Когато вестта за гибелта на Акампана достигнала до ушите на предводителя на ракшасите, той, разгневен и изумен, насочил погледа си към своите съветници. Поразмислил, той тази сутрин напуснал двореца си, обиколил всички стени на града, проверявайки готовността и бдителността на защитниците на Ланка. И, обхождайки с поглед околностите на Ланка, видял, че са запълнени с безбройни орди от маймуни. Тогава Равана казал на Прахаста, изкусен в науката на войната: "Освен битка, аз не виждам никакво друго средство да спасим града, обсаден от всички страни. Тази задача е по сила на мен, или на Кумбакхарана, моя брат, или на моя син Индраджит, или на теб, моя пълководец. Вземи войската и иди против маймуните - няма съмнение, те ще побягнат само като чуят твоя глас. Те са неразумни твари - няма да издържат твоя боен вик, както слона не понася ръмженето на лъва. И когато маймунската войска се обърне в бяство, Рама и Лакшмана ще останат сами, лишени от сила и опора. Ти лесно, без да рискуваш живота си на голяма опасност, ще удържиш победа над тях. Прахаста. Кажи, какво мислиш за това?"

Прахаста отговорил на царя на бродещите в нощта: "О царю, ти винаги си бил милостив и щедър към мене. Няма такова действие, което аз бих отказал да извърша за твое благо. От смърт аз не се боя. За тебе с радост ще пожертвам живота си." И, обръщайки се към своите военначалници, той казал: "Съберете войската на ракшасите. Днес аз ще нахраня доста лешояди и гарвани с телата на враговете, сразени от моите стрели."

Подчинявайки се на думите на Прахаста, военначалниците построили войската. В миг закипяла Ланка от бойни слонове, коне, колесници и пълчища смели и ужасни ракшаси. Във въздуха се вдигнал дим от жертвоприношения, извършвани за победата на войската на Равана. Ракшасите, изпълнени с войнствен дух, облекли доспехи, осветени и украсени със цветни гирлянди и застанали пред Равана, готови да тръгнат на бой.

Тогава, приветствайки царя, Прахаста затръбил в своя рог и влязъл, облечен в златни доспехи, лъчезарен и прекрасен като лъчите на слънце, в колесницата, управлявана от изкусен колар, запрегната с бързи като вятър коне. Забили барабани, затръбили рогове, и несметната войска от ракшаси, начело със страшния Прахаста, подобен на бога на смъртта, излязла от града през източната порта, разтърсвайки земята и вселявайки ужас във всичко живо с вледеняващ душата рев.

И когато войската излязла от града, птици, хранещи се с мърша, реейки се в безоблачното небе, се появили от дясната страна на колесницата на Прахаста. В гората, ужасни чакали, изхвърляйки огън през устата си, завили пронизително. Слънцето помръкнало, кървав дъжд завалял на главите на вървящата войска. Зловещ лешояд с крясък кацнал върху навеса на колесницата на Прахаста, и обръщайки се на юг, го раздрал с нокти и така лишил от украшения колесницата на пълководеца. Конете на Прахаста трепнали и поводът паднал от ръцете на коларя.

И маймунските войски застанали на пътя на Прахаста, прославен със своята смелост и воинско изкуство. Измъквайки с корена дървета и вдигайки тежки камъни, маймуните, пламтящи от жажда за битка, и предизвиквайки врага, се приготвили да срещнат и отразят натиска на ракшасите. И двете войски се сблъскали с оглушителен шум.

Рама, виждайки как излиза от града вражеска войска, се обърнал с усмивка към Вибхишана и го попитал: "Кой е този славен воин с огромен ръст пред всички на колесницата? И каква е силата му? Разкажи ми за това, ракшасе, о могъщи." Вибхишана отвърнал: "О Рагхава, това е Прахаста, пълководец на Равана и с него е една трета от войската на Ланка. Този ракшас е прославен със силата си, смелостта си и воинското си изкуство. Заедно с него са четирима пълководци - съветници - Нарантхака, Кумбхахана, Маханада и Самуната - войни опитни и не знаещи страх. Могъща войска е изпратил Равана в полето, няма да е лесно да бъде победена. Гледай, войските се срещнаха и битката започна!"

