Напускайки Ланка, Вибхишана, в мигване на окото стигнал до мястото, където били разположени маймунските войски, Рама и Лакшмана. Вождовете на маймуните го видели отдалеч, летящ по въздуха подобно на буреносен облак, святкащ с мълнии, и с него четиримата му спътници, с могъщ и страшен вид, с мечове и боздугани в ръце. И Сугрива, поразмисляйки, казал на Хануман и другите маймуни: "Вижте, лети ракшас и след него още четирима въоръжени демони, за да ни убият." И маймуните отговорили поклащайки каменни късове и дървесни стволове: "Заповядай, о царю, и ние ще съкрушим и унищожим тези злобни бесове. За своя мъка се появиха те тук." Вибхишана между другото се спунал на северния бряг на океана и със силен глас извикал към Сугрива и приближените му: "Аз съм Вибхишана, младши брат на Равана, царя на ракшасите, извършил много несчестиви деяния. Той похити Сита от Джанастхана и уби ястреба Джатаю; днес той държи Сита в плен на Ланка. Напразно го увещавах и молих да върне Сита на Рама. Той ме оскърби и унизи, и аз напуснах Ланка, напуснах моите жени и деца и се явих тук, да търся убежище при Рагхава. Кажете на великия по дух потомък на Рагху, че е дошъл Вибхишана, брат на царя на демоните."

Сугрива побързал тогава при Рама и му казал: "Младшият брат на Равана, на име Вибхишана, се яви тук с четирима ракшаси да иска твоето покровителство. Пази се от него, о победоносни; тези ракшаси са коварни и опасни. Несъмнено, той е проникнал при нас, за да посее смут в нашия стан, или да ни убие, възползвайки се от нашата незащитеност, като сова, изтребваща спящите врани. Той е ракшас и брат на нашия враг, как можем да му се доверим? О благородни, аз мисля, че този Вибхишана е изпратен при нас от Равана и трябва да бъде убит." Той ще погуби тебе, ако му повярваш."

Изслушвайки Сугрива, Рама се обърнал към другите маймуни, обкръжаващи го и казал: "А какво мислите вие за това и какво ще ме посъветвате, като истински приятели?" Маймуните му отвърнали: "О Рама, ти говориш така само за да ни почетеш със своите думи. Ти си мъдър и проницателен и знаеш сам, как трябва да постъпиш. Но нека кажат мнението си най-мъдрите от нас." Ангада казал тогава за Вибхишана: "Ние не трябва да му вярваме веднага. Той е дошъл от нашите врагове. Злите скриват истината за своята природа и погубват хората, ползвайки се от слабостите им. Ние трябва да бъдем внимателни." И Шарабха казал: "Първо го изпитайте; изпратете при него тайни съгледвачи и ако те се убедят, че той не замисля зло, да го привлечем на наша страна."

Хануман казал, обръщайки се към Рама: "Аз не мисля, о. царю, че има ползе от това да те съветват. И ми се струва, че трябва да действаме внимателно и уверено. Как можем да го изпитаме? И ако пришълецът се е явил като приятел, нашата подозрителност само ще го отблъсне. Аз не забелязах в него коварство, докато той говореше. Речта му нямаше хитрости; аз му вярвам. Замислящият зло не се явява така смело и открито. Не е толков лесно да се скрие собствената природа, тя винаги се проявява. Няма съмнение, че Вибхишана е чул за гибелта на Валин и възцаряването на Сугрива; днес, движен от здравомислие, той е дошъл при нас, желаейки да получи царство. Обмисляйки това, ние трябва да приемем неговата помощ. Аз казах каквото мисля, о мъдри, сега ти решавай."

Рама казал: "Аз мисля за Вибхишана така, както и ти, о сине на вятъра. Очевидно е дошъл тук като приятел; и аз не мога да го отблъсна." Изслушвайки тези думи и размисляйки над тях, Сугрива, царя на маймуните казал: "Дошъл като приятел, или враг, ние не трябва приемаме този бродещ в нощта, напуснал своя брат в беда. Защо трябва да вярваме, че той няма да ни предаде в несгода?" Рама тогава, гледайки към Сугрива, промълвил с усмивка: "Мъдри са думите на царя на маймуните. Но трябва да помним, че има различни врагове - едни идват отвън, други се появяват вътре в рода. И ако в рода на царя братята не си вярват един на друг - тогава те се боят един от друг и между тях е неизбежда войната. Ние не сме роднини на Вибхишана; той е дошъл при нас, за да завоюва царство. О, Сугрива, не всички братя са подобни на Бхарата, не всички са ти приятели. Намеренията на Вибхишана са ясни за нас, и ние не трябва да пренебрегваме нови съюзници." Сугрива казал на това: "О благородни, този демон е изпратен при нас от Равана. Той има намерение а ни погуби - мене и тебе, и Лакшмана. Аз предполагам, че е по-добре да го умъртвим, него и четиримата му приближени."

