм като кон след много скачане Година искаше от мен принцесата. Тя очаква своя съпруг Рама, на чиято смелост възлага своите надежди, стремейки се да се избави от плен. И макар, че не може да пресече - той и маймуните му - океана, и не е страшен за мене, надделелия над боговете, враг - простосмъртен, всички вас аз призовах на съвет, защото съветът поражда победата, - така казват мъдрите. Обмислете и разсъдете как да защитим Ланка и какво е нужно за това, Сита да остане в моята власт и да загинат синовете на Дашаратха."

И като чули тази реч на Равана, ракшасите му отговорили: "Ти, о царю имаш достатъчно войска и оръжия. За какво да се безпокоиш ти, победителят на смъртта? Заповядай на сина си Индраджит, победил властелина на небесата, да застане начело на армията - той без труд би се справил с маймуните и Рама."

Прахаста казал: "Аз мога да победя в битка боговете, и данавите и наговете, и гандхарвите - какво са за мен тези двамата от човешки род - Рама и Лакшмана? Хануман ни излъга веднъж, но втори път той няма да излезе от тук жив. Заповядай, о царю, и аз ще изтребя маймунския род и ще очистя от него земята; и няма да имаш причина за тревога."

И Дурмукха, и Ваджрадамщтра, и Никумба, сина на Кумбакхарана, и други военначалници от ракшасите, всеки поотделно, се заклели, че сами ще победят Рама и Лакшмана и маймунската войска. И разпалени от гняв, ракшасите скочили от местата си, и размахвайки копия, боздугани, лъкове, дротици, брадви и святкащи мечове, те подвиквали заплахи и предвещавали смърт за Рама и съратниците му.

Кумбхакаран казал: "О царю, в този миг, когато ти си похитил Сита зад стражата на Лакшмана, наистина страстта е замътила разума ти, подобно на това, както Яамуна затопля прибрежните води в пълноводие. Това деяние е било недостойно за теб, велики царю. Преди да го направиш, трябваше да се посъветваш с нас в съвета, а не след това. Този, който постъпва по справедливост, няма причина да се разкайва след това. Но този, който действа без да разсъждава, и пита за съвет в неподходящо време, търпи загуба.

Но ако е настанало време да се сражаваме, аз ще те оградя от твоите врагове, о Десетоглави. Бъди спокоен - аз ще ти донеса желаната победа. Аз ще убия Рама и ще изпия кръвта му, аз ще съкруша и изям вождовете на маймуните. И когато изпратя Рама в страната, управлявана от Яма, Сита завинаги ще пребъде в твоята власт и ти ще се насладиш на нейната красота без пречки."

И Махапаршва казал, виждайки гнева на Равана: "О победоносни, наистина човек влязъл в градина без да опита плод, с който тя изобилства, изглежда глупав. Кой може да ти заповядва на тебе, о повелителю, кой ще посмее да се противи на волята ти? Защо не изпълниш желанието си, ако страстта те влече към Сита и не вкусиш наслажденията?" От какво се боиш, когато Кумбакхарна, и Индраджит, и всички ние стоим на страна на твоето спокойствие, и самия гръмовержец Индра не е в сила да ти попречи в твоя стремеж?"

Изслушал тези речи, Равана отвърнал ка Махапаршва: "Знай, о Махапаршва, че аз не моа да направя това, за което говориш. Някога аз видях Панджикастхала, блестяща като пламък в небето, на път към обителта на Брахма. Нейната красота ме ослепи и аз се насладих на нея, като я лиших от блестящия наряд; подобна на счупен лотос, тя се оттегли в чертога на прародителя. И тогава, узнавайки за случилото се, разгневения владетел ми каза: -Ако мякога вземеш жена насила, главата ти в миг ще се пръсне на хиляди части. - Ето защо, угнетяван от таен страх, аз не докосвам принцесата Видехи.

Но от Рама аз не се боя. Той е дързък, не познаващ мощта ми и затова се е осмелил да се приближи до миоте владения. Кой, безразсъден смее да тревожи спящия в пещерата лъв? Той не е видял в сражение моите стрели, подобни на отровни змии, носещи смърт на враговете. Както изгряващото слънце побеждава блясъка на звездите, така и аз със своята могъща войска ще преодолея силата му."

