Освободен по думата на Рама, Шука, жестоко измъчен и смачкан от маймуните, изпаднал в смъртен страх, но жив се върнал в града Ланка и се представил пред царя на ракшасите. Виждайки го, Равана се гръмко се разснял и попитал: "Какво е станало с твоите крила? Ти изглеждаш така, сякаш някой е искал да ги откъсне от тебе. Видно, ти си попаднал в лапите на маймуните?" И Шука, треперейки разказал какво му се е случило. "С маймуните не може да се преговаря, о царю - казал той - те са свирепи и неуравновесени по своята природа. Рама дойде на острова заедно със Сугрива, този Рама, който уби Вирадха и Кабандха, и Кхара. Въздигайки мост през бездната и преминавайки океана, Рама стои сега при стените на града; и с него пълчища маймуни и мечки, подобни на планини и буреносни облаци. И не може да има мир между тях и ракшасите. О, владетелю, настана време за теб или да им дадеш незабавно Сита, или да се сражаваш."

Чувайки тези думи на Шука, Равана с очи, пламтящи от гняв, казал: "Даже ако боговете и гандхарвите и данавите се опълчат срещу мене, и тогава няма да им дам Сита. Скоро аз ще подпаля със своите стрели Рама, както мълния, падаща от небето - слон, и цялата му войска ще изтребя, както възходящото слънце поглъща светлината на звездите при зазоряване. Синът на Дашаратха не познава силата ми, затова търси бой с мене."

После се обърнал към Шука и Шарана, двамата си съветници и казал: "Как премина Рама с войските през безбрежния и бурен океан - това аз не мога да постигна; подобно още не е било извършено в този свят. А съоръжението мост през морето - това е деяние, в което е невъзможно да повярвам. И все пак врага е под стените на Ланка, и аз трябва да зная броя на маймунската войска. Вървете и, прониквайки незабавно незабелязани в редовете на неприятеля, узнайте броя им и силата им, кой ги предвожда в боя, как са построили мост през водите на океана, как са разположени тук, на Ланка, какво е оръжието им, кой стои начело на войската им и какво замислят Рама и Лакшмана. Всичко това разберете вярно и се връщайте без да се бавите."

С тези поръчения, Шука и Шарана се отправили, превръщайки се в маймуни, в редовете на маймунската войска; но не били в състояние те да преброят несметните пълчища, покриващи като облаци околността на Ланка, равнини и планини. И едни отряди вече стъпили на сушата, други още вървели по моста през океана, едни се движели по всички направления, с ревове и викове, а други стояли, разположени за отдих. В това време, когато Шука и Шарана в облика на маймуни наблюдавали движението на маймунската войска, те били забелязани, разкрити и взети в плен от Вибхишана. Разобличавайки ги, Вибхишана довел тези двамата при Рама и казал: "О победоносни, тези двамата са съветници на царя на ракшасите, Шука и Шарана. Те са дошли тук като съгледвачи от Ланка." Представени пред Рама, ракшасите, уплашени и отчаяни за спасението на живота си, събрали смирено длани: "О милостиви, по волята на Равана ние дойдохме тук, за да разузнаване твоите сили."

Рама се усмихнал и казал: "Ако достатъчно сте разгледали нашите войски и сте успели да изпълните поръчението, връщайте се с мир. О Вибхишана, макар тези бесове да са проникнали при нас като съгледвачи, пусни ги. Нека идат при господаря си и му предадат моите думи: Призови цялата си сила, на която си се надявал, когато похити Сита; прави каквото искаш, събери всички свои приятели и съратници, но утре ти ще видиш Ланка, града и крепостта, в развалини и твоята войска - изтребена от моите стрели. Утре моят гняв ще се обърне против теб и твоите ракшаси!"

Изслушали тези думи, Шука и Шарана се поклонили на Рама и, като се върнали в Ланка, казали на владетеля на Ракшасите: "О царю, ние бяхме пленени от Вибхишана, но Рама ни освободи. О повелителю, неизброима е войската на Рама и силата му е неизмерима; той и сам, без войската може да съкруши твърдината Ланка! Ни богове, ни демони ще го победят в битка. Склони се за мир, о царю. Върни принцесата на Митхила на сина на Дашаратха."

"Никой на света няма да ме принуди да дам Сита" - отвърнал Равана и заедно със съгледвачите се качил на покрива на двореца, за да разгледа оттам неприятелската войска; покривът се издигал над земята на височината на много палми, ако се нанасят една върху друга. И, качил се на покрива на двореца, Равана видял океана, и планините и горите. И видял той, че земята наоколо е покрите, сякаш от буреносни облаци, с пълчища маймуни. "О Шарана - казал владетеля на ракшасите - кажи ми кои от маймуните са по- силни и по-важни от другите, кой предвожда войските им и чии съвети слуша Сугрива?"

