Чувайки, че Ваджрадамштра е паднал от ръката на Ангада, Равана казал на своите военначалници, стоящи пред него със събрани длани: "Нека победоносните ракшаси, надарени с голяма сила, излязат на полето под командването н Акампана, опитен и изкусен във воденето на война. Този предан на мен и войнствен пълководец ще съумее да накаже враговете и да огради Ланка от тяхното нашествие. Той ще победи сина на Дашаратха и Сугрива, той ще изтреби свирепите и диви маймуни."

Тогава по волята на Равана, най-добрите от най-добритв ракшаси, неистови и кръвожадни войни, мрачнолики, с горещи като въглени очи, се построили и тръгнали на бой, следващи своя предводител. Акампана, по облик сходен с буреносен облак, заповядвайки с глас като гръмотевица, се качил на колесницата, украсена със злато, и обкръжен от ракшаси, излязъл в полето през западната врата.

В този миг, когато Акампана, по могъщество равен на слънцето, излязъл на полето, конете му потръпнали, заиграло лявото му око, лицето му побледняло и гласът му се изменил. Всичко наоколо потъмняло, и вой на хищни зверове и крясъци на зловещи птици се дочули отвсякъде. Но презирайки неблагоприятните предзнаменования, Акампана излязъл на полето на битката.

С рев, вселяващ ужас в сърцето, могъщата войска на ракшасите излязла от западната врата на Ланка. И се завързала жестока и безпощадна битка между бродещите в нощта и обитателите на горите, между войните на Равана и славните ратници на Рама. Облаци прах, вдигнати от краката на сражаващите се, обвивали полето на боя и цялата околност с гъста пелена, зад която се скрили войските, срещнали се в битка. Само яростни викове и вопли звучали над полето. В тези облаци прах бойците престанали да се различават един друг и поразявали врагове и приятели безразборно. Земята се покрила в този миг с мъртви тела и станала мокра и хлъзгава от кръв, и когато потоци кръв овлажнили земята, прахът се уталожил. Битката между ракшасите и маймуните се разгоряла с нова сила.

Ракшасите нападали маймуните, удряйки ги с боздугани и мечове, брадви и копия, а маймуните, отразявайки тези удари, налагали ракшасите по главите с камъни и дървета и напирали насреща им, и вождовете на маймунската войска се врязвали в редовете на врага, убивайки и изтластвайки неприятелските войници.

Акампана, видял, че на едно място войската му отстъпва под натиска на маймунските вождове, извикал към своя колар: "Води ме там, където се сражават тези могъщи маймуни. Те изтребват моите войни в битката и редовете на войската ми оредяват под техните удари. Трябва да укротя техния устрем. Нека те паднат от моята ръка!" И коларят насочил бързите коне натам, където ракшасите търпели поражение, и Акампана нападнал с голямя ярост маймуните, затъмнявайки небето с облак стрели.

Поразени от стрелите на Акампана, маймуните, безилни да му се противопоставят, започнали да се разбягват от пътя му. Тогава Хануман, с безтрепетно сърце, виждайки избиването на своите роднини, влязъл в бой и могъщите вождове на маймуните, сплотени около него, отново се обърнали срещу врага. Както Индра с дъжд обсипва земята, така обсипал Акампана Хануман с безброй стрели. Но не трепмал синът на вятъра и псрещнал този порой стрели със смях, готов да срази Акампана. С войнствен крясък Хануман се нахвърлил към ракшаса; земята се заклатила под краката му. Подобен на пламтящ огън се приближавал Хануман към Акампана; и по пътя, като си спомнил, че не е въоръжен, изстръгнал от земята огромен хълм и го вдигнал над главата си с една ръка.

Като видял този хълм, откъснат и вдигнат от Хануман, Акампана отдалеч го пробил със стрелите си и хълмът се разпаднал на прах в ръцете на сина на вятъра. Тогава могъщият Хануман, обзет от гняв, извадил от земята ствол от дървото ашвакарна, възвисяващо се на планинския връх, и замахвайки с него, започнал да го върти над главата си. Но и него Ашвакарана разцепил мигновено със своите стрели.

В ярост се хвърлил Хануман напред, рушейки всичко по пътя си, изтребвайки врагове, разбивайки колесници, и убивайки стрелците на колесниците, слоновете и техните ездачи, конете и конниците на седлата, и пеши войници. Акампана, виждайки това избиване на ракшаси, надал тревожен крясък и пронизал Хануман с четири и още десет железни стрели и множество остри дротици. И със стрелите и дротиците на Акампана, стърчащи от тялото му, Хануман изглеждал като хълм, обрасъл с дървета.

Вбесеният Хануман изтръгнал ново дърво от земята. Извън себе си от гняв, раздразнен от раните, нанесени от оръжието на ракшаса, Хануман настигнал Акампана, както някога Индра - демона Намучи, и, като го заловил, със сила стоварил дървесния ствол на главата на предводителя на ракшасите. И, сразен от страшния удар, Акампана паднал от колесницата и умрял.

След гибелта на Акампана ракшасите, паднали духом, хукнали да бягат в посока към Ланка, хвърляйки оръжията. Маймуните ги преследвали, поразявали ги с камъни и дървета, изтребвайки вражеската войска, поголовно разбита в боя. Уплашени, ракшасите побягнали във всички страни с развяти коси, и пот струяща по лицата им, и, достигайки Ланка, оглеждайки се в уплаха, тъпчейки се един до друг и натискайки се в объркването, се устремили към градската врата, бързайки да се скрият зад стените на крепостта.

Маймуните, ликуващи и тържествуващи от победата, прославили подвига на Хануман със силни крясъци. Рама и Лакшмана, и Сугрива, и Вибхишана, произнесли възхвала на своя приятел, смелия син на вятъра.