Тогава Вибхишана казал на царя на ракшасите предани мисли за за негово благо: "Наистина, страстта ти към Сита - това е змия, обвиваща се около твоята шия; тя ще те задуши. И на всички нас навлече голяма опасност дъщерята на царя на Митхила - докато не е късно, отдай я на Рама. Докато маймуните не са завладяли Ланка и стрелите на Рама не са отнесли главата на най-добрия от ракшасите, върни му любимата съпруга." И, обръщайки се към Прахаста и другите военначалници на ракшасите, Вибхишана казал: "О бродещи в нощта, мощта на вашия враг е безгранична, и заради вашия живот и благо вие не трябва да я пренебрегвате. Нямя мъдрост в това, което казхте тук, както няма надежда у грешника за небесно блаженство. Нито ти, о Прахаста, ни Индраджит, ни Кумбакхарна не е в сила да устои против Рама в боя. И ако нашия цар е неистов и безразсъден и сам се стреми към своята гибел, вие трябва да постъпите като истински негови приятели, а не като врагове. Както обладания от зъл дух приятелите го спасяват, влачейки го за косите, така и вие спасете царя, ако ще и против волята му. Заради благото на царя и града, и всички ракшаси - върнете на Рама дъщерята на царя на Митхила."

С внимание изскушвайки Вибхишана, надарен с божествено красноречие, великия по дух Индраджит, предводител на демоните, казал: "За какво, о чичо говориш тези безполезни речи, подобаващи на страхливец? Няма в нашия род боязливи и слаби; само Вибхишана, брат на моя баща, е лишен, видно, от мъжество и сила. От какво се боиш, ти, о срамежливи, когато всеки ракшас ще се справи с Рама и с Лакшмана? Та нали те са само смъртни хора. Повелителя на боговете, владетеля на трите свята, беше пленен от мен и доведен на земята, и небожителите се разбягаха от страх пред мене. Аз извадих зъбите на небесния слон Айравата и го съборих на земята. Нима аз, сломилия гордостта на богове и дайти, няма да победя човек?" Вибхишана отвърнал на Индраджит: "О сине мой, ти си още дете и ума ти още не е съзрял за съвета - затова се хвалиш, като безумец, за мъка на себе си и на баща си. Нито ти, нито някой друг може да устои против сина на Дашаратха; безразсъдни са думите ти! О царю - казал Вибхишана - върни Сита на Рама, за да избегнем беди, да намерим покой!"

На тези думи на Вибхишана, изпълнени с благоразумие, Равана отговорил, тласкан от пагубен гняв: "По-добре да живея с явни врагове или сред разярени знии, отколкото с тези, които се представят за приятели, бидейки тайни врагове. Аз добре зная, о ракшасе, природата на роднините, те са еднакви навсякъде - винаги се радват на нещастието на близките си. И роднините на царя, могъщ и победоносен, винаги се стремят да му навредят и да развалят неговите замисли. Най-лошите врагове са лицемерните роднини, те се радват да навредят един на друг. Знаеш ли, че в стари времена, казват слоновете завиждали на ловците? - ние не се страхуваме от огън, оръжие и примки - ние се боим от коварни роднини, ослепени от себелюбие. Само с тяхна помощ ни намират и ловят в горите - И няма по-лош страх от страха от роднини. Не напразно казват - В кравите е млякото, в роднинте - опасността, в жените - непостоянството, в брахманите - благочестието. Ти завиждаш на моите думи, моето богатство, моето могъщество. Позор за тебе, о презряна маймуно, ти безчестиш своя род! Ако някой друг се осмели да произнесе това, което чух сега от тебе, тозчас би бил лишен от живота си."

Оскърбен от суровата реч на Равана, Вибхишана се изправил в гняв от своето място и казал: "Ти си ослепен, о царю. Само грижата за тоето благо ме принуждава да говоря. Аз не искам да те видя убит, сразен от златоперите стрели на Рама. Ти си ми старши брат, и аз съм длъжен да те почитам като баща, но ти не следваш праведен път. И аз няма да търпя твоите обиди. О царю, такива, които услаждат слуха ти с лукави речи, ти ще намериш много около себе си, но са редки тези, които могат да кажат, или чуят неприятни, но справедливи думи. Прости ми, о десетоглави, това, което казах за твое благо. Посъупи както искаш, отбранявай както можеш себе си и този град. Аз напускам, бъди щастлив без мен."

И Вибхишана, и заедно с него още четирима високородни ракшаси, напуснали събранието на бесовете на тъмнината.