Съгледвачите на Равана донесли на господаря си, че войните на Рама са се изкачили на планината Субелу. И разтревоженият Равана изпратил Прахаста и му наредил да приготви войска за отбрана на крепостта Ланка. После извикал при себе си Видюдджибха, ракшас искусен в магията, и влязъл с него в тази половина на двореца, където се измъчвала пленената Сита и му казал: "О демоне, направи така, че да дъщерята на Джанака да бъде предадена във властта на чар. Сътвори за мен със своето вълшебство главата на Рама, лъка и стрелите му."

Видюдджибха се подчинил и създал вълшебството, което поискал Равана. И царя, доволен го надарил със скъпоценно украшение. После се отправил в ашоковата гора и застанал пред печалната Сита, седяща под дървото на непокритата земя в обкръжение на свирепи демоници.

Равана се приближил към нея и казал: "О красавице, този, заради когоо ти ме отхвърляш, убиеца на Кхара, твоя съпруг Рагхава, падна в бой. Дойде краят на твоята надежда и твоята гордост. Сега ти ще станеш моя жена. О неразумна, остави упорството си и стани госпожа на всички мои жени! Какво те интересуват мъртвите? Чуй за гибелта на своя съпруг. С многобройни войски, събрани от царя на маймуните, Рама излезе на брега на морето, имайки намерение да стигне до моята гибел. Когато настана нощ, и войската се разположи за отдих на брега, и уморените войби заспаха, моите съгледвачи проникнаха в лагера им. И в полунощ моите могъщи войници, предвождани от Прахаста, избиха спящите врагове. Свирепият Прахаста отряза главата на Рама; Вибхишана е взет в плен; Лакшмана избяга с остатъците от войската. На Сугрива му счупиха шията и Хануман е убит от ракшасите. Падна и Джамбаван, в нощното клане, пронизан от много стрели и копия, и най- смелите маймуни - Майнда и Двивида плават в собствената си кръв, заколени от мечове. Убити са Ангада и Кумуда, и много вождове на маймунската рат. Други избягаха, преследвани от ракшасите, както слонове - от могъщи лъвове. И едни попаднаха в морето, други търсеха спасение в горите; и морския бряг, горите и планините са осеяни с маймунски трупове, поразени от ракшасите. Твоят съпруг е убит и войската му е изтребена от моите слуги; на мене ми донесоха главата му, окървавена и покрита с прах."

И обръщайки се към една от ракшаските, Равана казал в присъствието на Сита: "Доведи тук великия по дух Видюдджибха, който донесе главата на Рама от полето на битката."

И Видюдджибха незабавно се появил при зова, с призрачна глава и лък в ръце и застанал пред Равана, склонил глава. Тогава царят на ракшасите му казал: "Покажи на Сита главата на Рама. Нека тя за последен път погледне лицето на своя мъж." Ракшасът хвърлил главата на земята пред Сита и изчезнал. А Равана хвърлил до главата лъка и казал: "Това е оръжието на Рама. Прахаста го донесе със себе си."

Виждайки тази глава и този великолепен лък, спомняйки си за съюза между Рама и Сугрива, за който й говорил Хануман, Сита се уверила в правилността на разказа на Равана. И, гледайки лицето, очите, челото и косата - познати за нея, измъчената принцеса Видехи извикала скръбно и паднала на земята безчувствена.

Като дошла на себе си, прекрасната Сита взела в ръце тази глава и се предала на мъката си. "О аз загинах! - извикала тя - Уви, съпруже мой, ти стремейки се да ме освободиш, падна от ръцете на ракшас! Заради мене, ти - злощастния, ти прие смъртта - не твоя жена аз станах, а твоя зла съдба! О бедната Каушаля, от трима, на които даде път, само Лакшмана ще се върне при нея; и когато узнае за смъртта на Рама и за моя плен, сърцето й ще се скъса от мъка. Ти постигна своята цек, Кайкеи - мъртъв е Рама, най-добрия от рода Икшвака. Предсказваха му дълъг живот, но тези думи са били лъжливи."

Как е могло да се случи това? Защо ти си отиде от света, о господарю мой, и ме остави сама? О Равана, убий ме и мен заедно с Рама; върни жената на мъжа й, положи моята глава редом с неговата и тялото ми - редом с негововто тяло. о Равана, аз искам да последвам моя господар.

