И по съвета на Вибхишана, Рама излязъл на брега на океана. Три дни останал там, и три нощи спал на брега на легло от тревата куша. На четвъртия ден той чул гласа на океана; израснал от вълните, в блестящ перлен и златен наряд, окръжен от огненолистни панаги и своите жени, богини на реките, океанът се приближил към Рама и казал: "О Рагхава, дълбините ми са безмерни и няма край вечното движение на вълните. Няма проход през мен - такава е моята природа. Но аз ще ти помогна и ще направя така, че твоята войска да премине през мене, и свирепите морски чудовища няма да я докоснат. О благородни, в твоята войска има маймуна на име Нала, син на Вишвакарман, зидаря на боговете. Заповядай му да построи мост през мен, и моите води, като твърдо дъно ще поддържат този мост."

Като казал това, изчезнал; с него изчезнали реките и панагите. Тогава станал Нала, най-достойния от маймуните и казал: "Истина каза господаря на реките, С изкуството, наследено от баща ми, аз ще издигна мост през безкрайната обител на делфините. Нека още днес маймуните се заловят за работа."

И тогава по заповед на Рама най-силните от маймуните със стотици и хиляди, без да си пречат се отправили в гората, започнали да измъкват от земята дървета и да ги носят към океана. И те хвърляли и натрупвали в морето дървета шала и палми, ашвакарни, арджуни и цъфтящи карникари, седемлистни ашоки и билаки, бамбук и бакули и гранатови и мангови дървета. Те ги поваляли или измъквали с корените, те изкъртвали големи скали и ги търкаляли или мъкнели с помощта на хитроумни приспособления към водата. И когато тези огромни скали падали в океана, водите се издигали като планини до самото небе и пак падали; и дърветата, падайки в бездната пораждали водовъртежи и силни вълни.

И превелик и оглушителен шум се вдигал от падането във водата на тези скали. Между другото, докато едни маймуни влачели и хвъряли във водата дървета и камъни, други вече се качвали по тези, издигащи се от вълните, държейки в ръце прътове и въженца за измерване на правилността на моста. И с помощта на стотици могъщи маймуни Нала започнал да строи мост през океана, мост дълъг сто йоджана.

В първия ден маймуните, по мощ подобни на слонове, изпълнени с ръмжене и напрягане на силите, завършили четиринадесет йоджана от моста. Втория ден, работейки бързо и спорно, те направили двадесет йоджана. На третия ден, обитателите на горите се придвижили с двадесет и един йоджана. На четвъртия ден работливите и неуморни маймуни, трудейки се с усърдие и желание, се придвижили на двадесет и два йоджана. И на петия ден те завършили двадесет и три йоджана, достигайки далечния бряг. Така могъщият син на Вишвакарман, равен по своето изкуство на божествения си баща, построил мост през океана.

И този мост, съоръжен от маймуните над обителта на делфините, бил прекрасен на вид и блестящ, като млечния път на небосвода. Тогава богове и гандхарви, сидхи и велики светии се появили на небеста, жадуващи да видят това чудо. И те съзряли великолепниа мост на Нала, десет йоджана широк, простиращ се през океана на сто йоджана, съоръжен с изкуство, безподобно и непостижимо. А маймуните скачайки и въртейки се, с рев и гръмогласни възгласи на радост, също съзерцавали моста, подобен на просека в косите на океана.

И стотици хиляди смели обитатели на горите преминали по издигнатия от тях мост шрез океана, и на чело на войската Хануман и Ангада пренесли върху себе си на другия бряг на океана Рама и Лакшмана. И войните вървели по моста, бягайки и скачайки и се извисявали във въздуха като птици с резки крясъци и рев, заглушаващ силния рев на океанската бездна. Преминавайки океана, войската застанала на обрасъл бряг, в местност, изобилстваща от плодовити дървета и прясна вода. Слънцето помръкнало; облаците на небето се окрасили с кървави цветове; червен, като сандал полумрак се спуснал на земята, и от околните гори се чул вой на чакали и тъжни крясъци на неизвестни птици и зверове, предвещаващи велико кръвопролитие и гибел на войни в предстояшата битка.

И като построил войските, Рама ги повел към Ланка. Сугрива и Вибхишана вървели напред, издавайки войнствени викове. И земята се тресяла под стъпките на могъщата маймунска армия.

Скоро Ланка се видяла напред, като изградена от облаци; и шумът на града, звуци от тръби и литаври се дочули от маймунската войска. И като ги чули, маймуните зарадвано изревали, заглушавайки тези звуци със своя рев. Рама, виждайки в далечината града на ракшасите, с неговите великолепни дворци, възнасящи стените си към небесата, с неговите прекрасни къщи, увенчани със знамена и пояси, виждайки пред себе си Ланка, въздигната от Вишнукарман, на върха на планината, предал мислите си за Сита, измъчвана в плен зад тези стени.

Маймуните между това се движели към Ланка, подбирайки по пътя камъни и дървета. Рама казал на Сугрива: "Нека нашата войска се подреди в нужния строй: нека Ангада заедно с Нал застане в средата на строя; нека Ришабха със своите маймуни застане на дясното крило на войската, а смелия Гандхамана - на лявото. Аз със Лакшмана ще застана отпред; мечките начело с Джамбаван и Сушена нека следват Ангада, а ти, о царю на маймуните, ще ни прикриваш в тила." И когато войската, като буреносен облак запълнящ подстъпите към Ланка, се построила в указанкя от Рама ред, сина на Дашаратха казал на Сугрива: "Сега можеш да освободиш Шука." И Сугрива пуснал посланика на Равана.