Изслушвайки тези думи на Сугрива и като ги претеглил, Рама казал: Вибхишана дойде при нас като приятел и ние нямаме причина да да го подозираме в зли замисли. И даже ако не знаем истинските му намерения, аз не мога да откажа убежище на този, който го иска от мен.

Пък и той не може да причини зло на нас, ако и да иска. Нито пишачи, нито данави, нито якши, нито всички ракшаси на света не са страшни за мен - аз ще се справя с всеки от тях. О, Сугрива, най-добър от маймуните, върви и доведи тук Вибхишана, нека той дойде безболезнано; който е потърсил убежище при мен, винаги ще го намери, ако ще да е самия владетел на демоните.

Сугрива, убеден от думите на Рама, се засрамил; и Вибхишана с четиримата ракшаси се представил пред сина на Дашаратха, и му се поклонил в краката. "Аз съм младши брат на Равана, оскърбен от него. - казал Вибхишана - Аз дойдох да търся защита от теб, о велики духом, оставяйки на Ланка моите приятели и моите богатства. Животът ми и всичко, което владея е в твоя власт от днес, о Рагхава." И Рама, ободрявайки го с приветлива реч и поглед, му казал: "Разкажи ми за силите и слабостите на моите врагове."

Вибхишана казал: "О принце, Равана, десетоглавия владетел на ракшасите, е могъщ и непобедим в бой. С милостта на самосъщия, дарена му за подвизи на благочестие, той е неуязвим за всички - за богове, гандхарви, змейове и птици. Втория му брат, Кумбхакарна, в битки е равен по сила на властелина на небесата. Синът на Равана, Индраджит се сражава с непробиваеми за оръжие доспехи, в ръкавици от кожата на игуана и има способността да става невидим в боя. Прахаста, победителя на Манибхадра, предвожда войската на Равана. Десет хиляди пъти по десет хиляди войни са под негово командване - ракшаси, населяващи Ланка, върколаци, кръвожадни и страшни. В битка те са непобедими."

Изслушвайки тези речи и претегляйки ги на ум, синът на Дашаратха казал: "Аз виждам, колко е голямо могъществото на Равана, за което ти разказваш, о Вибхишана. Но знай, че аз ще убия десетоглавия и неговите съратници и ще направя тебе цар. Ни под земята, нито на небесата няма да се скрие той от мен и няма да намери спасение. Кълна се в моите братя, аз ще се върна в Айодхя само когато убия в битка Равана с неговите синове, роднини и приятели."

И Вибхишана казал: "Разполагай с мен, о Рагхава, аз ще ти помогна с цялата си мощ в завоюването на Ланка. Ти ще видиш мен да изтребвам ракшаси в най-гъстата войска на Равана."

Тогава Рама, зарадван, прегърнал Вибхишана, обърнал се към Лакшмана и казал: "О братко мой, донеси вода от океана." И сина на Сумитра се подчинил; и по нареждане на Рама, той полял водата върху главата на Вибхишана; пред погледа на на маймунската войска, при възгласи на одобрение и приветствени викове Рама обявил Вибхишана за цар на ракшасите. И маймуните похвалили великодушето и мъдростта на сина на Дашаратха.

Помазвайки в царство младшия брат на Равана, Рама излязъл на брега на океана, господаря на реките и застанал на брега над водната стихия, ревяща и вълнуваща се. И, виждайки Лакшмана редом до себе си, му казал такива думи: "Казват, че скръбта утихва с времето; но моята тъга, породена от раздялата със Сита расте от ден на ден. Уви! Отново и отново слушам нейния вик - О съпруже мой! - в часа на похищението; като отрова ме изяжда. О сине на Сумитра, готов съм да те напусна и да се спусна в океанката бездна, за да угася огъня, изгаращ сърцето ми!"

Когато, пронизвам със стрела сърцето на повелителя на ракшасите, аз дали ще разсея тъгата си? Когато видя лицето на любимата си, сияещо с несравнима красота? Когато тя ме прегръща, усмихвайки се и аз, подобно на умиращ, приникнал към източника на безсмъртие, положа целувка на устните й, нежни като лотосови листчета? О Ветре, лети към страната, където се измъчва в плен моята мила, и докосвайки я, се върни и ме повей, донеси ми радост!

