И Равана чул този ужасен шум, вдигнат от маймуните и ракшасите, ревящ и вопиещ. Вслушвайки се в него, повелителят на бродещите в нощта казал на съветниците си: "Този шум, изразяващ ликуване на маймунската войска, когато Рама и Лакшмана са сразени на бойното поле, ме тревожи." И, обръщайки се към приближените ракшаси, казал: "Вървете и разберете, каква е причината за радостта в неприятелския стан".

И те, бързо покачвайки се на стените, видели на полето на боя войската на маймуните, приготвена за нападение, начело със Сугрива и двамата синове на Дашаратха, освободени от магическите стрели. Тогава, с паднал дух, свирепите ракшаси слезли от стените, застанали пред своя повелител с побледнели лица и тъжно му съобщили тази бедствена новина.

Чувайки от тях, че синовете на Дашаратха са се възстановили от раните и отново са на бойното поле, владетелят на ракшасите бил обзет от силна тревога: "Ако смъртно ранени от страшните стрели на Индраджит, дарени му от бога, тези двамата са станали и са се върнали при живите, аз виждам, че моето могъщество се е оказало безполезно и напразно са били ударите на нашето оръжие." И въздишайки тежко, като разгневен змей, Равана се обърнал към свирепия ракшас Ваджрадамштра, седящ сред събранието на ракшасите, и му заповядал: "Върви, о достойни, вземи със себе си войска, убий Рама и Сугрива и изтреби маймунската рат!"

"Така да бъде!" отговорил Ваджрадамштра и излязъл бързо, заповядвайки на военначалниците да построят войска. И, облечен в блестяща ризница, със златни гривни и накрайници, със скъпоценна диадема на главата, с лък в ръка, той се качил на златна колесница, святкаща като пламък, и излязъл през южната врата срещу маймуните на могъщия Ангада. След него се устремили с войнствени крясъци, подобни на гръм, пълчища страшни ракшаси, въоръжени с копия и мечове, чукове, железни боздугани, тояги, дротици, пики и брадви. Заедно с пешите войни се носели в бой конници на бързи коне, летели колесници, украсени с пояси, бягали слонове, подобни на движещи се планини. И цялата войска на ракшасите настъпвала срещу маймуните като буреносен облак, гърмящ и хвърлящ мълнии.

Когато Ваджрадамштра излязъл от южната врата на своята бойна колесница, недобри знамения се появили в небето пред погледа му. Врани, грачейки се завъртяли над главата му, и отвратителни лешояди се спуснали и кацнали на покрива на колесницата. Чакали в горите вдигнали зловещ вой. Войниците на Ваджрадамштра започнали да се смущават. И обезглавен труп с ледена душа паднал право на пътя му.

При вида на тези зловещи прокоби душата на Ваджрадамштра се помрачила, и войската му се поколебала. Маймуните, като видели това, се хвърлили към врага си с рев и крясък, разтърсващ земята.

И закипяла гореща битка под стените на Ланка между маймуни и ракшаси, свирепи и безпощадни, пламтящи от воинска страст, устремени да се унищожат един друг.

Войните се хвърляли един срещу друг, нанасяйки и получавайки в отговор удари, скачайки и падайки, тъпчейки се един друг с крака, проливайки потоци кръв и сами изтичайки в кръв. Сбивали се един с един, отряд с отряд, не отвръщайки лице от битката, бойците се поразявали един друг с боздугани, тояги, мечове и дървета, бойни брадви и големи камъни; и камъните и гредите се сблъсквали във въздуха с мечове и копия, пораждащи силен грохот и трясък, смесвайки се с барабанен бой и пеене на тръби, търкаляне на колесници, цвилене на коне и викове на войните. А някои, хвърляйки оръжие се хващали един друг и се биели с юмруци, и се биели и драли и се разкъсвали един друг на части. И много ракшаси били разкъсани на парчета от маймуните или съкрушени от скалните късове, и много маймуни били убити от оръжията на ракшасите.

