Войните, отстъпили от полето на сражението, се явили при владетеля на ракшасите и му разказали за гибелта на Прахаста от могъщия Нила. Чувайки от тях тази недобра вест, Равана пламнал от гняв. Поразен от скръб право в сърцето, той се обърнал към своите военначалници и им казал: "Повече не трябва да пренебрегваме врага, който уби със своите съратници вожда на моята войска, победил някога небожителите. И затова, без да мисля дълго, аз реших днес сам да изляза на полето на битката. Както горския пожар изгаря дърветата, така ще изтребя аз днес с моите стрели войската на маймуните и ще убия Рама и Лакшмана."

Казал това, валдетеля на Ланка се качил на колесница, святкаща като пламък, и под пеенето на свещени химни, звуци от тръби, литаври и барабани, излязъл от града през северната врата, обкръжен от пълчища свирепи ракшаси с горящи огнени очи, ревящи и воюващи бесове, поглъщащи месо, сякаш осенен от духа на Шива, разрушителя на вселената. И, излизайки от града, той видял в полето редовете на маймуните, проточени без край, като вълните на море, със скали и дървени стволове във вдигнатите си ръце.

Виждайки страшната войска на ракшасите, излизаща в полето от града, Рама се обърнал към Вибхишана, най-добрия от войните и попитал: "Кой води тази войска, въоръжена с копия и мечове, секири и боздуани, съпровождана от колесници, и конници, и слонове, подобни на планини? Кои са тези могъщи и доблестни войни, със свиреп вид, безстрашно настъпващи пред своите дружини?"

Вибхишана казал: "О царю, този, идващ на слон, е Дурмукха, блестящ от златни доспехи; този, на колесницата, украсена с лъвски образ - е Индраджит, гордеещ се с дара, получен от всемогъщия Брахма; този, огромния, подобен на хълма Заката в планината Виндхя, стискащ в ръка лък със чудовищни размери, - е Вирупакша; този с кървавите очи, надаващ войнстен крясък - е Маходара; този, неистовия, на бърз кон, със святкащ дротик в ръце - е Пишача; този, с копието, яздещ бик, подобен на сиянието на месец - е знаменития Юпакша; тези двамата - единият със змия върху пояса, въоръжен с лък, другия - със златен боздуган в ръка, украсен със скъпоценни камъни - са Кумбха и Никумбха, синове на Кумбхакарна; а този под белия балдахин, в скъпоценен венец и с халки на ушите, с горящ поглед, обкръжен от ужасни лица, подобни на тигрови, камилски, слонови, еленови, конски муцуни - извисен над всички като планински връх - това е самия владетел на ракшасите, съкрушител на гордостта на безсмъртните!"

Рама казал: "Блясъкът му ослепява очите, като блясък от слънце и аз трудно го различавам - Равана, царя на бродещите в нощта, равен на бог по сияние. И войните му са подобни на движещи се скали; огнено оръжие святка в ръцете им. Обкръжен от чудовищни лица, той наистина е като Шива, разрушителят ба вселената, обкръжен от призраци. О Вибхишана, настъпи дългоочаквания час - днес аз ще се срещна в бой с похитителя на моята Сита и ще излея върху него своя гняв!" С тези думи Рама взел своя лък и, съпровождан по петите от Лакшмана, се насочил срещу ракшасите.

Равана се обърнал към всички свои войници и им казал: "Стойте при стените на Ланка, охранявайки всички входове и изходи, да не би обитателите на горите, като видят, че ние всички сме излезли на полето, да проникнат в празния град и да ни причинят големи беди."

Казал това и оставяйки войска при стените на града, Равана се устремил към вражеската войска и се врязал в нейните редици, като огромна риба, гмукаща се в дълбините на океана. Сугрива излязъл срещу него, вдигнал над главата си планински връх, обрасъл с гора. И го хвърлил срещу повелителя на бродещите в нощта. Но, виждайки стремителното падане на тази скала, Равана със златните си стрели я разнесъл на части в полет. И Равана взел копие, подобно на пламтящ огън, неотвратимо като мълния на гръмовержеца, пагубно като самия разрушител на вселената, и го метнал със сила в Сугрива. И копието пронизало гърдите на героя, и гърчейки се, Сугрива с вопъл паднал на земята.

Виждайки царя на маймуните прострян и безчувствен на земята, ракшасите се преизпълнили от радост. Тогава Гавакша и Гавайя, Сушена, Ришабха и Нала, измъкнали скали от земята, се хвърлили срещу Равана. Но със стотици остри стрели ги посрещнал владетелят на демоните и отразил натиска им; и той им нанесъл със същите златни стрели мъчителни рани, и пронизани многохратно от ужасното оръжие на Равана, маймунските вождове се отдръпнали и избягали, търсейки спасение и защита при Рама.