Така плачела убийствено прекрасната дъщеря на Джанака, без да отмества очи от главата и лъка на съпруга си. И в това време дворцовия страж спешно се появил пред Равана, със събрани длани с думите: "Победа, о царю!" и стражът казал: "О господарю, Прахаста със всички придворни дойде и иска да те види. Прости на своя роб, но изглежда работата не търпи забавяне; той ме изпрати за тебе."

Чувайки думите на ракшаса, десетоглавият напуснал ашоковата гора. И едва излязъл, главата и лъка изчезнали! Сарама, съпруга на благочестивия Вибхишана, виждайки как тъгува Сита се приближила при нея за да я утеши.

"О Сита, - казала Сарама - презирайки заради тебе страха пред Равана, аз се промъкнах тук незабелязана и чух всичко, което той ти говореше и какво ти му отговори.

И аз успях да разбера защо той си отиде така бързо. О прекрасна принцесо, утеши се! Рама не е убит, не го отписвай; и невредима е войската на маймуните. Това, което видя ти - е призрак, магия, създадена от чародейството на нечестивец, враждебен към всички същества.

Твоята мъка е към края си, и вече наближава зарята на твоя щастлив ден. Наистина, богинята Лакшми обърна поглед към тебе. Узнай, о принцесо: Рама премина океана с маймунската войска и направи лагер на южния бряг! Ракшасите, пратени да разузнаят движението на войската на Рама, разказаха за неговото преминаване. И Равана, получил тези вести се съветва със своите военначалници."

Тъкмо Сарама казала това на Сита, двете чули крясъците на войската, подобни на лъвски ревове, и бой на барабани. Сарама казала: "Този барабанен бой, о Сита призовава към оръжие! Чуй трясъка му, подобен на гръмотевичен гръм. Чуваш ли грохота на колесници и цвиленето на конета? Войската на ракшасите бърза да защити града. Дойде часа на изпитанието и страха за Ланка; за тебе настъпи време за щастлива надежда. Скоро, о принцесо на Митхила, Рама, убивайки Равана в битка, ще те изведе от плен, и отново ще върнеш щастието си с любимия ти съпруг."

И както есенен облак освежава с благ дъжд сухата знойна земя, така и добрата Сарама утешила Сита, хвърлена в отчаяние от речите на Равана. Желаейки да окаже услуга на Сита, Сарама й казала с приветлива усмивка: Ако искаш, аз мога да ида тайно при Рама и да му предам твои думи, и да се върна обратно." Но Сита казала: "Ако искаш да ми сториш добро, о Сарама, моля те, иди и разбери какво замисля Равана. Вече много дни аз живея тук в страх и тревога, и коварния и злобен владетел на ракшасите постоянно ме преследва и заплашва. Узнай какво са решили - да ме дадат на Рама, или да ме оставят в плен, и ми кажи. Това е голямата милост, която искам от тебе."

Сарама изтрила сълзите от лицето на Сита о казала: "Ако такова е желанието ти, аз ще ида, о дъще на Джанака." И тя се отправила в покоите на Равана и, подслушвайки думите, които се говорили на съвета на ракшасите, се върнала скоро в ашоковата гора при тъжната съпруга на Рама.

"О дъще на царя на Митхила - казала тя на треперещата Сита - съветниците, помъдрели от годините, и самата майка на Равана говореха на повелителя на ракшасите, убеждавйки го да те върне на Рама. Но той упорства в своето намерение да те остави при себе си; и докато той не падне на полето на битката, никой тук няма да посмее да наруши волята му."

При тези думи на Сарама, се дочул всяващият трепет рев на маймунската войска, разтърсваща земята, и звуците от тръби и барабани. И войнстващи крясъци на защитниците на Ланка се раздали в отговор.

В този час десетоглавия владетел на ракшасите, обзет от гибелна страст, отхвърлил съветите на най-мъдрите си съветници от своите приближени, заповядал на своите войни да се готвят за битка. Той поставил Прахаста да защитава източната порта, Махапаршва и Маходару изпратил на южната врата, Индраджит застанал начело на защитниците на западната врата, а сам Равана взел отбраната на северната врата, където началници били Шука и Шарана. В града той назначил Вирупакша,

И, разпуснал съветниците, отдавайки нужнита разпореждания, Равана влязъл в своите великолепни чертози.