Гъсти облаци от стрели и камъни полетяли от двете страни. Ракшасите нападали с ярост маймуните, поразявйки ги със своите оръжия, а обитателите на горите смело противостояли на ракшасите, нанасяйки им жестоки удари. Много тогава били пронизани от копия и стрели, наранени от мечове и брадви; много паднали, съкрушени от тояги и камъни. Едни, оглушени от боздугани се валяли смъртно на земята, други падали, пронизани в гърдите от стрели, трети се лишавали от живот, разсякани на две с меч. Редове на маймуните оредяли под натиска на свирепите ракшаси, но и много ракшаси паднали убити от неистовите маймуни. И ракшасите, и маймуните се сражавали, не знаейки страх и умора, стъпвайки на стъпалото на героите.

Нарантхака, Кумбакхана, Маханада и Самуната - четиримата могъщи съветници на Прахаста, се врязали през редовете на неприятелската войска, съкрушавайки и изтребвайки обитателите на горите. Под техния напор маймуните започнали да отстъъпват.

Тогава вождовете на маймунската войска дошли на помощ на своите войници. Двивида, стремително влизайки в най- гъстото място на боя, вдигнал над главата си каменна скала, стоварил я върху Нарантхака и го убил. Майнда с могъщ ствол от ашвакарана сразил Самуната; Джамбаван с каменна скала приключил с Маханада, а Кумбакхана изпуснал дух, поразен от удар, нанесен от Тара.

Но, не уплашен от тези поражения, Прахаста от своята колесница отправил тогава върху главите на маймунската войска безкраен и непрекъснат поток стрели. И голямо объркване той всял сред маймуните, нанасяйки им тежки рани и принуждавайки ги да отстъпят.

А земята се покрила с телата на сразените маймуни и ракшаси, и река от кръв, ужасяваща погледа, потекла по нея: труповете били брегове на реката, мечовете и копията - дървета по брега, а косите на падналите - мъх, вътрешностите, излизащи от коремите на падналите - водорасли. Ястребите и лешоядите - лебеди; като риби плавали отсечени глави, и стоновете на ранените били шум от реката. И както другите реки текат към океана, така тази страшна река течала към царството на Яма, бога на смъртта.

Тогава Нила видял Прахаста, стоящ на златна колесница и изпращащ облаци смъртоносни стрели към войската на маймуните. И Нила се насочил към него, помитайки ракшасите на своя път, както вятъра разгонва от небето облаците. И Прахаста, най-добрия от стрелците, видял приближаващия се към него Нила и, обръщайки колесницата насреща му, насочил срещу Нила своите стрели.

Пред стрелите на Прахаста, Нила се спрял, замижал, като бивол под струята на есенен порой. После, оправяйки се от ударите на вражеското оръжие, Нила с крясък замахнал над главата си със чудовищен ствол на дървото шала, и обзет от гняв, смъртно съкрушил конете на Прахаста, предводителя на войската. Със втория си удар той счупил лъка в ръцете на Прахаста и изкрещал отново и отново. Лишен от лъка си, ракшаса взел боздуган и скочил от колесницата. И двамата прославени вождове застанали един против друг на полето, покрито с кръв, сякаш лъв против тигър, хранещи смъртна вражда един към друг, подобни на Индра и Вритра, готови за единоборство, и всеки жадувал за победа.

Прахаста, прилагайки цялото си бойно изкуство, нападнал Нила и с боздугана го ударил по лицето. Кръв заструила като поток от раната; извън себе си от ярост, Нила поразил с дървесния ствол предводителя на ракшасите в гърдите. Не трепнал от този удар Прахаста, и се нахвърлил отново към Нила, вдигайки боздугана над главата си. Но, предвиждайки удара, пъргавият Нила се навел и като хванал от земята огреомна скала, я стоварил върху главата на Прахаста. На късове той разбил главата на Прахаста и пълководеца на Равана мъртъв рухнал на земятя, като дърво, отсечено с брадва; и кръв като река бликнала от размазаната му глава.

Когато Прахаста бил убит от Нила, несъкрушимата войска на ракшасите, не знаеща поражение, отстъпила към Ланка. Така, както реката, след разрушаване на бента се устремява с бурен поток от запора, така войската на ракшасите се устремила навън от полето на битката, когато вождът й паднал. И войската се върнала в крепостта в дълбоко мълчание, обхваната от скръб; и изглеждало, че съзнанието е напуснало ракшасите, изумени от своята загуба.

А победоносният, прославен от маймуните Нила, извършил своя подвиг и тържествувайки, се присъединил към Рама и Лакшмана.