По думата на Рама, цялата огромна маймунска войска, разделена на отряди, тръгнала към твърдината Ланка. От всички страни хиляди и десетки хиляди маймуни прииждали тъпчейки се на пристъпи, крещящи с вледеняващи душата викове. Те запълняли рововете, пълни с прозрачна вода с камъни, пръст, слама и дървесни стволове, а преминавайки ги, се заели да чупят златните врати, удряйки ги с камъни и греди, и пълзели със стотици по стените. И маймуните ревяли, виели и крещяли: "Победа за Рама, сина на Дашаратха, победа за могъщия Лакшмана, победа за цар Сугрива!"
Тогава Равана, запален от гняв, заповядл на своята войска да излезе. И бродещите в нощта надали всички наведнъж застрашителен вой, а маймуните под стените на Ланка, като го чули, изревали в отговор. Забили барабани, затръбили хиляди раковини, и войската подчинявайки се на заповедта на Равана, излязла от града в полето, изпълнена от жажда за бой, като бурен поток в деня на всемирния потоп. Ревът на тръбите и барабанния бой, крясъците на слонове, цвилене на коне, грохот на колесници, тропот на демонската войска, смесена с гръмки маймунски крясъци се носела в околността, пълнейки земята, небесата и морето.
И започнало велико сражение между ракшаси и маймуни, подобно на битката между богове и асури в предни векове.
Ракшасите, проявявайки силата си и бойно изкуство, поразявали маймуните с копия и мечове, боздугани и брадви, а неукротимите обитатели на горите убивали ракшасите с тояги, греди и големи камъни, или ги раздирали с нокти и зъби. И силен крясък "Победа за цар Сугрива!" се смесвал с друг "Победа за тебе, о царю!", нали всяка войска крещала името на своя господар. И още други свирепи ракшаси, стоящи на стената, пронизвали маймуните със стрели и дротици. Маймуните, в гняв скачали върху враговете ги душили или убивали с ръце. И битката мебду ракшаси и маймуни била ужасна, и поразителна, и земята под краката им станала кална от потоци кръв и се покрила с мъртви тела.
Колкото продължавал боя, толкова по-яростни ставали сражаващите се. На коне, блестящи от златна сбруя, на оседлани подобни на планини слонове, на пламтящи колесници, в святкащи на слънце ризници, доблестни ракшаси, жадуващи победа за своя повелител Равана, излизали от града в неукротим поток. И могъщите маймуни, търсещи битка, идвали насреща им, готови да победят или загинат за славата на Рама и цар Сугрива. И между това, когато закипял бой между едната и другата войска, много високородни войни от единия и другия стан се сборили един срещу един в ожесточена схватка.
Както някога демонът Андхака се борил с бог Шива, така се срещнали Индраджит, сина на Равана с Ангада, сина на Валин. Ханума се сбил с Джамбумалин, Нила влязъл в единоборство с Никумбха, а царя на маймуните Сугрива се срещнал с Прагхаса. Четири могъщи ракшаси - Агникету, Рашмикету, Митрагхна и Яджанкопа нападнали Рама; Ваджрамишти се срещнал с Майнда, а с Двивида - Ашанипрабха; непреодолимия в бой Пратапана се сражавал със страшния Нала, а със Сушена, сина на Варуна се сряжавал Видюнмалин.
И яростна и безпощядна битка се водела между ракшасите и маймуните. Кървава река заструяла по бойното поле, и телата на падналите войници били нейни брегове, а косите им - водорасли и треви в тази река.
С тежък боздуган яростният Индраджит нанесъл удар по Ангада, подобен на удар на мълния от владетеля на небесата. Ангада, със своята тояга, с един удар разнесъл на парчета златната му колесница, поразявайки смъртно коларя и конете му. Джамбумалин на бърза като вятър колесница, като буря нападнал Хануман и с копие го ударил в гърдите. Но Хануман без да трепне, с могъщ удар счупил вражеската колесница, заедно с ракшаса. Свирепият Пратапана с рев се нахвърлил срещу смелия Нала. Пронизан от много стрели на точния ракшас, Нала скочил на неговата колесница, и издирайки с нокти очите му, ги хвърлил на земята.
Агникета, Рашмикета, Митрагхна и Яджнакопа обсипали Рама с дъжд от стрели. Разгневен от ударите им, синът на Дашаратха с четири стрели, подобни на огнени мълнии, отнесъл главите на всичките четирима.
Прагхаса, поглъщател на вражеските войски, бил убит от Сугрива, който го ударил със ствол от седмолистник, с корена измъкнат от земята. Майнда убил Даджрамушти с юмручен удар, събаряйки го на земята заедно с колесницата и конете.
Двивида метнал в своя противник каменен къс. В отговор Ашанипрабха пронизал главата на Двивида с много стрели, подобни на мълниите на Индра. Израненият от стрелите Двивида, извън себе си от гняв и болка, сграбчил могъщ ствол от дърво шала и съкрушил с него Ашанипрабха заедно с колесницата му. И Сушена, смел воин, бил обсипан със златоперите стрели на Видюнмалин. Хващайки поредния голям камък, го метнал във Видюнмалин; камъкът раздробил на парчета колесницата на ракшаса, но Видюнмалин успял да отскочи от нея и се нахвърлил върху Сушена. Тогава мечешкият вожд вдигнал над главата си нова скала, по-тежка от предишната; и в този миг Видюнмалин му нанесъл страшен удер с боздуган в гърдите. Но без да трепне, Сушена пуснал камъка на главата на ракшаса и го повалил бездиханен на земята.