Ваджрадамштра, като бурен облак подобен на Шива, разрушителя на вселената, се врязвал в редовете на неприятелската войска, сеейки смърт на пътя си и вселявайки трепет в сърцата на маймуните, и го следвали неговите войни, въодушевени от жажда за бой. Но смелият Ангада, обладаващ лъвска мощ, с очи червени и горящи от гняв, хванал ствол от дърво ашвакарна, и пребил множество от редовете на войската на ракшасите. Стотици от тях паднали от ръката му като гора, изсечена с брадви и полето се покрило с планини от трупове с размазани глави и пречупени ръце и крака, покрило се с трупове на коне, слонове, счупени бойни колесници; реки от кръв заструили по бойното поле. И се смутила и разколебала войската на ракшасите под неистовия натиск на Ангада, сина на Валин.

Виждайки поражението на своята войска, Ваджрадамштра бил обзет от гняв. И, опъвайки лъка си, блестящ като мълнията на Индра, той започнал да обсипва с порои стрели редовете на маймуните. И най-силните от ракшасите, стоящи на колесници, започнали да изпращат по враговете облаци стрели и дротици. А маймуните започнали да мятат по ракшасите стволове и огромни камъни. И двете войски понесли тук големи загуби, и много ракшаси и маймуни, поразени, паднали в боя.

Тогава предводителят на ракшасите, могъщият Ваджрадамштра, излял по маймуните непрекъснат порой стрели. И той, изкусен в стрелбата с лък, пронизвал с една стрела осем, и девет маймуни наведнъж. Възпламенен от гняв, Ваджрадамштра тогава разкъсал и разсеял неприятелския строй. И маймуните, изранени от стрелите, от страх избягали да търсят защитата на Ангада.

Ангада, виждайки редовете на своите войски разстроени, обърнал поглед към Ваджрадамштра и срещнал погледа му. И двамата се нахвърлили един срещу друг в смъртна схватка, като лъв с разярен слон. Със стотици и хиляди стрели, подобни на огнени езици Ваджрадамштра пронизвал тялото на сина на Валин. Маймунският вожд, от който течала кръв, метнал огромно дърво по Ваджраданштра. Но виждайки го, ракшасът без смущение разсякъл дървото в полет на части със своето оръжием и не долетяло до целта, късовете му паднали на земята. Тогава Ангада вдигнал над главата си грамадна скала и със страшен вик я хвърлил по врага. Но този, неустрашим, спокойно отскочил от колесницата и застанал по-далеч на земята. И скалата, хвърлена от Ангада, ударила колесницата и я разнесла на парчета и смъртно съборила конете.

Хващайки тозчас друга такава скала, обрасла с дървета от планинския връх, синът на царя на Кишкиндха я стоварил на главата на ракшаса И Ваджрадамштра, оглушен, изригвайли в кръв, за миг останал неподвижен, подпирайки се на боздугана за да не падне, твжко въздишайки. Дошъл на себе си, той замахнал със чудовищния си боздуган и наесъл на Ангада удар в гърдите; после, отхвърляйки боздугана, се нахвърлил върху Ангада и те се сграбчили в ръкопашен бой, нанасяйки си страшни удари с юмруци.

И ракшасът и маймуната, биейки се един друг, изпускали кръв от устата си, дишали тежко като змейове, и двамата, изнурени от боя се раздалечили накрая, безсилни да се победят един друг с голи ръце.

Отстъпвайки, Ваджрадамштра взел щит, обтегнат от магарешка кожа, и меч, клиновиден, широк и остър и отново нападнал Ангада. Ангада също взел меч и двамата - ракшасът и маймуната започнали да обикалят един около друг, скачайки и съревновавайки се в ловкост и съобразителност. И, нападайки се един друг, двамата, жадуващи победа, закрещяли и кръв затекла от раните им, уподобявайки двамата юнаци на дървета кимшука, покрити с алени цветя.

И двамата, накрая изморени от битката, вече не можели да се държат на крака и продължавали да се сражават, стоейки на колене. Но внезапно, в миг на окото, Ангада скочил с горещи очи - с бързината на змия, скачаща върху жертва! И с един замах на острия си меч синът на Валин отнесъл главата от раменете на Ваджрадамштра; и отрязаната глава, покрита с кръв, се търкулнала на земята, въртейки очи.

Ракшасите, виждайки гибелта на своя военначалник, в ужас се обърнали в бягство, преследвани от маймуни, търсейки спасение зад стените на Ланка. А синът на Валин, сразил Ваджрадамштра, тържествувйки победата си, се възвишавал сред маймуните, както Индра сред безсмъртните.