Далеч от мен, нейния съпруг, тя влачи своите дни сред свирепи демони и демоници, лишена от защита. Нежна и крехка, като цвете, тя е изнурена от печал и несгоди. Кога ще настане деня на нашата среща и мъката ще ме напусне?"

Ракшасът Шардула, съгледвач на злия Равана, видял войската на Сугрива на брега на океана. Побързал да се върне на Ланка, той се представил пред своя повелител и казал: "Несметна войска от маймуни и мечки се приближава към Ланка. Синовете на Дашаратха са я довели на брега на океана. Реши, о велики царю какво да направим преди врага да се доближи до града!"

Чувайки от Шардула за приближаването на неприятели, Равана извикал при себе си ракшас на име Шука и му казал: "Иди във вражеския стан, яви се при цар Сугрива и му предай от мен тези думи: - О Сугрива, могъщи сине на слънцето, потомък на велик род! Защо водиш своята войска против мене? Аз не съм враждувал с теб. Наистина, аз те смятам за свой брат, о царю на маймуните! Аз похтих съпругата на принца на Айодхя, но какво те засяга това, о Сугрива? Върни се в Кишкиндха. Не никого не е дадено да победи Ланка. Даже боговете и гандхарвите не можаха да направят това - какво да кажем за хора и маймуни?"

Приемайки тази поръка, ракшаса тозчас се превърнал в птица и се извил към небето. Прелетял над океанската бездна, той се спуснал на земята и, явявайки се пред Сугрива, повторил всичко, което му казал Равана. Едва завършил, маймуните, чувайки речта му, наскачали от местата си, нахвърлили се стремително към Шука с намерение да му отрежат крилата, или да го убият. И хванатият от тях Шука извикал тогава със жален глас, обръщайки се към Рама: "О потомко на Рагху, не е подобаващо да се убива посланик. Спри маймуните, о Рама!" И Рама казал на маймуните: "Не го убивайте."

Отново застанал на земята, демонът промълвил: "О Сугрива, какво да кажа на Равана, пред който треперят всички живи същества?" Царя на маймуните отвърнал: "Кажи му, о ракшасе, моите думи: - О Равана, ти не си ми приятел и не си ми благодетел, и аз не храня любов към тебе. Ти си враг на Рама, и затова си достоен за смърт - както Валин преди тебе - с твоите приятели и роднини. И затова аз ще те убия, о цар на бродещите в нощта, с твоите приятели и роднини и ще превърна Ланка в пепел. И ти няма да избегнеш своята участ, даже ако боговете застанат в твоя защита. Нито ракшасите, нито пишачите, нито гандхарвите, нито асурите ще те защитят, Равана. Ти похити прекрасната Сита, но не премери силите си, безумни. Наказанието ще те настигне; няма да устоиш пред могъществото на Рама - той ще вземе живота ти."

Тогава, обръщайки се към Сугрива, заговорил Ангада, син на Валин. "о най-мъдри царю, този ракшас не е посланик. Мисля - и в това няма съмнение - че той е съгледвач. Той се яви тук, за да разузнае нашите сили. Истинно ти казват арестувай го. Не му давай да се върне в Ланка." И когато по заповед на Сугрива маймуните хванали Шука, и той завил като загинала душа. Жестоко стиснат от ръцете на безжалостни маймуни, Шука извикал, отново и отново зовейки великодушния син на Дашаратха: "О Рама, те ми откъсват крилата и избождат очите ми! Ако аз загина, нека всички грехове, извършени от мене от рождения ми ден до смъртния час ще паднат на твоята глава!" И, слушайки този жалостен вик, Рама спрял маймуните и им казал: "Пуснете посланика."

И, подчинявайки се, маймуните пощадили Шука, но временно го запряли, за да не се върна на Ланка и по нареждане на Сугрива го завързали и оставили в плен.

Сугрива и Хануман се обърнали тогава към Вибхишана, и го попитали: "Кажи, доблестни царю, как да преминем с войската през водната бездна - обителта на Варуна?" На това отговорил благочестивия брат на Равана: "Нека Рама прибегне до милостта на океана. Някога цар Сагара, прашурей на Рама, сътворил тази велика бездна - океанската стихия; и днес могъщият океан няма да откаже на потомъка на Сагара".