На това Шарана, познаващ вождовете на маймунската войска, отговорил: "Ето тази маймуна, която стои пред стените на Ланка, обкръжена от стотици и хиляди военначалници, издаваща силни крясъци, тресящи стените на крепостта и околните хълмове - това е Нила, смел предводител на маймунските отряди. А този могъщ, който, клатейки ръце, тъпчи земята с крака и хвърля страшни погледи към Ланка, той е Ангада, син на Валин, наследник на царство Кишкиндха. Той те предизвиква на бой. А там - приятелят на Рама - неукротимият Хануман, водещ несметна войска маймуни, те заплашва с поражение. Зад Ангада, обиколен от страшна войска, стои на полето смелия Нала, строителят на моста. Там - зад Швета следват с рев и подвиквания обитателите на сандаловите гори. Със силата само на своята войска, Швета се надява да покори Ланка. Близо до него е Кумуда, цар на горите, растящи на брега на Гомати. А този, подобен на лъв, с дълга рижа грива, стоящ по-далеч от другите и изяждащ Ланка с очи - това е Рамбха, предводител на маймуните от планината Виндхя. Този, който разтворил уста и трепери от гняв - гледай как си клати опашката! - това е Шарабха от планината Шалвейя, о царю! Под негови заповеди са четиридесет хиляди маймунски вождове. А този, подобен на бурен облак, покриващ небето, изпускащ войнствен крясък е Панаша, предводител на маймунски войски. Там се приближава към стените на Ланка яростния Гавайя, начело на могъщи дружини.

Там се извисява над всички, като планина мечешкият цар Джамбаван, някога оказал помощ на Индра във войната между боговете и демоните. Там базстрашният Ришабха води хиляди маймуни, влачещи дървета и огромни камъни, готови да щурмуват. Там Гавакша със своите бързоходни и свирепи войни се движи към Ланка, вдигайки облаци прах. Там е великя Балимукха, жадуващ да съкруши нашата крепост, там е Кешарин от плодородните хълмове, озарени от слънцето и Кратхана, от бреговете на Ганг, заплаха за слонските стада, и Гандхамадана, и Гайя, и Праматхин, и много още вождове, обиколени от несметни войски, и аз не мога да преброя, о царю всички могъщи и смели войни, предводители на тази армия."

Когато Шарана млъкнал, Шука казал, обръщайки се към Равана: "Тези войни, които виждаш, о царю, стоящи под стените на Ланка, са подобни на могъщите смокини по брега на Ганг, храбри и неустоими маймуни, потомци на богове и гандхарви, способни да сменят облика си по желание, и труднопреодолими в бой. А тези двамата, които виждаш, с облик подобен на богове - това са Майнда и Двивида, в битка не знаещи равни. По милостта на Брахма им е било позволено да пият амрита - и сега няма никой, който би могъл да им противостои. А този могъщ, подобен на яростен слон - е старшия син на Кешарин, прославен под името Хануман, за него казват, че е син на вятъра - този, който в търсене на Сита, прелетя над океана.

С редом с него - тъмноликият мъж, чиято красота е подобна на месец - това е Рама, о царю, този, от който ти похити Сита; най-храбрия от рода Икшвака, той е дошъл да се сражава с тебе. В дясно от него войнът, блестящ в златна ризница, устойчив и широкоплещест, това е верния Лакшмана, готов да даде живота си за старшия си брат. Вляво от Рама, в обкръжение на ракшаси стои Вибхишана, помазан от Рама като цар на Ланка - пълен с гнява той жадува са се сбие с теб. А посред войската, увенчан със златен венец стои Сугрива, царят на мймуните, получил царството от ръката на Рама. Погледни неговата неизброима войска, о царю и се приготви за битка, жестока и безпощадна!"

Гледайки войските и вождовете на вржестака рат, които му показали Шука и Шарана, гледйки Рама и Лакшмана, Вибхишана, Сугрива, Хануман и другите, Равана почувствал в сърцето си смут; и, когато съгледвачите завършили своите речи, той се обърнал към тях в гневно порицание: "Съветници, живеещи по милостта на своя господар, не трябва да носят вести, неугодни на царя, или помрачаващи духа му. Или аз съм ви молил да възхвалявате враговете, стоящи пред вратите на града и готови да ни нападнат? Видно, напразно сте изучавали премъдростта на държавната служба - напусто е отишло ученето и невежество ви владее до днес. Щастлива е моята съдба, че имайки такива глупави съветници, все още не съм загубил царството си! Или вие не се боите от смърт, че водите подобни речи в присъствието на своя повелител? Аз ще предам на смърт всеки, който посмее да слави пред мен моя враг. Само паметта за вашите предишни заслуги смекчава моя гняв. Стига! Вървете далеч от мене; аз ще ви пощадя живота, но не се приближавайте до мен повече!"

Слушайки такива думи, Шука и Шарана се обърнали в смущение, поклонили се на Равана и с думите "Победа за теб, о царю!" се отдалечили.