И, притискани от могъщите маймуни, ракшасите, опиянени от мириса на кръв се сражавали, отстъпвайки към стениъе на Ланка, страстно желаещи залеза на слънцето.
И докато продължавало сражението, ужасен станал видът на полето на битката, покрито с мъртви тела на ракшаси, маймуни, коне и слонове, отломки от разбити колесници, счупени оси, колела, разхвърляни по земята впрягове, стърчащи копия, дротици, мечове, боздугани и стрели. И стада чакали започнали да се събират от всички страни на полето, в небето се завъртяли лешояди, а с приближаването на нощта страшни безглави призраци - кабандхи се вдигнали във въздуха.
Денят минал и настъпила фатална нощ. Но и в спусналия се мрак, битката продължавала, и яростта на бойците не угасвала. В непрогледен мрак маймуните и ракшасите започнали да се убиват един друг, с крясъци: "Ти си ракшас!" и "Ти си маймуна!" и се чували викове "Бий!", "Чупи!", "Нападай!", "Къде бягаш?". Ракшасите в своите златни ризници излеждали в тъмното като покрити със светещи треви. С настъпването на нощта силата им се увеличила и, обзети от гняв, те се движели напред, изтребвайки и изяждайки маймуните. И маймуните в неистов гняв се хвърляли и скачали върху тях, раздирайки с нокти и зъби конете и конниците, слоновете и войните, сражаващи се на слоновете, и разбивайки колесниците, украсени с пояси.
Прахът, вдигнат от краката на сражаващите се, копитата на конете и колесниците, се набивал в очите и ушите. Грохот на барабани, звуци от литаври и мриданги се раздавал в мрака, смесвайки се със страшно пеене на тръби, трясък от колесници, цвилене на коне, вой на ракшаси и маймуни. И тази нощ, гибелна за ракшаси и маймуни била ужасна; и изглеждало, че няма край.
В тази дълбока тъма, ракшасите на тълпи нападали Рама. Рама с Лакшмана, с точни стрели, подобни на отровни змии, пронизали много вождове от войската на Равана - и тези, които били различими и тези, които се криели в мрака. В мигване на окото, Рама със четири стрели поразил четири могъщи ракшаса - неукротимия Ядджнашатра и великия по тяло Ваджрадамштра и двамата съветници на Равана - Шука и Шарана; тежко ранени от стрелите на Рама, те напуснали бойното поле.
Златоперите стрели на Рама, подобни на огнени езици, пронизвали нощната тъма във всички посоки; и ракшасите, осмелили се да се приближат до него, загивали като пеперуди летящи към огън.
И страшната нощ на тази битка изглеждала по-страшна от грохота на барабаните и рева на сражаващите се войни, подобен на рева на океана.
Храбрият Ангада победил в битката Индраджит. Напускайки своята колесница, израненият син на царя на ракшасите, чиито коне и кочияш били убити от Ангада, отстъпил от бойното поле. И всички, които видели този двубой, се насладили на военното изкуство на Индраджит, въздали хвала на смелостта и силата на Ангада, и маймуните, ликувайки, прославили сина на Валин с гръмки викове.
Индраджит, претърпял поражение от Ангада, извън себе си от ярост, прибягнал тогава към дара, получен от Брахма. Безсилен да преодолее врага в открит дуел, той, склонен към коварство в боя, станал невидим и, обръщайки се против Рама и Лакшмана, насочил към тях, сам оставайки невидим, губителния полет на своите страшни стрели. И, пламтейки от злоба, той ги наранявал непрекъснато със своите стрели - змии; и двамата - Рама и Лакшмана били безсилни да го поразят, него - неуязвимия, прибягнал до магия за победата над враговете.
Тогава, стремейки се да открие своя невидим протовник, Рама повикал на помощ седем маймунски вождове - Ангада, син на Валин, безстрашния Шарабха, Двивида, Хануман, могъщия Санупрастха, Ришабха и Ришабхаскандха. По заповед на Рама седмината се извисили във въздуха и полетели във всички посоки, размахвайки огромни дървесни стволове, разсичайки пространството в търсене на Индраджит. Но синът на Равана, изкусен в стрелбата, ги посрещнал с яростен полет на непреодолим порой от стрели; и могъщите маймуни, изранени от оръжието му, не могли да го съкрушат и да предпазят от стрелите му Рама. И пред очите на маймунската войска, Индраджит продължавал да поразява Рама и Лакшмана със своето ужасно оръжие, и покривал телата им със стрели и кръв на потоци течала от техните тела. Индраджит, скрит от поглед, извикал към братята: "Когато се бия невидим, самия владетел на боговете е безсилен против мен - а кои сте вие, нищожни? С гняв е изпълнен духа ми; днес с моето оръжие, аз ще изпратя синовете на Дашаратха в царството на Яма!" И отново, като ги пронизвал със стрели, тои надал радостен вик. А Рама и Лакшмана не можели повече да издържат смъртоносния порой. Жестоко изранени от стрелите, стърчащи от телата им във всички страни, така, че не останало нясто за пръст, непронизано от стрели, те паднали на земята, облети в кръв.
Първи паднал Рама. Индраджит многократно пронизал тялото му със стрели с гладки върхове, наречени "нарача" и стрели с върхове като нож и дротици, наречени "тежък зъб", и други, наречени "лъвски зъб". Виждайки, че Рама е паднал, Лакшмана се отчаял за спасението си и сълзи се появили в очите му; и поразен от облак стрели на Индраджит, той паднал редом със своя старши брат. И маймуните, обхванати от скръб, проливайки обилни сълзи, издали тъжен вопъл, и с тълпа обиколили падналите герои.