Тогава Лакшмана, приближавайки се към Рама, му казал със събрани ръце: "О благородни, само аз мога да надделея над този нечестивец. Аз ще го убия. Позволи ми да се сразя с него, о Рама." Рама му отвърнал: "Върви, о Лакшмана и изполвай цялото си умение и смелост в боя. Равана наистина е силен и смел, и удивителна е мощта му в битка. Няма съмнение, че в гнева си той е силен и пагубен за всичко живо. Бъди бдителен и внимателен, пази се и не оставяй пропуски."

Синът на Сумитра прегърнал Рама и, въздавайки му хвала, се отправил на бой. Между това, Равана, изтребвайки и разсейвайки маймунската рат, се движел по бойното поле, докато на пътя му застанал Хануман, сина на вятъра. "О Равана! - възкликнал Хануман, вдигайки дясната си ръка - ни богове, ни данави, ни гандхарви, ни демони можаха да те победят, но днес, влизайки в бой с маймуните, ти ще намериш края си. Ето с тази моя ръка аз ще изтръгна душата от твоето тяло!" Равана му отвърнал, и очите му се наляли с кръв: "Бий се, о страшни противнико! Покажи мъжеството си, преди да свърша с тебе."

И храбрия Хануман влязъл в бой с врага на безсмъртните богове. Равана с размах поразил с десницата си сина на вятъра, и Хануман се поклатил, оглушен, с труд се задържал на краката си. Но тозчас съвземайки се, той нанесъл страшен удар на повелителя на ракшасите; и се заклатил Равана под този удар, като планина от земетресение. И му казал, като поел дъх: "Не е зле, о маймуно! По сила си достоен за мен противник!" Хануман казал: "Нищожна е моята сила, ако ти още дишаш, Равана. Бий се, о нечестиви! Защо се бавиш? Със следващия удар ще те отправя в царството на Яма!" Тогава Равана, разгневен от думите му, свил в юмрук дясната си ръка и го стоварил в гърдите на Хануман. И Хануман се олюлял, губейки съзнание. А Равана го оставил и се обърнал против Нила.

Облаци стрели изпратил повелителя на ракшасите в Нила. А Нила, замахнал с огромна скала, в хвърлил по Равана; но той я раздробил в полет със седем стрели, мигновено пуснати една след друга. При вида на своя неуспех, Нила се разярил, и започнал да мята едно след друго могъщи дървета в Равана- дървета шала, и ашвакарна, и манго с цветове, и други. Но всички тях разцепил в полет десетоглавия и в отговор с десетки стрели поразил вожда на маймуните.

Измъквайки се от точно насочените стрели на демона, Нила внезапно намалил размерите си и, извивайки се във въздуха, се оказал над колесницата на Равана, а падайки от високо, се хванал за пръчката на покрива й. Виждайки маймуната над главата си, Равана бил изумен и разгневен, а Нила крещял подигравателно. И Рама и Лакшмана, и Хануман, дошъл на себе си след удара, с удивление гледали необичайното предизвикателство на Нила - той вмиг прескочил от покрива на лъка на Равана, от лъка - на венеца, и от венеца се метнал отново на покрива. И Равана, поразен от пъргавината на маймуната, се хванал за лъка. А маймуните, виждайки объркването на царя на ракшасите, се веселили със силни крясъци, и раздразнения от тези крясъци Равана, в чието сърце се вселила тревога, не знаел какво да предприеме срещу Нила.

Тогава, като взел огнена стрела и я поместил на тетивата, повелителя на ракшасите се загледал в Нила, седящ на покрива на колесницата, и му казал "Наистина, маймуно, велико е твоето изкуство да мениш размерите си и облика си, както и ловкостта ти и преструвкитв ти. Но пази се, маймуно! Тази моя стрела ще положи край на твоите уловки!"

Казал това, могъщоръкият Равана, властелинът на Ланка пуснал тетивата. И Нила, поразен в гърдите от стрелата, хърчейки се, едва жив, паднал на земята, но живота не го напуснал и той се скрил от пътя на колесницата на десетоглавия.

Равана на своята гърмяща като гръм колесница, горейки от жажда за битка, се устремил към сина на Сумитра. И Лакшмана безстрашно се опълчил насреща му, стискайки лъка в ръка, и извикал: "О владетелю на бродещите в нощта, изпитай моята сила в бой! Стига си се бил с маймуните!" Като чул тези думи на Лакшмана и звън от неговия лък, Равана се приближил към него, стоящ на полето на боя, и в гняв му казал: "О потомко на Рагху, накрая ти, неразумния, застана на моя път, където те доведе съдбата ти. Сега, пронизан от ноите стрели, ти ще се отправиш в царството на смъртта." Но Лакшмана, презирайки заплахата ну отговорил: "Напразно хвалиш своята сила, о царю на грешниците. Известна ми е силата ти и смелостта ти. Тук аз стоя с лък в ръка. Приближи се! Защо да говорим празни думи?"

Властителят на ракшасите, приемайки предизвикателството, натегнал лъка си и пуснал, пламтящ от гняв седем златни стрели една след друга. Лакшмана, със своите остри стрели ги разцепил всичките седем още в полет, и като змии, разсечени на части, без да долетят, те паднали на полето. И отново Равана насочил към брата на Рама порой стрели, и отново Лакшмана ги разцепвал в полет със своите остри стрели, подобни на острие на нож. И, виждайки безполезността на своите усилия, царя на ракшасите се преизпълнил с удивление и отново насочил остри стрели към Лакшмана; но този, отразявайки всички удари, сам изпратил облак стрели към врага, принуждавайки Равана да се отбива от тях.

Отразил стрелите на сина на Сумитра, Равана сложил на тетивата на лъка стрела, подобна на изтребителния огън в деня на кончината на света. И тази ужасна стрела, подарена му от всемохъщия Брахма, поразила Лакшмана в главата. Залюлял се Лакшмана под удара на стрелата, но, преодолявайки замайването си и болката, продължил боя; с нсочена точно стрела избил лъка от ръцете на Равана, и още три стрели го пронизали в гърдите. Залюлял се Равана, изтекла му кръв, и, опиянен, хванал копие, подобно на стълб от пламък, и метнал в сина на Сумитра това чудовищно копие, вселяващо трепет в сърцата на маймуните.

Лакшмана с много стрели поразил копието във въздуха, но не бил в сили да спре неотвратимия му полет. То поразило гърдите на Лакшмана, и той паднал в безсъзнание. И в този миг десетоглавия бил близо и го хванал, за да го повлече след себе си. Но тозчас смелия Хануман се хвърлил върху владетеля на ракшасите и с такава сила го ударил с юмрук в гърдите, че Равана пуснал Лакшмана от ръцете си, и безпаметно се отпуснал на колене, и кръв бликнала от устата му.

А Хануман взел на ръце Лакшмана, загубилия съзнание, и го отнесъл при Рама. И Хануман казал: на Рама: "Ти трябва да накажеш нечестивия враг. Седни на гърба ми, аз ще те отнеса, както Гаруда, царя на птиците носеше бог Вишну в битката с демоните." Рама седнал на гърба на Хануман, и могъщия Хануман го понесъл в гъстия бой, където Равана, оправил се от удара, отново обсипвал със стрели редовете на маймунската войска. Приближавайки се към Равана, Рама извикал: "Стой, стой, о нечестив ракшас! Ти няма да избягаш от мен, причинявайки ми такива злини. Аз, изтребил четиринадесет хиляди ракшаса ще те отправя днес във владенията на Яма и тебе и твоите синове и внуци!"

Равана, обръщайки колесницата срещу Рама, вдигнал лъка си и с облак пламтящи стрели обсипал врага. И с такива стрели той многократно поразил Хануман; но Хануман, сина на вятъра, носещ Рама, стойко понесъл всички удари.

Виждайки, че най-добрия от маймуните е жестоко изранен от Равана, синът на Дашаратха бил обхванат от гняв. Приближил се към врага, той със своите стрели разнесъл на късчета колесницата на владетеля на ракшасите, заедно с оръжието вътре и с навеса и покрива, и убил коларя и конете му. И както Индра разбил с гръмотевичен удар планината Меру, така Рама разкъсал гърдите на Равана със стрела, подобна на мълнията на Индра. Увяхнал десетоглавия под този страшен удар, и лъка паднал от отслабналите му ръце. А Рама взел чакра - диск, който мятат в боя - и, мятайки го, избил скъпоценния венец от главата на повелителя на Ланка. "Велики подвизи извърши ти в битката - казал сина на Дашаратха към Равана - много доблестни войни от моята войска ти порази. Ти си уморен от боя. Аз днес няма да се бия с теб. Върви си в Ланка, о царю на бродещите в нощта. Ние пак ще се срещнем в сражение, и ти ще познаеш моята десница".

И Равана, изранен, лишен от оръжие, коне и колесница, побързал да отстъпи и да се върне в Ланка, скривайки се зад стените й със своята войска.